РЕШЕНИЕ
№ 1505
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110125114 по описа за 2024 година
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
Образувано е по искова молба, подадена от П. Н. М. срещу „***“ АД, с която е
предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „а“
от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91, за признаване за установено съществуването на парично
задължение в размер на сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет
№ ***/*** г. по направление ***-***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 10.11.2023 г., до окончателното
плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 18.12.2023 г. по ч.гр.д. № 62046/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът П. Н. М., твърди, че е закупила от ответника „***“ АД самолетен билет за
извършване на въздушен превоз по направление ***-*** за дата 15.06.2023 г. с полет №
***/*** г., при планиран час на излитане – 19:00 часа и планиран час на кацане – 19:50 часа.
Поддържа, че полетът е закъснял с повече от три часа от предвиденото, поради което
приложение намира чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., според който при
закъснение на полет с над 3 часа в полза на пътника се поражда право да претендира
обезщетение в размер на 250 евро. Посочва, че е предявила извънсъдебна претенция до
ответника с искане за изплащане на обезщетението, но плащане не е постъпило. Моли за
уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „***“ АД,
с който оспорва предявения иск. Твърди, че са налице освобождаващите от отговорност
предпоставки превозвачът да изплати обезщетение – били възникнали извънредни
обстоятелства – лоши метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на полета.
1
Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание по чл.422 ГПК вр. чл. 7, пар. 1, б. „ а“ вр. чл. 5,
пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по силата
на сключен между тях договор за въздушен превоз на пътници, в рамките на което за
ответника е възникнало задължение да изпълни полет № /*** г. по направление ***-***, за
който ищецът има потвърдена резервация, като ответникът е изпълнил задължението си със
закъснение от три или повече часа, както и какво е разстоянието на полета.
В тежест на ответника „***“ АД /при установяване на горните обстоятелства/, е да
докаже плащане, евентуално да докаже възражението си, че са налице извънредни
обстоятелства по смисъла на Регламента, които го освобождават от отговорност.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че
полет № ***/*** г., по направление ***–*** е бил изпълнен от ответника като превозвач със
закъснение, надвишаващо три астрономически часа от планираното разписание, както и че
ищецът е бил пътник за посочения полет. Така отделените за безспорни факти се подкрепят
и от данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – електронен
билет, писмо за заявена претенция, извадка от сайта www.***.
Не е спорно, на следващо място, а и видно от извадка от сайта www.***,
разстоянието на процесния полет е под 1500 км.
Спорът между страните се свежда до това дали са налице извънредни обстоятелства,
освобождаващи опериращия въздушен превозвач от отговорност да плати обезщетение
съгласно чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, на която специална норма се позовава
ответникът.
Съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да
изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки. Според съображение 14 от преамбюла на Регламента, съгласно
Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да
бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на
всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на
политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на
полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Както е
прието в последователната практика на СЕС, така изложените хипотези са примерно
изброени и не представляват сами по себе си „извънредни обстоятелства“, освобождаващи
превозвача от отговорност, а следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай,
доколко са довели до възникване на такива извънредни обстоятелства /в този смисъл
например т. 1 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 22.12.2008г. по дело C-549/07/.
В Решение на съда на ЕС по дело С-28/20, Airhelp, е прието, че с понятието „извънредни
обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 се обозначават
събитията, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън
ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да
2
бъде предмет на преценка във всеки отделен случай.
В Решение на Съда на ЕС по дело № С-315/15, Marcela Peskovб и Jirн Peska срещу
Travel S. a. s. е посочено, че тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от
отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те
не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т. е. чрез мерки,
които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално
на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач; в този
смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални
ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл – освен с цената на
непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент – да
избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на
полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа.
Следователно в тежест на въздушния превозвач – ответника по делото е да установи
наличието на извънредни обстоятелства, станали причина за отмяната на процесния полет,
както и че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със
ситуацията мерки, т. е. чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни
обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за
него – чл. 154, ал. 1 ГПК, като доказването трябва да е пълно и главно, доколкото се касае до
правоизключващо отговорността обстоятелство.
За установяване на твърдените обстоятелства ответникът е представил извадка от
електронна система за планиране на полетите „***“, към която е приложил извадка от
списъка на ползваните кодове по стандарт на Международната асоциация за въздушен
транспорт. От извадката се вижда, че за полет *** от *** г. е отразено следното
обстоятелство за закъснението: код 93 по списъка на ползваните кодове по стандарта на
Международната асоциация за въздушен транспорт със значение „смяна на
въздухоплавателното средство, късно пристигане на същото от друг полет или от предишен
сектор“. От така вписаното обстоятелство и липса на други представени доказателства, не се
установява причината за закъснението, не може да се установи извънредния й характер, не
става ясно в причинно – следствена връзка с нея колко е продължило забавянето, какви
разумни мерки е предприел превозвачът, за да предотврати забавянето, ако такива мерки са
били възможни. Код 93 съдържа няколко хипотези. В конкретния случай не става ясно дали
забавеното изпълнение е по причина на смяна на въздухоплавателното средство от самия
авиопревозвач и какво е наложило това, респективно от късното пристигане на летището на
самолета на оператора, с който е било планирано извършването на полета, или се дължи на
други причини, които стоят извън поведението на ответника.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът не е провел насрещно доказване,
като не е установил причина от извънреден характер, която да е рефлектирала точното във
времево отношение изпълнение на договора за въздушен превоз с ищеца.
Ето защо претенцията на ищеца по чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за заплащане
на обезщетение в размер на 250 евро за закъснял полет се явява изцяло основателна. Същото
се дължи заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 10.11.2023 г. до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Съобразно дадените в
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото
производство, така и в заповедното производство. Сторените от ищеца разходи за водене на
делото са в размер на 850 лв., от които 425 лв. по ч.гр.д. № 62046/2023 г. и 425 лв. – в
настоящето производство (25 лв. държавна такса и 400 лв. реално заплатено адвокатско
възнаграждение). Съдът намира, че заплатените от ищеца разноски, представляващи
3
адвокатски хонорар, не се явяват прекомерни с оглед цената на иска и минималните прагове
по НМРАВ за защита по граждански дела, поради което не намалява така търсения разход по
възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. Н. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. ***, ул. „***‘ № ***, срещу „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и
на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване
и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, че „***“ АД, ЕИК ***, дължи на П. Н. М.,
ЕГН ********** сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет №
***/*** г. по направление ***-***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 10.11.2023 г., до окончателното
плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 18.12.2023 г. по ч.гр.д. № 62046/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на П. Н. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***‘
№ ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 850 лв., от които 425 лв. по ч.гр.д. №
62046/2023 г. и 425 лв. – в настоящето производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4