№ 17300
гр. София, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110165291 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът ************ е предявило против Ц. Т. Ц. положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 153 вр. чл.149 вр.
чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 499.14лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 01.06.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 56.38лв. за периода от 15.09.2020 г. до
22.05.2023 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 08.06.2023г. по ч.гр.д. №
29864/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот
в ********, аб.№ ********, като за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ищецът
доставил топлинна енергия до потребителя, остойностена в размер на 499.14лв.,
представляваща главница за топлинна енергия, върху която поради неплащане била
начислена лихва за забава в размер на 56.38лв. за периода от 15.09.2020 г. до
22.05.2023 г. Поради неплащане на сумите, въз основа заявление на ищеца от
01.06.2023 г., на 08.06.2023 г. по ч.гр.д. № 29864/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която от ответника са
претендирани процесните суми.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника Ц. Т. Ц., като в
1
срока е депозиран отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове с
твърдението, че не е собственик, нито е ползвал на процесния имот, поради което не е
потребител на топлинна енергия за битови нужди. На следващо място се твърди, че
процесният имот бил съсобствен, с оглед на което задължено за стойността на
предоставяни в имота услуги е този съсобственик, на чието име е открита при ищеца
партида, който се явява и потребител на топлинна енергия. Оспорва общите фактури
за процесния период да са били оповестени по начин, че да достигнат до знанието на
ответника. Оспорва да е изпаднал в забава, с оглед недължимостта на главното
вземане, както и поради обстоятелство, че самото вземане не е изискуемо. Релевира
евентуално възражение за погасяване на претендираните от ищеца суми по давност.
Заявява, че не оспорва факта, че в процесния имот е доставено твърдяното количество
топлинна енергия и редовността на счетоводните записвания при ищеца, с оглед на
което моли исканията на ищеца за допускане на експертизи да бъдат отхвърлени.
По делото е конституирано трето лице – помагач на страната на ищеца – *******.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 29864/2023г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че е образувано по заявление от 01.06.2023г., въз основа на което е
издадена Заповед № 16374 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
08.06.2023г. по ч.гр.д. № 29864/2023г., с която е разпоредено Ц. Т. Ц. с ЕГН:
********** и адрес: **********, да заплати на заявител ******* с ЕИК: ******** и
адрес: ********, сумата 499,14 лева (четиристотин деветдесет и девет лева и 14
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: **********, аб.№********, ведно със законна лихва за период от 01.06.2023
г. до изплащане на вземането, сумата 56,38 лева (петдесет и шест лева и 38 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 22.05.2023 г., както и
държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева). В срока по чл.414 ГПК е
подадено възражение, поради което съдът е дал указания по чл.415, ал.1, т. 1 ГПК, в
изпълнение на които е предявена настоящата исковата молба.
Приет по делото е договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на
чл.117 ЗТСУ от 01.12.1978г., от който се установява, че ответницата е закупила имот, а
именно жилище № 114, находящ се в ******** местност *********, което с оглед
справката от ГИС София (л.82), се установява, че съответства на имот ********,
какъвто е и регистрирания пост. адрес на ответницата (л.81), а именно ********, ет.6,
ап.114.
2
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорно и
ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че ************ е доставило за имот в
********, аб.№ ********, топлинна енергия, остойностена в размер на 499.14лв. за
периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., че лихвата за забава върху главницата за периода
от 15.09.2020г. до 22.05.2023г. е в размер на сумата от 56.38лв., както и че сумите не са
заплатени от ответника.
С доклада по делото съдът е обявил за служебно известни: Общите условия за
продажба на топлинна енергия от ************ на потребители за битови нужди в
гр.София, действащи след 26.06.2016г., които са представени към исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация чл. 153 вр. чл.149 вр. чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца да
докаже при условията на пълно и главно доказване следните материални
предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал
на потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия,
качеството на потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, остойностено в
размер на претендираната сума, както и в имота да е извършена услугата дялово
разпределение, остойностена в размер на претендираната сума. По иска с правно
основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на
законната лихва за забава за процесния период. Ответникът при установяване на
горните обстоятелства следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
По възражението за погасяване по давност - в тежест на ищеца е да докаже, че от
настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответника е разпределено да докаже
твърдението, че трето за спора лице е било съсобственик за процесния имот,
съответно титуляр на партида при ищеца за процесния имот, за което въпреки
указанията по чл.146, ал.2 ГПК не са ангажирани доказателства. Следователно спорът
се концентрира по качеството на потребител на топлинна енергия на ответницата (в
качеството на собственик), така и по възражението за погасяване на сумите по давност.
От приетите по делото писмени доказателства (договор покупко-продажба на
3
жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ от 01.12.1978г., справката от ГИС София за
идентичност) съдът приема за доказано качеството потребител на топлинна енергия на
ответника, в качеството на собственик на топлоснабдения имот. Съдържанието на
договора за доставка на топлинна енергия е уредено в общоизвестните Общи условия,
утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответницата и без да ги е приела изрично,
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. В чл.33 от Общите условя е прието,
че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, след което се начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед
отделеното за безспорно между страните доставено количество ТЕ и размер на
мораторната лихва (с оглед чл.33, ал.5 вр. чл.33, ал.2 се дължи мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия, доколкото е предвидено, че при неизпълнение в срок
на задълженията в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, се
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия), то исковете се явяват доказани
по основание и размер.
По възражението за давност:
С оглед фикцията по чл.422, ал.1 ГПК искът се смята предявен от момента на
подаване на заявлението, т.е. 01.06.2023г. Претендираните вземания за топлинна
енергия са за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. Вземанията за топлинна енергия
се погасяват с тригодишна давност (по чл.111, б. „в“ ЗЗД), като с оглед чл.33 ОУ
изискуемостта на вземанията настъпва в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съдът, съобразявайки чл.3 ЗМДВИП, съответно §13 ПЗР ЗИД ЗЗдр,
следва че за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. не е текла давност, а същата почва
да тече от 21.05.2020г. (така и Определение № 3469 от 10.11.2023 г. по гр. д. № 1557 /
2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение), т.е. погасени са вземанията от
м.05.2019г. до м.01.2020г. вкл. От неоспорената фактура за периода от 01.0.2019г. до
30.04.2020г. се установява, че доставеното количество ТЕ е в размер на 616.64лв., като
са налице данни за плащане по фактури за периода в размер на 223.25лв. (частичното
плащане не прекъсва давността за неплатената част, защото представлява признание
само за платената част, а не за цялото вземане - Решение № 87 от 24.07.2015 г. на ВКС
по т. д. № 1171/2014 г., I т. о., ТК, Решение № 255 от 26.3.2013 г. на ВКС по т.д. №
145/2012 г., II т. о., ТК, решение № 98 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 851/2012 г., I т.
о., ТК и др.), сумата за възстановяване във връзка с промяна на цена на ТЕ е в размер
на 121.66лв., прихванатата сума за м.06.2020г. е в размер на 35.98лв., а от общата
фактура в размер на 85.68лв., съответно салдото главница за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2020г. е 189.93лв., доколкото са погасени вземанията от м.05.2019г. до
31.01.2020г. вкл., то погасена по давност е сумата от 143.10лв. главница, т.е. искът за
4
главница се явява основателен за сумата от 356,04лв.
С оглед чл.119 ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и
произтичащите допълнителни вземания, то искът за мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия е основателен за сумата от 40.22лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат двете страни. Ищецът е доказал
сторени разноски в размер на 75лв. за д.т., претендирал е юрисконсултско
възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото съдът
определи в размер на 100лв.,5лв. за СУ, за заповедното е доказал сторени разноски в
размер на 25лв. за д.т. и 50лв. юрк.в. или общо 255лв. С оглед частичната
основателност на исковете следва да му се присъдят разноски в общ размер на
181,89лв.
Ответницата е представлявана от адвокат по чл.38 ЗАдв., поради което в полза на
адв. ******** – САК, ЕГН: **********, *********, следва да се определи адв.
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 400лв., което с оглед частичната
неоснователност на исковете следва да се присъди възнаграждение в размер на
114,67лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 153 вр. чл.149 вр. чл.150, ал.1 ЗЕ
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Ц. Т. Ц. с ЕГН: ********** и адрес:
**********, дължи на ******* с ЕИК: ******** и адрес: ********, сумите: 356,04лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
**********, аб.№********, ведно със законна лихва за период от 01.06.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 40.22лв, представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2020 г. до 22.05.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 16374 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 08.06.2023г. по ч.гр.д. №
29864/2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважената част от
356.04лв. до пълния претендиран размер на 499.14лв. за периода от 01.05.2019г. до
31.01.2020г., както и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над уважената
част до пълния претендиран размер от 56.38лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Ц. Т. Ц. с ЕГН: ********** и
адрес: **********, да заплати на ************, с ЕИК ******** и със седалище и
адрес на управление гр. **********, разноски по делото в общ размер на 181,89лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗАдв. ************, с ЕИК
******** и със седалище и адрес на управление гр. **********, да заплати на адв.
5
******** – САК, ЕГН: **********, *********, разноски по делото в размер на
114.67лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ********* - трето лице помагач
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6