РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 05.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и пети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2038 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът П.И.Н. чрез пълномощника
си адвокат Л. твърди, че с влязла в сила присъда по НОХД № 5001/2011 г. по
описа на Районен съд – Пловдив бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, предл. второ, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 НК, наложено му
е наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, а на основание чл.
25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК било определено едно най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ за срок от четири години измежду наказанията по НОХД
5001/2011 г. на Районен съд – Пловдив и НОХД № 1376/2012 г. на Районен съд –
Пазарджик, което да изтърпява при първоначален „строг режим“, като на основание
чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК било приспаднато времето, през което бил задържан
по реда на ЗМВР и с постановление на Районна прокуратура – Пловдив, както и
времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ от
23.11.2010 г. до 04.04.2011 г.
За да изтърпи наказанието
постъпил в Затвора Пазарджик на 08.08.2012 г. и бил освободен на 22.05.2014 г.
Междувременно по негово искане
производството по делото било възобновено и делото било върнато на въззивната
инстанция за ново разглеждане. С решение по ВНОХД № 785/2014 г. на Окръжен съд
– Пловдив първоинстанционната присъда била изменена като наказанието „лишаване от
свобода“ било намалено от четири години на една година и седем месеца. Намалено
било и определеното едно общо наказание „лишаване от свобода“ от четири години
на една година и седем месеца.
В резултат от това ищецът
изтърпял в повече от определеното му наказание с 6 месеца и 27 дни, което му
причинило значителни по размер неимуществени вреди, изразяващи се в психически
болки и страдания, тъй като били ограничени правата му, бил отделен от
семейството, дома, приятелите и нормалната среда за живот, живял при лоши
хигиенни условия и „слаба“ храна.
Поради незаконното изпълнение на
наложеното наказание над определения срок претендира заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди от Държавата в лицето на Прокуратурата на Република
България в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва от 22.05.2014
г.
Претендира разноски.
Представя писмени доказателства и
ангажира гласни такива.
Ответникът Прокуратурата на
Република България, представлявана от прокурор К. ***, в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК оспорва иска по основание и размер.
Намира иска за недоказан, тъй
като не са ангажирани писмени доказателства за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, които да са пряк резултат от действията на прокуратурата,
а определянето на наказанието и намаляването му от въззивната инстанция е
изцяло в правомощията на съда.
Счита, че претенцията е завишена
по размер и не съответства на принципа на справедливостта, на икономическия
стандарт в страната и на съдебната практика, включително тази на ЕСПЧ по
аналогични случаи.
Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Ангажира
писмени доказателства.
Съдът като
взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено следното:
С присъда по НОХД № 5001/2011 г.
по описа на Районен съд – Пловдив ищецът П.И.Н. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, предл. второ,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири
години. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено едно
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години измежду
наказанията по НОХД 5001/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив и НОХД №
1376/2012 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, което да се изтърпява при
първоначален „строг режим“. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК при
изтърпяване на наказанието е приспаднато времето, през което е бил задържан по
реда на ЗМВР и с постановление на Районна прокуратура – Пловдив, както и
времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ от
23.11.2010 г. до 04.04.2011 г. На основание чл. 25, ал. 2 НК при изтърпяване на
общото най-тежко наказание е приспадната изтърпяната част от наказанието по
НОХД № 1376/2012 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, считано от 08.08.2012
г. до влизане в сила на присъдата.
Присъдата е потвърдена с Решение № 150 от
28.05.2013 г. по ВНОХД № 370/2013 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, което е
окончателно.
С Решение № 1 от 05.01.2015 г., постановено по
ВНОХД № 785/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, образувано след
възобновяване на наказателното производство, е изменена присъдата по НОХД №
5001/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив като е намален размерът на
наложеното на П.И.Н. наказание от четири години лишаване от свобода на една
година и седем месеца лишаване от свобода. Присъдата е изменена и в частта, с
която на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК са групирани
наказанията, наложени на П.И.Н. по това наказателно производство и по НОХД №
1376/2012 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, като е намалено определеното
едно общо най-тежко наказание от четири години лишаване от свобода на една
година и седем месеца лишаване от свобода.
Решението е окончателно.
От справка от Затвора Пазарджик се установява, че П.И.Н.
*** на 08.08.2012 г. за изтърпяване на наказание в размер на една година и два
месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 1376/2012 г. на Районен съд –
Пазарджик.
На 13.06.2013 г. в затвора е получена за
изпълнение влязла в сила на 28.05.2013 г. присъда по НОХД № 5001/2011 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, потвърдена с решение по ВНОХД № 370/2013 г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив, с която П.И.Н. е осъден на четири години
лишаване от свобода, на основание чл. 25, вр. чл. 23 НК е определено едно общо
наказание в размер на четири години лишаване от свобода измежду наказанията по
НОХД № 5001/2011 г. на Районен съд – Пловдив и НОХД № 1376/2012 г. на Районен
съд – Пазарджик, а на основание чл. 59, ал. 2 НК е зачетено предварителното
задържане по НОХД № 5001/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив от
23.11.2010 г. до 04.04.2011 г. в размер на четири месеца и единадесет дни.
Начало на изпълнение на общото наказание –
08.08.2012 г.
На 22.05.2014 г. в затвора в Пазарджик е получено
решение по н.д. № 2295/2013 г. по описа на ВКС, с което е възобновено
производството по ВНОХД № 370/2013 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и
делото е върнато на друг състав на окръжния съд за ново разглеждане.
На 22.05.2014 г. П.И.Н. ***, тъй като няма
основание за задържането му.
Установява
се от показанията на разпитания по делото в качеството на свидетел Г. Н. Н., без
родство и служебни отношения със страните, че е близък приятел на ищеца П.И.Н.,
с когото се познават от 13-14-годишна възраст. Свидетелят си спомня, че през
лятото на 2012 г. ищецът влязъл в затвора, за да изтърпява наказание. Същият
ден двамата се видели около 12,30-13,00 часа и свидетелят поканил ищеца на сватбата
си, а късният следобед ищецът влязъл в затвора. Свидетелят посещавал ищеца в
затвора около 7-8-10 пъти. При първото си посещение, което било няколко месеца
след влизането на ищеца в затвора, той му се видял видимо отслабнал и
притеснен. Не бил същият човек, който свидетелят познавал преди да влезе в
затвора. Оплаквал се, че бил тормозен от възрастните рецидивисти. Споделял също
така, че са му взимали храната, тя не му достигала, а повечето храни не ставали
за ядене. Затова бил щастлив, когато му носели храна. Обикновено това били
месни продукти, плодове и зеленчуци. Ищецът бил освободен от затвора през
пролетта или лятото, тъй като било топло. В същия ден ищецът му се обадил по
телефона и му съобщил, че са го пуснали предсрочно. След излизането на ищеца от
затвора се виждали често. Ищецът споделял това, което и при свижданията – че в
затвора му е било много тежко и понесъл зле всичко, условията били много лоши, а
през зимата било много студено, като през нощта замръзвала водата, която държал
до леглото си. Споделил, че в една килия били по десет души, както и че група
роми са го нападнали и са го набили.
При така установените
правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ за обезвреда на причинените на ищеца
неимуществени вреди от изпълнение
на наложено наказание над определения срок или размер, ведно със
законната лихва за забава от преустановяване на нарушението до окончателното
изплащане на задължението.
За уважаване на иска в тежест на
ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на
всички елементи от фактическия състав на твърдяното от него накърнено
субективно материално право, а именно: изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“ над определения срок, настъпване на неимуществени вреди и наличие на
причинно-следствена връзка.
Съгласно чл. 2,
ал. 1, т. 6 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно изпълнение
на наложеното наказание над определения срок или размер. Обезщетението се дължи
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжности лица. Отговорността на държавата за дейността на правозащитните й
органи е обективна и не зависи от наличието или липсата на вина у определено
длъжностно лице, причинител на вредата. Елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта,
действието или бездействието на държавния орган. Длъжник по материалното
правоотношение е държавата, която отговаря пред гражданите за причинените им вреди
от незаконосъобразната дейност на своите правозащитни органи. За разлика от общата
деликтна отговорност на държавата, която е за вреди от противоправно поведение
на нейни служители, а вината им се предполага до доказване на противното,
специалната отговорност на държавата по чл. 2 ЗОДОВ е за вреди от неоснователно осъществена процесуална принуда, която
може да е процесуално законосъобразна, а вината е без правно значение.
Характерът на отношенията при осъществяване на производството по НПК не винаги
обуславя наличие на процесуално незаконосъобразна дейност на конкретното
длъжностно лице или орган, причинител на вредата. След като според изричната
разпоредба на чл.
4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение независимо от това, дали вредите са
причинени виновно от длъжностното лице, то наличието или не на вина е извън
предмета на делото по искове с правно основание чл. 2 ЗОДОВ. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на
вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение
на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал
риска. При обвинение в извършване на престъпление рискът не е за съда, а за
прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по обвинение в
наказателния процес.
С Тълкувателно
решение № 5 от 15.06.2015 г., постановено по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС
е прието, че без повдигане на неоснователно обвинение от Прокуратурата на
Република България не биха настъпили каквито и да било вреди от съдебни актове
и по специално, че държавата не отговаря чрез съда, а чрез прокуратурата по
искове за обезщетение за вреди при наличие на влязла в сила присъда, с която
лицето е било признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на
възобновяване на наказателните дела е признато за невиновно и оправдано. На
същото основание прокуратурата е процесуален субституент на държавата по иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ, защото в
хипотезата, при която има влязла в сила присъда, с която лицето е било признато
за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на възобновяване на
наказателните дела това лице не е оправдано, а само е намалено наказанието му, при
което има изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ над определения
размер, то това е резултат на незаконното обвинение (незаконосъобразност на
действията или бездействията на прокуратурата като държавен орган, на който е
предоставена функцията по обвинение в наказателния процес), а не на съответните
съдебни актове. В този случай не е необходимо освен установяване на факта на
изпълнение на наложеното наказание над определения срок да бъде установено и
конкретно действие или бездействие на прокуратурата, в резултат на което са
причинени вредите – виж Решение № 52 от 14.03.2016 г. по гр.д. № 4554/2015 г. на
ВКС, IV г.о.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства може да се направи обоснованият извод, че
са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата чрез Прокуратурата
на Република България за непозволеното увреждане по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ.
Наложеното на ищеца
наказание след възобновяване на наказателното производство е лишаване от
свобода за срок от една година и седем месеца, а изтърпяното от него наказание –
две години, един месец и двадесет и шест дни – от 08.08.2012 г. до 22.05.2014
г. и от 23.11.2010 г. до 04.04.2011 г., когато е изтърпявал мярка за
неотклонение „задържане под стража“ или ищецът е изтърпял общо шест месеца и
двадесет и шест дни повече от наложеното му с влязла в сила присъда наказание
„лишаване от свобода“.
Несъмнено по време на целия
престой в затвора ищецът е изпитвал неудобства, чувствал се е унизен, бил е
притеснен, накърнило се е социалното му общуване, бил е далеч от дома си и
близките си. За периода след срока по наложеното с присъдата наказание тези
негативни преживявания са се запазели, като за тях се дължи обезщетение, защото
вече задържането и ограничаването на личната свобода са противоправни.
В случая не се твърдят и не са
установени обстоятелства, сочещи на особени морални, физически и емоционални
увреждания над обичайните. По убедителен начин разпитания по делото свидетел
Нонов, чиито показания съдът възприема като незаинтересовани, непосредствени,
детайлни и неопровергани от други доказателства по делото, установи конкретните
търпени от ищеца неимуществени вреди. Няколко месеца след постъпването си в
затвора той бил видимо отслабнал и притеснен, оплаквал се от лошите условия в
затвора, от слабата и оскъдна храна, от студа през зимата, от тормоза на
другите затворници, които му взимали храната, нападнали го и го били.
Тези негативни
психически и физически преживявания на ищеца са пряка и непосредствена
последица от незаконното изпълнение на наказанието лишаване от свобода над
определения срок и се намират в причинна връзка с него, което налага ангажиране
на отговорността на държавата за обезщетяването им.
Справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД,
означава съдът да определи точен паричен еквивалент на моралните страдания и
поражения върху психиката и здравето на увреденото лице във всеки отделен
случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна
степен следва да компенсира вредите. При непозволено увреждане по чл. 2, л. 1,
т. 6 ЗОДОВ размерът на справедливото обезщетение за увреденото лице се обуславя
от вида на наложеното наказание, времето на изпълнението му над определения
срок, възрастта на увредения по времето, когато е изтърпявал наказанието над
определения срок, данните за личността му и начина на живот, неблагоприятното
отражение върху неговите емоции и психика, чувствата на несигурност и
притеснение, а още и от разрешенията в съдебната практика при сходни случаи и
обществено икономическите условия в страната през периода на изтърпяване на
наказанието над определения срок или размер.
Като взе предвид
тези обстоятелства и преди всичко, че изтърпяното над срока наказание е едно от
най-тежките – „лишаване от свобода“,
дългият период на изтърпяване над определения срок – почти седем месеца,
младата възраст на ищеца по време на изтърпяване на наказанието – малко над
двадесетгодишна възраст и претърпените от него морални болки и страдания, съдът
намира, че обезщетение в размер на 8 000 лв. е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Този размер на обезщетението съответства в най-пълна степен на характера и
степента на търпените от ищеца болки и страдания, както и на вида и
продължителността на упражнената спрямо него процесуална принуда. Определянето на обезщетение в по-висок размер би било неоправдано и би
довело до неоснователно обогатяване за ищеца, предвид липсата на трайни морални, физически и/или
емоционални увреждания за ищеца в резултат от изтърпяване на наказанието над
определения срок.
Искът по чл. 2, ал. 1,
т. 6 ЗОДОВ следва да бъде уважен до размера от 8 000 лв., ведно със
законната лихва от влизане в сила на акта на съда, с който е изменен размерът
на наложеното наказание, тъй
като това е началният момент на забавата, съответно дължимостта на
мораторни лихви съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г., постановено по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС. За горницата над сумата от 8 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000
лв., както и искането за присъждане на лихва за забава от по-ранна дата –
22.05.2014 г., искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото на
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца внесената
държавна такса в размер на 10 лв., както и адвокатско възнаграждение съразмерно
на уважената част от иска.
Възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно,
тъй като размерът му е под минималния размер, определен по правилата на чл. 7,
ал. 2, т. 4 Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Районен съд –
Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България с адрес: гр. С., бул. „В.“ №… да заплати на П.И.Н., ЕГН ********** ***
чрез адвокат Л., обезщетение в размер на 8 000 (осем хиляди) лв. за
претърпените неимуществени вреди в резултат от изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“ над определения с Решение № 1 от 05.01.2015 г.,
постановено по ВНОХД № 785/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, срок с
шест месеца и двадесет и шест дни, ведно със законната лихва от 05.01.2015 г. до
окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 8 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000
лв., както и искането за присъждане на законна лихва за периода от 22.05.2014
г. до 05.01.2015 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България с адрес: гр. С., бул. „В.“ № .. да заплати на П.И.Н., ЕГН ********** ***
чрез адвокат Л., разноски по делото за държавна такса в размер на 10 лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението може да обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: