№ 3025
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110206729 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ООД срещу Наказателно постановление (НП) №
519/2021 от 06.04.2022г., издадено от Директор на Териториална дирекция (ТД) Митница
София, с което на Дружеството-жалбоподател на основание чл.238, ал.1 от Закон за
митниците /ЗМ/, вр. чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., вр. чл.156 от Регламент
за изпълнение /РИ/ 2015/2447 на Комисията, вр. чл.235, ал.1, вр. чл.231 от ЗМ, вр. чл.53 и
чл.83, ал.1 от ЗАНН, за нарушение по чл.238, ал.1 от Закона за митниците, вр. чл.23, §1 и §2
от Регламент (ЕС) № 952/2013г., вр. чл.156 от РИ 2015/2447 на Комисията е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева.
В жалбата, подадена чрез адв. Т. Т. и адв. С. И., се твърди, че Наказателното
постановление е незаконосъобразно, необосновано, издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения, неправилно приложен материален закон и в противоречие с целта
на закона. Сочи се, че са допуснати нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като не
можело да се установи датата на извършване на нарушението. Наказващият орган е посочил
единствено датата, на която Дружеството е подало декларация – 01.06.2020г. Изтъква се, че
има неяснота и относно фактическите обстоятелства, на които се позовава наказващият
орган. Във връзка с твърдяната недостатъчност на обезпечението за покриване на
държавните вземания за стоките под режим на временно складиране, Директорът на ТД
Митници София бил издал 24 бр. Наказателни постановления за това, че през отделни дни и
в различни периоди, без да се конкретизират, Дружеството е надвишило референтният
1
размер на обезпечението с различна продължителност, варираща от по-малко от 24 часа до
няколко дни, за което Дружеството не е уведомило митническите органи. Критикува се, че
митническото нарушение не можело да бъде определено като извършено по този описателен
начин, а следвало да бъде конкретно, ясно и недвусмислено. Съществували и неясноти
относно обстоятелствата, при които е установено нарушението. Наказващият орган се
позовавал на резолюция, но не било ясно коя е тя. Твърди се, че Доклад № 32-
286394/08.09.2021г. обхващал периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., а в АУАН е посочен
период 01.01.2020г. – 31.12.2021г. В жалбата е направен извод, че към 28.07.2021г.
наказващият орган е разполагал с информация, че размерът на обезпечението е надхвърлен,
поради което тримесечният срок за съставяне на Акта е започнал да тече от 28.07.2021г., тъй
като тогава бил открит нарушителят и е изтекъл „далеч преди датата на съставяне на АУАН
на 01.12.2021г.“. Поради това в жалбата се прави възражение за изтекла давност по чл.34 от
ЗАНН и се иска прекратяване на производството. На следващо място в жалбата се посочва,
че не е ясно как е установено превишението на референтния размер, имащо съществено
значение на процесното митническо нарушение, доколкото ако не е имало превишение –
няма как да бъде извършено нарушението, изразяващо се в неуведомяване за него. На
жалбоподателя не е ясно и дали справката, на която се основава изводът за изчисления
размер на обезпечението отговаря на изискванията за мониторинг на обезпечението
съгласно чл.89, пар. 6 от МКС и чл.157 от РИ 2015/2447. Освен това от Акта и
Наказателното постановление не можело да се направи категоричен извод, че нарушението е
установено чрез съществуващата в Митница София електронна система за мониторинг за
съответствие на обезпечението. Справката не била еднозначна на извлечение от такава
електронна система, нито се твърди тази справка да е генерирана от такава система. Ако
справката е генерирана от електронна система – би проличало в кой ден и час е установено
несъответствието на референтния размер обезпечението с нивото, достатъчно да покрие
държавните вземания за стоките под режим на временно складиране. Не бил ясен и
механизмът на установяване на превишението и как е изчислен той. Нито декларацията от
01.06.2020г., нито справките съдържали информация за стоки. Изтъква се, че пратки се
въвеждат и извеждат от склада постоянно. В заключение се изтъкват аргументи за
определяне на случая като „маловажен“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като се посочва, че
още през месец октомври 2020г. Дружеството е подало искане за увеличаване на размера на
обезпечението, което се коментира като признак на добросъвестност. Иска се отмяна на
Наказателното постановление и присъждане на направените по делото разноски.
Пред СРС, НО, 10 състав „***“ ООД се представлява от адв. И.. В съдебно заседание
на 09.09.2022г. адв. И. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред
СРС на 11.01.2023г. адв. И. пледира жалбата да бъде уважена, а оспореното Наказателно
постановление да бъде отменено. Поддържат се изложените в жалбата аргументи, че
Наказателното постановление е издадено при изтекла погасителна давност, тъй като
началото на давностния срок започва да тече от момента, в който държаният орган е можел
да установи нарушението и първата дата, на която Агенция „Митници“ е разполагала с
цялата информация е 28.07.2021г., когато „***“ ООД е представило справки, по които е
2
установено нарушението. Твърди се, че най-късната възможна дата за началото на
давностния срок е 06.08.2021г., когато самият държавен орган е приключил проверката.
Според адв. И. не е релевантна датата на втория доклад, посочен в Наказателното
постановление – с дата 08.09.2021г., тъй като е съставен повече от месец след приключване
на проверката и държавният орган вече е знаел, че е извършено нарушението. На следващо
место адвокатът счита, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като
европейското законодателство не е приложено правилно. Според чл.157, § 2 от Регламента
митническият орган е имал задължение да уведоми икономическия оператор при
установяване превишение на референтния размер, съответно реципрочно задължение има
самият митнически оператор. Твърди се, че Агенция „Митници“ не е създала електронна
система за следене на референтния размер и поради това бил извършен контрол за
предходен период по чл.157, § 3 от Регламента, но този параграф не се следвало да се
прилага, когато държавният орган не е изпълнил задълженията си по предходните два
параграфа. Защитата се позовава и на показанията на свидетелите Н.А. и Р. М.. Пред съда
адв. И. посочва, че начинът, по който е установено нарушението, се изразява в изискване и
получаване на данни за публични задължения от икономическия оператор, а в изготвената
по делото експертиза се установява, че Агенция „Митници“ не разполага с такива данни.
Сравняването на номера на декларацията и часа на подаването с информация от MIS 3A и
наливането на данните в екселски файл, който е извършил изчисления, се твърди, че не е
одобрен с акт на Агенция „Митници“, а се използва от длъжностните лица, извършили
проверката. От свидетелските показания не можело да се установи дали същата матрица се
използва от всички служители в Агенция „Митници“ или единствено от ТД Митница
София. Прави се извод, че липсва еднакво третиране на административната отговорност на
лицата, както и че се нарушават правото на защита и принципа на правна сигурност. Пред
съда адв. И. казва, че Агенция „Митници“ не е издала указания до длъжностните лица как да
извършват контрола, нито е указала на икономическите оператори как да правят това
предвид липсата на електронна система. Прави се извод, че българският митнически орган е
прехвърлил изцяло отговорността за следенето на референтен размер на обезпечението
върху икономическите оператори и на практика се е освободил от изпълнение на
собствените си задължения. На следващо място адвокатът на „***“ ООД заявява, че
Дружеството е направило три искания за повишаване референтния размер на обезпечението.
Първото от тях е направено на 21.10.2020г. в рамките на проверката, но далеч преди
нейното започване, което е инициирано през 2021г., като референтният размер е увеличен от
100 000 лева на 300 000 лева. Около година по-късно, на 14.10.2021г., било направено второ
искане за увеличаване на референтния размер от 300 000 лева на 600 000 лева. Това искане
предхождало издаването на АУАН от 01.12.2021г. На 01.04.2022г. било направено трето
искане, което е след края на проверката и не е направено с оглед избягване на
административно-наказателната отговорност, а за да се осигури достатъчен размер на
референтното обезпечение, като размерът на третото искане е от 600 000 лева - на 1 200 000
лева. Твърди се, че и трите искания са уважени от Агенция „Митници“. Посочва се, че
систематичното подаване на искания през около година показвало, че Дружеството се е
3
стремяло да съобрази дейността си с приложимия европейски Регламент и исканията не са
били правени с цел избягване понасяне на отговорност. Твърди се, че „***“ ООД е оказало
пълно съдействие в рамките на проверката на Агенция „Митници“ и на база данните от
Дружеството – жалбоподател е било възможно държавният орган да извърши контрол, тъй
като тези данни не се съхранявали и събирали от Агенция „Митници“. На следващо място в
пледоарията си адв. И. посочва, че твърдяното превишение на референтния размер е
продължило по-малко от един календарен ден - от 01.06.2020г.; не са настъпили никакви
вредни последици за републиканския и европейски бюджет; не е установено Дружеството
да е извършило други нарушения и поради това се иска СРС да приложи чл.28 от ЗАНН.
Иска се и присъждане на направените по делото разноски, за които се предоставя и списък.
По делото е депозирано и писмено становище от адв. И., в което се преповтарят
доводите от жалбата и пледоарията. Отправя се критика за липса на редовност при
осъществяване на контрол по смисъла на чл.157, §3 от РИ 2015/2447. Претендира се, че по
собствена инициатива Дружеството е предприело действия, за да съобрази дейността си с
изискванията на РИ 2015/2447 след получаването на разрешение да предостави обезпечение
на 22.03.2019г. Действията на Дружеството датирали от октомври 2020г., а проверката е
възложена на 25.07.2021г. Обръща се внимание и на това, че поради извънредната
епидемиологична обстановка през 2020г. обемът на работа на „***“ ООД е бил повишен
драстично и неочаквано.
Въззиваемата страна - Директор на ТД Митница София се представлява пред СРС от
юрк. Янев, който в съдебно заседание на 09.09.2022г. заявява, че оспорва жалбата. По време
на съдебните прения пред СРС на 11.01.2023г. юрк. Янев казва, че административното
нарушение е безспорно доказано и пледира за потвърждаване на Наказателното
постановление. Във връзка с аргументите на жалбоподателя се посочва, че е извършен
мониторинг на основание чл.21, § 1 и § 2 от Регламент № 952/2013г., като в Доклад се
обективират всички факти и обстоятелства, относими към предмета на спора.
Процесуалният представител на въззиваемата страна счита, че срокът за съставяне на АУАН
тече от датата на откриване на нарушението, а именно с издаване на въпросния Доклад.
Изтъква се, че в самото разрешително, в което е дадена възможност за съхраняване на стоки
във временен склад, икономическият оператор се е задължил при превишаване на
референтния размер да уведоми митническото учреждение, което в случая не било
направено. Отрича се да е нарушено правото на защита на Дружеството – жалбоподател.
Твърди се, че съдържанието на АУАН е ясно и точно, както по отношение осъществяване на
нарушението, така и за механизма, и доказателствата, въз основа на които е констатирано
същото. Според юрк. Янев в нито един нормативен акт няма регламентиран начин, по който
да се установи превишаването, поради което контролните органи са действали съобразно
възможностите, с които разполагат към определен момент. В случая е извършен
мониторинг, което представлява законоустановена възможност на митническите органи.
Относно позоваването на чл.28 от ЗАНН се акцентира върху това, че превишаването на
референтния размер е с близо седемдесет и няколко хиляди лева, като за контролирания
4
период това не е единствено нарушение, а има общо 24 еднотипни нарушения. Поради това
се отрича да е налице ниска степен на обществена опасност, още повече, че става въпрос за
икономически оператор, който осъществява тази дейност дълъг период от време. С тези
аргументи се иска СРС да потвърди процесното Наказателно постановление, както и да
присъди юрисконсултско възнаграждение. В случай на отмяна на Наказателното
постановление, юрк. Янев моли съда да прецени размера на разноските съобразно
разпоредбите на Наредба № 1/2004г.
По делото са депозирани и писмени бележки от юрк. Янев. В тях се посочва, че
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, при
спазване на разпоредбите на чл. 40 - 43 от ЗАНН, предявен е и е подписан от представител
на Дружеството-жалбоподател. Цитират се чл.37, ал.1, б. „а“ от ЗАНН и § 1, т.9 на
Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗМ. Твърди се, че в случая датата на извършване на
нарушението и датата на установяване на нарушението не съвпадат. Според юрк. Янев
датата на откриване на нарушителя е датата на приключване на мониторинга с Доклад с рег.
№ 32-286394 от 08.09.2021г. Претендира се да са налице и всички реквизити, установени в
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. По отношение на Наказателното постановление се твърди,
че е издадено от материално компетентно лице, в законоустановения срок, при спазване на
изискванията на чл.57 от ЗАНН. Според юрк. Янев митническите служители са извършили
подходящ одит чрез мониторинг на основание чл.23, § 5 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на
ЕП и на Съвета, вр. чл.156 от Регламент за изпълнение № 2015/2447 на Комисията. Твърди
се, че в процеса по образуване на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което не е
нарушено правото на защита на Дружеството – жалбоподател. В Акта детайлно била
описана фактическата обстановка, посочени били датата и мястото на нарушението, вещите
- предмет на нарушението, механизма на изпълнителното деяние, извършилия го субект и
съответните законови разпоредби, които са нарушени. Същите присъствали и в
Наказателното постановление. С оглед на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства юрк. Янев счита, че е безспорно доказано в конкретния случай, че
Дружеството - жалбоподател е осъществило нарушението по чл.238, ал.1 от ЗМ, вр. чл.23, §
1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета, вр. чл.156
от РИ № 2015/2447 на Комисията. Отбелязва се, че „***” ООД е титуляр на Разрешение за
общо обезпечение на митнически задължения, които биха могли да възникнат в съоръжения
за временно складиране № BGCGUBG005800-2019-EGQ45186, за проверявания период
01.01.2020г. - 31.12.2020г. на Дружеството е разрешено да предостави общо обезпечение в
размер на 30 000 лева, равен на 30 % от референтния размер, възлизащ на 100 000 лева, за
операции в съоръжения за временно складиране, поради което се прави извод, че
Дружеството е можело да складира в склада си за временно складиране стоки, чиито
митнически задължения не надвишават 100 000 лева. От събраните доказателства и
изготвената съдебно-икономическа експертиза се установявало, че Дружеството е
предоставило на проверяващия екип всички данни за извършените операции в скалада си за
временно складиране, които са били съпоставени с информационните системи на Агенция
5
„Митници“, при което е установено, че 24 пъти през проверявания период Дружеството е
държало в склада повече стоки, чиито митнически задължения надвишават позволения от
митническата администрация референтен размер. Процесуалният представител на
въззиваемата страна посочва, че Дружеството е надвишило референтния размер на
обезпечението с декларация за временно складиране (ДВС) 20BG005100221190U6, подадена
на 01.06.2020г. със стока от ДВС, за която има вземания в размер на 73172,68 лв., като е
обезпечена част от фактурната стойност на стоката. Въз основа на заключението на
изготвената по време на съдебното производство експертиза, в която вещото лице е
посочило механизма, по който се надвишава референтният размер, се прави извод, че
превишаването на размера настъпва с натрупвания за всяка от митническите декларации.
Твърди се, че Дружеството – жалбоподател не е уведомило митническите органи, че на
01.06.2020г. е налице превишаване на определения в Разрешение за общо обезпечение на
митнически задължения, които биха могли да възникнат в съоръжения за временно
складиране № BGCGUBG005800-2019- EGQ45186 референтен размер, поради което се
приема за осъществено процесното нарушение. Изтъква се, че отговорността на
юридическите лица е обективна и не зависи от вината на физическо лице. Според юрк. Янев
в конкретния случай не е на лице хипотезата на „маловажен случай”, тъй като ЗАДС
регулира обществени отношения, свързани с облагането на високооборотни стоки, които не
служат за задоволяване на основни потребности на населението - акцизни стоки по чл.4, т.1,
вр. чл.2 от ЗАДС, за нарушенията по ЗАДС се предвижда засилен контрол, а отговорността
за тях е по-строга, със ЗАДС е определена по-висока степен на обществена опасност на
деянията, съставляващи нарушение на неговите норми, съответно са предвидени и
относително високи размери на наказанията, както и висок минимален праг на същите.
Аргументи за неприлагане на чл.28 от ЗАНН се черпят и от вида на нарушението /че е
формално/ и не се изисква да са настъпили вреди. Процесуалният представител на
въззиваемата страна се позовава на Доклад с peг. № 32- 286394/08.09.2021г. и заявява, че
през проверявания период Дружеството е допуснало превишаване на въпросния размер 24
пъти. Засегнати били обществените отношения, които са свързани с осъществявания от
страна на митническите органи контрол и надзор върху стоки, въвеждани на митническата
територия на Европейския съюз, както и предвидените при вноса на несъюзни стоки
митнически формалности - събирането на дължимите вносни мита, както и други вземания,
предвидени в съответните действащи разпоредби; прилагането на мерките на търговската
политика и забраните и ограниченията и др., а това застрашавало пряко интересите на
фиска. Степента на обществена опасност се засилвала и от периода, през който Дружеството
е държало стоки, за които не са обезпечени всички държавни вземания, както и сумата,
която е надвишила обезпечението. Изтъква се и това, че наложената имуществена санкция е
към минимално определения праг. Поради това се иска СРС да потвърди обжалваното
Наказателно постановление като законосъобразно и правилно.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
6
С митническо разрешение № BGTSTBG005800-2019-EZD49037 от 15.04.2019г. е
разрешено на „***“ ООД да управлява съоръжения не за временно складиране на стоки на
адрес : гр. София, ул. „Неделчо Бончев“ № 41.
Съгласно Разрешение за общо обезпечение на митнически задължения, които биха
могли да възникнат в съоръжения за временно складиране № BGCGUBG005800-2019-
EGQ45186, издадено на 21.03.2019г., на „***“ ООД е разрешено да предостави общо
обезпечение в размер на 30 000 лева, което се равнява на 30% от референтния размер,
възлизащ на 100 000 лева. С Решение за изменение и допълнение на разрешение за общо
обезпечение с намален размер № BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 от 07.01.2021г. е
определен 300 000 лева референтен размер на общото обезпечение и е разрешено на „***“
ООД да предостави общо обезпечение в размер на 90 000 лева, равен на 30 % от
референтния размер за покриване на митническите задължения при поставяне на стоки в
съоръжения за складиране за временно складиране на стоки.
С резолюция от 29.06.2021г. на Директора на ТД Митница София върху Докладна
записка с рег. № 32-201683/25.06.2021г. е възложено на Началник Сектор „Митнически
разрешения и процедури“ („МРП“) при ТД Митница София да извърши мониторинг на
референтния размер на обезпеченията на „***“ ООД.
От ТД Митница София поискали от „***“ ООД да предоставят информация за
размера на обезпечените митни сборове към момента на подаване на декларация за
временно складиране (ДВС). На 12.07.2021г. от Дружеството – жалбоподател изпратили
исканата информация с електронно писмо с вх. № 32-221423, съдържащо справка с размер
на обезпечени митни сборове. На 28.07.2021г. от Дружеството – жалбоподател изпратили
допълнително електронно писмо с вх. № 32-242839 с нанесена корекция на допусната
техническа грешка.
След проверка на получените от „***“ ООД данни и въвеждането им в екселска
таблица, изчисляваща референтния размер на обезпечението, контролните органи от ТД
Митница София (свидетелките АН. и М.) установили, че на 01.06.2020г. Дружеството е
подало декларация за временно складиране № 20ВG005100221190U6, по която публичните
държавни вземания възлизали на 73172,68 лева (73172,68 лева с ДДС), като бил превишен
разрешеният референтен размер на обезпечение. След подаване на въпросната декларация е
констатиран свободен размер на обезпечение минус (-) 32692,33 лева. Констатирано е също
така, че превишаването е продължило до 01.06.2020г., като за въпросния период размерът на
необезпечени публични държавни вземания е варирал от - 28792,79 лева до - 54371,54 лева.
За това и за други 23 констатирани превишения на разрешения референтен размер на
обезпечение за периода 01.01.2020г. – 31.12.2020г. бил издаден Доклад с рег. № 32-28-639-4
от 08.09.2021г.
Според заключението на съдебно-икономическа експертиза с вх. № 258 от
03.01.2023г. надвишаването на референтния размер на обезпечението е с ДВС МРН
20BG005100221220R7, подадена на 01.06.2020г. в 12:07:41 часа със стока от ДВС със
следните характеристики : фактура на стойност 365863,41 лв., ДДС – 73172,68 лв., вземания
7
общо – 73172,68 лв.; 30 % от вземания общо – 21951,80 лв.
За това, че от „***“ ООД не са уведомили Агенция „Митници“, че на 01.06.2020г. е
налице превишаване на определения референтен размер на обезпечението свидетелката Н.А.
в присъствието на Р. М. и М.П., както и на упълномощен представител на „***“ ООД,
съставила срещу Дружеството Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 628 от -1.12.2021г. - за нарушение по чл.23, §1 и §2 от МКС, вр. чл.156 от РИ 2015/2447,
вр. чл.238, ал.1 от ЗМ, фактически изразяващо се в това, че на 01.06.2020г. в гр. София, в
съоръжения за временно складиране № BGTSTBG005800-2019-EZD49037, находящи се в гр.
София, ул. „Неделчо Бончев“ № 41, „***“ ООД не е уведомило митническото учреждение
по обезпечението BG005800 - ТУ Югозападна и митническото учреждение на поставяне на
стоките под режим BG005100 – МБ Летище София, че референтният размер на
обезпечението по Разрешение № BGCGUBG005800-2019-EGQ45186, че вече не е на ниво,
достатъчно за покриване на държавните вземания за стоките под временно складиране.
Видно от отбелязванията в Акта, представител на Дружеството се е запознал със
съдържанието, подписал е АУАН и е получил екземпляр от него на 01.12.2021г., като е
посочил, че ще отправи възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от името на „***“ ООД
са подадени писмени възражения срещу Акта.
Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление №
519/2021 от 06.04.2022г., с което Димитър Стефанов Димитров като Директор на ТД
Митница София на основание чл.238, ал.1 от ЗМ, вр. чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) №
952/2013г., вр. чл.156 от РИ 2015/2447 на Комисията, вр. чл.235, ал.1, вр. чл.231 от ЗМ, вр.
чл.53 и чл.83, ал.1 от ЗАНН, за нарушение по чл.238, ал.1 от ЗМ, вр. чл.23, §1 и §2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013г., вр. чл.156 от РИ 2015/2447 на Комисията е наложил на „***“
ООД имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Наказателното постановление е получено от пълномощник на „***“ ООД на
12.04.2022г. и е обжалвано с жалба от 26.04.2022г., подадена чрез ТД Митница София до
СРС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства : показанията на свидетелите Н.А. и Р. М., както и от
писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на
основание чл.283 НПК - Решение за изменение и допълнение на разрешение за общо
обезпечение с намален размер № BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 от 07.01.2021г.;
Решение за изменение на разрешение за общо обезпечение с намален размер на 30% от
референтния размер за операции в съоръжение за временно складиране №
BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 от 09.02.2022г.; пълномощно; Заповед № ЗАМ-1091/32-
246841 от 02.08.2021г. на Директора на Агенция „Митници“; писмо от Директора на ТД
Митница София с рег.№ 32-114445/07.04.2022 и известие за доставянето му; писмо от
Директора на ТД Митница София с рег. № 32-375305/23.11.2021г. и известие за доставянето
му; Доклад от проверка на „***“ ООД с рег. № 32-28-639-4/08.09.2021г.; електронно писмо с
вх. № 32-242839 от 28.07.2021г. – с приложена справка (на лист 39-62 от делото); писмо от
8
Директора на ТД Югозападна с рег.№ 32-215724/07.07.2021г.; електронно писмо с вх. № 32-
221423 от 12.07.2021г. с приложена справка (на лист 66-125 от делото); Докладна записка с
рег. № 32-201683 от 25.06.2021г. с резолюция от 29.06.2021г.; Разрешение №
BGTSTBG005800-2019-EZD49037 от 15.04.2019г.; Решение № BGCGUBG005800-2019-
EGQ45186 от 21.03.2019г.; длъжностна характеристика на Н.А.; Решение за изменение на
разрешение за общо обезпечение с намален размер на 30 % от референтния размер за
операции в съоръжение за временно складиране № BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 от
24.06.2022г.; Анекс № 3 към поръчителство – общо обезпечение № 96DGI119092XFEA;
Заповед за изменение на служебно правоотношение № 3130/30.07.2021г. на Директора на
Агенция „Митници“; съдебно-икономическа експертиза с вх. № 258 от 03.01.2023г., както и
АУАН № 628 от 01.12.2021г.
Настоящият съдебен състав дава вяра на показанията на свидетелите АН. и М., тъй
като са непротиворечиви, вътрешно логични, последователни и звучат достоверно. Освен
това те се подкрепят от приложените по делото и кредитирани по-долу писмени
доказателства. От съвкупната им преценка се установява как е направена проверката на
„***“ ООД и какъв метод за изчисление на референтните размери е бил ползван.
Приложените по делото Заповед № ЗАМ-1091/32-246841 от 02.08.2021г. на
Директора на Агенция „Митници“, Заповед за изменение на служебно правоотношение №
3130/30.07.2021г. на Директора на Агенция „Митници“ и длъжностна характеристика на
Н.А. имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това и доколкото
изхождат от държавен орган, съдът кредитира тези писмени доказателства. От Заповедта на
лист 165 от делото и от длъжностната характеристика на Н. се установява, че тя е „главен
инспектор“ в ТД Митница София и има право да съставя Актове. Поради това и на
основание чл.230 от ЗМ съдът приема, че конкретният Акт е съставен от компетентно лице.
От Заповед № ЗАМ-1091/32-246841 от 02.08.2021г. на Директора на Агенция „Митници“ се
доказва, че Директорите на ТД /съобразно териториалната им компетентност/ са
упълномощени от Директора на Агенция „Митници“ да издават Наказателни постановления.
Общоизвестен факт /от сайта на Агенция „Митници“/ е, че Димитър Стефанов Димитров е
Директор на ТД Митница София. Поради това и на основание чл.231 от ЗМ съдът приема,
че конкретното Наказателно постановление е издадено от оправомощено лице.
Съдът дава вяра на приложените по делото Решение за изменение и допълнение на
разрешение за общо обезпечение с намален размер № BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 от
07.01.2021г., Решение за изменение на разрешение за общо обезпечение с намален размер на
30% от референтния размер за операции в съоръжение за временно складиране №
BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 от 09.02.2022г., Разрешение № BGTSTBG005800-2019-
EZD49037 от 15.04.2019г., Решение № BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 от 21.03.2019г.,
Решение за изменение на разрешение за общо обезпечение с намален размер на 30 % от
референтния размер за операции в съоръжение за временно складиране №
BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 от 24.06.2022г. и Анекс № 3 към поръчителство – общо
обезпечение № 96DGI119092XFEA, тъй като това са обективни, достоверни и
9
непредубедени писмени доказателства, които имат доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. От съвкупната им преценка съдът достига до извода, че на „***“ ООД е
разрешено да управлява съоръжения не за временно складиране на стоки на адрес : гр.
София, ул. „Неделчо Бончев“ № 41 (с митническо разрешение № BGTSTBG005800-2019-
EZD49037 от 15.04.2019г.), като има издадено и Разрешение за общо обезпечение на
митнически задължения, които биха могли да възникнат в съоръжения за временно
складиране № BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 от 21.03.2019г. В периода от март 2019 до
януари 2021г. на „***“ ООД е бил определен 100 000 лева референтен размер на общото
обезпечение и е било разрешено Дружеството да предостави общо обезпечение в размер на
30 000 лева, които след януари 2021г. са били увеличени на 300 000 лева референтен размер
на общото обезпечение и съответно 90 000 лева разрешен размер за предоставяне на общо
обезпечение. По отношение на Решенията, приложени на лист 12-13 и лист 157-158 от
делото, както и Анекс № 3 на лист 159 от делото, макар да ги кредитира, съдът счита, че с
оглед датата на тяхното издаване тези документи нямат пряко отношение към предмета на
доказване по настоящото дело, тъй като датата на извършване на процесното деяние
/01.06.2020г./ ги предхожда.
Писмото на лист 20 от делото и известието за неговото доставяне на лист 21 от
делото се отнасят до изпращане на покана за връчване на НП. Писмото на лист 28 от делото
и известието за неговото доставяне касаят адресиране на покана до „***“ ОДД за изпращане
на представител с цел съставяне на АУАН. Тези документи имат достоверна дата и се явяват
обективни писмени доказателства. Поради това СРС ги кредитира напълно.
Писмото на лист 63 от делото, както и електронните писма с вх. № 32-242839 от
28.07.2021г. (с приложена справка на лист 39-62 от делото) и с вх. № 32-221423 от
12.07.2021г. (с приложена справка на лист 66-125 от делото) също следва да се кредитират
от съда, тъй като са обективни, достоверни, последователни и намират опора в останалите
събраните по делото доказателства.
Пълномощното на лист 18 от делото е обективно и достоверно писмено
доказателство. Съдът го кредитира и приема, че АУАН и НП са връчени на пълномощник на
„***“ ООД.
Наличните по делото Докладна записка с рег. № 32-201683 от 25.06.2021г. с
резолюция от 29.06.2021г. и Доклад от проверка на „***“ ООД с рег. № 32-28-639-4 от
08.09.2021г. са взаимно допълващи се, обективни и последователни. Те намират подкрепа в
кредитираните по-горе писмени и гласни доказателства. Поради това СРС дава вяра и на
доказателствата, приложени на лист 29-37 и лист 126-127 от делото.
Като компетентно и безпристрастно изготвено при използването на специални знания
съдът кредитира и заключението на съдебно-икономическата експертиза с вх. № 258 от
03.01.2023г., още повече, че изводите на вещото лице намират опора в кредитираните по-
горе писмени доказателства. От заключението се извежда датата, часа, номера и стойността
на декларацията, с която е превишен свободният референтен размер на обезпечението на
01.06.2020г. Установява се, че визираната от вещото лице ДВС е същата като посочената в
10
АУАН № 628/01.12.2021г.
Констатациите от Акта намират опора в показанията на свидетелите АН. и М., в
Докладната записка с рег. № 32-201683 от 25.06.2021г. с резолюция от 29.06.2021г., в
данните, съдържащи се в електронно писмо с вх. № 32-242839 от 28.07.2021г. – с приложена
справка (на лист 39-62 от делото) и в електронно писмо с вх. № 32-221423 от 12.07.2021г. с
приложена справка (на лист 66-125 от делото), в съвкупната преценка на Разрешение №
BGTSTBG005800-2019-EZD49037 от 15.04.2019г., Решение № BGCGUBG005800-2019-
EGQ45186 от 21.03.2019г. и Решение за изменение и допълнение на разрешение за общо
обезпечение с намален размер № BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 от 07.01.2021г., както и
в констатациите от Доклад от проверка с рег. № 32-28-639-4 от 08.09.2021г. и заключението
на съдебно-икономическата експертиза. Поради това СРС кредитира АУАН №
628/01.12.2021г.
Възражението срещу Акта съдържа становище по спора и не представлява нито
писмено, нито гласно доказателство. Поради това съдът го остави извън доказателствена
маса и не го подложи на анализ.
Съдът изключи от доказателствената съвкупност и Доклад с рег. № 32-187330 от
14.06.2021г., тъй като той се отнася до проверката на друго Дружество („***я“ ЕООД) и
поради това се явява неотносимо писмено доказателство към конкретното административно
– наказателно обвинение срещу „***“ ООД.
При така установените факти и предвид направения по-горе доказателствен
анализ, СРС достигна до следните правни изводи:
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесните АУАН и Наказателно
постановление са издадени от компетентни лица (с оглед на изложените по-горе мотиви във
връзка със Заповедите на Директора на Агенция „Митници“ и нормите на чл.230 и чл.231 от
ЗМ).
Съдът приема, че датата, на която контролните органи са разполагали с необходимата
информация, от която да се направи извод, че е налице административно нарушение и кой е
неговият автор е датата на приключване на проверката, осъществена спрямо Дружеството-
жалбоподател. Именно с приключване на проверката и обективиране на данните от нея в
Доклад от 08.09.2021г. контролният орган е разполагал с достатъчен обем информация, въз
основа на която да конкретизира дали е налице административно нарушение и кой го е
извършил. Поради това съдът приема, че тримесечният срок за съставяне на Акт е започнал
да тече на 08.09.2021г. Вярно е, че „***“ ООД е предоставило изисканите му данни на
проверяващите на 12.07.2021г. и съответно на 28.07.2021г., но с оглед на обема на
предоставената информация и необходимостта от технологично време за нейното
11
обработване, СРС не може да приеме, че към 28.07.2021г. контролните органи са
разполагали с конкретни параметри за осъществено административно нарушение, нито може
да се направи извод, че веднага с постъпване на информацията с електронно писмо с вх. №
32-221423 от 12.07.2021г. и съответно с електронно писмо с вх. № 32-242839 от 28.07.2021г.
деецът и деянието са били безспорно установени. Доколкото в Акта се твърди, че
нарушението е митническо и е извършено на 01.06.2020г., а е констатирано с издаването на
Доклад с рег. № 32-286394 от 08.09.2021г., то съставеният на 01.12.2021г. Акт се явява
издаден в 3-месечния срок от откриване на нарушителя и в 2-годишния срок по чл.34, ал.1
от ЗАНН от извършване на нарушението. Обжалваното Наказателно постановление е
издадено на 06.04.2022г., т.е след малко повече от 4 месеца след съставянето на Акта.
Поради това СРС приема, че е спазен и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Според чл.52, ал.1 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да се произнесе по
административно - наказателната преписка в месечен срок от получаването й. Неспазването
на този срок, обаче, не води до прекратяване на административното производство, нито до
незаконосъобразност на Наказателното постановление, тъй като срокът по чл.52, ал.1 от
ЗАНН не е преклузивен, а е инструктивен и осигурява само бързото произнасяне на
административните органи по преписките (в този смисъл е Решение на СРС по НАХД №
341/22.02.2001г., влязло в сила на 14.03.2001г. и много други). Изготвянето на
Наказателното постановление след 1-месечния срок има и своето логично обяснение с
нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН и това, че в процесното НП наказващият орган е обсъдил
възраженията срещу Акта.
В хода на осъществената от съда служебна проверка се установи, че в АУАН и в
Наказателното постановление нарушението е описано в достатъчна степен ясно, точно, като
са изведени всички елементи от обективния му състав. Налице са предвидените в чл.42 от
ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Ясна е датата на нарушението - 01.06.2020г.
Подробно е описано, че към тази дата „***“ ООД е имало определен референтен размер на
общото обезпечение 100 000 лева и разрешен размер от 30 000 лева за предоставяне на общо
обезпечение. Посочена е ДВС, с подаването на която се счита, че е превишен разрешеният
референтен размер на обезпечение и са цитирани конкретни цифри. Отбелязано е, че
превишението е продължило един ден – 01.06.2020г. Записано е, че Дружеството не е
уведомило митническото учреждение по обезпечението (ТУ Югозападна, понастоящем : ТД
Митница София) и митническото учреждение на поставяне на стоките под режим
(Митническо бюро Летище София) за констатираното превишаване на определения в
Разрешение за общо обезпечение на митнически задължения, които биха могли да възникнат
в съоръжения за временно складиране № BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 референтен
размер. Налице е и съответствие между словесното и цифровото описание на конкретното
нарушение. Поради всичко това съдът не счита, че е било нарушено правото на защита на
санкционираното лице. Пълномощник на „***“ ООД е получил екземпляр от Акта и от
Наказателното постановление. Спазени са и изискванията на чл.40 и чл.43 от ЗАНН в
конкретния случай. Поради всичко това съдът приема, че в хода на административно –
12
наказателното производство при съставянето на АУАН и при издаване на Наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна
на НП на формално основание и спорът следва да се разгледа по същество.
Според чл.23, §1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и
на Съвета от 09.10.2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза титулярът на
Решението (взето въз основа на заявление) е длъжен да изпълнява задълженията,
произтичащи от това Решение и да уведоми незабавно митническите органи за всяка
промяна, настъпила след издаване му, която може да повлияе върху продължаването на
действието му или върху съдържанието му.
За да се гарантират равни условия за всички икономически оператори и
хармонизиране на уредбата на митническото законодателство е приет и Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015г. за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (на кратко РИ
2015/2447). Съгласно чл.156 от РИ 2015/2447 лицето, от което се изисква да предостави
обезпечение, гарантира, че размерът на вносните или износните мита и другите вземания
във връзка с вноса или износа на стоки, когато те трябва да бъдат покрити от обезпечението,
който е дължим или може да стане дължим, не надвишава референтния размер. Когато
референтният размер вече не е на равнище, достатъчно за покриване на неговите операции -
лицето е длъжно да уведоми митническото учреждение по обезпечението.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява, че „***“ ООД има издадени митническо разрешение № BGTSTBG005800-2019-
EZD49037 от 15.04.2019г. и Разрешение за общо обезпечение на митнически задължения,
които биха могли да възникнат в съоръжения за временно складиране № BGCGUBG005800-
2019-EGQ45186, издадено на 21.03.2019г., т.е. на Дружеството – жалбоподател е разрешено
да управлява съоръжения не за временно складиране на стоки на адрес : гр. София, ул.
„Неделчо Бончев“ № 41, като му е разрешено да предостави общо обезпечение в размер на
30 000 лева, което се равнява на 30% от референтния размер, възлизащ на 100 000 лева.
Видно от лист 128-131 от делото тези Разрешения са били издадени на името на „***“ ООД
по заявления. Поради това Дружеството – жалбоподател се явява „титуляр“ по смисъла на
чл.23, §1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
От свидетелските показания; данните, съдържащи се в електронно писмо с вх. № 32-
242839 от 28.07.2021г. (с приложена справка на лист 39-62 от делото) и в електронно писмо
с вх. № 32-221423 от 12.07.2021г. (с приложена справка на лист 66-125 от делото),
констатациите от Доклад от проверка на „***“ ООД с рег. № 32-28-639-4/08.09.2021г.,
заключението на съдебно-икономическата експертиза и АУАН № 628 от 01.12.2021г.
настоящият съдебен състав достигна до извода, че по делото е безспорно доказано, че на
01.06.2020г. в гр. София, в съоръжения за временно складиране на „***“ ООД в гр. София,
ул. „Неделчо Бончев“ № 41 е подадена ДВС с общ размер на вземанията 73172,68 лева, ДДС
– 73172,68 лева. Разпитаните от СРС свидетели, както и Докладът от проверката на „***“
13
ООД с рег. № 32-28-639-4/08.09.2021г., АУАН и заключението на съдебно-икономическата
експертиза сочат, че след тази ДВС от 01.06.2020г. превишението на обезпечението започва
от стойност на свободен размер -32692,33 лв. и продължава до стойност -54371,54 лева. Това
води и до следващия извод : за „***“ ООД на 01.06.2020г. е възникнало задължение да
уведоми незабавно митническото учреждение по обезпечението за превишения референтен
размер. Като не е уведомил митническото учреждение по обезпечението (ТУ на ТД
Югозападна, сега - ТД Митница София) за констатираното превишаване на определения в
Разрешение за общо обезпечение на митнически задължения, които биха могли да възникнат
в съоръжения за временно складиране № BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 референтен
размер, Дружеството – жалбоподател е реализирано от обективна страна състава на
вмененото му нарушение по чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. вр. чл.156 РИ
2015/2447. Това означава, че е осъществено митническо нарушение по чл.238 от ЗМ, вр.
чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. вр. чл.156 РИ 2015/2447.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не
следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението.
Неоснователно е възражението на Дружеството-жалбоподател, че проверката била
направена по нерегламентиран начин, тъй като екселската таблица, в която били въведени
данните, предоставени от „***“ ООД не била одобрена от Директора на Агенция
„Митници“, тъй като съпоставката с разрешения референтен размер на обезпечението може
да се прави както за всяка декларация по отделно, така и чрез въвеждането на всички данни
в таблица. Ползването на екселска таблица в случая е за улеснение на проверяващите, а
както се вижда от заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза
отразеното в Акта е фактически достоверно. Поради това не може да се приеме, че при
осъществяване на мониторинга е допуснато някакво нарушение, водещо до ограничаване на
правата на Дружеството – жалбоподател.
На основание чл.238, ал.1, вр. чл.235, ал.1 от ЗМ за процесното нарушение на
юридическото лице следва да се наложи имуществена санкция от 500 до 2000 лева. С НП №
519/2021 от 06.04.2022г. Директорът на ТД Митница София е определил „имуществена
санкция“ на „***“ ООД в минималния размер от 500 лева. Редно е, обаче, да се прецени
дали в случая тази минимална по размер санкция е адекватна на обществената опасност на
конкретното деяние и на дееца.
Данните за реализирани общо 24 на брой еднотични нарушения не следва да се
обсъждат при преценка на обществената опасност на деянието и дееца, тъй като за нито
едно от тези нарушения няма влязъл в сила административен или съдебен акт към момента
на извършване на процесното деяние. В същия смисъл са Решение № 193 от 12.01.2023г. на
СРС, НО, 93 състав по НАХД № 6660/2022г. и Решение № 156 от 10.01.2023г. на СРС, НО, 7
състав по НАХД № 6531/2022г., където се казва, че наличието на осъществено
административно нарушение се доказва с влязло в сила Наказателно постановление, а не със
започнати административно-наказателни производства срещу Дружеството – жалбоподател.
Доколкото извършването на тези нарушения подлежи на доказване, не е редно
14
констатациите от Доклада на лист 29-37 от делото, които не касаят процесното деяние, да се
обсъждат като установен и безспорен факт, а от там и като отегчаващо отговорността
обстоятелство.
Поначало, след като по законодателен път е установен запрет за осъществяване на
определен вид деяние, то същото по дефиниция се явява обществено опасно, но следва да се
отбележи, че се има предвид типичната за деяние от определен вид обществена опасност от
гледна точка на нейния характер. Същата обуславя отрицателното въздействие на деянието
върху нормалното развитие на обществените отношения. Има, обаче, случаи, при които
поради маловажността на конкретно извършеното деяние или поради явната незначителност
на обществената му опасност, това отрицателно въздействие не е в обичайната степен за
деяния от подобен род или дори липсва. Именно заради това и за да се избегне неоправдано
използване на наказателна, респ. административно – наказателна репресия, в разпоредбите
на чл.9, ал.2 от НК, респ. чл.28 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност при
формално осъществяване на признаците на състава на нарушението /в случая/, поради
малозначителността на деянието, обуславяща липса на обществена опасност или наличие на
незначителна такава, деянието да не се наказва. Разпоредбите на чл.9, ал.2 от НК и чл.28 от
ЗАНН не съдържат ограничения, касаещи приложението им по отношение на определен вид
престъпление, респ. административно нарушение. Следователно посочените по-горе норми
са принципно приложими по отношение на всички състави на нарушения по ЗМ. Следва да
се отбележи, че държавната репресия е оправдана само тогава, когато тя представлява
реакция срещу засягането на обществени интереси така, че именно от гледна точка на
последните да е нужно нейното използване. В противен случай, когато отрицателното
въздействие на дадена проява върху действителността е незначително, използването на
репресия на свой ред се явява обществено неоправдано. За това съдът преценява и дали е
налице пропорционалност между конкретно извършеното деяние /действие или
бездействие/, последиците от него и предвиденото за него /и наложено/ наказание.
Настоящият съдебен състав счита, че принципното наличие на обществена опасност на
нарушенията на ЗМ не може да бъде пречка за приложението на чл.28 от ЗАНН щом от
анализа на конкретно обсъжданото деяние категорично се разкрива неговата
малозначителност - съществена незначителност на отрицателното въздействие върху
защитените обществени отношения.
Обществената опасност на всяко деяние е негово конкретно обществено качество,
което има обективна основа и то се изразява в отрицателното въздействие върху конкретния
вид обществени отношения, обект на защита. За установяване на обществено опасния
характер на деянията поначало следва да бъдат изяснени характерът, начинът и степента на
засягане на обекта, специалните качества на дееца и субективните особености на неговата
проява. Следвайки стриктно този подход, районният съд приема, че в случая следва да се
приложи нормата на чл.28 от ЗАНН. За да достигне до този извод съдът съобрази следното :
1) в случая липсва вредоносен резултат - нарушението е формално и от него не са настъпили
вреди; 2) в случая превишението се отнася само за датата 01.06.2020г. Не е налице
15
неизпълнение на чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. вр. чл.156 РИ 2015/2447 за
дълъг период от време; 3) Дружеството само е поискало да се увеличи размера на
обезпечението и има издадено Разрешение в този смисъл от 07.01.2021г., което е много
преди да се разпореди извършването на мониторинг на референтния размер на
обезпеченията на „***“ ООД; 4) нарушението е констатирано след като вече е било
поискано и съответно е бил увеличен референтният размер на общото обезпечение и е било
разрешено на „***“ ООД да предостави общо обезпечение в по-голям размер от този към
01.06.2020г.; 5) липсват доказателства за други нарушения по чл.238 от ЗМ, вр. чл.23, §1 и
§2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. вр. чл.156 РИ 2015/2447 от страна на Дружеството –
жалбоподател (предвид липсата на ангажирани доказателства за издадени и влезли в сила
Наказателни постановления срещу „***“ ООД); 6) конкретното превишение не е съществено
за обема от работа на Дружеството. Всичко това дава основание на настоящия съдебен
състав да приеме, че макар процесното деяние да покрива от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл.238 от ЗМ, вр. чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
вр. чл.156 РИ 2015/2447, то не следва да се наказва, а е следвало да се приложи чл.28 от
ЗАНН. Според действащата към датата на нарушението /01.06.2020г./ редакция на чл.28 от
ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Според
сегадействащата норма на чл.28 от ЗАНН (изм. ДВ бр. 109/2020г., в сила от 23.12.2021г.)
при маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага
наказание на нарушителя, а го предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Доколкото от датата на деянието до датата
на настоящото произнасяне чл.28 от ЗАНН е претърпял законодателна промяна, на
основание чл.3, ал.2 и ал.1 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
която е била в сила към 01.06.2020г., тъй като се явява по-благоприятна за нарушителя и е
действаща към датата на деянието. Това означава, че на „***“ ООД не следва да се издава
писмено предупреждение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, а само следва да се констатира, че
процесното нарушение е маловажно и не следва за него да се санкционира Дружеството. С
оглед използвания израз „може“ в чл.28 от ЗАНН (в редакцията, която е била в сила към
01.06.2020г.) СРС приема, че в случая „***“ ООД може и да не се предупреждава писмено
или устно, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г.
на ОСНК на ВКС когато деянието представлява „маловажен” случай на административно
нарушение, административно – наказващият орган следва да приложи чл.28 от ЗАНН. В
случая става въпрос за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по
специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл.28 от
ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат
16
определени законови последици. Според върховните съдии преценката за „маловажност на
случая” подлежи на съдебен контрол и когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28
от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
Наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
В горния смисъл са и Решение № 3652 от 05.06.2023г. на АССГ – VI касационен
състав по дело № 2264/2023г.; Решение № 156 от 10.01.2023г. на СРС, НО, 7 състав по
НАХД № 6531/2022г.; Решение № 193 от 12.01.2023г. на СРС, НО, 93 състав по НАХД №
6660/2022г. и други.
Водим от всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав прие, че жалбата на
„***“ ООД е основателна. Поради това тя следва да се уважи, а атакуваното с нея
Наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване е изпълнено, тъй като в съдебно заседание на 11.01.2023г. е представен
списък с разноски, който съответства по размер на изплатено възнаграждение за адвокат на
жалбоподателя – 360 лева с ДДС (според документите на лист 189-190 от делото). Според
чл.143, ал.1 от АПК и с оглед изхода на делото, органът, издал процесното НП, следва да
заплати на жалбоподателя направените от него разноски за един адвокат. Според чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в редакцията към датата на плащането – 27.04.2022г.) – при „имуществена
санкция“ до 1000 лева (както в случая – 500 лева) минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 300 лева. Над тази сума следва на основание §2а от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да се калкулира
дължимото ДДС на 300 лева, което е 60 лева. Това означава, че дължимото адвокатско
възнаграждение по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 и §2а от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в сила към датата на плащането –
27.04.2022г.) е общо в размер на 360 лв., т.е. толкова, колкото и адвокатът на „***” ООД го
е поискал. Поради това тази сума следва да се присъди на жалбоподателя за направени от
него разноски за адвокатска защита по това дело. Поисканият размер от 360 лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение на „***“ ООД отговаря на минималния размер по цитираната
по-горе Наредба към датата на заплащане на адвокатското възнаграждение, поради което не
следва да се уважава възражението на юрк. Янев за прекомерност. Водим от изложеното и
на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК Агенция „Митници“ (в чиято
структура влиза ТД Митница София) следва да бъде осъдена да заплати на „***” ООД за
направени по делото разноски за адвокат сумата от 360 лева с ДДС.
Освен това по настоящото дело са направени и разноски от бюджета на съда за
17
заплащане на възнаграждение на вещото лице, което е изготвило назначената съдебно-
икономическа експертиза. Доколкото в ЗАНН няма особени правила за определяне
разноските за възнаграждение на вещото лице, на основание чл.84 от ЗАНН, вр. чл.190, ал.1
от НПК направените по делото разноски за вещо лице следва да се поемат от
административно – наказващия орган, тъй като той не е доказал основателността на
повдигнатото срещу „***“ ООД административно обвинение и е предприел издаване на
Наказателно постановление вместо прилагане на чл.28 от ЗАНН. Доколкото бюджетът на
съда е различен от бюджета на Агенция „Митници“, използването на израза „остават за
сметка на държавата“ в чл.190, ал.1 от НПК следва да се тълкува в случая за сметка на
административно – наказващия орган. В този смисъл е и разпоредбата на чл.143, ал.1 от
АПК, както и логиката на закона, че недоказалата тезата си страна дължи плащане на
направените по делото разноски. Поради това платените от бюджета на СРС разноски за
вещо лице в размер на 702.00 лева (видно от лист 2020 от делото) следва да се възстановят
от Агенция „Митници“ в полза на СРС. В случай, че сумата не бъде заплатена доброволно –
следва да се издаде изпълнителен лист на основание чл.84 от ЗАНН, вр. чл.190, ал.2 от НПК,
като дължимата държавна такса от 5.00 лева за издаване на изпълнителен лист в полза на
СРС също следва да се плати от Агенция „Митници“.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 519/2021 от 06.04.2022г., издадено от
Директор на Териториална дирекция Митница София, с което на „***“ ООД на основание
на основание чл.238, ал.1 от Закон за митниците, вр. чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) №
952/2013г., вр. чл.156 от РИ 2015/2447 на Комисията, вр. чл.235, ал.1, вр. чл.231 от ЗМ, вр.
чл.53 и чл.83, ал.1 от ЗАНН, за нарушение по чл.238, ал.1 от Закона за митниците, вр. чл.23,
§1 и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., вр. чл.156 от РИ 2015/2447 на Комисията е
наложена „имуществена санкция” в размер на 500.00 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „***“ ООД с ЕИК ********* сумата от
360.00 (триста и шестдесет) лева за направени по делото разноски за адвокатска защита.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на СРС сумата от 702.00 (седемстотин и
два) лева за направени по делото разноски за вещо лице, както и държавна такса в размер на
5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на СРС.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18