Р Е Ш
Е Н И Е
№ 97
Гр. Перник, 31.05.2023 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и втори май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 133 по
описа на съда за 2023 година на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Б.Д.А., с ЕГН **********,
с адрес ***, ап. 15, чрез адвокат Р.З. ***, ул. „***“ № 1, ет. 4, офис 13Б
против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1158-000144 от по чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП от
23.03.2023година, издадена от Д.С.С. – младши автоконтрольор към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, сектор „Пътна полиция“,
с която на основание чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП на настоящия жалбоподател е
наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на
МПС за срок от 3 месеца за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
Жалбоподателят твърди, че при издаване на
заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, както и противоречие
на материално правните разпоредби. Моли съда да отмени оспорената заповед, като
незаконосъобразна и да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание на 22.05.2023
година жалбоподателя редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Р.З.
***, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълнителни
доводи развива в проведеното съдебно заседание. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 22.05.2023 година
ответникът по жалбата Д.С.С. редовно призован не
се явява. По делото са постъпило становище, с което ответника оспорва жалбата
като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, ако не съответства на Наредба № 1/2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.03.2023 година Д.С.С. – младши автоконтрольор
към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, сектор
„Пътна полиция“ в присъствието на свидетеля Мартин Стефанов Кирилов съставил
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № GA898768/23.03.2023 година на Б.Д.А., за това на 23.03.2023, около 23:15 часа, в гр.
Перник, кв. „***“ управлява собствения
си лек автомобил „***“ с рег. № РК *** ВН, като използва пътя не по
предназначение, и след проверка за алкохол резултата е 0 промила. Въз
основа на съставения АУАН са иззети като доказателства: СРМПС № *********.
Съставеният
АУАН е подписан от нарушителя без възражения.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) № 23-1158-000144 от по чл.
171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП от 23.03.2023 година, издадена от Д.С.С. – младши
автоконтрольор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, сектор „Пътна полиция“ на настоящия жалбоподател е наложена
принудителна административна мярка – временно спиране от движение на МПС за
срок от 3 месеца за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
По делото е представена Заповед № 313з-362/28.02.2022 година на Директора на ОДМВР Перник, с която на
основание чл. 43, ал. 4, във връзка с ал. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗМВР е заповядано
да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по
реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия
на ОДМВР Перник от съответните длъжностни лица.
Видно от Удостоверение УРИ № 313000-7480 от 19.05.2023
година, издадено от директора на ОДМВР Перник, се установява, че Д.С.С.
– младши автоконтрольор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи Перник, сектор „Пътна полиция“ към датата на издаване на оспорения акт е заемал длъжността младши
автоконтрольор.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан
свидетеля Д.А.Й. /баща на жалбоподателя/ от чиито показания се установява, че
на 23.03.2023 година, около 22.00 часа помолил сина си /настоящ жалбоподател/
да го прибере от работа, след което тръгнали в посока на външната магистрала,
където се извършват и към настоящия момент строителни работи, като при
извършването на завой с по – висока скорост колата поднесла на чакъла, който бил
на пътното платно. След около 500 метра бил спрян за проверка, като след
проверка за алкохол и наркотици резултата бил отрицателен. При приключване на
проверката полицейските служители заявили, че ще му съставят ЗППАМ за дрифт.
Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира
изцяло, тъй като се базират на лични и непосредствени впечатления, въпреки
роднинските връзки и заинтересоваността на свидетеля.
При така установените факти, настоящият съдебен
състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1
от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с
активна процесуална легитимация, срещу акт
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален
административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по реда на чл.
171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП.
Относно компетентност на органа, издал оспорвания
административен акт:
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.
171, т. 1, т. 2,
т. 2а,
т. 4, т.
5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Процесната заповед е издадена от Д.С.С. – младши автоконтрольор към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи Перник, сектор „Пътна полиция“, в
производство за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП.
Следователно по делото се
доказа, че към датата на издаване на оспорваната заповед – 23.03.2023 година административния
орган е разполагал с материална компетентност да приложи ПАМ по чл. 171, т. 2,
б. „м“ от ЗДвП, поради което процесната ПАМ е издадена от компетентен орган.
Заповедта съответства на предвидената за нея
мотивирана писмена форма. Съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК относно
наименованието на органа – издател, наименованието на акта, неговият адресат,
фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част,
дата на издаване, подпис на лицето с означена длъжност. Фактическите основания
са пълни и без противоречия. Правните основания съответстват на приложимата
материална норма за извършеното административно нарушение и приложимата
хипотеза на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „м“ от ЗДвП. Волеизявлението на органа е
във връзка с фактическите основания за неговото формиране. Възраженията на
жалбоподателя за обратното са неоснователни.
Заповедта е издадена при спазване на общите
процесуални правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на релевантните
факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички
относими, допустими и достатъчни доказателства. Органът е спазил принципа за
истинност по чл. 7 от АПК.
При спазване на чл.
170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената
тежест, административният орган не е доказал обстоятелствата, които изискват
налагане на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 2, б. „м“ от ЗДП. В тежест на жалбоподателя е да установи
факти, от които черпи права като обори констатациите относно ползването на
обществените пътища по предназначение. Съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП съставения АУАН има доказателствена сила до
доказване на противното, а в случая фактическата обстановка се обори от
жалбоподателя по категоричен начин, за което е доказателствената тежест. От
събраните в хода на съдебното производство доказателства жалбоподателят
опроверга изцяло констатациите на административния орган с допустимите
процесуални способи и средства.
Настоящият съдебен състав намира за недоказана
фактическата обстановка, установена с акт за установяване на административно
нарушение GA 898768 от 23.03.2023
година. Безспорно не са възникнали материалноправните предпоставки за налагане
на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.
171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена
в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени
отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като не са
налице, неправилно административният орган е приложил принудителната
административна мярка.
Предвид изложеното, налице е
основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за незаконосъобразност на оспорената
заповед за налагане на ПАМ, което поради същността си обуславя отмяна на акта
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на
разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от пълномощника на
жалбоподателя своевременно. С оглед на това ответника следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 1 010 /хиляда и десет/
лева, от които 10 /десет/ лева платена държавна такса за образуване на
производство и 1 000 /хиляда/ лева, платено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие № 35010 от 28.04.2023 година. Възражението
за прекомерност е неоснователно по аргумент на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на делото следва да се остави без
уважение искането на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Заповед № 23-1158-000144
от по чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП от 23.03.2023 година, издадена от Д.С.С. –
младши автоконтрольор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи Перник, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП на Б.Д.А., с ЕГН **********,
с адрес *** е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от
движение на МПС за срок от 3 месеца за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения,
като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
ОДМВР Перник да заплати на Б.Д.А., с ЕГН **********, с адрес *** направените съдебни разноски в размер на 1 010
/хиляда и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:/п/