РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение, в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ Г.
ЧЛЕНОВЕ: 1……………………….
2………………………
при секретаря ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ и в присъствието
на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ Г. т.д. № 52 по описа за 2020 г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е
искова молба от ищците С.М.И., Ю.М.О., Р.М.Д., Б.Ю.И., А.Ю.Н. и Р.М.О., чрез
пълномощник, срещу ответника „OMNIASIG VIENNA INSURANCE GROUP“ SA,
търговско дружество, регистрирано в Румъния, в която се прави искане да
се постанови решение, с което на основание чл.18 от Регламент (ЕО)№ 864/2007 на ЕП и на Съвета (Регламент „Рим ІІ“) във вр. с чл.28, ал.1 от Закон №
62/2009 г. за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
на Унгария, да бъде осъдено регистрираното в Румъния търговско дружество „OMNIASIG VIENNA
INSURANCE GROUP“ SA, да заплати в полза на ищците
застрахователни обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, в размер на по 30 000 лв. на всеки един от ищците, за
претърпените от тях неимуществени вреди във връзка с настъпилата на 27.03.2017
г. смърт на Ф. М. И., причинена вследствие на настъпило на територията на Унгария
ПТП, ведно със законната лихва върху всяка от горепосочените суми, считано от
датата на настъпване на застрахователното събитие (27.03.2017 г.) до окончателното изплащане на
задълженията, както и извършените по делото разноски.Твърди се, че на 28.02.2017
г. през нощта турският гражданин М. Е. управлявал лек автомобил „BMW 320 “ с рег.№ ******, по
намиращата се в Унгария магистрала М5, с посока на движение от гр.Сегед към
гр.Будапеща, а на предната дясна седалка пътувала Ф. М. И..В района на
км.78+015 на магистралата, докато шофьорът управлявал горепосочения автомобил в
лявата лента за движение, задната лява гума на автомобила се спукала,
вследствие на което последният станал неуправляем, като последвал удар с
мантинела на магистралата, след което автомобилът се установил, частично под
ъгъл, напречно на надлъжната ос на пътното платно.В това положение той бил
ударен от движещия се след него, на къси светлини товарен камион „MAN TGL“, с румънски рег.№ ******, управляван от турския гражданин
И.Ф.М..При така настъпилото ПТП пострадала пътничката в лекия автомобил Ф. И.,
която починала в болница на 27.03.2017 г. на нараняванията, получени при
ПТП.Към момента на настъпване на ПТП, за товарния автомобил е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в регистрираната в
Румъния застрахователна компания ответник, а въпросната полица е осигурявала
покритие за настъпването на застрахователни събития на територията на различни
държави, сред които и Унгария, а срокът на застрахователното покритие е от
05.12.2016 г. до 04.12.2017 г.Считат, че приложимото материално право към
предявените искове е унгарското, като се позовават на чл.4, параграф 1 от
Регламент Рим ІІ, решение по преюдициално запитване на СЕС от 10.12.2015 г. по
дело С350/14 и чл.633 ГПК.Позовават се също така и чл.15 от Регламент Рим ІІ,
чл.18 от Регламент Рим ІІ, както и на чл.28, ал.1 от Унгарския закон № 62 от
2009 г. за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.Считат,
че българският съд
- ПлОС, в чийто съдебен район
попада адресът на местоживеене на ищците, е компетентен да разгледа предявените
искове, като се позовава на чл.11, т.1, буква „б)“ и чл.13, т.2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на ЕП и на Съвета
от 12.12.2015 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела.Считат, че вина за настъпване на
процесното ПТП носи водачът на товарния камион „MAN TGL“ И.Ф.М., който е допуснал
нарушение на ратифицираната от Унгария и съответно приложима на територията на
тази държава Виенска Конвенция за пътното движение от 08.11.1968 г., като се
позовават на чл.8, т.5, чл.13, т.1, изр.1-во, изр.2-ро и изр.3-то, чл.32, т.1 ,буква „а)“ от Конвенцията, като считат, че
ако камионът се е бил движел с максимално допустимата скорост от 80 км/час, то
последвалото ПТП щеше да е по-леко и да не доведе до смъртта на Ф. И..ПТП,
както и смъртта на Ф. И., са настъпили в срока на застрахователното покритие по
полицата, с която е била застрахована гражданската отговорност във връзка с
използването на товарния автомобил „MAN TGL“.Починалата Ф. И. е била сестра на С.И., Ю.О., Р.Д. и Р.О.,
както и леля на Б.И. и А.Н., които са поддържали изключително близки отношения
с нея приживе, поради което настъпилото
застрахователно събитие им е причинило силни болки и страдания.
За ответника „ОМНИАСИГ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД (OMNIASIG VIENNA INSURANCE
GROUP SA) със седалище в Република Румъния, чрез
пълномощник, се изразява становище да се
постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове като
неоснователни и недоказани, а в случай, че евентуално бъдат приети за
основателни, да се присъдят обезщетения, които да бъдат значително намалени с
оглед установения принос на пострадалата за настъпване на процесното
произшествие, респ. за травмите, които е претърпяла, и които са довели до
смъртта й, по съображения, подробно изложени в приложената писмена защита.
От страна на конституираното като трето лице
помагач на страната на ответника “Застрахователна компания Лев Инс“АД със
седалище гр.София, чрез пълномощник, е изразено становище да се отхвърлят
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът намира за установено следното.
Ищците С.М.И., Ю.М.О., Р.М.Д., Б.Ю.И., А.Ю.Н.
и Р.М.О. са предявили срещу ответника „OMNIASIG VIENNA INSURANCE
GROUP“ SA,
търговско дружество, регистрирано в Румъния, всеки поотделно, осъдителен
иск на основание чл.18 във вр. с чл.4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към
извъндоговорни задължения („Рим ІІ”) във връзка
с параграф 2:43.точка а и параграф 2:52, алинея S (1), (2), (3) от Гражданския кодекс на Унгария във връзка с чл.28 от унгарския
Закон номер LXІІ. за
осигуровка задължителна отговорност за моторни превозни средства, издаден на
2009 г. (Змпсзо.) за заплащане на застрахователни
обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, в
размер на по 30 000 лв. за всеки един от ищците, за претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с настъпилата на 27.03.2017 г. смърт на Ф. И. М.,
причинена вследствие на настъпилото на територията на Унгария пътнотранспортно
произшествие на 28.02.2017 г. на магистрала М5, ведно със законната лихва върху
всяка от горепосочените суми, считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие (27.03.2017 г.) до
окончателното изплащане на задълженията.
От фактическа страна е установено следното.
На 28.02.2017 г. през нощта турският
гражданин М. Е. управлявал лек автомобил „BMW 320 “ с рег.№ ******, по
намиращата се в Унгария магистрала М5, с посока на движение от гр.Сегед към
гр.Будапеща, а на предната дясна седалка пътувала Ф. М. И..В района на
км.78+015 на магистралата станало ПТП, с участието на товарен камион „MAN TGL“, с румънски рег.№ ******, управляван от румънския
гражданин И.Ф.М..При така настъпилото ПТП пострадала пътничката в лекия автомобил
Ф. И., която починала в болница на 27.03.2017 г. от нараняванията, получени при
ПТП.
За изясняване на
механизма на ПТП от заключението на КСАТМЕ, изготвено от ВЛ доц.д-р Л. и инж.И.,
неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се
установява, че ПТП се осъществява в Унгария на автомагистрала М5 в областта на
км.78+015 в посока от гр.Сегед към гр.Будапеща в тъмната част на
денонощието.Асфалтовата настилка на пътното платно на мястото на ПТП е
разделена на две пътни ленти и една аварийна.
Процесният лек автомобил „БМВ 320“ с рег.№ ******
се е движил във външната пътна лента (дясна лента) със скорост 125,46 км/ч, а попътно зад него в дясната пътна лента се е
движил товарният автомобил „МАН“ с рег.№ ****** със скорост 88 км/ч.Към момента,
в който автомобилът се е намирал на разстояние около 80-85 м. преди приетия при
огледа на ПТП ориентир, задна лява гума губи налягане и от задна лява джанта се
отделя декоративния тас.Следва промяна на въртящия момент на ходовите гуми на
задния мост за автомобила, а водачът му се е опитвал да овладее загубата на
напречна устойчивост, завъртайки волана в посока на часовниковата стрелка, но
на 16,5 м. след приетия при огледа ориентир челната дясна и странична част на
автомобила пресича десния банкет и се удря в еластичната ограда.След отделяне
на на МПС от еластичната дясна ограда и десния банкет, автомобилът навлиза
върху аварийната лента и след като изминава около 22 м., застава косо върху
асфалтовата настилка, със задна лява ъглова част от купето на МПС в дясна пътна
лента и челна част в лява пътна лента в посока към еластичните оргади,
разделящи двете пътни платна на автомагистралата.
В същото време попътно и зад автомобил БМВ в дясната
пътна лента се е движел горепосоченият товарен автомобил „МАН“, като водачът му
е възприел на разстояние около 76,16 м. автомобил „БМВ“, предприел е действия
за спиране без отлагане на следи върху настилката и със скорост 67,75 км/ч се
удря в предна лява ъглова част в него, като се е получил страничен - кос удар.
От допълнителното заключение на вещите
лица, неоспорено от страните, което съдът също възприема като обективно икомпетентно, се установява, че ПТП е
реализирано условно в три фази: първа - загуба на напречна устойчивост на лекия
автомобил „МБМВ“ с отлагане на следа върху настилката; втора - удар на купето
на „БМВ“ в дясна мантинела и съоръжения и трета - удар между предна лява ъглова
част на товарния автомобил „МАН“ в задна лява ъглова част на автомобил „БМВ“ до
установяване на МПС в покой.
Опасната зона при движение на товарния
автомобил със скорост 88 км/ч е 99,77 м.Максимално разрешената скорост на
автомагистрала М5 в Унгария на мястото на ПТП е 130 км/ч, а за товарния
автомобил МАН 100 км/ч.
Липсват обективни данни на какви светлини
се е движил водачът на автомобил „МАН“ непосредствено преди и към момента на
удара с автомобил „БМВ“.
Водачът на автомобил „МАН“ е имал
техническа възможност при движение на дълги светлини с реалната скорост 88 км/ч
да възприеме автомобил БМВ върху пътното платно като местонахождение и при
своевременни действия за спиране да спре преди мястото на удара и предотврати
ПТП.
Водачът на автомобил „МАН“ е имал
техническа възможност при движение на къси светлини и своевременни действия за
спиране при скорост 62,57 км/ч да спре преди мястото на удара и да предотврати
ПТП.
Към момента, в който водачът е предприел
спиране (76,6 м) с необходимото разстояние за
промяна на направлението от дясната към аварийната пътна лента, за да
предотврати ПТП, са 73,92 м., т.е. водачът на товарния автомобил е имал
техническа възможност да реализира промяна на направлението на управляваното от
него МПС от дясната към аварийната пътна лента, с което да предотврати ПТП.
Липсват данни за техническа неизправност на ходовата част (гуми, джанти, окачване) на процесния автомобил БМВ, като
при отсъствие на видими неизправности на ходовите гуми, джанти и окачване на
автомобил БМВ, технически е невъзможно да се предвиди при конкретните условия
на движение, дали и в кой момент ще възникне спукване на гума.
Вещите лица са посочили също така, че на Ф.
И. е причинена тежка дифузна мозъчна травма, която е водеща причина за
настъпилата смърт.Подобно увреждане на мозъка води до реална опасност за
живота, която не може да бъде овлядана с медицински мерки.Допълнително са се
развили белодробни усложнения и сепсис, които правят смъртта неизбежна.Между
телесните увреждания на Ф. И., настъпилите усложнения и последвалата смърт
съществува непосредствена причинна връзка.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че предявените
искове от всеки от ищците поотделно срещу ответника с горепосоченото правно основание
са доказани по основание.
Съдът счита, че към момента на настъпване
на процесното ПТП за товарния камион „MAN TGL“ с рег.№ ****** е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите в
регистрираната в Румъния застрахователна компания „OMNIASIG VIENNA INSURANCE
GROUP“SA, като полицата е осигурявала
покритие за настъпването на застрахователни събития на територията на различни
държави, сред които и Унгария, като срокът на застрахователно покритие по
полицата е бил от 05.12.2016 г. до 04.12.2017 г.
От доказателствата по делото се установява,
че за лек автомобил „BMW 320“ с рег.№ ****** е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при третото лице помагач „Застрахователна компания Лев
Инс“АД със седалище гр.София с период на валидност от 27.02.2017 г. до
26.02.2018 г., прекратена на 14.09.2017 г.
Спорни между страните са обстоятелствата:
налице ли е случайно събитие, тъй като водачът на лекия автомобил М. Е. не по
своя вина и не поради нарушение на нормативно установени правила за движение е
бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП, не е нарушил
виновно правилата за движение; какви са правните последици при наличието на
случайно събитие; налице ли е виновно и противоправно поведение на водача И.Ф.М.,
управлявал товарен автомобил марка MAN TGL“ с румънски рег.№ ******; налице ли е причинна връзка
между поведението на водача И.Ф.М. и настъпването на произшествието, респ.
наличието на причинна връзка между поведението на този водач и смъртта на Ф. И.;
доказани ли са възраженията за съпричиняване на вредите от страна на починалата
Ф. И. поради това, че пострадалата не е била с поставен предпазен колан, респ.
към момента на настъпване на удара се е намирала на пътното платно; допринесло
ли е здравословното й състояние, като самостоятелен фактор, за динамиката,
вида, степента и тежестта на травматичните увреждания.
Съдът счита, че тъй като
процесното ПТП е настъпило на територията на Унгария, както и смъртта на
Ф. И. също на територията на тази държава-членка на ЕС, на основание чл.4, §1
от Регламент (ЕО) №864/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към
извъндоговорни задължения (Рим ІІ) в
отношенията между ищците като наследници на Ф. И. и ответника е приложимо
правото на държавата, в която е настъпила пряката вреда-материалното право на
Унгария.
По реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация
от министерство на правосъдието на Република Унгария
е изискана информация относно приложимото унгарско право и такава е постъпила по делото (стр.175-189).
Съгласно чл.18 от горепосочения регламент увреденото лице може да предяви иск за
обезщетение пряко срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси,
ако приложимото към извъндоговорното задължение право или приложимото към
застрахователния договор право предвижда това.
Според приложимото унгарско право, в
случай на телесно нараняване с резултат смърт, какъвто е и процесният случай,
отделно се оценява обхвата за реализиране на правото на наследника от темата за
правното наследяване на обезщетение за неимуществени вреди и правото за
наследяване.Няма пречка роднините по собствено право да предявят иск за
обезщетение на неимуществени вреди в случай на нарушение на правото на
личността, резултатът на който е смърт.
По отношение на водача на лек автомобил
„БМВ“ М. Е. следва да се приеме, че е налице случайно събитие.
Въз основа на доказателствата по делото
съдът счита, че спукването на лявата задна гума на лекия автомобил не е било
причинено от техническа неизправност на същия.Не са констатирани нарушения на
правилата за движение от страна на водача М. Е., тъй като същият е управлявал
автомобила със 125,46 км/ч при разрешена за автомагистрала М5 в Унгария скорост
на движение за тази категория автомобили от 130 км/ч., видно от данните по
делото, автомобилът е бил технически изправен, включително и гумите, без видими
увреждания по тях.
Следователно съдът
счита, че ПТП, предвид механизма на настъпването му в първата фаза (без участието на товарния автомобил), е в резултат на техническа повреда на лекия автомобил
„БМВ“-внезапно спукана задна лява гума, в резултат на което той е станал
неуправляем - водачът му се е опитвал да овладее загубата на напречна
устойчивост, но автомобилът пресича десния банкет и се удря в еластичната
ограда, но след отдeлянето му от еластичната дясна
ограда и десния банкет, автомобилът навлиза върху аварийната лента и след като
изминава около 22 м. застава косо върху
асфалтовата настилка, със задна лява ъглова част от купето на МПС в дясна пътна
лента и челна част в лява пътна лента в посока към еластичните огради.
В тази хипотеза пътното произшествие не е причинено по
вина на водача М. Е., но отговорността му по отношение на увредения е в
качеството му на лице, под чийто надзор се е намирала вещта, причинила
увреждането (аналогично на
приложението на чл.50 от ЗЗД от българското материално право).
Съдът счита, че в процесния случай е налице
случайно събитие относно тази фаза на ПТП.
За разлика от наказателното право, което квалифицира вината като необходим
елемент на престъплението, предвид обезщетителната цел на гражданската
отговорност за вреди от деликт, чл.50 ЗЗД допуска отговорност без вина - обективна отговорност
за вреди от вещи.
В процесния случай собственикът на автомобила Ф. И. е застраховала
гражданската си отговорност при третото лице помагач ЗК „Лев ИнС“АД със
седалище гр.София.
Обект на застраховане
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите е отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица вреди, свързани с използване на застрахованото МПС, които са
резултат от виновното и противоправно поведение на водача на МПС, но и тези,
които са причинени от самата вещ, от нейното състояние, свойства, неизправност,
отговорност за което носи собственикът на вещта.
Би следвало да се приеме, че отговорността в тази
хипотеза отпада при начилието на непреодолима сила, но от доказателствата по
делото не се установява наличието на такава.
В този смисъл следва да се тълкува и приложи унгарското право, тъй като
на стр.180 от делото е посочено, че собственикът на завода, в който възниква
опасната заводска злополука, може да се освободи от иск за обезщетение за
неимуществмени вреди като удостоверява, че: нарушението е предизвикано от
непреодолима причина, която е извън обхвата на дейност, съпроводена с опасност.
На изясняване подлежи и обстоятелството
какво е участието на товарния автомобил „МАН“, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника.
Процесният товарен
автомобил е с тегло над 3 500 кг, но без ремарке, поради което ограничението на
скоростта от 80 км/ч е приложимо за товарни автомобили с ремарке или автовози.
Водачът на
автомобил „Ман“ при реалната скорост на движение от 88 км/ч (при допустима 100 км/ч) и включени дълги светлини е имал техническа
възможност да предотврати ПТП, а при включени къси светлини сам се е поставил в
положение да не може да предостврати ПТП, от една страна движейки се със скорост,
несъотносима с дължината на видимост ( от
62.57 км/ч ), а от друга страна
непредприемайки действия за спиране с максимална ефективност върху спирачната
система.Водачът на товарния автомобил е имал техническа възможност да реализира
промяна на направлението на управляваното от него МПС от дясната към аварийната
пътна лента, с което да предотврати ПТП.
Направеното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Ф.
И. съдът счита за неоснователно.
Тя е пътувала като
пътник на предна дясна седалка на автомобил „БМВ“.Възражението за липса на
поставен предпазен колан от нейна страна е ирелевантно в процесния случай с
оглед на възприетия механизъм на ПТП.
Въз основа на
допълнителното заключение на вещите лица съдът счита, възприемайки втория
вариант от същото, че пътничката е била извън лекия автомобил, тъй като нейното
тяло е блъснато от страничната дясна част на купето на автомобил БМВ (следствие на реализираното ротационно движение) следствие на създалия се ударен импулс при контакта с
товарния и отхвърлено върху пътната настилка, където е установена при
огледа.Този вариант е по - вероятен поради характера на черепно - мозъчната
травма - тежко дифузно увреждане на мозъка, което е характерно при инерционна
травма - падане с ускорение.
Въз основа на перпендикулярната диря от спирачно масло във
вътрешната лена за движение, установена по време на огледа, се предполага, че
автомобилът БМВ е бил в покой за неизвестно време.В това време на покой водачът
М. Е. е излязъл от превозното средство, както и пътникът на предна дясна
седалка Ф. И..
Пътничката Ф. И. е била извън автомобила БМВ към момента на удара между
товарния и лекия автомобил, на магистрала М5 с интензивно движение, около 03.00
ч. през нощта.
Съдът счита възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
поради това, че Ф. И. се е намирала на пътното платно за неоснователно, тъй
като от доказателствата по делото се установява, че травматичните увреждания,
които са довели до смъртта й, също са могли да се получат, ако е останала в
автомобила.
Ако тя е била седнала на предна дясна седалка,
тотравмите по тялото й могат да се получат от движение на тялото назад и наляво
и след това в обратната посока, при което да се причинят счупванията на ребрата
отляво и черепно-мозъчната травма.
По делото не е установено също така, че тя е
разполагала с достатъчно време, излизайки от автомобила, да напусне пътното
платно така, че да не пострада в процесното ПТП.
Ф. И. е била извън автомобила, в непосредствена
близост до страничната му дясна част.Именно контактът между лекия автомобил и
пътничката е дал първоначалната ударна стойност на линейния летеж.
Поради изложеното
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Ф. И. е
неоснователно.
Относно
доказаността на размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди
следва да се посочи следното.
Според унгарското
право, основната функция на обезщетението за неимуществени вреди е, че
осигурява парично балансиране на последствията, причинени от нарушаване на
правата на личността.Съществена разлика в сравнение с предишните разпоредби за
неимуществените вреди се състои в това, че доказването от страна на пострадалия
на претърпени от него вреди, не се явява условие, за да бъде наложено изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди; за да се обоснове искът за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, освен факта на закононарушението, не е необходимо
да се доказват други негативни последици за лицето.(Граждански кодекс, 2:52 S, алинея (2), тоест фактът на закононарушението сам по себе си
може да бъде санкциониран с изплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
без да се доказват други щети.При определяне на сумата за обезщетение за
неимуществени вреди Гражданският кодекс
предписва установяване на размера чрез проверка на обстоятелствата за
нуждите на съда.Изтъкнати гледни точки за преценяване съобразно Гражданският
кодекс са:тежестта на правно нарушение, характера на повтаряне, размер на
вината, ефектът на правното нарушение върху пострадалия и средата му.Важно е да
се наблегне и на това, че следва да се има впредвид и предвидената вина на
пострадалия за съвместно причиняване, но в процесния случай такава не е налице.
Посочено е също
така, че изградената съдебна практика до
въвеждането на новия институт неимуществени вреди може да бъде обобщена, както
следва: „Унгарската съдебна практика по този въпрос е недвусмислена, а именно, че
претърпяната душевна болка и траурът сами по себе си не са достатъчни, за да се
обоснове искът, като в това отношение се излага необходимостта от излагането на
допълнителни факти.Т.е. психологическият процес, през който преминава близкият,
се приема за посегателство върху личността само в случаите, когато същият е
довел до увреждане на здравословното състояние на близкия.Независимо от това,
дали реакцията към траура е била съпроводена от други негативни последствия,
които могат да бъдат самостоятелно идентифицирани, съдебната практика е
изнамерила право, което с голяма вероятност бива нарушено по отношение на
близкия, а именно основното право на личността да живее в пълноценно
семейство.Институцията семейство е изцяло под закрила на конституцията, така
когато е нарушен интегритетът на семейството, това нарушава правото на близкия
да живее в пълноценно семейство в съответствие с ролята си в него“.
Също така, според
унгарското право, тъй като обезщетението за неимуществени вреди се дължи от
момента на нарушаване на свързаното с личността право, то по аналогия на
лихвата върху обезщетения, от същия този момент се начислява и лихвата за
забава.
Посочено е също
така, че в случаите, в които извършителят на нарушението и лицето, което ще
бъде отговорно, са различни лица, за плащане на обезщетение за неимуществени
вреди, както при обезщетението, не е
извършителят на правното нарушение, а е задълженото лице, което според
закона е отговорно за нарушение на правото.Собственикът на завода, в който
възниква опасната заводска злополука, може да се освободи от иск за обезщетение
за неимуществени вреди като удостоверява, че: нарушението е предизвикано от
непреодолима причина, която е извън обхвата на дейност, съпроводена с опасност.
Гражданският
кодекс, заедно с основните клаузи на деликтната отговорност в рамките на
поименни специални форми на отговорност, регулират опасната заводска
отговорност; съобразно главното правило „който извършва дейност с повишена
опасност е длъжен да възстанови щетата, произтичаща от нея.Същият се освобождава
от отговорност, ако удостоверява, че щетата е причинена от непредвидена
причина, която е извън обхвата на дейност с повишена опасност“.Главното правило
за опасна заводска отговорност определя за сметка на лице, упражняващо дейност
с повишена опасност, отговорност на обективна основа.Гражданският кодекс, с
няколко изключения, натоварна съдебната практика с определянето на дейност с
повишена опасност.Експлоатирането на МПС според съдебната практика е типично
такава дейност.Причинителят на щетите се освобождава от отговорност, ако от
една страна докаже, че същите са причинени от действието на непреодолима сила,
а от друга страна, че тази причина е извън обхвата на дейността с повишен риск.
В практиката за
прилагане на правото за непредвидена причина се смятат събитията vis majos и непредвидено поведение на пострадалия, трето лице
или животно.
Параграф 6:539S от Граждански кодекс разполага за случай, в който опасни
режими взаимно причиняват щета един на друг.В такъв случай основно
собствениците са длъжни да възстановят щетата, причинена на друг пропорционално
на вината си.Ако собственикът не е фактическия причинител на щетата, тогава
собственикът е длъжен да възстанови щетата въз основа на вината на фактическия
причинител.Ако вината е налице и при двамата собственици, тогава съдът трябва
да установи размера на вината и в релацията на двата виновни режима определя
съотношението.
За изясняване на релевантните по спора обстоятелства в
тази насока са събрани и гласни доказателства.
От показанията на
свидетеля Н.И., син на ищцата Р.Д., братовчед на ищците Б.И. и А.Н. и племенник
на останалите ищци, се установява, че катастрофата се е случила през нощта в
Унгария, като след нея те са тръгнали натам.Леля му Ф. И. един месец е била в
кома, след това е починала, тъй като белите й дробове са били много наранени от
самите кости.Смъртта й не се е отразила никак добре на майка му, както и на Р.О.
- вуйчо.Майка му се е депресирала след този случай, започнала е да пие някакви
лекарства - „Диазепам“, „Валериан“.Вуйчо му е започнал да пие след този случай,
заварвал го е да реве скришом, притеснява се.Били са много привързани един към
друг.Между леля му и майка му отношенията им са били като майка и дъщеря.Понеже
майка му е била най - малката сестра, а леля му най - голямата, баба му и дядо
му, когато са отивали на работа, винаги са я оставяли леля му да я
отглежда.Били са много привързани, тя е отгледала сестра му, помагала е на
майка му за много неща, с пари е помагала, с всичко.Всичките братя и сестри са
се имали.Когато се е родил той и другите деца на майка му, починалата не е
имала съпруг и деца, събрали са се заедно да си живеят, да си помагат по
братски начин, в една къща са живеели, в бащината къща.Когато стане въпрос за
леля му, майка му почва да реве, вуйчо му се чувства гадно.Като се приберат ходят
на гробищата, като си тръгнат, пак ходят.Майка му е получила „паник-атаки“,
взема посочените успокоителни.Р. и Р. са живеели в чужбина, преди касатрофата е
тръгнала да дйде при тях, щели са да я вземат при тях да живее.
От показанията на свидетелката М.И. е
видно, че познава сестрите на Ф., комшии са.Откакто се е случила тази трагедия
с Ф., хората са много съкрушени от мъката, продължават да бъдат така, тъгуват
за нея, ходят на гробищата, носят й цветя.Едната сестра - С., не е добре - почнала
е да вдига кръвно, не може да стои на тъмнина, постоянно се нерви, не спи нощно
време.Другата сестра - Ю., тя е с патерици, инвалид, в количка.Тя е получила
диабет от силен стрес, страхова невроза, има и сърцебиене, кръвно.Ф. много е
помагала, тя е отгледала племенника си Б..Не е помагала финансово, но е
помагала с отглеждането на децата им.Отгледала е А. от бебе.Ф. е помагала, но
те пък не са я оставяли финансово, тя е живеела при тях.Никога не се е деляла
от тях, живеела е с тях, всички са били - със сестри, с племенници, понеже няма
къща къде да отиде.От смъртта на Ф. Ю. е получила диабет от стрес, някой път
даже и несвързани работи говори.Не са преодолели загубата на Ф., споменават я.С.
не излиза навън, спряла е да излиза.Обича да стои на тъмница.За щяло и нещяло е
станала много разчувствана, почва да плаче.Преди загубата на Ф. не е била
такава.Говорела е, общувала е, а сега даже не иска да говори с човек.Телевия не
обича, музика, не обича да се събира по събития.Всички заедно живеят в Левски.Р.
***, ходи за някое време в чужбина и се връща.
От показанията на свидетеля А.С. се
установява, че ги знае от бебе, комшии са.Преди 5 години Ф. е починала.Тя е
гледала Б. и А. от бебе и С. е отивала на работа.Пораснали са децата и много са
й обръщали внимание.Изпращали са пари от чужбина за Ф.то.А. постоянно й е
вземала дърва да има от лятото за зимата.Те са много добри сестри.35 години е
женена в Левски, те са заедно, на едно място са живели.След смъртта на Ф. Б. се
е разболял.А. сега си стои сама, на тъмно, тя на светло не може да стои.С много
хора не може да приказва.Б. е е разболял, защото, когато е починала, са му са
се обадили, той пръв е влязъл при нея в чужбина и тогава е взел да се разболява
Б..Ф. много е гледала и Б. и А., пред нея са пораснали тези деца, после пък те
я гледаха нея, не са я оставяли без пари, без цигари, без дърва.Постоянно са й
обръщали внимание.Нещо да се раболее, веднага са по болниците да я закарат.35
години е в Левски, все са заедно сестрите.Живеели са на Б. в къщата.Когато е
тръгнала на път, пак от на Б. къщата тръгва, това е бащината къща, където са
живеели цялото семейство.Преди трагедията с леля й, А. е била много весело
момиче.Приказвала е, говорела е, но сега на тъмна стая стои, не иска хора при
нея, не иска никой.Искала е все сама да стои.Един или два месеца стоя вътре
сама.Едва майка й я е молела да стои при нея, поне да яде, и хляб не е ядяла.
Показанията на свидетелите следва да се
кредитират като обективни при условията на чл.172 ГПК, тъй като същите имат
непосредствени впечатления от съвместния живот на починалата Ф. И. и ищците, както и настъпилите
промени при тях след нейната смърт.
От приложеното удостоверение за
наследници е видно, че Ф. И. е била неомъжена.Нейни сестри са ищците Ю.О., С.И.
и Р.Д., а техен брат ищецът Р.О..Починалата е била най - голямата сестра, а Р.Д.
– най - малката.
От приложеното удостоверение от
10.02.2020 г. е видно, че ищците Б.Ю.И. и А.Ю.Н. са съответно син, респ. дъщеря
на ищцата С.М.И., племенници на починалата Ф. И..
По смисъла на унгарското право
пострадало лице е лице или организация, имаща право на обезщетение за щета,
причинена от моторно превозно средство.Според унгарското право няма ограничение
за определен кръг или група роднини, които да получат обезщетение за
неимуществени вреди.
Съдът счита въз основа на събраните по
делото доказателства, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди за
всеки от ищците поотделно възлиза на 14 000 лв., която сума следва да бъде
осъден ответникът да им заплати, ведно със законната лихва върху главницата от
14 000 лв. за всеки от ищците поотделно от датата на настъпване на
застрахователното събитие - 27.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата,
като за разликата над 14 000 лв. до 30 000 лв. за всеки от
предявените искове поотделно, т.е. за сумата от 16 000 лв., претендирано
обезщетение от всеки от ищците поотделно, предявените искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива.
При определянето на размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът съобрази обстоятелството, че след катастрофата на
28.02.2017 г. пострадалата Ф. И. цял месец е била в кома, след което е починала
на 27.03.2017 г.
По отношение на ищцата Р.Д. отношенията им
с починалата са били като майка и дъщеря, тъй като ищцата е била най - малката
сестра, а починалата - най-голямата сестра, били са много привързани, имали са
си голямо доверие, когато родителите им са отивали на работа, са оставяли
ищцата при Ф. И. да я гледа, тя е отгледала и дъщеря й.Ищцата се е депресирала
след този случай, пие лекарства - „Диазепам“, „Валериан“, получава
„паник-атаки“.След трагичния случай със сина на Ф. И., всички са се събрали в
бащината къща в Левски да живеят, да си помагат по братски начин.Когато стане
въпрос за катастрофата, ищцата почва да реве.Ходят на гробища.Тя е в Германия,
гледа си внуците, пострадалата е тръгнала от България, тъй като е щяла да я
вземе при нея да живее.
Ищецът Р.О. след смъртта на сестра му Ф. И. е започнал да пие, да реве
скришом, притеснявал се е.
Ищцата С.И. след ПТП и смъртта на Ф. И. е започнала да
вдига кръвно, постоянно се нерви, не спи
нощно време, не излиза навън, обича на стои на тъмнина, за щяло и нещяло почва
да плаче, не обича телевизия, музика, събития след смъртта на сестра си.
Другата ищца – Ю.О., е инвалид, с патерици,
в количка, получила е диабет от силен стрес, страхова невроза, сърцебиене,
кръвно има.Даже понякога говори несвързани работи.
Починалата е помагала много при
отглеждането на децата на ищците, не е работила, помагала е на сестрите си, те
не са я оставяли финансово, живеела е при тях, със сестри, племенници.Били са
семейство за пример.
По отношение на ищшците Б.И. и А.Н., които
са съответно син, респ. дъщеря на ищцата С.И., плененици на починалата Ф. И., от доказателствата по делото се
установява, че тя ги е отгледала от бебета, а С.И. е отивала да
работи.Пораснали са и много са й обръщали внимание.Не са я оставяли без пари,
цигари, дърва.Ако се разболее я карат по болниците.Живеели са на Б. в къщата и
когато е тръгнала за Германия, е тръгнала оттам, където са живели цялото
семейство.Ищцата А.Н. е била много весело момиче преди това, а след ПТП е
искала все сама да стои, един или два месеца е стояла вътре сама, не е ядяла и
хляб.
По делото е допуснато на основание чл.220 ГПК привличането на ЗК“Лев Инс“АД със седалище гр.София като трето лице помагач
на страната на ответника.
По силата на чл.223 ГПК постановеното решение има установително
действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, а
установеното в мотивите е задължително за третото лице в отношенията му със
страната, на която помага или която го е привлякла.
Ответникът е обосновал правен интерес от
привличането му, тъй като ще бъде
обвързано от мотивите по настоящето дело по въпроса за вината за настъпване на
произшествието, респ. отговорността за обезвреда.
В процесния случай по отношение на л.а. „BMW 320“ с рег.№*********,
управляван от водача М. Е., е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при третото лице помагач ЗК“Лев Инс“АД със седалище гр.София.
Въз основа на гореизложеното следва да се
приеме, че е налице вина и при двамата собственици (на товарния и лекия автомобил,
последния аналогично на чл.50 ЗЗД по българското право), т.е. налице са основания за
аналогично приложение на чл.499, ал.7 от КЗ - когато причинителите отговарят
солидарно, застрахователите също отговарят солидарно.
При този изход на процеса следва да бъде осъден ответникът да заплати
на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на ПлОС държавна такса в размер на 3 360 лв., както и разноски за вещи лица в размер на 2 800 лв.
В полза на ответника са дължими разноски съгласно чл.78,
ал.3 от ГПК, като следва да бъдат осъдени ищците да му заплатят сумата в размер
на 4 581.33 лв., съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Следва да бъде осъден ответникът да заплати
на ищците направените разноски в размер 1 327.50 лв. за извършения превод на
документи съгласно приложената справка.
Следва на основание чл.38, ал.2 от ЗА да
бъде осъден ответникът да заплати на процесуалния представител на ищците - адв.Н.
общо сумата в размер на 8 889.99 лв., съставляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство в
настоящата инстанция, която сума е определена от съда при условията на чл.2,
ал.5, чл.7, ал.2, т.4 и ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и чл.78, ал.1 ГПК.
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на основание чл.18 във вр. с чл.4, параграф 1
от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към
извъндоговорни задължения („Рим ІІ”) във връзка
с параграф 2:43.точка а и параграф 2:52, алинея S (1), (2), (3) от Гражданския кодекс на Унгария във връзка с чл.28 от унгарския
Закон номер LXІІ. за
осигуровка задължителна отговорност за моторни превозни средства, издаден на
2009 г. (Змпсзо.) за заплащане на застрахователни
обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ответника „ОМНИАСИГ ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“АД (OMNIASIG VIENNA INSURANCE GROUP SA), регистрационен номер в търговския регистър ********, единен идентификационен код:********,
със седалище и адрес на управление:Република Румъния, гр.Букурещ, *********, да
заплати на ищцата С.М.И., ЕГН **********, с адрес:г***98, сумата от 14 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени
вреди от настъпилото на 28.02.2017 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” – настъпило ПТП в Унгария
магистрала М5, с посока на движението от гр.Сегед към гр.Будапеща, във връзка с
настъпилата на 27.03.2017 г. смърт на Ф. М. И., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата от 14
000 лв., считано от датата на настъпване на застрахователното събитие (27.03.2017 г.) до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата над 14 000 лв. до 30 000
лв., т.е. за сумата от 16 000 лв., претендирано обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие (27.03.2017 г.) до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.18 във вр. с чл.4, параграф 1
от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към
извъндоговорни задължения („Рим ІІ”) във връзка
с параграф 2:43.точка а и параграф 2:52, алинея S (1), (2), (3) от Гражданския кодекс на Унгария във връзка с чл.28 от унгарския
Закон номер LXІІ. за
осигуровка задължителна отговорност за моторни превозни средства, издаден на
2009 г. (Змпсзо.) за заплащане на застрахователни
обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ответника „ОМНИАСИГ ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“АД (OMNIASIG VIENNA INSURANCE GROUP SA), регистрационен номер в търговския регистър ********, единен идентификационен код:**********,
със седалище и адрес на управление:Република Румъния, гр.Букурещ, *********, да
заплати на ищцата Ю.М.О., ЕГН **********, с адрес:г***98, сумата от 14 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени
вреди от настъпилото на 28.02.2017 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” – настъпило ПТП в Унгария
магистрала М5, с посока на движението от гр.Сегед към гр.Будапеща, във връзка с
настъпилата на 27.03.2017 г. смърт на Ф. М. И., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата от
14 000 лв., считано от датата на настъпване на застрахователното събитие (27.03.2017 г.) до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата над 14 000 лв. до 30
000 лв., т.е. за сумата от 16 000 лв., претендирано обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
настъпване на застрахователното събитие (27.03.2017 г.) до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.18 във вр. с чл.4, параграф 1
от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към
извъндоговорни задължения („Рим ІІ”) във връзка
с параграф 2:43.точка а и параграф 2:52, алинея S (1), (2), (3) от Гражданския кодекс на Унгария във връзка с чл.28 от унгарския
Закон номер LXІІ. за
осигуровка задължителна отговорност за моторни превозни средства, издаден на
2009 г. (Змпсзо.) за заплащане на застрахователни
обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ответника „ОМНИАСИГ ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“АД (OMNIASIG VIENNA INSURANCE GROUP SA), регистрационен номер в търговския регистър ********, единен идентификационен код:*************,
със седалище и адрес на управление:Република Румъния, гр.Букурещ, *********, да
заплати на ищцата Р.М.Д., ЕГН **********, с адрес:г***98, сумата от 14 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени
вреди от настъпилото на 28.02.2017 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” – настъпило ПТП в Унгария
магистрала М5, с посока на движението от гр.Сегед към гр.Будапеща, във връзка с
настъпилата на 27.03.2017 г. смърт на Ф. М. И., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата от
14 000 лв., считано от датата на настъпване на застрахователното събитие (27.03.2017 г.) до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата над 14 000 лв. до 30 000
лв., т.е. за сумата от 16 000 лв., претендирано обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие (27.03.2017 г.) до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.18 във вр. с чл.4, параграф 1
от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към
извъндоговорни задължения („Рим ІІ”) във връзка
с параграф 2:43.точка а и параграф 2:52, алинея S (1), (2), (3) от Гражданския кодекс на Унгария във връзка с чл.28 от унгарския
Закон номер LXІІ. за
осигуровка задължителна отговорност за моторни превозни средства, издаден на
2009 г. (Змпсзо.) за заплащане на застрахователни
обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ответника „ОМНИАСИГ ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“АД (OMNIASIG VIENNA INSURANCE GROUP SA), регистрационен номер в търговския регистър ********, единен идентификационен код:************,
със седалище и адрес на управление:Република Румъния, гр.Букурещ, *********, да
заплати на ищеца Б.Ю.И., ЕГН **********, с адрес:г***98, сумата от 14 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени
вреди от настъпилото на 28.02.2017 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” – настъпило ПТП в Унгария
магистрала М5, с посока на движението от гр.Сегед към гр.Будапеща, във връзка с
настъпилата на 27.03.2017 г. смърт на Ф. М. И., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата от
14 000 лв., считано от датата на настъпване на застрахователното събитие (27.03.2017 г.) до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата над 14 000 лв. до 30
000 лв., т.е. за сумата от 16 000 лв., претендирано обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
настъпване на застрахователното събитие (27.03.2017 г.) до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.18 във вр. с чл.4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към
извъндоговорни задължения („Рим ІІ”) във връзка
с параграф 2:43.точка а и параграф 2:52, алинея S (1), (2), (3) от Гражданския кодекс на Унгария във връзка с чл.28 от унгарския
Закон номер LXІІ. за
осигуровка задължителна отговорност за моторни превозни средства, издаден на
2009 г. (Змпсзо.) за заплащане на застрахователни
обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ответника „ОМНИАСИГ ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“АД (OMNIASIG VIENNA INSURANCE GROUP SA), регистрационен номер в търговския регистър ********, единен идентификационен код:***********,
със седалище и адрес на управление:Република Румъния, гр.Букурещ, *********, да
заплати на ищцата А.Ю.Н., ЕГН **********, с адрес:г***98, сумата от 14 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени
вреди от настъпилото на 28.02.2017 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” – настъпило ПТП в Унгария
магистрала М5, с посока на движението от гр.Сегед към гр.Будапеща, във връзка с
настъпилата на 27.03.2017 г. смърт на Ф. М. И., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата от
14 000 лв., считано от датата на настъпване на застрахователното събитие (27.03.2017 г.) до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата над 14 000 лв. до 30
000 лв., т.е. за сумата от 16 000 лв., претендирано обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на настъпване
на застрахователното събитие (27.03.2017 г.) до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.18 във вр. с чл.4, параграф 1
от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към
извъндоговорни задължения („Рим ІІ”) във връзка
с параграф 2:43.точка а и параграф 2:52, алинея S (1), (2), (3) от Гражданския кодекс на Унгария във връзка с чл.28 от унгарския
Закон номер LXІІ. за
осигуровка задължителна отговорност за моторни превозни средства, издаден на
2009 г. (Змпсзо.) за заплащане на застрахователни
обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ответника „ОМНИАСИГ ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“АД (OMNIASIG VIENNA INSURANCE GROUP SA), регистрационен номер в търговския регистър ********, единен идентификационен код:***************,
със седалище и адрес на управление:Република Румъния, гр.Букурещ, *********, да
заплати на ищеца Р.М.О., ЕГН **********, с адрес:г***, сумата от 14 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени
вреди от настъпилото на 28.02.2017 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” – настъпило ПТП в Унгария
магистрала М5, с посока на движението от гр.Сегед към гр.Будапеща, във връзка с
настъпилата на 27.03.2017 г. смърт на Ф. М. И., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата от
14 000 лв., считано от датата на настъпване на застрахователното събитие (27.03.2017 г.) до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата над 14 000 лв. до 30
000 лв., т.е. за сумата от 16 000 лв., претендирано обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
настъпване на застрахователното събитие (27.03.2017 г.) до окончателното изплащане на
сумата.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми с оглед на чл.236, ал.1, т.7 ГПК в полза на
ищците Р.М.Д., ЕГН ********** и Р.М.О., ЕГН **********, могат да бъдат заплатени от ответника „ОМНИАСИГ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД
(OMNIASIG
VIENNA INSURANCE GROUP SA), регистрационен номер в търговския регистър ********, единен идентификационен код:**************,
със седалище и адрес на управление:Република Румъния, гр.Букурещ, *********, по
следната банкова сметка ***: IBAN: ***:
RZBBBGSF при банка:
„Кей Би Си Банк България“ЕАД Титуляр:С.И.Д..
ПРИСЪДЕНИТЕ суми с оглед на чл.236, ал.1, т.7 ГПК в полза на ищците Б.Ю.И., ЕГН **********, С.М.И., ЕГН **********,
А.Ю.Н., ЕГН **********, могат
да бъдат заплатени от ответника „ОМНИАСИГ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД (OMNIASIG VIENNA INSURANCE GROUP SA), регистрационен номер в
търговския регистър ********,
единен идентификационен код:************, със седалище и адрес на
управление:Република Румъния, гр.Букурещ, *********, по следната банкова сметка
***:
IBAN: ***: FINVBGSF при банка: „Първа инвестиционна
банка“АД Титуляр:Б.Ю.И..
ПРИСЪДЕНИТЕ суми с оглед на чл.236, ал.1, т.7 ГПК в полза на ищцата Ю.М.О., ЕГН **********, могат да бъдат заплатени от ответника „ОМНИАСИГ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД
(OMNIASIG
VIENNA INSURANCE GROUP SA), регистрационен номер в търговския регистър ********, единен идентификационен код:************,
със седалище и адрес на управление:Република Румъния, гр.Букурещ, *********, по
следната банкова сметка ***: IBAN: ***: ******** при банка: „Юробанк България“АД Титуляр:Ю.М.О..
Настоящето решение е постановено при участието
като трето лице помагач на страната на ответника „ОМНИАСИГ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД (OMNIASIG VIENNA
INSURANCE GROUP SA),
регистрационен номер в търговския регистър ********, единен идентификационен код:************,
със седалище и адрес на управление:Република Румъния, гр.Букурещ, *********, на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:гр.София, ********.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
ГПК ответника „ОМНИАСИГ
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД (OMNIASIG VIENNA INSURANCE GROUP SA), регистрационен номер в
търговския регистър ********,
единен идентификационен код:***********, със седалище и адрес на
управление:Република Румъния, гр.Букурещ, *********, да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 3 360 лв., както и разноски за вещи лица в размер на 2 800 лв.
Осъжда ответника „ОМНИАСИГ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД (OMNIASIG VIENNA
INSURANCE GROUP SA),
регистрационен номер в търговския регистър ********, единен идентификационен код:**************,
със седалище и адрес на управление:Република Румъния, гр.Букурещ, *********, да
заплати на ищците ищците С.М.И., ЕГН **********, с адрес:г***98, Ю.М.О., ЕГН **********,
с адрес:г***98, Р.М.Д., ЕГН **********,
с адрес:г***98, Б.Ю.И., ЕГН **********, с адрес:г***98, А.Ю.Н., ЕГН **********, с адрес:г***98, Р.М.О., ЕГН **********, с адрес:г***,
разноски по делото за извършения превод на документи в размер на 1 327.50 лв.
Осъжда на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците С.М.И., ЕГН **********,
с адрес:г***98, Ю.М.О., ЕГН **********, с адрес:г***98, Р.М.Д., ЕГН **********, с адрес:г***98, Б.Ю.И.,
ЕГН **********, с адрес:г***98, А.Ю.Н.,
ЕГН **********, с адрес:г***98, Р.М.О.,
ЕГН **********, с адрес:г***, да заплатят на ответника „ОМНИАСИГ ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“АД (OMNIASIG
VIENNA INSURANCE GROUP SA), регистрационен номер в търговския регистър ********, единен идентификационен код:*********,
със седалище и адрес на управление:Република Румъния, гр.Букурещ, *********,
разноски по делото в размер на 4 581.33 лв.
ОСЪЖДА на
основание чл.38, ал.2 от ЗА ответника „ОМНИАСИГ
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД (OMNIASIG VIENNA INSURANCE GROUP SA), регистрационен номер в
търговския регистър ********,
единен идентификационен код:********, със седалище и адрес на
управление:Република Румъния, гр.Букурещ, *********, да заплати на адв.Д.Й.Н., адвокат
от Софийска адвокатска колегия, със служебен адрес: гр.София 1000, ********,
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 8 889.99 лв. с
оглед на осъщественото безплатно процесуално представителство на ищците.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико
Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните чрез
връчване на препис от същото.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: