Решение по КНАХД №834/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от С. Р. Х. против Решение № 301/07.07.2025 г., постановено по АНД № 1370/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърден Електронен фиш, серия К № 10666218, издаден от ОД на МВР – Стара Загора, с наложено на касатора административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв. за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, извършено в условията на повторност. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон – касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Твърди се постановяване на оспореното решение при неизяснени факти относно обвинението за повторност, при липса на доказателства дали и кога е влязъл в сила предходно издаден ЕФ серия К 10375732. На второ място касаторът сочи непълно съдържание на протокола за използване на АТСС – без посочване на разстоянието на АТСС от пътен знак В26, поради което не е доказано извършване на нарушението. По изложени съображения за наведените касационни основания в жалбата и в допълнително писмено становище чрез пълномощника си моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен, като бъде отменен и издаденият електронен фиш. Алтернативно поддържа искане за отмяна на решението на районния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в постъпил по делото писмен отговор от процесуалния представител ст. юрисконсулт М. А., оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено като постановено в съответствие с материалния закон и без допуснати нарушения на процесуалните правила. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Стара Загора, като при условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли същото да бъде присъдено в минимален размер, съобразно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна, но по различни от изложените в касационната жалба причини.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е Електронен фиш серия К № 10666218, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с който на С. Р. Х. от [населено място], на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, във вр. ал.2, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 06.04.2025 г., в 15:35 ч., в област Стара Загора, общ. Стара Загора, на път втори клас, номер 66, на 53.9 км, на разклона за [населено място], жалбоподателката управлява в посока към [населено място] лек автомобил [Марка], с рег.№[рег. номер], като се движи със скорост 77 км/ч при ограничение за пътния участък от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26, при превишена стойност на скоростта 17 км/ч. Нарушението е установено и заснето с АТСС (ARH CAM S1) №120сса6, с отчетен километров толеранс от -3 км/ч и е в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/10375732 на 26.02.2025 г. Електронният фиш е издаден на С. Р. Х. като собственик, на чието име е регистрирано превозното средство, с което е извършено нарушението.

За да потвърди електронния фиш, Старозагорският районен съд е изложил съображения за неговата формална и материална законосъобразност. Според съда събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин извършването на твърдяното административно нарушение на ЗДвП и установяването му със сертифицирано и изправно техническо средство, чийто вид и модел са описани в електронния фиш. Съдът е обосновал приложимост на реда за санкциониране по чл.189, ал.4 от ЗДвП с електронен фиш, а последният е изряден от формална страна, при коректно ангажиране отговорността на жалбоподателя, вписана към датата на нарушението като собственик на МПС. Протоколът за използване на АТСС е годен и съдържа всички реквизити. Нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишния срок по §6, т.33 от ДР на ЗДвП, считано от датата на влизане в сила на предходно издаден ЕФ, което е установено от приложената справка с регистърен характер. Не са събрани доказателства, които да подлагат на съмнение достоверността й, поради което същата е ценена като надлежен източник на информация. Наложеното наказание е законосъобразно определено. Въз основа на изложените мотиви е направен извод за издаване на обжалвания електронен фиш в съответствие с приложимите законови разпоредби и същият е потвърден.

С въззивната си жалба наказаното лице е поискало от въззивният съд да провери дали са спазени правилата за използване на мобилно АТСС като е поддържано твърдение, че не може да се издаде ЕФ, ако при използването му са присъствали контролни органи. Посочено е, че няма справка за собственост и доказателства за одобрен тип, техническа годност и изправност на автоматизираното техническо средство. Във връзка с тези оплаквания са направени и доказателствени искания, които въззивният съд е приел за допустими, относими и необходими. В откритото съдебно заседание жалбоподателят не се е явил и не е изпратил представител, а вместо това е подадена писмена защита, в която е оспорил доказателствената стойност на справката от АИС „АНД“ като документ, съдържащ доказателства за влизане в сила на 26.02.2025г. на ЕФ серия К № 10375732, без да твърди, че същият не му е връчен. Поддържал е правната теза, че ако не е доказан правният факт на повторността, то правната [жк], дадена от административния орган, ще представлява погрешно посочена санкционна разпоредба, а тази грешка при издаване на ЕФ не може да се отстрани от въззивния съд с упражняване на правомощията му по чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН.

Въззивният съд е извършил пълна проверка на всички съставомерни факти по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, както и за извършване на нарушението в условията на повторност, която изисква определяне на двоен размер на глобата, при това въз основа на средства за доказване, изготвени по правилата на Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, поради което не е допуснал нарушение на правилата за формиране на вътрешното си убеждение по фактите. Неоснователно е оплакването, че справката от АИС „АНД“ не е годно писмено доказателство за фактите, определящи извършване на нарушението в условията на повторност. Вярно е обратното, че тя е извлечение от регистър, чието съдържание не се твърди да е невярно и което твърдение съдът да не е проверил. Съдържанието на справката може да бъде оспорено, но наказаното лице не е посочило в нито един момент, че регистрираните факти – дата на издаване на ЕФ №К/10375732 на 11.02.2025г. и връчването му на същата дата са погрешно отразени. При липса на оспорване съдът не е имал причина да изисква доказателства за начина, датата и лицето, на което е съобщен ЕФ №К/10375732. Установява се от мотивите на въззивното съдебно решение, че всяко едно оплакване против законосъобразността на ЕФ е разгледано и е получило мотивиран правно и фактически отговор, включително за нечетливост на Протокола за използване на АТСС, качен в ЕИСС – четливо е представеното на хартиен носител копие в кориците на делото. В детайли съдът е проверил за съществуване на доказателства, както за мястото на ограничението, така и за извършване на контрол на скоростта в рамките на въведеното с пътен знак ограничение, посредством одобрен тип и технически годно средство за измерване, използвано от обучени служители на ОД на МВР.

Единствената причина, поради която съдебното решение следва да бъде отменено е разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. След постановяването му на 07.07.2025г. и след подаване на касационната жалба на 15.07.2025г. е влязло в сила изменение на чл.182 ал.4 от ЗДвП, като новият закон се явява по-благоприятен поради отпадане на по-тежко предвиденото наказание за нарушения по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, извършени в условията на повторност. Този правен факт може да се вземе предвид само при индивидуализация на наказанието, освен когато то е в твърд размер и от един вид, какъвто е настоящият случай с нормата на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Налице е нов, по-благоприятен закон, който следва да бъде приложен спрямо нарушителя с цел понасяне на по-лека административно наказателна отговорност, поради промененото виждане на законодателя за наказване на нарушенията с един и същи размер на глобата, независимо от утежняващите правни обстоятелства, които вече не ги определят като по-тежко наказуеми. Деянието осъществява състава на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП и е извършено в условията на повторност по чл.182, ал.4 вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, но на основание чл.3 ал.2 от ЗАНН нарушителят следва да понесе размера на глобата, предвиден за извършеното с него нарушение на 182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Касае се за преквалификация в широк смисъл – прилагане на закон за същото административното нарушение, който при това е посочен в ЕФ и потвърден във въззивното съдебно решение като съответен на фактическото обвинение, поради което на нарушителя са осигурени две инстанции и по правото. Принципът на по-благоприятния закон – чл.7 от ЕКПЧ, е основополагащ за държавите-членки на ЕС и поради това основен правен принцип на Правото на ЕС, който и по аргумент от практиката на ЕСПЧ и СЕС, по-специално Решение от 01.08.2025г. по дело С-544/23г., задължава всяка съдебна инстанция да го приложи, без с това да се засяга чл. 6 §3 буква „б“ от Европейската конвенция за правата на човека. Прилагането на административното наказание, предвидено за осъществяване на нарушението, без да се отчита повторност като [жк], изискващо по-тежко по размер наказание, не поражда необходимост от защита по друго правно обвинение и следователно не са налице ограниченията, осигуряващи защита по правото пред две съдебни инстанции.

При този изход от спора на жалбоподателя не се следват разноски поради липса на правна грешка, допусната от ОД на МВР – ответникът не е станал причина за водене на делото, което е законодателно разрешено в чл.143 от АПК, а именно на жалбоподателя се следват разноските при отмяна на акта по чл.58д от ЗАНН, съответно при изменението му, но ако причина за този резултат е неправилно приложение на закона при издаването му.

На ответника се следва възнаграждение за юрисконсулт за настоящата съдебна инстанция, поради благоприятния за него изход от делото – обжалваният ЕФ е съответствал на материалния закон към датата на неговото издаване.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 от АПК вр. с чл.3, ал.2 от ЗАНН, Старозагорският административен съд

ОТМЕНЯ Решение № 301/07.07.2025г., постановено по АНД № 1370/2025г. по описа на Районен съд – Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № серия К № 10666218, издаден от ОД на МВР Стара Загора, в санкционната му част като на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН преквалифицира извършеното от С. Р. Х. нарушение по чл.182 ал.4 вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП в нарушение по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на глобата от 100 /сто/ лева на 50 /петдесет/ лева.

ОСЪЖДА С. Р. Х., [ЕГН], да заплати на ОД МВР Стара Загора сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт по КАНД №834/2025г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.