Р
Е Ш Е Н И Е
№
1107
гр. Перник, 01.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на четиринадесети юни, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6424 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 410 ГПК.
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република” срещу А.С.Л., с адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че
ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 2079,56 лева, представляваща стойност на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот,
находящ се в гр. Перник, ул. „“, бл., вх., ап., от които: главница в размер на 1866,94 лева за периода от 01.05.2016г.
до 30.04.2017г. включително, сумата от 212,62
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до
11.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.05.2018г. до окончателното й
изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 03497/2018г. по описа на Районен съд
– гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410
от ГПК.
В исковата
молба се твърди, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по
облигационното правоотношение, в което се намират с ответника, като е доставяло
топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за процесния период от време, но
от страна на ответника е налице неизпълнение на задълженията му, респ.
незаплащане на дължимите за това суми.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна, представлявана
от назначения особен представител, не е депозирала писмен отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание, ищеца поддържа
исковете така, както са предявени с исковата молба и пледира за тяхното
уважаване. Ответникът – чрез назначения му особен представител, пледира за
решение, постановено в синхрон със събраните по делото доказателства.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2711 от 30.05.2018г. по ч. гр. д. № 03497 по
описа за 2018г. на ПРС. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото
дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен
срок, са предявени настоящите установителни искове. Последното обстоятелство
прави исковете процесуално допустими и съдът следва да се произнесе по тях.
По
основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия
определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на
топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
В настоящия случай страните не спорят,
че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, поради и което, съдът е
обявил това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
По
делото е представено Удостоверение за сключен граждански брак – дубликат,
издадено от Община Перник, от което се установява брачна връзка между ответника
и лицето Нина Владимирова Ангелова, датираща от 30.01.1988г.
Съгласно
чл. 32 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от
двамата съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството. Поради това и съдът намира, че основен
признак на СИО е че същата е бездялова и съпрузите отговарят солидарно за
породилите се по повод ползването на такива вещи разходи, какъвто несъмнено е и
разходът за доставяна топлинна енергия. Следователно кредиторът по вземания
насочени срещу солидарни длъжници сам определя към кого да насочи претенциите
си, като всеки един от тези длъжници отговаря до пълния размер на вземането,
което е предмет на предявените искови претенции. Ето защо съдът намира, че
ответникът е пасивно материално правно легитимиран да отговаря за пълния размер
на вземанията на ищеца за топлинна енергия, доколкото същият е предявил именно
срещу него исковите си претенции
Съдът
намира, че ответникът, като съсобственик на процесния имот, се явява клиент на
топлинна енергия, като облигационната
връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на
закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”.
В сгради - етажна собственост,
разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за
разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва
да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни
дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба,
като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите
суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно
изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия
по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода,
такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава
квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените
квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
От изслушаната
съдебно-техническата експертиза, относима към процесния период, в имота на
ответника е монтиран уред за измерване на потребеното количество топла вода – 1
бр. водомер. През процесния период е начисляван разход на топлинна енергия за
БГВ – прогнозно. ответникът не е осигурил достъп до имота си за провеждане на
годишния отчет от фирмата за дялово разпределение, поради което начисленото
количество топла вода е служебно определено, на базата на броя обитатели на
имота – 3 лица, с дневен разход от 140 литра. След провеждане на задължителният
годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител, разхода на топлинна енергия за
горещо водоснабдяване е преизчислена според топлосъдържанието на топлата вода.
Прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена
в индивидуалните годишни изравнителни сметки. Установява се още, че в общите
части на СЕС няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма
разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи.
От
заключението на обсъжданата експертиза се установява, че количеството на
топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено
е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. Вещото лице е изразило
становище, че начислените суми са коректни и пресметнати, съгласно
методологията, утвърдена от действата нормативна уредба през процесуалния
период. Изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти и същите са предавани на представител на СЕС в
законно установения срок.
От
изслушаната съдебно-икономическа експертиза се установява, че в счетоводните
регистри на топлофикационното дружество е отразено, че за процесния период от
01.05.2016г. до 30.04.2017г. общата начислена сума за главница е в размер на
1866,94 лева, а общият размер на лихвата за забава за периода от 10.07.2016г.
до 11.05.2018г. възлиза на 212,62 лева.
Съдът
напълно кредитира гореизложените заключения на вещите лица. При изготвяне на
експертизите вещите лица са работили въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник
последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно
приложение на методиката за дялово разпределение и други.
На основание
чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и
законната лихва за забава върху главницата от 1866,94 лева, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.05.2018г. до
окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение
№4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото, разноски се
дължат само на ищеца.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното,
така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1
Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва
да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай,
след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за
заповедното и исковото производства (150.00 лв. – за исковото и 50.00 лв. – за
заповедното производства).
Предвид гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски за държавни такси, експертизи, юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждение на особен представител в заповедното и исковото
производство в общ размер на 806,16лв., от които: в исковото производство –
83,08 лева за държавна такса, 230.00 лева –възнаграждение на вещи лица, 150.00
лева – юрисконсултско възнаграждение, 20.00 лева – държавна такса за издаване
на 4 бр. съдебни удостоверения, 190.00 лева – за възнаграждение на особен
представител, и в заповедното производство – 83.08 – за държавна такса и 50.00
лева – юрисконсултско възнаграждение, които и следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, Пернишкият районен
съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес
на управление: гр.Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу А.С.Л., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, че А.С.Л., с ЕГН: ********** ДЪЛЖИ
на ищцовото дружество сумата от 1866,94
лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул. „“, бл. , вх. , ап.
за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017г. включително, сумата от 212,62
лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 10.07.2016г. до 11.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК
-29.05.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело №
03497/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА А.С.Л., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на Топлофикация- Перник”АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 806,16лв.,
представляваща направени в заповедното и исковото производства разноски за държавни такси, юрисконсултско възнаграждение,
възнаграждение за вещи лица и възнаграждение за особен представител.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила ч. г. д. № 03497/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.