Решение по дело №444/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 636
Дата: 31 октомври 2024 г.
Съдия: Красимир Стефанов Маринов
Дело: 20241001000444
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 29 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 636
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Капка Павлова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно
търговско дело № 20241001000444 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 85387/25.09.2023 г., подадена от
„Витафрукт“ ЕООД, гр. София, бул. „Княз А. Дондуков“ № 27, ет. 3, ап. 4, с ЕИК:*********
чрез адвокат В. Ч. от САК срещу решение № 1056/24.08.2023 г., постановено по търг. дело №
936/2022 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която жалбоподателят е осъден
да заплати на ЕТ „К. Д. - Н.“ с ЕИК:********* по иск по чл. 327 ТЗ сумата от 25 000 лева с
ДДС по фактура № ********** от 08.10.2021 г. и сумата от 73 224 лв. с ДДС по фактура №
********** от 28.10.2021 г. - стойността на доставени стоки - плод хвойна, заедно със
законната лихва върху тези суми от 23.05.2022 г. до окончателното им заплащане, по иск с
правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 1 541.79 лева - законна лихва върху дължимата
сума по фактура № ********** от 08.10.2021 г. за периода 28.10.2021 г. - 22.05.2022 г.,
сумата от 3 661.20 лева - законна лихва върху дължимата сума по фактура № ********** от
28.10.2021 г. за периода 24.11.2021 година - 22.05.2022 година, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК разноски по делото: 3 532.74 лева - адвокатско възнаграждение, 4 137.07 лева -
заплатена държавна такса и 789 лева - депозит за вещо лице.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно, поради което
моли апелативния съд да го отмени и постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира присъждане на разноски.
1
Излага съображения, че ищецът получил плащане за доставената от него стока, а за
недоставеното количество не му се дължало плащане – по фактурата от 08.10.2021 г. не били
доставени 2 084 кг. плод хвойна при единична цена 10 лева на кг. без ДДС и претендираното
плащане в размер на 25 000 лева било недължимо, а по фактурата от 28.10.2021 г. въобще не
било доставено уговореното количество от 6 102 кг. плод хвойна при единична цена 10 лева
на кг. без ДДС и претендираното плащане в размер на 73 224 лева било недължимо. По
делото не били събрани доказателства ищецът да е изпълнил задължението си за доставяне
на стоката. Поради непълното и неточно изпълнение от страна на ищеца жалбоподателят
претърпял финансови загуби, а и вече нямал никакъв интерес от изпълнение на договора.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна ЕТ „К. Д. - Н.“ чрез адвокат П. Х. от
САК е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли
въззивния съд да я остави без уважение и да потвърди първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски съобразно приложения
към отговора списък по чл. 80 ГПК.
В хода на устните състезания пред въззивния съд, жалбоподателят „Витафрукт“ ЕООД
чрез адвокат В. Ч. от САК поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения
и моли апелативния съд да отмени обжалваното решение. Не претендира разноски за
въззивното производство.
От своя страна, ЕТ „К. Д. - Н.“ чрез адвокат П. Х. от САК поддържа отговора си, с
който оспорва въззивната жалба и по изложените в него съображения моли апелативния съд
да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за настоящото
въззивно производството и това пред ВКС.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и
доказателствата по делото, намира въззивната жалба за процесуално допустима –подадена е
в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, а
разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на ЕТ „К.
Д. - Н.“ срещу „Витафрукт“ ЕООД, с която са предявени искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца остатъка от дължимата сума по фактура № ********** от 08.10.2021 г. в
размер на 25 000 лева, а по фактура № ********** от 28.10.2021 г. – цялата дължима сума от
73 224 лева; както и лихва за забава върху сумата от 25 000 лева по фактурата от 08.10.2021
г. за периода 08.10.2021 г. - 21.05.2022 г. в размер на 1 541.79 лева и сумата от 4 109.01 лева -
лихва за забава върху сумата от 73 224 лева по фактурата от 28.10.2021 г. за периода от
01.11.2021 г. до 21.05.2022 г.; а така също и законната лихва върху сумата за главниците за
периода от предявяване на иска до окончателното им плащане.
Ищецът твърди, че извършвал дейност по производство преработка и продажба на
билки подправки и други продукти. През месец октомври 2021 г. ответникът закупил на
няколко пъти стока – плод хвойна. За извършените доставки продавачът-ищец издал данъчни
2
фактури - фактура № ********** от 08.10.2021 г. за сумата от 76 956 лв. с ДДС и фактура №
********** от 28.10.2021 г. за сумата от 73 224 лв. с ДДС. По двете фактури не постъпило
плащане за дължимите суми в пълен обем, като по фактура № ********** от 08.10.2021 г. с
4 преводни нареждания, били заплатени общо 51 956 лв., а по втората фактура нямало
плащане.
Ответното дружество оспорва исковете като твърди, че по фактура 1016/08.10.2021 г.
получил 4 329 кг. от договореното общо количество цвят хвойна – 6 413 кг., като полученото
количество било заплатено изцяло. Останалото количество по тази фактура, както и
уговореното количество по втората фактура не било получено изобщо. Поради това счита,
че не дължи заплащане на исковите суми.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа изцяло исковете. Излага доводи, че
доказателство, че ответникът дължи сумите било желанието му да бъде постигнато
извънсъдебно уреждане на отношенията, което ответникът демонстрирал след налагане на
допуснатите обезпечителни мерки в производството по чл. 390 ГПК. Бил подготвен проект
за споразумение, което свидетелствало за извънсъдебното признание от страна на ответника
за задълженията му.
Ответното дружество не е подало отговор на допълнителната искова молба.
С молба от 09.01.2023 г. ищецът уточнява твърдения си относно начина на
осъществяване на доставката като посочва, че доставката по фактурата от 08.10.2021 г. била
осъществена на дата 13.10.2021 г., а доставката по фактурата от 28.10.2021 г. - на 09.11.2021
г. И двете доставки били осъществени в склад/стопанска сграда на адрес в гр. Ловеч, ж.к.
„Младост“ - стопанска сграда до бл. 310. Доставката по фактура от 08.10.2021 г. била
осъществена от И. М. - шофьор, а доставката по фактура от 28.10.2021 г. - от И. Ч. - шофьор.
Били посрещнати от приемчик от страна на ответното дружество - В.. Не били съставяни
документи във връзка с доставката.
Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София в изпълнение на
правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно като постановено
от законен съдебен състав, в императивно изискващата се от закона писмена форма и в
рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо,
доколкото съдът се е произнесъл по същество по предявените процесуално допустими
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, а относно правилността
на обжалваното решение извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба
доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът ЕТ „К. Д. - Н.“ е издал
два броя фактури с получател ответника „Витафрукт“ ЕООД, а именно: фактура №
********** от 08.10.2021 г. за сумата от 76 956 лв. с ДДС за доставка на плод хвойна 6 413
кг., единична цена 10 лева без ДДС и фактура № ********** от 28.10.2021 г. за сумата от 73
224 лв. с ДДС за доставка на 6 102 кг. плод хвойна, единична цена 10 лева без ДДС, които
фактури не се подписани от получателя.
3
От приетото по делото заключение на вещото лице З. Д., неоспорено от страните, което
настоящият съдебен състав възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се
установява, че издадените данъчни фактури от ЕТ „К. Д. - Н.” като доставчик на купувача
„Витафрукт“ ЕООД на обща стойност 150 180,00 лв. със записано основание: „плод хвойна",
а именно фактура **********/08.10.2021 г. за сумата 76 956,00 лв. и фактура
**********/28.10.2021 г. за сумата 73 224,00 лева, са намерили отражение в счетоводните
регистри на купувача „Витафрукт“ ООД по с/ка 401 “Доставчици“, аналитичната партида на
ЕТ „К. Д. - Н.”, като задължение за плащане. Същите са включени в Дневника за покупки за
м. октомври 2021 г., както и в справката -декларация по ЗДДС за този период, като е
начислено правото на данъчен кредит по с/ка 4531 “Начислен ДДС по покупки“ за
начисленото в процесните данъчни фактури ДДС в размер на 25 030,00 лева.
При проверката е констатирано наредено плащане от „Витафрукт“ ООД като купувач
към ЕТ „К. Д. - Н.” като доставчик по фактура 00000010161/08.10.2021 г. в общ размер 51
956,00 лв. - 10000,00 лева на 12.01.ю; 20956,00 лева на 10.02.2021 г.; 11000 лева на
18.02.2022 г. и 10000 лева на 11.03.2022 година. Неплатения остатък по фактура
**********/08.10.2021 е 25 000 лева, а по фактура **********/28.10.2021 г. няма плащане,
т.е записана е като дължима сума от 73 224 лева..
На въпроса водено ли е редовно счетоводството на ответника в периода 01.10.2021г -
30.11.2021г по смисъла на чл. 182 ГПК, вещото лице е посочило, че констатациите му по
отношение на редовността на водене на счетоводството на страните в процеса се
ограничават до извършване на анализ на счетоводните документи и тяхното счетоводно
отразяване, свързани с отговорите на поставените задачи. В резултат на извършената
проверка на счетоводното отразяване при дружеството „Витафрукт“ ООД, е констатирано,
че по отношение на процесните две фактури и тяхното счетоводно отразяване в
счетоводните регистри на дружеството, както и наредените плащания и отнасянето на всяко
едно плащане, съобразно записаното основание в платежното нареждане, може да се
направи извода, че счетоводството и конкретните счетоводни операции са отразени коректно
и при спазване на Закона за счетоводството.
При осчетоводяване на всяка една от двете данъчни фактури при купувача
„Витафрукт“ ЕООД, записаното общо количество 12 515 кг. е отразено като приход по с/ка
304 „Стоки“, а като местонахождение на тази стока е записано „склад ЕТ „К. Д. - Н.”- плод
хвойна синя“
При разясненията при приемане на експертизата в о.с.з по делото, проведено на
25.07.2023 г. вещото лице Д. е посочила, че не е правила проверка в счетоводството на
ищеца, защото е извън София, а е работила по разпечатки на фактурите и на извлечението
от хронологията на счетоводните отразявания за двете фактури. Установила е, че
взаимоотношенията между двете дружества са не само въз основа на тези две фактури, които
са по исковата молба, а има издадени още три фактури, по които взаимоотношенията са
уредени. Ответникът представил извадка от счетоводните записвания, които засягали само
двете фактури. Вещото лице сочи, че при осчетоводяване на двете фактури като задължение
4
за плащане към ищеца, съответно тези количества, които са във фактурата, ответникът е
завел като увеличаване на стоковите наличности на хвойна по сметка „304“. На вещото лице
не били предоставени приемо-предавателни протоколи за самото предаване, а от ответника
била представена една складова разписка - последната складова разписка за
взаимоотношения с ищеца. Там количеството минимално се различава от последната
фактура, която е издадена, но имало и други описани количества, които са доставяни в самия
картон, където се водят, писано на ръка, какви количества, на коя дата са доставени. Вещото
лице е посочило, че в счетоводно отношение осчетоводяване на фактурите е реално. По
принцип ако има разлика в доставените количества, би следва веднага да се сезира
доставчика, който да пусне кредитно известие, както за доставеното количество и съответно
за стойността на сума. Такива кредитни известия нито има издавани, нито има подадено
възражение от страна на ответника за недоставени количества. Вещото лице отчита, че при
заскладяването в сметка „304“ на количествата по двете фактурите е записано, че са налични
в склад при едноличния търговец, като обяснения към записа. Не се е запознало с
документи, установяващи, че стоката стои закупена от ответника, но че тя стои при ищеца и
не е доставена.
За установява доставянето на стоките, от страна на ответника, по искане на ищеца е
представена извадка от счетоводната книга за постъпили количества за месеците октомври и
ноември 2021 година.
На основание чл. 190 от ГПК ответникът е задължен да представи в оригинал или
заверен препис складовата книга за склад в гр. Ловеч, ЖК Младост за периода 10 - 11.2021
година. На ответника изрично е указана възможността за прилагане на чл. 162 от ГПК при
неизпълнение на това задължение. Съобщение за указанията на съда са връчени надлежно
на ответника чрез адв. Ч. на посочения електронен адрес, за което има изразено изрично
съгласие в съдебно заседание, проведено на 21.02.2023 година, но в указания от съда срок и
до приключване даване ход по същество на делото, указанията не са изпълнени.
По делото са събрани и гласни доказателства – като свидетели са разпитани И. М. и И.
Ч..
Свидетелят И. Ч. твърди, че до декември 2022 г. работил като шофьор на тежкотоварен
камион - общо 5-6 години, при господин Д. - неговата транспортна фирма и превозвали
плодове, гъби. Помнел доставката в гр. Ловеч, на 09.11.2021 г., в склад в ж.к. „Младост“,
където закарал хвойна, около седем тона и половина, като бил на място сутринта, около
09,00 часа. Позвънил на човек, чийто номер му бил даден за да го посрещне. Посрещнали го,
и го вкарали в базата на „Витафрукт“. Показали му къде да разтовари. Имало приемчик и
около пет-шест човека, които трябвало да разтоварват. Камионът бил разтоварен, като
свидетелят присъствал на разтоварването и на тегленето. Били разтоварени седем тона и
половина. По десет чувала ги слагали на кантар след като ги разтоварвали от камиона,
мерели ги и приемчикът записвал в една тетрадка килограмите и ги складирали някъде. В
края на разтоварването, свидетелят снимал тетрадката и изпратил снимката на шефа си г-н
Д.. Това била тетрадката, в която било отразено какво количество е доставено и разтоварено.
5
При запознаване с представената извадка от счетоводна книга за доставени количества
(стр. 71 по делото ) свидетелят заявява, че това бил документа, който видял да се попълва.
На въпроси на съда относно записаните в представената извадка количества първоначално
сочи, че това било разтовареното количество - „Товарът, който аз съм докарал и беше
разтоварен е посочен в документа като разтоварен на 09.11. в Брезник, приход 5195 кг. и 600
грама“. На уточняващи въпроси на пълномощника на ищеца, свидетелят Ч. сочи, че
разтоварил около седем тона и половина, а в представения документ било отбелязаното „пет
тона и 200 кг. в идеалния случай“. На уточняващи въпроси на съда свидетелят Ч. сочи, че
може би от притеснение не видял килограмите, тъй като видял и сравнил датата и
установил, че това било неговото разтоварване. На тетрадката, която видял да се попълва,
били вписвани и броя чували, които били приемани. Теглели се по10 чувала и се сумирало
количеството.
Свидетелят Ч. заявява, че имал като снимки тетрадката, където били вписани
доставените количества, и преди да се яви да свидетелства, си припомнил снимката и видял,
че разтоварил седем тона и половина. Имало товарителници, съставени за превоза.
Свидетелят осъществил две доставки във „Витофрукт“ - на 09.11 и на 18.11 и затова имал
две товарителници. Не била съставяна кантарна бележка.
Свидетелят И. М. твърди, че работи във фирмата на ищеца, която извършва превози от
две години. Извършва и международни превози, но в момента работи в България. Помни, че
извършил превоз до гр. Ловеч, ж.к. „Младост“ на 13.10.2021 година. Карал хвойна, която
била натоварена в чували. В Ловеч, кв. „Младост“ го чакали хора, в някакъв склад. Там
имало кантар и сваляли по десет чувала от камиона и ги теглели на кантар. Свидетелят
присъствал на разтоварването и снимал накрая сумирано каквото е. Имало човек, който
пишел какво е свалено - на лист или тетрадка, не е сигурен. Свидетелят разтоварил хвойната
- седем тона и петстотин. По спомени на свидетеля имало и товарителница, но не е сигурен.
При предявяване на представената от ответника извадка от счетоводна книга за
получени стоки, свидетелят заявява, че това не е тетрадката, в която са отбелязвали
претеглените чували. При тегленето слагали по десет чувала, претеглели ги и след това се
сумирало количеството.
По делото са представени и две товарителници - от 13.10.2021 г. (товар - хвойна - 7785
кг.) и от 09.11.2021 г. (товар - 7800 кг., хвойна, подписана за превозвача от И. Ч.), с изпращач
и превозвач ЕТ К. Д. - Н. и получател Витафрукт ЕООД. Мястото на доставката е посочено
Ловеч.
Управителят на ответното дружество А. Д. е дал обяснения по чл. 176 от ГПК във
връзка с водените преговори за доброволно уреждане на спора между страните.
С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира следното:
За да бъде ангажирана отговорността на ответника на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, съответно и чл. 86 ЗЗД, както се претендира с предявените искове,
ищецът следва да докаже и то при условията на пълно и главно доказване, твърдяното от
6
него материално правоотношение, основано на договор за търговска продажба, както и че
той е изправна страна по него, изпълнявайки задълженията си да достави стоката, предмет
на договорите, за да има правото да получи уговорената покупна цена. В случая това е
сторено от ищеца с оглед така събраните по делото писмени доказателства и експертиза, от
които се установява, както наличието на договорни отношения между страните (макар и да
не е налице писмен договор, за действителността на който не се изисква писмена форма),
така и изпълнението на задълженията на ищеца да достави на ответника уговореното
количество стоки, на което съответства насрещното задължение на ответника да заплати
уговорената продажна цена, който не е доказал, а и не твърди, погасяване изцяло на тези
задължения чрез плащане (налице е само частично плащане по една от процесните фактури).
Това налага извод за основателност на исковете, вкл. и акцесорното искане за лихва,
обусловено от основния иск, поради което същите следва да бъдат уважени в размерите,
както се предявени от ищеца, с изключение размера на претенциите за лихви за периода
12.10.2021 г. - 27.10.2021 г. върху главницата по фактурата от 08.10.2021 г. и за сумата до
4 109.01 лева върху главницата по фактуата от 28.10.2021 г. и за периода 01.11.2021 г. -
23.11.2021 г., в която му отхвърлителна част първоинстанционното решение не е и
обжалвано и е влязло в сила.
Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е изложил правилни и
законосъобразни правни мотиви, които са съобразени с приетите по делото доказателства и с
така установеното от фактическа страна, поради което напълно се споделят от настоящия
съдебен състав, който на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, а с оглед възраженията
по въззивната жалба отбелязва и следното:
Неоснователни са оплакванията по въззивната жалба, че ищецът не бил провел
доказване относно изпълнение на задължението му като продавач за доставка на описаното
във фактурите количество стоки.
По делото се установи, че и двете фактури са осчетоводени при ответника, който е
упражнил правото си на данъчен кредит и изрично в счетоводството му са направени
отбелязвания в сметка 304 – стоки при посочено количество 12 515 кг., което изцяло съвпада
с посоченото във фактурите. Константна е практиката на ВКС (решение № 166/26.10.2010 г.
по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, II т.о. и цитираните е него: решение № 96 от 26.11.2009 г. по
т.д. № 380/2008 на ВКС, I т.о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. №546/2008 г. на ВКС ,
II т.о. , както и решение № 42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, II т.о.), че
фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение
по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на
стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на
издаване, каквато е и настоящата хипотеза. От друга страна, отразяването на фактурата в
счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява недвусмислено
признание на задължението и доказва неговото съществуване. Относно приемането на
стоките, т.е. тяхната доставка, е налице трайно установена практика на ВКС, която напълно
7
се споделя от настоящия съдебен състав, съгласно която, ако купувачът е отразил в
счетоводните регистри на търговското дружество издадените от продавача-доставчик
фактури и купувачът е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит, както е в случая,
то се налага извод, че е налице приемане от последния на стоките, респ. тяхната доставка от
доставчика, дори ако не е подписан двустранен приемо-предавателен протокол. Поради това
и неоснователно жалбоподателят възразява, че понеже не били налице приемо-предавателни
протоколи за процесната стока, не била доказана и тяхната доставка. Този извод протИ.речи
както на останалите събрани по делото доказателства, така и на трайно установената
съдебна практика, където се приема, че при липса на съставен двустранен приемо-
предавателен протокол, установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши
с различни доказателствени средства, включително и с гласни доказателства. Ако
възложителят (при договор за изработка/поръчка), респ. купувачът (при договор за покупко-
продажба), респ. негов представител, е отразил в счетоводните регистри на търговското
дружество издадената от изпълнителя/доставчика фактура и възложителят/купувач е ползвал
правото на приспадане на данъчен кредит, то се налага извод, че е налице приемане от
поръчващия/купувача на фактически изпълнените работи/приемане на стоките, дори ако не е
подписан двустранен приемо-предавателен протокол. Осчетоводяването на фактурите и
включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит
по тях, представляват недвусмислено признание на задължението. В този смисъл са налице
множество съдебни актове на ВКС като например: решение № 47/08.04.2013 г. по т. д. №
137/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение № 46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г., решение №
96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г.; решение № 185 от 14.04.2020 г. по т. д. № 3224/2018 г.,
т. к., II т. о. на ВКС; решение № 185 от 14.04.2020 г. по т. д. № 3224/2018 г., т. к., II т. о.
на ВКС; решение № 45 от 28.03.2014 г. по т. д. № 1882/2013 г., т. к., I т. о. на ВКС и др.
Необосновано е твърдението на жалбоподателя, че процесните стоки не били
доставени, а се намирали в склада на в склада на ищеца, тъй като то не се подкрепя от нито
от останалите доказателства по делото, нито от първични счетоводни документи – складови
разписки, договори за съхранение и др. Същото протИ.речи на самите твърдения на
ответното дружество - жалбоподател, което не спори и заявява, че е получило в свой склад 4
329 кг. стока по първата фактура, а от друга страна, вещото лице в открито съдебно
заседание разясни, че това отбелязване представлява обяснение към записа при заскладяване
на стоките в сметка „304“, отделно и заяви, че не са му представени и не се е запознавало с
документи, които да установяват, че стоката стои при ищеца и че не е доставена.
Относно възражението по въззивната жалба, че ответникът-жалбоподател вече нямал
никакъв интерес към изпълнение на договора за покупко-продажба, т.к. цената на плод
хвойна била спаднала драстично, а и нямало търсене, следва да се има предвид, че това
твърдените е напълно ирелевантно и по никакъв начин не опровергава установеното по
делото обстоятелство, че ищецът в качеството му на продавач е доставил в пълен размер
процесната стока на ответника-продавач, при което последващите намерения и интереси на
последния не променят така установеното.
8
По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира доводите по
въззивната жалба на „Витафрукт“ ЕООД за неоснователни и поради съвпадение в изводите
на двете съдебни инстанции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК обжалваното решение следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят „Витафрукт“ ЕООД следва да бъде осъден
на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК да заплати на въззиваемата страна ЕТ „К. Д. - Н.“
сумата от 8 700 лв., представляваща направени разноски във въззивното производство –
заплатено адвокатско възнаграждение. Не налице прекомерност на същото, както оспорва
жалбоподателя, тъй като размерът е под минимума, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен
това, относно размера на адвокатското възнаграждение настоящият съдебен състав взема
предвид задължителния характер на даденото от СЕС с негово решение от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22 тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, че определените с Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при
договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително и когато
се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по
чл. 78, ал. 5 ГПК поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1
ДФЕС. Предвид посоченото действие на решение С-438/22 г., което е задължително на
основание чл. 267 от ДФЕС за всички органи и субекти в държавите членки, съдът не може
да определи следващото се минимално възнаграждение съгласно размерите, определени в
Наредбата на Висшия адвокатски съвет. Наличието на празнота в закона относно конкретния
размер на възнаграждението, следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2,
изр. 2 от ЗАдв, с изключение на частта, с която се препраща към наредба на Висшия
адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. В
разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр., ал. 1 от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на
адвоката е за положения от него труд и по размер следва да е справедлив и обоснован.
Съобразявайки горното, настоящият съдебен състав приема в случая, че при определяне
възнаграждението на процесуалния представител на ЕТ „К. Д. - Н.“ следва да се вземат
предвид конкретни критерии като високата образователна квалификация на лице, придобило
юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия,
поетата отговорност от адвоката, но същевременно да се отчете фактическата и правна
сложност на делото. Поради това и с оглед спорния материален интерес при осъществената
защита (103 426.99 лв.) и като се вземат предвид и посочените по-горе критерии, които са
изпълнени в настоящия процес, следва да се приеме, че е справедлИ. и обосновано
възнаграждението да е в размер на 8 700 лв., която сума съответства на справедлИ.то по
размер, следващо се с оглед положения труд – проучване на материалите по делото,
изготвяне и подаване отговор на въззивната жалба, процесуално представителство в
настоящото въззивно производство, анализ и събиране на доказателства, проучване на
съдебна практика.
Жалбоподателят „Витафрукт“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
9
страна ЕТ „К. Д. - Н.“ и сумата от 2 900 лв., представляваща направени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в обезпечителното производството относно
процесните искове – ч. търг. дело № 51/2024 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС, като по изложените
по0горе съображения, не е налице прекомерност и на това адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 1056/24.08.2023 г., постановено по търг. дело № 936/2022 г.
по описа на Софийски градски съд в обжалваната му част – с която „Витафрукт“ ЕООД,
гр. София, бул. „Княз А. Дондуков“ № 27, ет. 3, ап. 4, с ЕИК:********* е осъдено да заплати
на ЕТ „К. Д. - Н.“ с ЕИК:********* по иск по чл. 327 ТЗ сумата от 25 000 лева с ДДС по
фактура № ********** от 08.10.2021 г. и сумата от 73 224 лв. с ДДС по фактура №
********** от 28.10.2021 г. - стойността на доставени стоки - плод хвойна, заедно със
законната лихва върху тези суми от 23.05.2022 г. до окончателното им заплащане, по иск с
правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 1 541.79 лева - законна лихва върху дължимата
сума по фактура № ********** от 08.10.2021 г. за периода 28.10.2021 г. - 22.05.2022 г.,
сумата от 3 661.20 лева - законна лихва върху дължимата сума по фактура № ********** от
28.10.2021 г. за периода 24.11.2021 година - 22.05.2022 година, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК разноски по делото: 3 532.74 лева - адвокатско възнаграждение, 4 137.07 лева -
заплатена държавна такса и 789 лева - депозит за вещо лице.
Осъжда „Витафрукт“ ЕООД, гр. София, бул. „Княз А. Дондуков“ № 27, ет. 3, ап. 4, с
ЕИК:********* да заплати на ЕТ „К. Д. - Н.“, гр. Брезник, ул. „Цвета Лумбарова“ № 66, с
ЕИК:********* сумата от 8 700 лв. (осем хиляди и седемстотин лева), представляваща
направени разноски в настоящото въззивно производство – заплатено адвокатско
възнаграждение и сумата от 2 900 лв., представляваща направени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в обезпечителното производството относно процесните искове –
ч. търг. дело № 51/2024 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията
по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10