Решение по дело №1290/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 782
Дата: 20 декември 2021 г. (в сила от 20 декември 2021 г.)
Съдия: Минчо Стоянов Минев
Дело: 20212230101290
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 782
гр. Сливен, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря Таня Т. Иванова
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20212230101290 по описа за 2021 година
В исковата молба се твърди, че по силата на договор за потребителски кредит CREX
№ - 14627183 от 12.03.2017 г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А., Париж, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България предоставило на ответника М. А. С.
паричен кредит за закупуването на стоки и услуги, а сумата превело на търговския партньор,
от който ще се извърши покупката. С това за мъжа възникнало, на основание чл.2 и чл. 3 от
договора, задължение да погаси заема с 12 месечни вноски, съгласно погасителен план,
всяка в размер на 212,56 лева, които представляват изплащане на главницата, заедно с
оскъпяването й. Ищецът твърди още, че С. не платил нито една от тях и по тази причина и в
хипотезата на чл. 3 от договора, поради просрочие на две или повече месечни вноски,
цялото вземане на дружеството станало изискуемо в пълен размер. За задълженията на
мъжа то депозирало пред СлРС заявление по чл. 410 от ГПК и му била издадена заповед за
изпълнение, но не и изпълнителен лист, защото ответника в това заповедно производство не
е бил намерен от призовкар, а съда е приложил заповедта към делото като редовно връчена
му в условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
При това положение търговското дружество претендира съда с решение да приема за
установено, че С. му дължи следните суми: главница в размер на 2 158,92 лева, заедно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК;
възнаградителна лихва по договора – 391.80 лева, за периода 20.04.2017г.- 20.03.2018г. и
сумата 720,72 лева, представляваща лихва за забава-т.н. мораторна лихва, за периода
20.05.2017 г. – 16.10.2020 г. Претендира и сторените в заповедното производство разноски –
1
65.43 лева и юриск. възнаграждение – 50 лева, а също и разноски в размер на 54.94 лева и
юриск. възнаграждение от 100 лева в исковия процес.
На ответникът е връчен препис от исковата молба, но писмен отговор не е депозиран.
В проведеното по делото съдебно заседание страните не се явяват и не се
представляват. В това заседание, в което бяха приключени съдебното дирене и устните
състезания, съда взе становище и по искането на ищеца, направено от негов процесуален
представител в писмен вид, за произнасяне с неприсъствено решение, като указа, че в случая
са налице предпоставките за постановяване на такова. Ето защо и на основание чл. 239 ал. 2,
изр. второ от ГПК съда указва в настоящия съдебен акт, че той се основава на наличието на
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и няма да излага други
доводи/мотиви към съдебния акт. Единствено трябва да се коментира, че ще бъдат уважени
водещите искове- установителните, а това означава, че съда няма да се произнася по
предявените в условията на евентуалност- осъдителни, за същите по вид и размер парични
вземания. Така е, защото осъдителните са предявени за случай, че съда приеме, че не е
настъпила предсрочната изискуемост, на която се позовава търговеца в исковата молба,
поради липса на уведомяване на длъжника за това от кредитора и по тази причина отхвърли
установителните. В случая обаче това обстоятелство- настъпила ли е или не, предсрочна
изискуемост, е без значение, тъй като задълженията си по договора ответника е следвало да
погаси на 12 месечни вноски, т.е. до 20.03.2018г., а заявлението си по чл.410 от ГПК
търговското дружество е депозирало в съда през м.10.2020г., т.е. дълго след като е бил
настъпил падежа и на последната вноска, т.е. на цялото задължение.
С оглед изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят всички сторени от него
разноски- както в заповедното производство, така и в исковия процес.
Въз основа на изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
На основание чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, при
условията на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, че М. А. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр.С., кв.“Д.
Г.“ бл...., вх...., ет.............., ап......1 дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А., Париж,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, със седалище гр. София и адрес
на управление на дейността – ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 14, ЕИК:
*********, сумите, за които на дружеството е издадена в т.н. заповедно производство,
развило се в ч. гр. дело № 3717/2020 г. на Сл.РС заповед № 260664/ 17.11.2020 г., а именно:
- 2 158,92 лв. (две хиляди сто петдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки) -
главница по договор за потребителски кредит CREX № - 14627183/12.03.2017 г.
- 391,80 лв. (триста деветдесет и един лева и осемдесет стотинки) – възнаградителна
лихва, за периода 20.04.2017г.- 20.03.2018г.
- 720,72 лв. (седемстотин и двадесет лева и седемдесет и две стотинки) - мораторна
2
лихва за периода от 20.05.2017 г. до 16.10.2020 г.
Главницата от 2 158,92 лв. се дължи ведно със законната лихва, считано от
27.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. А. С., с ЕГН: ********** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс”С.А., Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, със
седалище гр. София и ЕИК: *********: на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в заповедното
производство– 65.43 лв. (шестдесет и пет лева и четиридесет и три стотинки) и на осн. чл.
78 ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в
заповедното производство – 50 лв. (петдесет лева).
ОСЪЖДА М. А. С., с ЕГН: ********** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс”С.А., Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, със
седалище гр. София и ЕИК: *********: на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в настоящия
установителен процес – 54.94 лв. (петдесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки) и
на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК - юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в исковия установителен процес – 100 лв. (сто лева).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
В едномесечен срок от връчването му, страната срещу която е постановено, може да
поиска отмяната му, ако е била лишена от възможността да участва в делото при някоя от
предпоставките по 240 ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3