Р Е Ш Е Н И Е
№ 1525
гр. Пловдив, 08
август 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА и участието на прокурор КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа КАНД № 1553/2022година
по описа на съда, докладвано от съдия
Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез процесуалния си
представител юрисконсулт С. С.- Г., против
Решение № 831 от 18.04.2022 г. на Районен съд гр. Пловдив, XX н.с., постановено по АНД № 7535 по описа на същия съд за 2021 г., отменящо Наказателно постановление (НП) № 000603/03.08.2021
г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално ТОЛ управление към
АПИ, с което на М.С.М., ЕГН ********** ***, на основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 139, ал. 6 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – ГЛОБА
в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, т.
1 от Закона
за пътищата (ЗП).
Релевираните касационни
основания се субсумират в доводите, че атакуваният
съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Иска се решението на районния съд да
бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по
касационната жалба - М.С.М.
в отговор на касационната жалба, счита
същата за неоснователна.
Контролиращата
страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив
дава заключение, че жалбата е неоснователна, като моли решението на районния съд
да се остави в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.
218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността и допустимостта на
обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от
М.С.М., срещу НП № 000603/03.08.2021 г. на
Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към
АПИ, с което на жалбоподателката, на основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 139,
ал. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на
300 лв. за нарушение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.
НП е издадено въз основа на АУАН № 000603/17.03.2021 от 25.03.2021 г., съставен от Е. М. –
инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ - Пловдив. Обективираните в НП
констатации се свеждат до следното:
На 17.03.2021 г. в
11:03 ч. М. е управлявала л.а. Шкода Рапид с рег.№ *** с маса до 3,5 тона като
за ППС-то не била заплатена винетна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона
за пътищата.
Като място на нарушението
е посочен
път I-8 км 196+643 пътен участък Пловдив – Пазарджик, за който се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура - винетна такса, съгласно Приложение № 2 към т. 2 на Решение №
959 на Министерския съвет от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на
републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и
за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от ЗП за
ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.
В резултат на проверката
е установено, че за ППС с рег. № *** към момента на проверката няма заплатена винетна такса, която да
съответства на категорията на пътното превозно средство – К3. Съгласно чл.
189е, ал. 8 от ЗДвП, извършеното нарушение е потвърдено чрез справка в
електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с
идентификатор № 10402, като данните
от справката са отразени в АУАН № 000603/17.03.2021 от 25.03.2021 г., с което
нарушителят не е изпълнил задължението си по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
За извършеното
административно нарушение е съставен АУАН № 000603/17.03.2021 от 25.03.2021 г.
и е връчен на нарушителя на 25.03.2021 г., което е удостоверено с негов подпис.
Процесното административно наказание е наложено при
тази фактическа и правна обстановка, като в НП е добавено, че няма основание за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
За да отмени процесното НП районният
съд е приел, че макара и формално да е извършено нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗП същото следва да бъде квалифицирано като маловажен случая по смисъл на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като М., в качеството си на родител на лице с
увреждания е бил освободен от заплащане на винетна такса съгласно Наредба № Н-
19/02.12.2008 г. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че
за л.а. с рег. № *** е с електронна винетка от 24.03.2021
г., издадена по реда на чл. 2 от Наредба № Н- 19/ 02.12.2008 г., във връзка с
подадено от М. заявление от 18.03.2021 г.
Районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата.
Неправилен е обаче извода на съда, че в разглеждания
казус е налице основание за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е дадена определение на понятието маловажен случай.
Законодателят е приел, че маловажен случай е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.
За да е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН
следва да бъде извършено административно
нарушение, а такова в случая няма. Според чл. 6 ЗАНН административно нарушение
е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
В
настоящия случай по делото безспорно е установено, че наказаното лице е родител на дете с увреждане с
определени 85 %. Това налага извода, че М. е освободена от заплащане на такса
за винетка, съгласно разпоредбата на чл.2, ал. 2 от Наредба № Н-19 от 2.12.2008 г. за
условията и реда за освобождаване от заплащане на винетни такси при ползване на
платената пътна мрежа на лица с 50 и над 50 на сто намалена
работоспособност или вид и степен на увреждане
и лица или семейства, отглеждащи деца с трайни увреждания
до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не по-късно от
20-годишна възраст
(Наредба Н-19 от 2008 г.), която предвижда, че по реда на ал. 1
заявление-декларация подават и лицата или семействата, отглеждащи деца с трайни
увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не
по-късно от 20-годишна възраст.
Настоящият
съдебен състав намира, че М. е лице по
смисъла на чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Наредба Н-19 от 2008 г. – родител, отглеждащ
дете с трайни увреждания до 18-годишна възраст, което се освобождава от
заплащане на една годишна винетна такса при ползване на платената пътна мрежа
за един лек автомобил – негова собственост. Няма спор по делото и за това, че лек
автомобил марка и модел Шкода Рапид с рег.
№*** е собственост на ответника М.. Няма спор, че към датата на проверката
същата не е упражнила правото си да получи безплатна годишна електронна винетка
по реда на Наредба Н-19 от 2008 г. За да бъде наказана М. за нарушение по чл. 179, ал. 3 във връзка с чл. 139, ал. 6
от ЗДвП
е необходимо винетната такса да е дължима и незаплатена. Същественото в случая
е, че такава такса не е дължима - М. е лице по
смисъла на чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Наредба Н-19 от 2008 г. В тази връзка не се
споделят доводите на касатора за това, че след като към датата на проверката
правоимащото лице не е упражнило правото си да получи
безплатна винетка, може да бъде наказано на основание чл. 179, ал. 3 във връзка с чл. 139, ал. 6
от ЗДвП.
Санкционната норма на чл. 179, ал. 3
от ЗДвП
не може да се тълкува разширително и процесният случай не може да се приравни
на хипотеза, при която водачът управлява МПС по път от републиканската мрежа,
за което е дължима и не е заплатена винетна такса. Такава възможност е
съществувала до отмяната на чл. 9 от Наредба Н-19 от 2008 г. (Отм. - ДВ, бр.
108 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.).
Поради гореизложеното решението на въззъвния съд следва
да бъде оставено в сила.
При този изход на делото ответникът има право на разноски, но тъй като такива не се
претендират, не следва да се присъждат.
Административен съд – Пловдив, ХХIII
касационен състав, водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 831 от 18.04.2022 г., постановено по АНД
№ 7535 по описа за 2021 г. на Районен съд –Пловдив- XX н.с.,
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………
ЧЛЕНОВЕ:
1………………
2………………