РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Сливен, 31. 05. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и пети май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Райкова-Георгиева,
като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 129 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Д.Н.К. с ЕГН: **********,***,
подадена срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ЗППАМ/ № 23-1670-000145 от 22.03.2023 г., издадена от Началник Сектор към ОД
на МВР С., РУ С., с която на оспорващия, на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед
е незаконосъобразна, поради съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон. Излага съображения, че: не е извършвал нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; не е давал поводи за съмнения относно т. си с.; към момента на проверката е бил във в. з. с., отивал
е да си з. л. и е било в негов интерес проверката да приключи по-бързо; с
налагането на мярката е нарушен принципът на съразмерност, прокламиран в чл. 6
от АПК. Оспорва компетентността на актосъставителя. Прави искане оспорената
заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
явява лично и с упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли
да бъде уважена.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. В представено по делото писмено
становище счита оспорената заповед за законосъобразна, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от оспорващия.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № 343з-3031 от 31.12.2021 г. на Директора
на ОД на МВР– С., Началник Сектор към ОД на МВР С., РУ С., е оправомощен да
прилага принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП.
На 22.03.2023 г. на оспорващия Д.Н.К. е съставен от с.
на РУ на МВР – С., Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
Серия AД № 0585181, връчен му на същата дата, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за това че на 22.03.2023 г. около 01:00 часа в ***, в ***, до б. ***, в
посока Н. м., е управлявал личния си лек автомобил с Рег. № ******** и е
отказал да бъде изпробван за у. на а. с Дрегер - Алкотест 7510 с фабричен №
ARNJ-0096. На К. е бил издаден талон за медицинско изследване № 098669/22.03.2023
г., в който е отразено, че лицето отказва да му бъде извършена проверка за к.
на а. в к. Талонът е подписан от а. и от водача. А. Ц. К. К. на д. с. п. в РУ
С. към ОД на МВР – С., е о. да с. АУАН и да о. к. д. по ЗДвП със Заповед № 343з-39
от 07.01.2022 г. на Директора на ОД на МВР – С.
Въз основа на съставения АУАН, на 22.03.2023 г. от Началник
Сектор към ОД на МВР С., РУ С., е издадена оспорената в настоящото производство
ЗППАМ № 23-1670-000145. С нея на оспорващия Д.К. е наложена ПАМ с правно
основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В мотивите
на заповедта са възпроизведени констатациите в съставения АУАН и е прието, че К.
в качеството му на водач на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за у. у. на а. в к. и не е изпълнил предписанието за медицинско
изследване за у. на к. на а. в к. му, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3
от ЗДвП.
Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 27.03.2023
г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 04.04.2023 г.
В хода на съдебното дирене са събрани и показания на
свидетелите: Т. И. К. /м. на оспорващия/ и С. Д. А. /п. на оспорващия/. Според
показанията на свидетелите К. и А., в нощта преди процесната проверка и два-три
дни преди това оспорващият н. с. ч. д. з., и. в. т.
Въз основа на доказателствата по делото, съдът приема
за установено, че на 22.03.2023 г. около 01:00 часа в ***, в ***, до б. ***, в
посока Н. м., оспорващият е управлявал лек автомобил с Рег. № ******** и след
като е бил спрян за проверка от служители на ОД на МВР– С., РУ С., е отказал да му
бъде извършена проверка с техническо средство за у. у. на а. в к. По делото
липсват данни оспорващият да е изпълнил предписанието за медицинско изследване
за у. на к. на а. в к. му.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от надлежна страна -
адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен
акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Спазена е
установената от закона форма– актът е писмен и мотивиран, посочени са
фактическите и правни основания за издаването му. В административното
производство, приключило с издаване на оспорената заповед, не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Възраженията
на оспорващия, заявени в противоположен смисъл, са неоснователни.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП е
предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Следователно и с оглед изложените в оспорената заповед
фактически основания, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е
необходимо наличието на следните предпоставки: водачът на МПС да е отказал да бъде проверен с техническо
средство за у. на а.
В разглеждания случай посочените в разпоредбата
материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са налице: оспорващият е
бил водач на процесния автомобил, когато е бил спрян за проверка, и е отказал
да бъде проверен за у. на а. Нарушението е констатирано с АУАН, съставен от
длъжностно лице при наличие на компетентност, с оглед представената по делото Заповед
№ 343з-39 от 07.01.2022 г. на Директора на ОД на МВР – С. Съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, съставеният АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното. Материалната доказателствена сила на процесния АУАН не е
опровергана в съдебното производство. С проявлението на релевантните факти е
възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната
административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС
на водача.
Наложената с оспорената заповед ПАМ е съответна и на
целта, която преследва законът с постановяването на актове от вида на
процесния. По делото липсват данни мярката да е наложена за цел, различна от
установената в закона, а съдът приема, че с ПАМ не е нарушен и принципът на
съразмерност, установен в чл. 6 от АПК.
С оглед на изложеното, приложената от административния
орган ПАМ е законосъобразно наложена.
Възраженията на оспорващия, че към момента на проверката
бил във в. з. с., отивал да си з. л. и било в негов интерес проверката да
приключи по-бързо, не променят извода за законосъобразност на оспорената
заповед. Конкретното
з. с. на оспорващия към датата и часа на процесната проверка подлежи на доказване
чрез съответна м. д., каквато по делото не е представена. Приложената към
жалбата м. р. не може да бъде определена като надлежна м. д. Наред с изложеното,
тази р. е с дата, следваща датата на процесната проверка. Липсват
доказателства, от които да се направи извод, че оспорващият е бил в с., непозволяващо
да му бъде извършена проверка за у. на а. Събраните в тази връзка свидетелски
показания, освен че не могат да заместят липсващата м. д., не са и индиция за
с., непозволяващо извършването на процесната проверка.
Възраженията на оспорващия, че не е давал поводи за
съмнения относно т. си с., са неотносими към предвидените в ЗДвП предпоставки
за налагане на ПАМ.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.Н.К. с ЕГН: **********,***,
подадена срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1670-000145 от 22.03.2023 г., издадена от Началник Сектор към ОД на МВР С.,
РУ С., с която на Д.Н.К. е наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, б. „б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: