Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. С. 11.04.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       І-6 състав

в публичното заседание на дванадесети март

две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                      и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                             гр. дело № 689 по описа

за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:        

 

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от С.М.К. против Г. Ф., с която е предявен иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г.

Твърди се, че на 11.01.2016 г. около 16,30 часа ищцата пострадала в резултат на ПТП в гр. С.. Поддържа се, че при пресичане на ул. „Без име“ в района на бл***в ж.к. „Н.“ на кръстовище, била ударена от неизвестен лек автомобил с неустановен регистрационен номер, управляван от неустановен водач, който напуснал ПТП. Твърди се, че вина за произшествието има водачът на неизвестния автомобил, който с действията си е нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал автомобила с несъобразена за конкретните пътни условия скорост и не пропуснал ищцата като пешеходка да премине. Поддържа се, че от ПТП ищцата получила следните травматични увреждания: фрактура на латералния тибиален кондил в ляво, наличие на вътреставен излив, лезия на фибуларния лигамент, парциална лезия на медиалния меникс, едем в подкожната мастна тъкан латерално, ходропс, хондромалативни промени, субкутанен едем. Твърди се, че и към настоящия момент ищцата не е възстановена. Търпяла изключителни болки и страдания, търпи ги и сега, ще ги търпи и за бъдеще.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 11.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител юрисконсулт Попова, надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора. Оспорва исковите претенции изцяло по основание и размер с твърдението, че не са представени доказателства за виновно, противоправно поведение на водача.  Оспорва изцяло твърдяното в исковата молба относно механизъм, причини и обстоятелства при ПТП. Твърди липсата на противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС, което да е в причинна връзка с претендираните неимуществени вреди от счупване на долния край на лъчевата кост-закрита-ляво. Заявява възражение за съпричиняване от ищцата с твърдението, че същата като пешеходец е предприела пресичане в населено място извън пешеходните пътеки, между паркирани  МПС, в междублоково пространство в района на бл.312, без да съобрази ограничената видимост на водача и своята собствена, както и скоростта, и разстоянието на приближаващото МПС. Оспорва размера на претенциите като прекомерни. Оспорва претенцията за лихва за забава с твърдението, че ответникът не е изпаднал в такава. Твърди, че ответникът изпада в забава след изтичане на 3-месечния срок за произнасяне по чл.496, ал.1 от КЗ. В случая ответникът се е произнесъл в установения срок, поради което лихва се дължи евентуално от датата на завеждане на исковата молба в съда.

В срока за допълнителна искова молба, ищецът депозира такава на 14.03.2017 г., с която моли съда да насрочи делото и поддържа доказателствените искания, заявени с исковата молба.

В съдебно заседание ищцата поддържа иска чрез своя процесуален представител. Претендира направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск като недоказан. Претендира разноски, за което представя списък. Заявява възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К30 от 11.01.2016 г., от показанията на свидетеля очевидец Л.Г.Ц., както и от приетото и неоспорено от страните повторно основно и допълнително заключение на САТЕ, изготвени от вещото лице Т., се установява, че на 11.01.2016 г. около 16,30 часа в гр. С.,***«Без име» в района на бл***в ж.к. «Н.» ищцата била ударена от неустановен автомобил. Установява се, че районът на местопроизшествието представлява прав пътен участък, след ляв завой от 90 градуса за посоката на движение на увреждащия автомобил. В ляво след завоя, за посоката на автомобила, върху платното за движение е имало паркирани автомобили, които ограничавали видимостта и на двамата участници в ПТП един към друг, преди да настъпи ударът между тях. Вещото лице установява, че участниците в ПТП са имали възможност да се забележат взаимно за първи път, когато са се намирали на разстояние около 5 м един от друг. Установява се, че водачът на процесния автомобил не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с пешеходката и да предотврати настъпването на ПТП.

От своя страна пешеходката е имала възможност да стори това, ако не се е движила върху платното за движение.

Съдът не кредитира заключението на вещото лице А.относно извода му за предотвратимост на ПТП от страна на водача, тъй като същото е изготвено преди събиране на свидетелските показания на очевидеца Л.Ц. и противоречи с тези показания, доколкото вещото лице А.е приел, че двете пешеходки са се движили попътно една зад друга, а свидетелката Ц. установи, че са се движили една до друга, което променя и извода за предотвратимост на произшествието.

От приетата по делото СМЕ, чието заключение не е оспорено от страните се установява, че в резултат на процесното ПТП, ищцата е получила следните травматични увреждания: фрактура на латералния тибиален кондил в ляво, лезия на фибуларния лигамент, парциална лезия на медиалния мениск, субкутанен едем с хидропс. Лечението на ищцата е било консервативно-гипсова имобилизация. Вещото лице установява, че такъв вид фрактури, без усложнения зарастват за периода от 45-60 дни. Болките и страданията през първите 15-20 дни, когато започва процесът на зарастване на счупената кост са били с по-голям интензитет, като във времето постепенно са намалявали. При по-продължително физическо натоварване на левия долен крайник и при промяна на времето, може да се появят болеви симптоми, които биха могли да се купират с аналгетични и противовъзпалителни медикаменти.  

         Пред настоящата инстанция е разпитан свидетеля В.Т.Л.-син на ищцата.

Свидетелят установява, че разбрал за ПТП от брат си и той закарал майка си до „Пирогов“, където бил гипсиран единия крак- лявото коляно. Ищцата била обездвижена около половин година, ходела с патерици и имала нужда от помощ. Гипсът го носила един месец, не можела да се обслужва самостоятелно. Около половин година почти не излизала от дома си, тъй като било затруднено движението й. Първо ходела с две патерици около 2-3 месеца, а после с една алуминиева патерица, за да може да се обслужва сама.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

На 12.10.2016 г. ищцата сезирала ответника с искане за заплащане на обезщетение, като такова не е изплатено и до момента.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г.

За да е основателен искът по чл.557, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, следва ищцата да е доказала главно и пълно наличие на увреждане настъпило на територията на Република България, причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, противоправното поведение и вината на водача на неидентифицираното моторно превозно средство, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищцата неимуществени вреди от телесните увреждания.

         От доказателствата по делото обаче не се установи противоправно поведение на неизвестния водач.

         Фактът на настъпване на ПТП между ищцата в качеството на пешеходец и неустановено МПС, безспорно се установява със свидетелските показания на Л.Ц., която се е движила заедно с пострадалата и също получила минимални увреждания. Свидетелката обаче не е възприела самия удар, тъй като си пишела нещо на телефона. От друга страна установява, че вървели заедно с пострадалата една до друга срещу движението, като вървели по тясната улица, тъй като тротоарите били заети от паркирали коли.

         От своя страна вещото лице Т. установява, че лекият автомобил се движел в зоната на остър ляв завой, при което скоростта му на движение не би могла да бъде повече от 15 км/ч. При тази скорост опасната зона за спиране на лекия автомобил е била около 7,1 м, а разстоянието от което водачът е имал фактическата възможност да забележи пешеходките е било около 5 м, т.е. по-малко от опасната му зона за спиране, т.е. водачът не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с пешеходката и да предотврати настъпването на произшествието.

         В правната теория и съдебна практика е изяснено, че деянието е случайно, когато водачът на МПС не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на обществено-опасните последици и обективно каквото и да направи да не е в състояние да ги предотврати. Но тази невъзможност да предвиди и предотврати престъпните последици не следва да се дължи на предходното му собствено виновно неспазване на правилата за движение. Само когато липсват всички елементи на непредпазливата вина, ще е налице "случайно събитие" по см. на чл. 15 НК.

Според настоящия съдебен състав в случая горната хипотеза е налице.

Не се установява водачът на неустановеното МПС да е нарушило задължение вменено му със ЗДвП. Обратно ищцата с поведението си е нарушила изискването на чл. 108, ал.2 от закона, съобразно която норма се позволява движение на пешеходците по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани, но по възможност най-близо до лявата му граница.

В случая обаче ищцата се е движила по платното за движение, но не най-близо до лявата му граница, защото както се установява от разпита на свидетеля очевидец, двете пешеходки са се движили една до друга и то на тясно пътно платно, около 3,5 м /получава се като от ширината на пътното платно 5,5-6 м се извади ширината на паркираните в ляво МПС-та/, видно от заключението на вещото лице А.. Т.е. при това движение не е имало достатъчно странично разстояние, за да се разминат пешеходките и автомобила. Ударът е станал на около 2 м вдясно от левия бордюр, при ширина на платното 3,5 м. Пак, видно от заключението на вещото лице А., ако пешеходките се бяха движили една зад друга попътно, то за автомобила от двете страни остава разстояние от около 0,75-1 м и при правилно разположение на автомобила на пътното платно, би се разминал с пешеходците.

Ето защо съдът намира, че ищцата с поведението си е станала причина за настъпване на произшествие, а водачът каквото и да е направил, той не е бил в състояние да предотврати настъпването на обеществено-опасните последици.

При липса на виновно поведение на неустановения водач, то и за ответника не може да възникне отговорността за заплащане на застрахователно обезщетение, поради което и предявеният иск като неоснователен подлежи на отхвърляне.

Поради неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният иск по чл.86, ал.1 от ГПК за заплащане на законна лихва за забава, поради което същият подлежи на отхвърляне.

         При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от него разноски в процеса, както следва: 400 лв.-депозити вещи лица и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, или общо разноски в размер на 700 лв.

Водим от горното, Съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от С.М.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат С.Н. против  Г. Ф., *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г. и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, настъпило на 11.01.2016 г. в гр. С. и причинено от неустановен водач, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА С.М.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат С.Н. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на  Г. Ф., *** сумата от 700 лв. /седемстотин лв./ направени разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: