Р Е Ш Е Н И Е
31.01.2020
г. Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О., ІІІ
Районен съд – Дупница състав
09 януари 2020
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 862 2019
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
З.Л.В., с ЕГН **********,*** е обжалвал Наказателно постановление № 18-0245-000715/14.05.2018 г. издадено от Началник Група към ОД на МВР Кюстендил, РУ – Бобов дол, като моли да бъде отменено незаконосъобразно, необосновано, издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита, че при съставянето на АУАН, са допуснати съществени нарушения, довели до издаването на това незаконосъобразно наказателно постановление. Освен това съставеният АУАН е съставен при нарушение и не само на чл. 40, чл. 42 от ЗАНН, в АУАН не е посочено мястото и датата на нарушението, липсва описание на нарушението и условията при които се твърди, че същото е осъществено, както и всички други изискващи се по закон реквизити. Описанието на нарушението в наказателното постановление не кореспондира нито с материалната норма, която се твърди че е нарушил, нито кореспондира с наказателно правната норма на база на която е наказан. Счита, че нормата на чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП касае отговорност за длъжностни лица, каквото той не е, като в тази връзка нито са изискани, нито не са представени писмени доказателства.
Въззиваемата страна не изпраща представител, като е взела становище по жалбата в съпроводителното писмо по преписката, изразявайки мнение че атакуваното НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 11.07.2019 г., жалбата е депозирана на 17.07.2019), поради което е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
От показанията на разпитаните по делото свидетели И.Д. -младши автоконтрольор в РУ- Бобов дол, и свидетелят при установяване на нарушението, съставянето и предявяването на АУАН – С.П., са установили, че на 16.12.2018 г., около 11. 30 часа в участък от път II-62, местността „Черна нива“ от км. 21+100 до км 25+800 като длъжностно лице (отговорник) към пътно поддържащата фирма „Мегаинвест“ ЕООД, с Булстат *********, със седалище гр. Дупница, не предприема необходимите мерки по отстраняване от пътното платно заснежена пътна покривка, която създава непосредствена опасност за безопасността на движението в участъка.
За констатираното нарушение актосъставителя И.Д. съставил на жалбоподателя АУАН в присъствие на жалбоподателя, за нарушение на чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, получил екземпляр от акта и записал, че има възражение, тъй като не е съгласен с констатираното.
Писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано от жалбоподателя.
АНО, е възприел същата фактическа и правна обстановка, описана в АУАН, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178 ал. 1, т. 7 от ЗДвП е издал атакуваното НП и наложил административно наказание на жалбоподателя на основание чл. 178 ал. 1, т. 7 от ЗДвП- глоба в размер на 2000 лева.
При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия, видно от Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН и НП не са в съответствие с императивните норми на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
На жалбоподателя е вменено административно нарушение по чл. 178, ал. 1, т.7 от ЗДвП. При извършване на проверка за съответствие на акта за установяване на административно нарушение с процесуалните правила за неговото съставяне, се установи, че са нарушени правилата на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН, според актът трябва да съдържа описанието на нарушението, обстоятелствата при което същото е извършено и посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. Квалификацията на административното нарушение представлява подвеждане на фактическия състав, т. е деянието с неговите фактически белези, под онази административнонаказателна норма, която е нарушена. Това е необходимо и задължително, за да се даде възможност не само на нарушителят да разбере в какво е обвинен и да организира адекватно защитата си, но и съдът да извърши проверка за законосъобразност. В случая е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация в съставения АУАН. Словесно в акта нарушението, в което е обвинен В., е описано по следния начин: „На 16.12.2018 г., около 11. 30 часа в участък от път II-62, местността „Черна нива“ от км. 21+100 до км 25+800 като длъжностно лице (отговорник) към пътно поддържащата фирма „Мегаинвест“ ЕООД , с Булстат *********, със седалище гр. Дупница, не предприема необходимите мерки по отстраняване от пътното платно заснежена пътна покривка, която създава непосредствена опасност за безопасността на движението в участъка.“
Настоящият състав намира, че е налице изрична материалноправна норма, която вменява на лицата, които стопанисват пътя, задължението да го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Това е разпоредбата на чл.167, ал.1 от ЗДвП, поради което тя е следвало да бъде посочена като нарушена, в случай че АНО приеме, че административононаказателната отговорност на въззивника следва да бъде ангажирана. Съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, според който лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Те не могат да предоставят на трети лица ползването на част от обхвата на пътя, когато това ще затруднява участниците в движението. В населените места тротоарите могат да се използват за търговски и други цели само ако е запазена площ за преминаване на пешеходците с широчина не по-малка от 2 метра.
От АУАН и НП не става ясно също така от какво произтича задължението на жалбоподателя и въз основа на кои нормативни актове. Последното е от съществено значение, тъй като според нормата на чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, като по силата на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ЗП управлението на пътищата включва поддържането на пътищата. Няма данни да е налице хипотезата на чл. 11 от същия нормативен акт, а именно пътят да е отдаден на концесия, поради което той се стопанисва от самия собственик. Доказателства в този насока не са събрани, поради което може да се направят следните изводи – дейността по зимно поддържане на площи, в случая, които са държавна или общинска собственост се възлага по Закона за обществените поръчки на определен чрез конкурс изпълнител. Такъв очевидно се явява “Мегаинвест“ ЕООД, със седалище гр. Дупница, чийто представител, но не и законен или по пълномощно е З.В.. Навсякъде е отбелязано, че той е наказан в качеството му на отговорник в това дружество. Доказателства в тази посока по делото не са събрани. Твърденията при описание на състава на нарушението са, че с бездействието си наказаното лице създава непросредствена опасност за безопасността на движението в участъка не са подкрепени от доказателства. Изпълнителят на дейността по снегопочистване и опесъчаване в никакъв случай не е лице, което стопанисва пътищата, а е лице, което реализира дейност върху пътя, възложена му от собственика. Съгласно Закона за пътищата – чл. 8 – пътищата са собственост на държавата, общините и частна собственост. Собствениците упражняват правата си върху тях, като особеното право на ползване върху пътищата е концесията, тъй като държавните и общинските представляват публична държавна респективно общинска собственост. В настоящия случай няма данни, не са събрани и доказателства относно притежаване качеството на лице, което стопанисва процесната отсечка от път, за който няма доказателства по делото чия собственост е – държавна или общинска. С оглед гореизложено са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като жалбоподателят е лишен от правото му на защита, а именно да разбере естеството на вмененото му нарушение, в какво качество му е вменено, кои са виновните действия, които административният орган е приел, че водят до констатираното нарушение и какво всъщност е то, за да бъде наложено съответно наказание.
Независимо и отделно от горното, не е изследван и въпроса дали са възложени на фирма от съответния стопанин на пътя дейности по поддържането на пътя, за да се прецени на кого точно следва да се ангажира отговорността. В конкретния случай, ако беше представен договор е необходимо да бъде разгледан и въпроса за наличието на субективните признаци на цитираното нарушение. Настоящият състав намира, че такива липсват относно санкционираното лице, поради което и извън наличието на допуснати процесуални нарушения, които са самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, за пълнота следва да се изложи и това, че повдигнатото обвинение за извършено административно нарушение от страна на въззивника се явява и недоказано. Административнонаказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 178, ал. 1, т. 7 ЗДвП, предвиждаща глоба от 2000 до 7000 лева за длъжностно лице, което не е взело своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности, които могат да застрашат безопасността на движението. За да се наложи наказание, следва да се установи наличието на следните предпоставки: 1. Длъжностно лице (това качество да е присъщо на наказаното лице); 2. Да не е взело своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране на препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности; 3. При условие, че предходните мога да застрашат безопасността на движение. В тежест на наказващия орган е да докаже, че жалбоподателят има качеството на длъжностно лице. В АУАН, както и наказателното постановление не се твърди жалбоподателят да е длъжностно лице, а и такова нещо не се установява по делото. Това административно нарушение по чл. 178 ал. 1 т. 7 от ЗДвП има особен субект за осъществяване на състава и изпълнителното деяние, а никъде в АУАН нито в НП се твърди че жалбоподателят е длъжностно лице. Това понятие е законоустановено и различно от понятието отговорник и едно лице може да отговорник и да не е длъжностно лице. Легалното определение на понятието "длъжностно лице" се съдържа в нормата на чл. 93, т. 1 от НК, според която длъжностно лице е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: служба в държавно учреждение, ръководна работа или работа свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец. От показанията на свидетелите Д. и П. се установява че същата сутрин имало прясно навалял сняг който свидетелите автоконтрольори движейки се по същия път със служебния автомобил констатирали описаното по-горе лошо състояние на пътя поради непочистването му от снега.
При това положение, макар и по делото да е доказано това лошо състояние на пътя и неизпълнение на задължението на фирмата „Мегаинвест“ ЕООД за снегопочистване и поддържане на пътя в такава степен, че действително е създадена опасност за движението, без основание е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Той нито е длъжностно лице, нито е законен представител на фирмата отговорна за това състояние на пътя.
Както при съставяне на АУАН, така и в издаденото НП, по същество липсва описание на конкретно установените факти и обстоятелства, на точното действие или бездействие от страна на нарушителя. Визираната норма на чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП независимо от обстоятелството, че цитираната санкционна разпоредба съдържа в себе си и състав на нарушение, е бланкетна, респ. препращаща, поради което и с оглед изискването на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН е следвало контролните органи да отразят в АУАН и НП, в какво конкретно се състои бездействието на дееца.
При констатирането на тези пороци, съдът следва да отмени наказателното постановление и да не изследва въпросите по същността на спора, но от друга страна вмененото нарушение не е доказано.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3-то от ЗАНН, Районен съд гр. Дупница
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0245-000715/14.05.2018 г., издадено от от Началник Група към ОД на МВР Кюстендил, РУ – Бобов дол, с което на З.Л.В., с ЕГН **********,***, на основание чл. 178, ал.1, т. 7от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000.00 (две хиляди) лв. за нарушение на чл. 178, ал.1, т. 7от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Кюстендил, по реда на АПК, в 14-ет дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: