Решение по дело №42298/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3237
Дата: 23 февруари 2024 г.
Съдия: Никола Динков Кънчев
Дело: 20231110142298
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 3237
гр. София, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110142298 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 22.08.2023 г.,
подадена от „Т С ЕАД срещу И. Б. З., с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди наличието на
облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
обвързвали потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
Сочи, че в изпълнение на договорните си задължения, в периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г., е доставил топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес:
собственост на ответника, придобит по силата на наследствено
правоприемство от починалата Е. А. З.. Доставената топлинна енергия в
процесния период възлизала на обща стойност от 615,23 лева, като същата не
била заплатена от купувача. Твърди, че съгласно общите условия към
договора, купувачите са длъжни да заплащат цената за доставената топлинна
енергия в 45 – дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. В
тази връзка, сочи че за дружеството са налице основания за претендиране на
мораторно обезщетение в размер на 153,45 лева, начислено за периода
15.09.2020 г. – 12.07.2023 г. Излага доводи, че в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот било извършвано разпределение на
топлинната енергия по система за дялово разпределение, осъществявано от
„МХ Елвеко“ ООД, поради което ответникът му дължал и цената на услугата
за дялово разпределение, на стойност 18,48 лева, за периода от 01.06.2020 г.
до 30.04.2021 г., както и лихва за забава върху посоченото главно вземане, в
размер на 5,00 лева, начислена за периода 15.08.2020 г. – 12.07.2023 г.
Поддържа, че ответникът не е погасил задълженията си във връзка с
1
доставената и потребена топлинна енергия в процесния имот. Ето защо моли
съда да осъди ответника за заплащането на сумите, както следва: 615,23 лева –
главница за незаплатена топлинна енергия, доставена в периода 01.05.2019 г.
– 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, 153,45 лева – мораторна лихва,
начислена върху стойността на главницата за периода 15.09.2020 г. –
12.07.2023 г., 18,48 лева – цена на услугата за дялово разпределение,
извършена в периода 30.06.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, както и 5,00 лева – мораторно обезщетение, начислено върху
стойността на главницата за дялово разпределение, дължимо за периода
15.08.2020 г. – 12.07.2023 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Взема становище за неоснователност на предявените искови претенции.
Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца. Не оспорва размера на
претендираните вземания. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Обективира искане за присъждане на разноски.
С Определение № 38997 от 01.11.2023 г., на основание чл. 219, ал. 1
ГПК, съдът е конституирал като трето лице – помагач на ищеца дружеството,
за което се твърди, че извършва услугата за дялово разпределение – „МХ
Елвеко“ ООД, което не е взело становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
При съобразяване на изложените в исковата молба твърдения, следва че
в доказателствената тежест на ищеца е да докаже по делото наличието на
валидно облигационно отношение с ответника, възникнало по силата на
сключен договор за продажба на топлинна енергия, в изпълнение на който е
доставил топлинна енергия в процесния топлоснабден имот в твърдените
количества, вследствие на което за ответника е възникнало задължение за
заплащане на уговорената цена в търсения размер.
По отношение на претенциите на ищеца за цената на услугата за дялово
разпределение, в негова тежест е да докаже, че собствениците на
самостоятелни обекти в сградата, в режим на етажна собственост, в която се
намира и процесният топлоснабден имот, са възложили извършаването на
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия на „МХ Елвеко“ ООД
/ФДР/, като въз основа на договорно правоотношение между ФДР и ищеца,
ответника следва да заплаща цената на посочената услуга в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД.
По отношение на исковете с правна квалификация по чл. 86 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на главни изискуеми вземания,
съответно изпадането на купувача в забава, както и стойността на
претендираните мораторни обезщетения.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Видно от съдържанието на § 1, т. 2а от ДР ЗЕ
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
2
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода,
регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести
общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен
субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди.“
За установяване на потребителското качество на ответника съдът
служебно, с протоколно определение от 20.11.2023 г., на основание чл. 186
ГПК, по искане на ищеца е изискал по делото да бъде предоставена
информация от Столична община, дирекция „Инвестиционно отчуждаване“,
относно наличието на документ за собственост по отношение на процесния
недвижим имот, с административен адрес: гр. София, ж.к. „Света Троица“, бл.
174, вх. „Ж“, ет. 8, ап. 161. В тази връзка по делото е постъпил като писмено
доказателство препис от Протокол № 22, статия 16 от 27.09.1971 г. на ИК на
3
СГНС. В писмото от Столична община с вх. № 342298 от 29.11.2023 г., към
което е приложен и посочения протокол, е отбелязано че след извършена
проверка на съхраняваните документи в архива на Дирекцията се установява,
че по силата на изготвения протокол, с оглед извършено отчуждаване на
имот, находящ се на ул. „Мелник“ № 8, собственост на Асен Лозанов Манов,
е определено същият да бъде обезщетен с жилища – ап. 141 и ап. 161, на етаж
3, в блок 174, ж.к. „Вълчо И.ов“ (нов ж.к. „Света Троица“). Видно от
съдържанието на протокола, в т. 55 от същия е посочено, че като обезщетение
срещу отчуждения имот на Асен Лозанов Манов се предоставят ап. 146 и ап.
161 на 3 ет., в бл. 164, в ж.к. „Вълчо И.ов“. Предвид факта, че протоколът има
за предмет разпределението на жилища в блок № 174, е възможен изводът, че
доколкото в т. 55 е изписано технически блок № 164 се касае за допусната
грешка. Въпреки посоченото, следва да бъде съобразено, че в т. 55 от
протокола е отбелязано, че на Асен Манов се предоставят жилища, находящи
се на етаж № 3, като не е отбелязано наличието на вход.
От приетото като доказателство по делото Удостоверение за родствени
връзки с изх. № РИЛ-24-ВК08-28/09.01.2024 г. се установява, че Асен
Лозанов Манов, починал на 16.06.1977 г., е баща на Е. А. З., която е майка на
ответника в настоящото производство. Безспорно по делото се установява, че
ответникът И. З. е единствен законен наследник на починалата на 20.12.2004
г. Е. З., видно от Удостоверение за наследници с изх. № РИЛ23-ТД26-
704/14.08.2023 г. С оглед извършен анализ на събраните писмени
доказателства, следва че по делото не се установява безспорно, че ответникът
е собственик или вещен ползвател на процесния недвижим имот. Не са
ангажирани доказателства, по – конректно удостоверение за идентичност на
адрес, посредством което да се установи, че придобитият от Асен Манов
имот – ап. 161, като обезщетение срещу отчуждаване, се припокрива с
процесното жилище. Ищецът твърди, че топлоснабденият имот се намира във
вх. „Ж“, етаж № 8, а в протокола е отбелязано, че придобият апартамент №
161 е на етаж № 3, като липсват данни дали същият е във вход „Ж“. По делото
са постъпили, по реда на чл. 186 ГПК, данъчни декларации, подадени от Е. З.
– с вх. № 0116527/22.05.1998 г., и И. З. - вх, № 2212-167/10.03.2005 г.,
относно процесния недвижим имот. От приложените по делото данъчни
декларации не може да се направи еднозначен и несъмнен извод, че през
процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот,
респективно че е било налице облигационно отношение между страните по
делото. Данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за
придобИ.е, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот –
в този смисъл: Решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008
г., IV г. о., ГК. Декларирането на един имот като собствен или съсобствен
пред данъчните власти има само административноправно значение, но няма
гражданскоправни последици и не оказва влияние върху правото на
собственост върху същия. Правото на собственост възниква по силата на
предвидените в закона способи и се доказва със съответните документи,
удостоверяващи тези способи. По делото не е представено и заявление –
декларация за открИ.е на партида при топлофикационното дружество, от
което да се направи извод, че ответникът е направил искане за встъпване в
облигационно правоотношение с ищеца.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че по делото не е доказано при
условията на пълно и главно доказване, че през процесния период е
съществувало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия до
4
процесния имот с ответника.
При съвкупна преценка на приетите по делото писмени доказателства,
след анализ на изложените фактически твърдения от страните, съдът намира
че претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответната
страна има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. В
настоящия случай ответникът не е извършил разходи в процеса, като същият
е упълномощил процесуален представител по делото, който му е предоставил
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. С оглед
приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 28.09.2023
г., сключен между И. Б. З. и адв. С. К. К., съдът дължи определянето на
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
и защита в полза на ответника, по арг. на чл. 38, ал. 2 ЗА, като определя
същото в размер на 400 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С ЕАД, ЕИК срещу И. Б. З., ЕГН
**********, искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира осъждането на
ответника за сумите, както следва: 615,23 лв., представляващи главница за
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., 153,45
лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, начислена за
периода 15.09.2020 г. – 12.07.2023 г., както и сума за дялово разпределение,
дължима за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., в размер на 18,48 лв., и
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, в размер на 5,00
лв., начислена за периода 15.08.2020 г. - 12.07.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „„Т С ЕАД, ЕИК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78,
ал. 3 ГПК, да заплати на адв. С. К. К., САК, с личен № **********, сумата от
400 лева – адвокатско възнаграждение за извършеното процесуално
представителство и защита в полза на ответника И. Б. З..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
„МХ Е “ ООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5