РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Радомир, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20251730200137 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 72 от
ЗМВР.
Образувано по жалба на В. П. И., с ЕГН: **********, с адрес: с. Б. до., ул. „Х. Б.“ № .,
против заповед за задържане рег. № ./08.05.2025 г., издадена от К. М. К., на длъжност
„разузнавач“ в Г КП при РУ - Р., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР
жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа в РУ - Р.. Жалбоподателят твърди, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на
административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни норми. Моли
съда да отмени оспорената заповед.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, чрез упъпномощен представител
поддържа жалбата и моли за уважаването ú.
Ответникът – полицейски орган при РУ - Р. редовно призован, се явява лично и
оспорва жалбата.
Районна прокуратура – П., Териториално отделение – Р., редовно и своевременно
призована, не изпраща представител и не изразява становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2
ГПК, във връзка с чл. 144 АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
1
В изпълнение на разпореждане от 28.05.2025 г. на настоящия съдебен състав по
делото е представено от административния орган заверено копие от цялата административна
преписка по издаването на заповед за задържане на лице с рег. № ./08.05.2025 г., видно от
която жалбоподателят е бил задържан за срок от 24 часа, след което е извършен личен обиск,
при който са намерени и иззети движими вещи от жалбоподателя.
На 09.05.2025 г., в 06:05 ч. задържаното лице е освободено.
От приетото по делото писмо с рег. №.04.08.2025 г. от Следствен отдел при Окръжна
прокуратура – П. се установява, че ДП № ./2025 г. по описа на РУ – Р. е образувано на
13.02.2025 г. за това, че за периода от 19.12.2024 г. до м. февруари 2025 г. скрил чужди или
не изключително нему принадлежащи документи, с цел да причини другиму вреда или да
набави за себе си или за другиго облага – престъпление по чл. 319 НК.
В хода на ДП е проведен разпит на свидетели, приобщени са и писмени
доказателства, като в писмото е посочено, че предстои да бъдат проведени още разпити на
свидетели и допълнително да се съберат писмени доказателства. Към момента няма
привлечен обвиняем.
При така установените факти, настоящият съдебен състав, като извърши по реда на
чл. 168, ал. 1 АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща правен
интерес да оспори заповедта, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Със заповед за задържане на лице с рег. № 3./08.05.2025 г., издадена от К. М. К., на
длъжност „разузнавач“ в Г КП при РУ - Р., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е наредено
задържането на лицето В. П. И. (настоящ жалбоподател) за срок от 24 часа.
Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган да задържа лица за
срок от 24 часа, която компетентност произтича пряко от нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР.
По делото не се спори, че издателят на заповедта заема длъжността „разузнавач“ в Г КП при
РУ - Р., поради което се приема, че заповедта е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) всеки има
право на лична свобода и неприкосновеност, а според чл. 30, ал. 3 КРБ в изрично посочените
от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат граждани,
за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от
задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност.
В съответствие с чл. 5, § 1, изр. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. . от
14.08.1992 г., в сила от 7.09.1992 г., всеки има право на свобода и сигурност. В
юриспруденцията на ЕСПЧ са изведени няколко стандарта при закрилата на това право.
2
Първият е изчерпателност на изключенията по чл. 5, § 1, изр. 2 ЕКПЧ, чието тълкуване
трябва да е задължително стриктно, а разширителните обосновки при приложението им са
недопустими. Целта е да се гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода
на основание, което не е предвидено в Конвенцията. Вторият е законност на лишаването от
свобода по националния закон както от процесуална, така и от материалноправна страна. За
целта чл. 5, § 2 - § 5 от ЕКПЧ гарантира сбор от материалноправни права, свеждащи до
минимум рисковете от произвол при лишаването от свобода. Такова е правото по чл. 5, § 2
ЕКПЧ задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за ареста си, при
задължение на държавата чрез компетентния национален орган да обоснове всяко едно
лишаване от свобода на всеки един етап.
В решение от 24 юни 2014 г. на ЕСПЧ по делото П. и П. срещу България по жалби
№./08 и № 50781/09 е посочено, че чл. 5, § 1, б. „с“ (буква „в“) от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по „обосновано
подозрение“, че е извършило престъпление. Такова подозрение не може да бъде общо и
абстрактно (§ 46). Позоваването само на приложимите разпоредби, но не на каквито и да
било специфични обстоятелства или действия само по себе си може да бъде достатъчно
основание за съда да заключи, че лишаването от свобода на жалбоподателите е
несъвместимо с принципа на защита от произвол (§ 47). ЕСПЧ е припомнил, че изискването
подозрението да се базира на разумни основания е съществена част от защитата срещу
произволен арест и задържане. За да е налице обосновано подозрение, следва да има факти и
информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е
извършило престъплението.
Съгласно чл. 74, ал. 2 ЗМВР задължителните реквизити, които трябва да се съдържат
в заповедта за задържане са: името, длъжността и местоработата на служителя, издал
заповедта; фактически и правни основания за задържането; данни, идентифициращи
задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по
чл. 73 ЗМВР, както и правото му – да обжалва пред съда законността на задържането; на
адвокатска защита от момента на задържането; на медицинска помощ; на телефонно
обаждане, с което да съобщи за своето задържане; да се свърже с консулските власти на
съответната държава, в случай че не е български гражданин; да ползва преводач, в случай че
не разбира български език.
Изричното изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР към момента на задържането в
заповедта да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането е
проявление на разпоредбата на чл. 5, §2 от ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко
арестувано лице да знае защо е лишено от свобода, както и за да му се даде възможност да
отрече извършването на престъплението. Посочването им в заповедта, представлява
излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви,
съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания
административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на
чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. При осъществяване
3
на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно
с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт
фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя
правни норми.
Същевременно, съгласно трайната съдебна практика, основаваща се на ТР № .1975 г.
на ОСГК, мотивите за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно
от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка –
докладни, АУАН, нарочно съставени мотиви или други писмени доказателства. В решение
от 25.05.2023 г. на Съда на Европейския съюз, постановено по дело С./21, с предмет
преюдициално запитване, се приема, че се допуска прилагането на национална правна
уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в
извършването на престъпление, включително информация за престъпно деяние, в
извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи,
различни от акта за задържане. Не се допуска тази информация да бъде съобщена на
посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по
съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на
същото.
В случая в оспорената заповед, като правно основание за задържането е посочена
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а като фактическо основание е посочено, че са
налице данни за извършено престъпление по чл. 319, ал. 1 НК. От така посоченото
лаконично описание не биха могли да се изведат фактически основания за задържането на
лицето. Обжалваната заповед дори не е и косвено мотивирана чрез материалите от
административната преписка. Най-напред в заповедта не е цитиран, а в последствие не е и
приложен, какъвто и да било документ, който да се счита неразделна част от него, въпреки
дадените указания с разпореждане на съда от 28.05.2025 г.
При положение, че полицейският орган, постановил задържането, не го е обосновал
при извършването му, съдът не може вместо него служебно да прави подобна връзка и е
недопустимо да дописва липсващи фактически основания за това задържане, извличайки ги
от едни или други данни по административната преписка - в същия смисъл: решение №
1588/07.10.2025 г. по КАНД № 270/2025 г. по описа на Административен съд – Перник.
При тази некоректност от фактическа страна в заповедта, основанията за
постановеното с нея задържане не могат да се считат съобщени на жалбоподателя. Това
кумулативно го лишава и от процесуалната гаранция по чл. 5, § 2 от ЕКПЧ и от тази по чл.
5, § 4 от ЕКПЧ. От заповедта за задържане жалбоподателят не е могъл да придобие
представа защо е задържан, а оттук - не е могъл и ефективно да защити правата си.
Настоящият съдебен състав намира и че оспорената заповед е незаконосъобразна и
поради несъответствието ú с целта на закона и нарушение на принципа за съразмерност по
чл. 6 АПК. Съгласно чл. 4, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 2 АПК административните актове се издават за
целите, установени от закона, като не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която се издават. Във връзка с изложеното, при
4
прилагане на принудителните административни мерки по чл. 72, ал. 1 ЗМВР, полицейските
органи следва да съобразят и необходимостта от тяхното налагане за всеки конкретен
случай. С оглед правната природа и характера на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, целта
на принудителната административна мярка, обективирана в заповедта за задържане, е
преустановителна и предотвратяваща. В случая не се установява съответствието на
оспорената заповед за задържане с посочените цели, т. е. приложената принудителна
административна мярка, освен фактически необоснована, се явява и несъответна на целта на
закона. Нарушен е принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, съобразно който прилагането
на принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1 ЗМВР следва да е оправдано от
гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигане
на законовата цел. В конкретния случай нито е обосновано, нито е доказано, че за постигане
на законовите цели е било необходимо задържането за срок до 24 часа.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира издадената заповед
за задържане за незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.
По разноските:
С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи, като ответникът следва
да му заплати сумата в размер на 10 лева - внесена държавна такса, както и 500,00 лева –
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ
АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане рег. № 328зз-65/08.05.2025 г., издадена от К. М. К.,
на длъжност „разузнавач“ в Г КП при РУ - Р., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за
срок от 24 часа е задържан В. П. И., с ЕГН: **********, с адрес: с. Б. д. ул. „Х.Б. № ., като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – П. да заплати на В. П. И., с ЕГН:
**********, с адрес: с. Б. д., ул. „Х. Б.“ № .направените съдебни разноски в размер на 510,00
лева (петстотин и десет лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд - Перник в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5