№ 6296
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241100503731 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от
Ю. Д. срещу Решение 20099875/ 09.01.2023г., постановено по гр. д. № 2070/2019г. по
описа на Софийски районен съд, 55 с-в, в частта, с която е осъдена да заплати на
Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“ на адрес гр.
Поморие, ул. „**** I“ 211 парични суми-годишни такси за управление и поддръжка
на общите части за 2016;2017 и 2018г.
Излага оплаквания за несъобразяване на съдебни решения с които били
отменени решения на ОСЕС за таксите за 2016;2017 и 2018г., както и поради липса на
решения за размера на тези такси в протокола на ОС от 2014г, който касаел само
размер на таксите за 2015г.
Прави оплакване, че не са разгледани възраженията обективирани в молба
преди първото заседание.
Сочи съдебна практика на други съдилища по казуси между същата етажна
собственост и други собственици в нея, които счита за публично известни.
Нарушен бил и чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС относно начина на формиране на таксите –
на квадратен метър площ вместо на брой лица.
Не било извършвано управление и поддръжка. Позовава се на съдебна практика
1
на ВКС.
Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва. Сочи се преклузия на
възражения направени след срока за отговор на исковата молба-с молбата на
въззивника преди първото заседание на СРС.
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира, че решението на СРС е
валидно и в обжалваната осъдителна част е допустимо.
По отношение неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в
жалбата и правилното прилагане на императивни материални норми.
СГС намира, че са основателни оплакванията в жалбата, досежно липса на
произнасяне по валидно въведени възражения с молба от пълномощник на
ответницата-въззивница. Неоснователно се сочи в отговора на жалбата (и е било
поддържано в СРС) становище за преклузия. Следва да се държи сметка, че ищецът е
извършил изменение на исковете по основание, като с уточнителната молба от ОСЗ от
24.02.2022г. е извършена промяна в основанието, като вече исковете се поддържат въз
основа на решението на ОС на ЕС от 2014г..
В съответствие с това е дадена възможност на ответницата чрез нейния
пълномощник да вземе становище по изменените претенции и адвокат П. с молба от
10.03.2022г. е завил, че поддържа изложеното в негова предходна молба във връзка с
изменението на исковете. Едва след тези действия и ОСЗ на 29.03.2022г. когато е
обявен доклада за окончателен е настъпила преклузия. Следва да се посочи и че
нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС до изменението от 2023г. има императивен характер и
съдът служебно следи за нейното правилно прилагане при което преклузия не може да
има.
СГС намира, че на поддържаното основание –решение от 12.11.2014г на ОС на
ЕС исковете не могат да бъдат уважени. Това решение определя размер на вноски за
такси за управление и поддръжка само за 2015г. и това е изрично посочено в него. То е
неприложимо за следващи периоди. Именно в този смисъл е и сочената от
жалбоподателя практика на ВКС по гр.д. 1332/2019г.
Неоснователни са доводите на ищеца за прилагане на чл. 162 ГПК.
Разпоредбата на чл. 162 ГПК предвижда, че когато искът е установен в своето
основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по
своя преценка или по заключението на вещо лице. В настоящия случай, обаче, по
делото няма представени доказателства, нито са изложени твърдения за извършени от
ищцовата ЕС дейности по управление и поддръжка на общите части в процесния
период 2016-2018 г., за да следва съдът да определи стойността на тези дейности по
реда на чл. 162 ГПК. Ето защо и доколкото исковете не са доказани на заявеното от
ищеца основание, нормата на чл. 162 ГПК се явява неприложима, в т. ч. и поради
липсата каквито и да е данни, които да служат за база на исканите изчисления.В
2
случая не са правени твърдения, че има направени разходи за поддръжка
(консумативни разходи) – напротив ищецът в своя молба до СРС от ОСЗ на
24.02.2022г. сочи, че не могло този въпрос да се разглежда в настоящото дело, което
обаче не се споделя от настоящият състав, а и от касационната инстанция
(ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 124 ОТ 17.02.2020 Г. ПО ГР. Д. № 3130/2019 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА
ВКС)
Съгласно практиката и на ВКС ако няма валидно взето решение за годишни
такси за управление и поддръжка, то могат да се търсят само реално направени
разходи за консумативни разноски (Решение № 60274 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1081/2021 г., IV г. о., ГК) за електрическа енергия, вода, отопление, почистване,
абонаментно обслужване на асансьор и др, но такива нито са твърдяни, нито са
доказани.
Отделно не е доказано и сключване на договор за възлагане на дейността по
управление на конкретната етажна собственост. Решението на ОС на ЕС от 2014г.
изисква сключване на такъв договор, но това нито се твърди, нито се доказва.
По изложените съображения обжалваното решение е неправилно в частта му с
която Ю. И. Д. е осъдена на основание решение на ОС на ЕС „Феста Апартмънтс
Поморие“ на адрес в гр. Поморие, ул. „**** I“ N. 211 да заплати сумите 652,41 евро-
такса за управление и поддръжка за 2016г; 362,45 евро такса за управление и
поддръжка за 2017г. и 362,45 евро такса за управление и поддръжка за 2018г., ведно
със законната лихва върху тези суми от 14.01.2019г. до окончателното плащане, като е
осъдена и за разноски от 596,47 лева, а исковете да се отвхърлят.
При този изход на делото само въззивницата ответница има право на разноски
за двете инстанции. Доказала е 53,88 лева разноски за държавна такса по въззивната
жалба, както и 1500 лева за адвокат в първата инстанция, срещу което е направено
възражение за прекомерност в ОСЗ от пълномощника на ищеца, което е било уважено
от СРС и в жалбата няма оплаквания срещу изводите на СРС за прекомерност, не
провеждано производство по чл. 248 ГПК и СГС следва да присъди разноски за първа
инстанция до размер на 487,47 лева –който СРС е счел за справедлив, тоест следва да
се присъдят на ответницата още 357,01 лева-за разноски за адвокат в първа инстанция.
Други разноски не са доказани по делото.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 20099875/ 09.01.2023г., постановено по гр. д. № 2070/2019г.
по описа на Софийски районен съд, 55 с-в, в частта, с която са уважени исковете на
3
Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“ на адрес в гр.
Поморие, ул. ****1 за парични суми-годишни такси за управление и поддръжка на
общите части за 2016;2017 и 2018г, като е осъдена Ю. И. Д. с ЕГН ********** на
основание решение на ОС на ЕС „Феста Апартмънтс Поморие“ на адрес в гр.
Поморие, ул. „**** I“ N. 211 да заплати в полза на етажната собственост сумите:
652,41 евро-такса за управление и поддръжка за 2016г; 362,45 евро такса за
управление и поддръжка за 2017г. и 362,45 евро такса за управление и поддръжка за
2018г., ведно със законната лихва върху тези суми от 14.01.2019г. до окончателното
плащане, КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ като неоснователни така предявените
искове.
Отменя решението и в частта по разноските с която Ю. И. Д. е осъдена за
разноски от 596,47 лева.
ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“ на
адрес в гр. Поморие, ул. ****1 –ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ М.Ч. да заплати на Ю. И. Д.
с ЕГН ********** разноски за въззвина жалба от 53,88 лева, както и още 357,01 лева-
за разноски за адвокат в първа инстанция.
Настоящото въззивно решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4