Р Е Ш Е Н И Е № 353
20.03.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански
състав
На 20.02.2019г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
Секретар:
Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 38 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 3467 от 17.10.2018 година, постановено по гр.д.№
16100/2016 година по описа РС-Пловдив, е отхвърлен предявения иск от Д.Н.Г.,
ЕГН ********** и Н.Н.Г., ЕГН **********,***, за признаване за установено, че
ответника И.П.Ч., ЕГН ********** ***, не е собственик на 18/306 ид.ч. от
поземлен имот № 850 , с административен адрес: гр. Хисаря, ул. „***“ №42, с
площ от 306 кв.м. в УПИ ХІІ-850,851,852, от кв.101 по плана на гр. Хисаря, обл.
Пловдив, целия УПИ с площ 1156 кв.м., при съседи на поземлен имот 850: улица,
поземлени имоти 853,849,851 и при съседи на УПИ ХІІ-850,851,852: УПИ ХІІІ-853,
УПИ ХІ-849, улица, придобити с договор
за дарение обективиран в нотариален акт
№ 16, том ІV, рег. № 6030, дело 586 от 29.10.2012г. на нотариус Елена
Андасарова –Ангелова.
Решението е
обжалвано от ищците по спора Д.Н.Г. и Н.Н.Г.
при оплаквания за неправилност, с искане да бъде отменено, а предявения по
делото иск да бъде уважен.
Постъпил е писмен
отговор от въззиваемия И.П.Ч., в който се релевират възражения за недопустимост на първоинстанционното решение
, поради недопустимост на предявения от
ищците отрицателен установителен иск за собственост, като се настоява за
неговото обезсилване и прекратяване на производството по делото. В случай,че
въззивният съд приеме първоинстанционното решение за валидно и допустимо, от въззиваемия се настоява за неговото
потвърждаване като правилно и
законосъобразно с присъждане на направените по делото разноски.
Пловдивският окръжен съд констатира,че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК;изхожда от лигитимирана страна;касае неблагоприятно
за нея първоинстанционно решение и откъм
съдържание и приложение е редовна, поради което се явява допустима.
От събраните по делото доказателства,
които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на
чл.269 и сл. ГПК относно правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският
окръжен съд прие следното:
Районен съд - Пловдив е сезиран с
отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, предявен от Д.Н.Г. и Н.Н.Г. против И.П.Ч., за признаване за
установено, че ответникът не е собственик на 18/306 ид.ч. от поземлен имот №
850 , от кв.101 , по КП одобрен със Заповед №РД-02-14-2299/2000г.,РД
05-11/2013г. и РД 05-226/2016г. на град Хисаря,Пловдивска област, с площ от 306
кв.м., съставляващ по отменения план на град Хисаря имот планоснимачен №816, кв.м.18,целият с
площ от 310 кв.м., който имот участва и
попада в УПИ № ХІІ-850,851,852, от кв.101 по КРП, одобрен със Заповед
№РД-02-14-171 от 19.03.2007г., целият УПИ с площ от 1156 кв.м., при граници на
ПИ №850:улица,ПИ №853,ПИ №851 и ПИ№849 и
при граници на УПИ:УПИ ХІІ-850,851,852;улица; УПИ ХІІІ-853, УПИ І-854;
УПИ ІІ-855;УПИ V-842;УПИ
VІ-843 и УПИ ХІ-849.
За да обосноват необходимостта от правна защита чрез предявения отрицателен
установителен иск за собственост по чл.124,ал.1 от ГПК , в исковата си молба и
уточняващата такава, ищците Д.Н.Г. и Н.Н.Г. са изложили съображения,че
упражняват фактическа власт и са
собственици на 41,25/310 ид.части от поземлен имот №850, в кв.101 по плана на град Хисаря, съставляващ
по отменения план имот пл.№816, в кв.18, с площ от 310 кв.м. Твърдят, че
собственици на 150/310 ид.ч. от
поземления имот, заедно с построената в лицевата му част сграда с площ
71 кв.м. са съпрузите В. и М. Д.. Ищците узнали , че с договор за
дарение от 29.10.2012г., ответникът И.Ч.
е придобил собствеността върху 18/306 ид. части от имота.Поддържат , че при извършваните от тях проверки , не
са открили данни за право на собственост
върху имота на други лица освен така посочените , включително и на дарителя по
договора В. М.. Упражняваното владение
върху имота от ищците и възможността да придобият по давност идеалните части от
имота, които нямат собственик, обуславяли наличието на правен интерес за ищците
от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, с който да отрекат
правото на собственост на ответника върху придбитите от него 18/306 ид.ч. от
имота с договора за дарение от 29.10.2012г.
В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК,
ответникът е депозирал писмен отговор със становище за недопустимост, а по
същество за неоснователност на иска, като възразява срещу твърдението на ищците
праводателят му да не е собственик на процесната идеална част от недвижимия
имот.
Съдът, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани с въззивната жалба,
твърденията и възраженията на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа
страна:
С влязло в законна сила на 01.02.2011г.
решение № 51 , постановено на 12.01.2010г. по в.гр.д.№1217/2009г. от ОС-Пловдив
е уважен предявеният от съпрузите Д. и Н.Г. ревандикационен иск по чл.108 от
ЗС и ответникът И.П.Ч. е осъден да им
отстъпи собствеността и предаде владението на 41,25/310 ид.ч. от
имот № 850, кв.18, по плана на гр.Хисар, одобрен със Заповед № РД-
02-14-2299/29.12.2000г. с площ от 310 кв.м., при съседи : от север – ПИ № 853,
от изток – ПИ № 851, от юг – ПИ № 849, от запад –улица, за който имот в негова
полза е съставен Нотариален акт № 75/19.10.2005г., том ІV, нот.д. № 609/2005г.,
рег.№ 4861 по описа на Нотариус Елена Андасарова – Ангелова.
С договор за дарение от 29.10.2012г.,
обективиран в нотариален акт № 16, том ІV, рег. № 6030, дело №586/2012г., В. Н.
М. е дарил 18/306 ид.ч. от поземления имот на
ответника И.П.Ч. , който заедно със съпругата си Р. Ч. на 12.08.2016г. с договор за дарение,
оформен с нотариален акт № 68, том І, рег. № 373, дело №38/2016г., дарили на
съпрузите М. и В. Д. 150/310 ид.ч. от
поземления имот, заедно с построената в
лицевата му част жилищна сграда, със застроена площ от 71 кв.м.
При горните факти, Пловдивският окръжен съд намира, че предявеният по делото отрицателен установителен иск за
собственост е недопустим, по следните съображения:
Положителна процесуална предпоставка за
предявяване на установителен иск за собственост е наличието на правен интерес
за ищеца от този иск. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с
предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото.
Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява
производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията
дали ответникът притежава или не претендираното и отричано от ищеца вещно
право.Правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск е налице,
когато ищецът претендира да е собственик, респ.съсобственик на имота и твърди,
че ответникът заявява права върху този имот, които засягат правата на ищеца. В
хипотезата на предявен отрицателен установителен иск за собственост от един
съсобственик спрямо друг, такъв правен интерес за ищеца ще е налице, само ако
той твърди, че ответникът претендира за такава идеална част от съсобствената
вещ, която превишава притежаваната от ищеца идеална част от вещта, в който
смисъл е решение № 221 от 05.06.2012г. по гр.д.№ 1190 от 2011 г. на ВКС на РБ,
ГК, първо отделение.
В настоящия случай няма такова твърдение:
ищците твърдят, че притежават 41,25/310 ид.части от съсобствения имот, което
право им е признато и с влязлото в законна сила на 01.02.2011г. решение на
ОС-Пловдив по в.гр.д.№1217/2009г. Поддържат, че собственици на 150/310 ид.ч.
от поземления имот, заедно с построената
в лицевата му част сграда с площ 71 кв.м. са съпрузите В. и М.
Д., които не са страни по делото
, а ответникът И.П.Ч. неоснователно претендира, че е собственик на
18/306 ид.ч. от имота, придобити по силата на сключения на 29.10.2012г. договор
за дарение. Следователно, претендираните от ответника 18/306 ид.ч. от имота не
засягат правата на ищците в съсобствеността в размер на 41,25/310 ид.части.
Поради това и ищците нямат правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск срещу ответника
за 18/306 ид.ч. ид.ч. от
имота.
Предвид гореизложените мотиви съдът
намира, че за ищците липсва правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск за това, че И.Ч. не е собственик на 18/306 ид.ч. от поземления
имот, поради което постановеното от районния съд решение следва да бъде
обезсилено и производството по делото следва да бъде прекратено.
При този изход
на правния спор в полза на въззиваемия следва да се присъдят направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение
в размер от 650 лева.
По изложените съображения , Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 3467/17.10.2018 г., постановено по гр.д.№
16100/2016 г. по описа на РС-Пловдив, с което е отхвърлен предявения иск от Д.Н.Г.,
ЕГН ********** и Н.Н.Г., ЕГН **********,***, за признаване за установено, че
ответника И.П.Ч., ЕГН ********** ***, не е собственик на 18/306 ид.ч. от
поземлен имот № 850 , с административен адрес: гр. Хисаря, ул. „***“ №42, с
площ от 306 кв.м. в УПИ ХІІ-850,851,852, от кв.101 по плана на гр. Хисаря, обл.
Пловдив, целия УПИ с площ 1156 кв.м., при съседи на поземлен имот 850: улица,
поземлени имоти 853,849,851 и при съседи на УПИ ХІІ-850,851,852: УПИ ХІІІ-853,
УПИ ХІ-849, улица, придобити с договор
за дарение обективиран в нотариален акт
№ 16, том ІV, рег. № 6030, дело 586 от 29.10.2012г. на нотариус Елена
Андасарова –Ангелова и ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано по предявен иск от Д.Н.Г.,
ЕГН ********** и Н.Н.Г. ,ЕГН **********,***, за признаване за установено, че И.П.Ч.,
ЕГН ********** ***, не е собственик на 18/306 ид.ч. от поземлен имот № 850 , от
кв.101 , по КП одобрен със Заповед №РД-02-14-2299/2000г.,РД 05-11/2013г. и РД
05-226/2016г. на град Хисаря,Пловдивска област, с площ от 306 кв.м.,
съставляващ по отменения план на град Хисаря
имот планоснимачен №816, кв.м.18,целият с площ от 310 кв.м., който имот участва и попада в
УПИ № ХІІ-850,851,852, от кв.101 по КРП, одобрен със Заповед №РД-02-14-171 от
19.03.2007г., целият УПИ с площ от 1156 кв.м., при граници на ПИ №850:улица,ПИ
№853,ПИ №851 и ПИ№849 и при граници на
УПИ:УПИ ХІІ-850,851,852;улица; УПИ ХІІІ-853, УПИ І-854; УПИ ІІ-855;УПИ V-842;УПИ
VІ-843 и УПИ ХІ-849.
ОСЪЖДА Д.Н.Г., ЕГН **********
и Н.Н.Г., ЕГН **********,***, да заплатят на И.П.Ч.,
ЕГН ********** ***, сумата от 650 лева – разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС, при предпоставките на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.