№ 22
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Мила П. Лазарова
при участието на секретаря Теодора Цв. С.а
в присъствието на прокурора Л. Вл. Д.
като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100606854 по описа за 2024 година
С присъда от 19.06.2024г. по НОХД № 8766/2022г. СРС, НО, 94 състав е
признал подсъдимата Н. Й. О., с ЕГН: ********** за ВИНОВНА в това, че на
10.04.2022г. в гр. София, на бул.”Цар Борис Трети” и ул.”Райска градина”, с
посока на движение от ул.”Явор” към бул.”Никола Петков”, управлявала МПС
– товарен автомобил марка „Шкода”, модел „Суперб” с ДК номер СВ **** ВС,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,59 на
хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол от химическо изследване
за определяне на концентрация на алкохол в кръвта номер 169/11.04.2022г. на
Специализирана химокотехнологина лаборатория към УМБАЛ”Света Анна”
София АД, извършено на 12.04.2022г., съгл. Наредба 1 от 19.07.2017г.,
издадена от Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието
за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от
НК, като й е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една
година и два месеца, както и глоба в размер на 500лв., чието изтърпяване е
било отложено за изпитателен срок от 3 години. С присъдата е било
1
приспаднато на осн. чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК времето през което подсъдимата е
била задържана по наказателното производство, като е била лишена от
правото да управлява МПС за срок от 2 години.
Присъдата не е влязла в сила. Преди изтичане на срока за обжалването й
е постъпила въззивна жалба от подсъдимата Р.а, депозирана чрез нейния
защитник адв. О. М..
С жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна,
немотивирана и необоснована. В допълнението към жалбата се излага, че са
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на подсъдимата, тъй като е налице неяснота
относно мястото на което автомобилът е навлязъл на трамвайното трасе, както
и използването на неясен термин „Самокатастрофиране”, след като не са
настъпили никакви щети нито по автомобила, нито по трасето, още повече, че
органите на полицията са пристигнали на мястото след изваждането на колата
от калта. Според защитника остава неясно кое е лицето което е управлявало
МПС и въпреки че е имало камери на кръстовището записите не са изискани, а
само въз основа на твърденията на подсъдимата е прието, че тя е управлявала
колата, като не е установено кое е лицето което е управлявало МПС по време
на ваденето му от калта. Твърди се, че в хода на съдебното следствие е
установено, че св. Р. е шофирал автомобила и в тази връзка не са установени
лицата които са помогнали за изваждането на автомобила от трасето.
Акцентира се върху недостатъците на обвинителния акт, а именно неяснотата
на обстоятелствената част на ОА във връзка с възникналите въпроси как е
установена фактическата обстановка, кой е свидетелят очевидец въз основа на
чиито показания е приета тя и налице е действително катастрофа. Излага се,
че ОА е неконкретен, доколкото в него се твърди, че Р.а е предвиждала
обществено опасните последици и е искала настъпването им, като не става
ясно от къде се черпят доводи за това и в тази връзка в ОА липсва описание на
съставомерното деяние. Иска се отмяна на постановената присъда.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи
със следното кратко съдържание:
Защитникът на подсъдимия, адв. М., моли за отмяна на обжалваната
присъда, като преповтаря доводите от въззивната жалба и посочва реалната
фактическата обстановка според него, като желае оправдаването на
2
подсъдимата.
Подсъдимата Р.а поддържа становището на защитника си.
В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът поддържа
становище, че първоинстанционната присъда е правилна, мотивирана и
законосъобразна. Иска нейното потвърждаване.
В последната си дума подс. Р.а моли да бъде оправдана по изложените от
защитника й доводи.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, предмет
на проверка в настоящето въззивно производство, намира за установено
следното:
Наличната доказателствена съвкупност позволява да се приеме за
установено от фактическа страна следното:
Подс. Н. О. е със снета самоличност пред първата инстанция, коятое
била проверна и от въззивната такава. Тя притежавала свидетелство за
управление на моторно превозно средство (СУМПС) № *********. Към
м.04.2022г. Р.а била многократно наказвана по административен ред за
нарушения на ЗДвП.
На 10.04.2022г. около 19,00ч. Р.а и съпруга й св. Р. били на гости при
своя близка – св. А.. Там двамата консумирали вино. Двамата си тръгнали с
товарен автомобил марка „Шкода”, модел „Суперб” с ДК номер СВ **** ВС,
като след това установили, че са забрали чантичка с ключовете от дома си при
св. А., поради което й се обадили и й казали, че ще се върнат за нея.
Около 21.00ч. на 10.04.2022г. подсъдимата управлявала товарен
автомобил марка „Шкода”, модел „Суперб” с ДК номер СВ **** ВС по
бул.”Цар Борис Трети”, с посока на движение от ул.”Явор” към бул.”Никола
Петков”. Валял дъжд и пътната настилка била мокра. На кръстовището на
бул.”Цар Борис Трети” и ул.”Райска градина” в дясната част на пътното
платно имало обособено платно с изградена пътна настилка, предназначено
за движение на релсови пътни превозни средства. Управляваният от
подсъдимата автомобил навлязъл в обособеното трамвайно трасе и затънал в
калта. Подсъдимата и съпруга й се редували да правят опити да извадят
колата от калта, но без успех. Движението на трамваите по това време не било
преустановено и до мястото на което бил затънал управлявания от
3
подсъдимата автомобил достигнала мотриса 504, движейки се по трамвайна
линия 11 на масовия градски транспорт в посока кв. „Княжево” с ватман св.
К.. Тъй като автомобилът пречел на движението на трамвая св. К. спрял
трамвая и подал сигнал в централния диспечерски пункт на „Столичен
електротранспорт”, след което сигналът бил препратен на 06 РУ-СДВР.
Междувременно неустановени по делото лица, пътуващи с автомобил,
успели да издърпат затъналия автомобил и да освободят трасето на трамваите.
Във връзка с подадения сигнал мястото на ПТП било посетено от св. Г.
М. и Р. Г., служители на 06 РУ-СДВР. На място бил изпратен и представител
на „Център за градска мобилност”ЕАД – св. Р. П..
Пристигайки на място св. Г. М. и Р. Г. установили, че и подсъдимата, и
св. Р. се намират извън автомобила и провели разговор с тях за да установят
кой от тях е управлявал същия. Пред тях подсъдимата заявила, че именно тя е
шофирала автомобила и с него е навлязла на трамвайното трасе. Св. Р. заявил
пред тях, че е пътувал заедно със съпругата си. На св. Г. М. и Р. Г. им
направило впечатление, че подсъдимата силно лъхала на алкохол и предвид
настъпилото ПТП, поискали съдействие от ОПП-СДВР. На място били
изпратен св. А.С. и Д. Г., мл. автоконтролъори към ОПП-СДВР. Пред тях
подсъдимата отново заявила, че именно тя е била водач на автомобила. С
оглед на така установеното служителите на ОПП предприели действия по
тестването на подсъдимата с техни1еско средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта. Св. Г. извършил проба на подсъдимата с
техническо средство „Алкотесдрегер 7510”, като с проба 1724 била
установена концентрация на алкохол в кръвта 1,59 промила на хиляда. Св. Г.
съставил на подсъдимата талон за медицинско изследване 107801/10.04.2022г.
с указания, че подсъдимата следва да се яви в МБАЛ”Св. Анна” в срок до 45
мин. от връчването на талона за вземане на биологични проби за извършване
на медицинско и химично лабораторно изследване за установяване
концентрация на алкохол в кръвта. Талонът бил връчен на подсъдимата в
23.00ч. Св. С. съставил АУАН за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП срещу
подсъдимата.
Докато полицейските служители били на мястото на ПТП там
пристигнала св. А. за да донесе забравените ключове.
Св. Г. М. и Р. Г. съпроводили подсъдимата до определеното болнично
4
заведение, където в 23,10ч. й били взети две кръвни проби във вакумни
епруветки.
При извършеното на 12.04.2022г. химическо изследване на основната
кръвна проба била установена концентрация на алкохол в кръвта на
подсъдимата от 1,59 промила, като резултатът бил отразен в протокол за
химическо изследване номер 169.
Подс. Р.а бил задържана на 10.04.2022г. в 22.00ч. на осн.чл. 72, ал. 1 от
ЗМВР и била освободена на 11.04.2022г.
По доказателствата.
Първоинстанционният съд в мотивите си щателно е изследвал
доказателствения материал, при която аналитична дейност не са допуснати
необоснованост и погрешна преценка на доказателствата по делото.
Основателно и мотивирано СРС е посочил, че се доверява на
показанията на св. Г. М., Р. Г., А.С. и Д. Г.. И по мнение на въззивния съд
показанията им са последователни, безпротиворечиви и взаимоподкрепящи
се, както и частично от показанията на св. Р. и А.. Показанията на посочените
свидетели са били прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 или ал. 5 от НПК
единствено във връзка с липсата им на спомен относно датата, марката,
модела и рег. номер на автомобила, което е логично с оглед изминалия период
от време и естеството на работата им.
Настоящият съдебен състав се солидализира със становището на СРС, че
и четиримата свидетели - . Г. М., Р. Г., А.С. и Д. Г. са категорични, че
подсъдимата Р.а е заявила пред тях, че тя е шофирала автомобила, както и че
Р.а е лъхала на алкохол, поради което са били кредитирани показанията им и в
тази им част, които се подкрепят и от доказателствения материал по делото и
по-конкретно проба от Алкотест дрегер и Протокол за медицинско изследване.
В тази връзка се явяват неоснователни възраженията на защитата, че
остава неясно кое е лицето което е управлявало МПС и въпреки че е имало
камери на кръстовището записите не са изискани, а само въз основа на
твърденията на подсъдимата е прието, че тя е управлявала колата, като не е
установено кое е лицето което е управлявало МПС по време на ваденето му от
калта. В случая подсъдимата сама е завила пред полицейските служители, че
тя е шофирала автомобила, като по времето когато го е направила не е
съществувало подозрение, че е извършила административно нарушение или
5
престъпление, а местопроизшествието е било посетено от полицаите във
връзка с леко ПТП, както правилно е посочил първоинстанционния съд.
Основателно са били кредитирани от първия съд показанията на св. П.,
които не допринасят съществено за изясняване на обективната истина по
делото.
Относно показанията на св. Р. въззивната инстанция напълно споделя
доводите на първоинстанционния съд, че същите следва да бъдат кредитирани
единствено в частта относно настъпилото ПТП, но не и в останалата им
такава, доколкото същите са противоречиви и неистинни, както в частта
относно причината за навлизането на автомобила на трамвайното трасе
поради наличие на ремонтни дейности там, което се оборва от справката на
СО, според която е нямало такива, така и относно твърдението му, че по
автомобила не е имало причинени щети, което пък се оборва от АУАН от
10.04.2022г., видно от който на автомобила са били причинени щети в дясната
му предна част, както и на ходовата му такава.
Тук е мястото да бъде посочено, че именно с оглед на гореизложеното
възражението на защитата, че в случая не се касае за самокастрофиране, тъй
като по автомобила няма никакви щети, е неоснователно.
Оборват се и твърденията на св. Р., че той е седял на шофъорската
седалка на автомобила, а съпругата му е била на пасажерското място до него
по време на пристигане на полицейските служители. Св. М. и Р. Г. са
категорични, че при пристигането им тъй като и двете лица са били извън
автомобила се е наложило да установят водача по техни данни, като именно
подсъдимата е заявила, че е шофирала колата.
Правилно са били преценени и показанията на св. К., от които
действително не се установява кой е управлявал автомобила, но първия съд
основателно е съобразил, че показанията му са от значение за оценката на
достоверността на останалия доказателствен материал и по-конкретно на
показанията на св. Р., които се явяват недостоверни в частта относно
твърдението му, че съпругата му не е управлявала автомобила.
Основателно първия съд е достигнал до извода, че са нелогични и
недостоверни показанията на св. Р., че въпреки че той е шофирал, съпругата
му е казала, че тя ще се оправи с нещата и едва след транспортирането на
съпругата му за даване на кръвни проби и задържането й, той е разбрал, че тя е
6
заявила, че тя е управлявала автомобила. Не на последно място СРС е
обсъдил, че показанията на св. Р. са заинтересовани, доколкото той се явява
съпруг на подсъдимата и именно в тази връзка са били обсъдени и проверени
подробно.
Неоснователно се явява възражението на защитата, че в хода на
съдебното следствие е установено, че св. Р. е шофирал автомобила и в тази
връзка не са установени лицата които са помогнали за изваждането на
автомобила от трасето. Такова установяване не е настъпило, като първият съд
е изложил подробните си доводи защо не кредитира показанията на св. Р. в
тази им част, които напълно се подкрепят от настоящия съдебен състав. В
случая е ирелевантно кои са лицата които са помогнали за изваждането на
автомобила от трасето. Този факт не би спомогнал за изясняване на
обективната истина по делото.
Правилна е била преценката на основния съд и относно частичното
кредитиране на показанията на св. А., които са били кредитирани в частта
относно настъпилото ПТП и посещението му от нея за да занесе забравен
предмет, но не и в частта относно кое е лицето управлявало автомобила,
доколкото същите противоречат на показанията на полицейските служители и
на самия св. Р., и доколкото твърденията й представляват предположения, за
които самата тя заявява, че не е сигурна.
Напълно законосъобразно СРС е преценил протоколът за химическо
изследване 169 като експертно заключение, което е дало отговор на
поставените задачи и го е ценил като такова.
Всички описани писмени доказателства, събрани на ДП и приети в хода
на съдебното следствие основателно са били кредитирани от първия съд,
доколкото е приел, че кореспондират с гласните такива и установяват приетата
фактическа обстановка.
Фактологията по делото е изяснена от първоинстанционния съдебен
състав в необходимата степен и достатъчна пълнота. Фактическите
констатации на СРС са правилно установени, изведени при липса на
съществени нарушения на процесуалните правила, като при оценката на
наличния доказателствен материал не са допуснати логически грешки.
Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства
първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи за правната
7
оценка на деянието, извършено от подсъдимата. Присъдата е правно
обоснована.
Основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил
верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност
на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в
мотивите. Приетата правна квалификация на деянието на подсъдимата е по
чл. 343б, ал. 1 от НК е правилна и обоснована. Доказателствената съвкупност
по делото е категорична при формирането на този извод.
Правилно първоинстанционният съд е анализирал обективната страна на
престъплението извършено от подс. Р.а, а именно, че на 10.04.2022г. в гр.
София, на бул.”Цар Борис Трети” и ул.”Райска градина”, с посока на движение
от ул.”Явор” към бул.”Никола Петков”, управлявала МПС – товарен
автомобил марка „Шкода”, модел „Суперб” с ДК номер СВ **** ВС, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,59 на
хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол от химическо изследване
за определяне на концентрация на алкохол в кръвта номер 169/11.04.2022г. на
Специализирана химокотехнологина лаборатория към УМБАЛ”Света Анна”
София АД, извършено на 12.04.2022г., съгл. Наредба 1 от 19.07.2017г.,
издадена от Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието
за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози.
Неоснователно е възражението на защитата, че е налице неяснота
относно мястото на което автомобилът е навлязъл на трамвайното трасе, както
и използването на неясен термин „Самокатастрофиране”. Мястото на което е
настъпило ПТП е детайлно и ясно посочено, като дори е било санирано със
санкцията на въззивния съд при контролиране на определението на
първоинстанционния съд от разпоредителното заседание.Терминът
„Самокатастрофиране” по см. на ЗДвП в случая е използван за обозначаване
на факта, че освен управлявания от подсъдимата автомобил друго превозно
средство не е участвало в настъпилото ПТП.
Както напълно правилно и законосъобразно е посочил
първоинстанционният съд фактът на управление на автомобила именно от
подсъдимата се доказва от показанията на св. Г. М., Р. Г., А.С. и Д. Г., които са
възприели изявлението й, че именно тя е шофирала. От показанията на св. К.
8
също косвено се установява този факт, както и от разпечатката от проба с
Алкотест дрегер и протоколът за химическо изследване.
В тази връзка се явява неоснователно възражението на защитника, че
остава неясно кое е лицето което е управлявало МПС.
Обстоятелството, че в района на кръстовището е имало камери и
записите от тях не са били изискани, е ирелевантно в случая. Органите на ДП
сами преценяват какви и колко доказателства следва да съберат за да
обезпечат обвинителната теза. В случая са били събрани достатъчно
доказателства от които да бъде направен мотивиран извод кой е управлявал
автомобила. Ирелевантно е и установяването на лицето което е управлявало
МПС по време на ваденето му от калта.
Както основателно е заключил основният съд при подсъдимата е бил
установен и следващия признак от обективна страна на престъплението по чл.
343б, ал. 1 от НК – концентрацията на алкохол в кръвта й е била установена по
надлежния ред , тъй като са били спазени изискванията за вземане на кръвните
проби и тяхното лабораторно изследване, предвиден в Наредба 1 от
19.07.2017г.
Напълно законосъобразно СРС е признал за виновна подсъдимата, че е
управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1,59 промила и я
оправдал концентрацията да е била от 1,66 промила, като е приел, че
заключението съдържащо по-ниската концентрация е по-благоприятно за
нея,а едновременно с това не е свързано със съществено изменение на
обстоятелствата по делото.
Правилен се явява и изводът, че подсъдимата е извършила
престъплението при пряк умисъл като форма на вината. Тя е съзнавала, че
преди да предприеме управлението на автомобила е употребила алкохол –
вино докато е била на гости у св. А., като съответно е съзнавала и целяла
настъпването на общественоопасните последици. Именно за това се явява
неоснователно възражението на защитата, че ОА е неконкретен, доколкото в
него се твърди, че Р.а е предвиждала обществено опасните последици и е
искала настъпването им, като не става ясно от къде се черпят доводи за това.
Неоснователни се явяват възраженията на защитата за недостатъците на
обвинителния акт, а именно неяснотата на обстоятелствената част на ОА във
връзка с възникналите въпроси как е установена фактическата обстановка, кой
9
е свидетелят очевидец въз основа на чиито показания е приета тя и налице е
действително катастрофа, както и относно липсата на описание на
съставомерното деяние. Както бе посочено вече от въззивния съд относно
съдържанието на ОА е налице произнасяне на въззивния съд, постановено в
производство по чл. 249, ал. 3 от НПК, в което ОА е бил определен като
законосъобразен и изчерпателен във всяко едно отношение.
При определяне на размера и вида на наказанието първоинстанционният
съд правилно е съобразил като смекчаващо отговорността обстоятелство
чистото съдебно минало на подсъдимата и влошеното й здравословно
състояние, а като отегчаващи вината обстоятелства – стойността на
концентрацията на алкохол в кръвта, която надвишава минималната
необходима и множеството административни нарушения на подсъдимата на
правилата на ЗДвП, както и настъпилото ПТП, от което са настъпили
материални щети по автомобила. Правилно на подсъдимата е било определено
наказания ЛОС към, но над минималния размер, а именно 1г. и 2 м. , както и
наказание „глоба” в размер на 500лв., като изтърпяването на наказанието ЛОС
следва да бъде отложено за изпитателен срок от 3 г., съгл. нормата на чл. 66 от
НК., като по мнение и на настоящия съдебен състав, това наказание
съответства на тежестта на извършеното от подсъдимата, нейната личност и
би спомогнало за постигане на визираните в чл. 36 от НК цели.
Основателно с присъдата е било приспаднато на осн. чл. 59, ал. 1, т. 1 от
НК времето през което подсъдимата е била задържана по наказателното
производство, като е била лишена от правото да управлява МПС за срок от 2
години, като СРС правилно е съобразил множеството й нарушения на ЗДвП в
тази връзка.
Правилно са били присъдени в тежест на подсъдимата направените
разноски на ДП и първоинстанционното такова.
С оглед на гореизложеното жалбата се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
При служебната проверка не бяха установени нарушения на
процесуалните правила, които да са основание за отмяна на присъдата или
връщане на делото за ново разглеждане.
Тъй като не са налице основания за отмяна или изменяне на присъдата,
тя следва да бъде потвърдена
10
Водим от изложеното и на основание чл. 338 от НПК Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.06.2024г. по НОХД № 8766/2022г. СРС,
НО, 94 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11