№ 17
гр. Враца , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Рената Г. Мишонова-Хальова
Членове:Мария Г. Аджемова-Василева
Росица Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Мария Г. Аджемова-Василева Въззивно
гражданско дело № 20211400500288 по описа за 2021 година
Производството се развива в хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 17819/31.05.21 г. на ООД "Аденис", с ЕИК ***, гр.
Враца, длъжник по изп. дело № 379/21 г. на ЧСИ И. Ц., рег. № *** и р-н на действие
Врачански окръжен съд срещу ОТКАЗ на ЧСИ Ц., обективиран в разпореждане №
16485/13.05.21 г. да прекрати на осн. чл. 433/ ал. 1, т. 8 от ГПК принудителното
изпълнение по изпълнително дело № 379/21 г. Без да оспорва фактическата обстановка
по делото, дружеството-жалбоподател моли отказът за прекратяване на
принудителното изпълнение да бъде отменен, поради постановяването му в
противоречие на разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Производството било спряно
по искане на взискателя, като при спиране на изпълнителното производство на това
основание перемпционният срок не спирал да тече.
Взискателят ООД "Опал-Т", гр.Враца, чрез представляващия го адвокат В. Ч.,
представя отговор, в което мотивира становище за неоснователност на жалбата.
По делото са постъпили и мотиви на ЧСИ Ц., в които тя посочва, че атакуваният акт
е законосъобразен, тъй като при спиране на изп. дело, във всички хипотези по на чл.
432 от ГПК, срокът по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК също спирал да тече. Освен това,
следвало да се съобрази факта, че по време на спряното на изпълнително
производство, длъжникът е правел доброволни плащания на взискателя по постигнато
между тях споразумение.
След като се запозна с приложеното изп. дело № 379/21 г. и обсъди доводите на
страните, окръжен съд намира от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна -
длъжник в изп. производство и имаща за предмет акт на ЧСИ от изчерпателно
изброените в чл. 435 от ГПК.
Окръжен съд приема за установена следната фактическа обстановка по спора,
която се възприема изцяло и от дружеството жалбоподател, предвид изложеното в
жалбата, а именно: Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен
лист издаден на 28.09.2012 г. от апелативен съд гр. София на основание съдебно
решение по т. дело № 32 от 2012 г. на САС, по молба на взискателя ООД "Опал –Т", с
ЕИК ***, със седалище гр. Враца, представлявано от адвокат В. Ч. срещу длъжника
ООД "Аденис", с ЕИК *** и седалище и адрес на управление с гр. ***. Първоначално
делото е образувано с № 690/2012г. по описа на ЧСИ В. Й. с район на действие
окръжен съд гр. Враца, като след загубване правоспособността на ЧСИ Й., е
образувано под № 5388/2020г. по описа на ЧСИ Ц. Н., с р-н на действие окръжен съд
гр. Плевен. По искане на дружеството взискател от 02.03.21 г., стр. 115, ЧСИ Ц. Н. е
прекратил и изпратил изп. дело № 5388/20 г. за продължаване изпълнителното
производство на ЧСИ И. Ц. рег. № *** и р-н на действие окръжен съд гр. Враца, при
която делото е образувано с № 379/21 г., виж съобщения за преобразуване на стр. 120,
121.
Преди преобразуване на делото при ЧСИ Ив. Ц., с молба от 31.10.2012 г.
взискателят е поискал от първоначалния ЧСИ В. Й., извършването на опис на
недвижим имот, собственост на длъжника. С молба от 09.11.2012 г., стр. 51
дружеството взискател е поискало от ЧСИ Й. спиране на изпълнителното
производство на осн. чл. 432, т. 2 ГПК, като с резолюция от същата дата
производството е спряно от ЧСИ В.Й.. По молба на взискателя вх. № 9998/16.10.17 г.
по изп. дело № 690/12 г., стр. 60, ЧСИ Й. е възобновил спряното изп. производство, с
резолюция от същата дата – 16.10.17 г. След възобновяване на производството, на
28.11.2017г. е насрочен опис на възбранен и ипотекиран недвижим имот на длъжника,
находящ се в гр. ***. По изп. дело е постъпила нова молба от взискателя ООД "Опал-Т"
гр. Враца, с вх. № 11586/07.12.17 г., стр.81, с която е поискано спиране на
изпълнителното производство на осн. чл. 432, г. 2 ГПК, поради сключено
извънсъдебно споразумение и доброволно плащане от страна на длъжника, като
взискателят моли да не се извършва насроченият от ЧСИ Й. опис на недвижимия имот
на длъжника ООД "Аденис" гр. Враца и с резолюция от 07.12.17 г. изп. производство е
спряно от ЧСИ Й.. По молба от 01.12.2020 г. на взискателя, стр. 94, изпълнителното
производство отново е възобновено от ЧСИ Ц. Н. рег. № *** и район на действие
окръжен съд гр. Плевен. Със същата молба взискателят е поискал насрочването на дата
за опис на възбранения по изп. дело недвижим имот.
С молба вх.№ 14653/28.04.2021 г. длъжникът ООД "Аденис" гр. Враца е поискал
ЧСИ Ив. Ц. да прекрати на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК принудителното изпълнение
по изп. дело № 379/21 г., по съображения за настъпила перемпция. По този повод е
постановено обжалваното в настоящото производство разпореждане, с което съдебният
изпълнител е отказал исканото прекратяване.
При изложените обстоятелства, по същество окръжен съд намира, че жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА по следните правни съображения:
Перемпцията е период, след който правото на принудително изпълнение на
2
взискателя престава да съществува в рамките на конкретно изпълнително
производство. Според правната доктрина перемпцията подлежи на спиране и
прекратяване. По правило спирането на изпълнителното производство съставлява
забрана съдебният изпълнител да извършва действия на принудително изпълнение и
поради това при спряно изпълнително производство перемпционният срок по чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК не тече. Противното би означавало взискателят да е принуден да иска
предприемане на действия за принудително изпълнение дори и при спряно
изпълнително производство и ясна забрана за съдебният изпълнител да предприеме
такива – само, за да осуети настъпването на перемпция. При спряно изпълнително
производство взискателят е в правна невъзможност да иска предприемане на
принудително изпълнение.
Изложеното е относимо за всички случаи на спряно изпълнително производство, с
изключение на хипотезата на чл.432, ал.1, т.2 от ГПК. Когато изпълнителното
производство е спряно по искане на взискателя, той не е в правна невъзможност на
иска принудително изпълнение, доколкото по негова преценка и избор, във всеки
момент той /взискателят/ може да поиска принудителното изпълнение да бъде
възобновено и да продължи. Ето защо при спряно на осн. чл.432 ал.1 т.2 от ГПК
изпълнително производство, срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не спира да тече.
В настоящия случай, изпълнителното производство е спряно на осн. чл.432 ал.1 т.2
от ГПК за първи път на 19.11.12 г. и е възобновено по искане на взискателя на
16.10.2017 г. Тъй като, по изложените по-горе правни съображения, две годишният
срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК не е спирал да тече, следва да се приеме, че той е
изтекъл. В този период взискателят да не е поискал от съдебния изпълнител да
предприеме действия на принудително изпълнение. Следователно, в конкретния
случай, след като по изпълнителното дело не са предприети никакви изпълнителни
действия за периода от 19.11.12 г. до 19.11.14 г., по спряното по молба на взискателя
изп. дело, то производството по същото е прекратено по силата на закона с изтичане на
2 годишния срок от предприемане на последното изпълнително действие, което е било
преди депозиране молбата за спиране – молбата на взискателя от 31.10.12 г., с която е
поискал извършване на опис на недвижим имот собственост на длъжника. В
заключение, в казуса хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е осъществена и съдия
изпълнител е следвало да постанови акт за прекратяване изпълнителното
производство поради непоискано от взискателя, в продължение на две години,
извършване на изпълнителни действия. Актът има декларативно, а не конститутивно
действие и само прогласява, вече настъпилото по силата на закона прекратяване на
изпълнителното дело.
По изложените съображения, настоящият състав на окръжен съд намира, че
отказът на ЧСИ Ц. да издаде постановление за прекратяване на изпълнителното
производство на осн. чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК е незаконосъобразен и жалбата срещу
него следва да се уважи.
В настоящото производство е без значение, обстоятелството, че по време на
спряното по искане на взискателя изпълнително производство, длъжникът е погасил
извънсъдебно част от задължението си. Този факт има отношение към спиране и
прекъсване на погасителната давност за процесното вземане и в тази връзка с
възможността при връщане на изпълнителния лист на взискателя, ако давността за
3
вземането не е изтекла, изпълнението да продължи, като бъде образувано ново
изпълнително дело.
В контекста на изложеното, по делото е съществено, че в хипотезата на чл. 432, ал.
1, т.2 от ГПК, независимо от мотивацията на взискателя, в негова воля е, както да спре
изпълнителното производство, така и да поиска възобновяване на същото и
извършване на конкретни изпълнителни действия.
При изхода от спора на дружеството жалбоподател следва да се присъдят съдебни
разноски за настоящото производство в размер на 25 лв. – д. т.
Водим от горното, окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ И. Ц., с рег. № *** и район на действие окръжен съд гр.
Враца №16485/13.05.21 г. постановен по изп. дело № 379/21 г. да прекрати
производството по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА ООД "Опал-Т" с ЕИК 1***, със седалище и адрес на управление гр.
Враца да заплати на ООД "Аденис", с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Враца сумата 25 лв. съдебни разноски за настоящата инстанция.
Решението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Препис от същото да се изпрати на ЧСИ Ц..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4