Определение по дело №69093/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 юни 2025 г.
Съдия: Господин Стоянов Тонев
Дело: 20221110169093
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24209
гр. София, 03.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110169093 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК) вр. с чл. 34 ЗС.
Производството по делото е образувано по искова молба на В. С. С. срещу Н. С. С.,
Д. К. В. и К. Й. В., с която е предявен иск за делба на следния недвижим имот:
Самостоятелен обект с идентификатор ..... – апартамент № 132, находящ се на
шестия етаж на сграда с адрес ж.к. „Л.“ блок 325 вход Е, със застроена площ от 64,78 кв.м.,
състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при граници: стълбище, ап. на
Елена Костова, улица и двор, ведно с прилежащото му избено помещение № 17, без
посочена площ по титул за собственост, при граници: коридор, изба на Г.И., изба на М.К. и
абонатна станция, както и 0,722 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху прилежащата част от терена на комплекса.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Д.
К. В. и К. Й. В. чрез назначения от съда особен представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника Н. С. С..
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими и следва да бъдат допуснати като доказателство по делото.
Следва да се уважи искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
посочените в исковата молба обстоятелства.
Ответниците Д. К. В. и К. Й. В. чрез назначения от съда особен представител са
направили искане за задължаване на ищеца да представи актове за смърт на П.. С.а – Д. и
С. С., което искане следва да се остави без уважение, като ненеобходимо за правилното
решаване на спора.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените от ищеца писмени доказателства.
ДОПУСКА на ищеца събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба
1
обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците Д. К. В. и К. Й. В. за
задължаване на ищеца да представи актове за смърт на П.. С.а – Д. и С. С..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.10.2025 г. от
13,40 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис
от отговорите на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявен е иск за делба на гореописания недвижим от В. С. С. срещу Н. С. С., Д. К.
В. и К. Й. В.. Ищецът твърди, че са придобили процесния имот на основание наследяване
по закон на родителите им. Сочи, че с Договор за продажба по реда на чл.117 от ЗТСУ peг.
№ 98, том XI от 04.03.1980 г. праводателите им - Г.Д.Д. и П.. С.а - Д. са закупили жилището
в режим на СИО. Излага, че Георги Димитров е починал на 07.12.1998 г. и е наследен от
преживялата го съпруга П. С.а-Д. и от осиновената при условията на непълно осиновяване -
Т. В. /род. 27.06.1973 г./, чиито наследници твърди, че са последните двама ответници - Д. К.
В. и К. Й. В.. Излага, че П. С.а - Д. е починала на 04.05.2008 г. и била наследена от С. С.
/починал на 08.05.2022 г./, чиито наследници били ищецът и ответникът Н. С. С.. Твърди се,
че след смъртта на съпруга си само П.. С.а - Д. е владяла имота до смъртта си и придобила
същия на основание изтекла в нейна полза придобивна давност. След смъртта на П.. С.а –
Д., се твърди, че имотът е владян от неговия наследодател С. С. от 2008 г. до 2022 г., респ.
сочи, че наследодателят му е придобил имота на основание давностно владение. При тези
твърдения и доколкото ищецът и ответникът Н. С. С. са наследници по закон на С. С., се
прави искане за допускане на делба на посочения по-горе имот при квоти по ½ за ищеца и ½
за ответника Н. С. С., като се прави искане за изключване на останалите двама ответници с
оглед релевираното възражение за изтекла придобивна давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците
Д. К. В. и К. Й. В. чрез назначения от съда особен представител. Исковата молба се оспорва
като нередовна, като в тази връзка особеният представител сочи, че не са представени акт за
смърт и удостоверение за наследници на Т. В., както и че не са посочи квотите в
съсобствеността на всички съсобственици. Сочи се, че процесният апартамент е придобит
от Г.Д.Д. и П.. С.а на 04.03.1988 г., като след смъртта на Г.Д.Д., неговата ½ идеална част от
апартамента била придобита по наследство от преживялата го съпруга П.. С.а-Д. и от
осиновената от него в условията на непълно осиновяване Т. В.. Така към 07.12.1998 г.
имотът бил съсобствен между П. С.а-Д., която била титуляр на ¾ идеални части от
апартамента и Теодора В., която била титуляр на ¼ идеални части. Излага, че на 04.05.2008
г. П. С.а-Д. е починала и е наследена от брат С. С., който след смъртта си /08.05.2022 г./ е
наследен от ищеца В. С. С. и първия ответник Н. С. С.. С оглед изложеното се твърди, че
към настоящия момент процесният апартамент е съсобствен между следните лица и при
следните квоти: В. С. С. - 3/8 ид.ч., Н. С. С. - 3/8 ид.ч. и наследниците на Т. В. - Д. К. В. и К.
Й. В., които притежавали общо 2/8 или по 1/4 ид.ч. всеки. Ответниците оспорват П. С.а-Д. да
е упражнявала фактическа власт върху целия имот. Евентуално ако е упражнявала такава,
твърдят, че намерението не е доведено до знанието на останалите съсобственици. В
случай че се приеме, че П. С.а-Д. е упражнявала фактическа власт върху имота с намерение
за своене, се сочи, че приложимата давност е 10-годишната, която се излага, че не е изтекла,
доколкото съпругът е починал на 07.12.1998 г., а П. С.а-Д. на 04.05.2008 г., т.е. преди
изчитането на 10 години. Ответниците чрез особения представител оспорват С. С., респ. и
неговите наследници – ищецът и ответникът Н. С. С., да са упражнявали фактическа власт
върху процесния имот с намерение за своене. Прави се искане за допускане на делба между
всички лица.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника Н. С. С..
В тежест на ищеца по иска за делба е да докаже по делото наличието на
съсобственост между страните по отношение на процесния недвижим имот на твърдяното
2
правно основание /наследяване по закон/ и в претендираните квоти.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по релевираното възражение за
изтекла в полза на праводателите му - П. С.а-Д., а след 04.05.2008 г. С. С., придобивна
давност - упражняване на фактическа власт с намерение за своене, постоянно, непрекъснато,
спокойно, несъмнено и явно през определен от закона период /в случая 10 години/, в това
число и манифестиране на намерението пред останалите съсобственици.
В тежест на ответниците е да докажат наличието на обстоятелства, при
настъпването на които законът предвижда спиране и/или прекъсване на придобивната
давност, в случай че твърдят такива.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146,
ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелства: няма такива.
УКАЗВА на страните, че съдебна спогодба може да се постигне във всяко положение
на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-нисък размер, съответно
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 от
ГПК.
УКАЗВА на страните, че във втора фаза на съдебната делба прекратяване на
производството може да бъде постигнато единствено чрез придобиване на предмета на
делбата от страна на трето лице, извън съделителите в изключителна собственост, чрез
сделка или на всеки от съделителите, изключително отново чрез сделка, както и чрез
съдебна спогодба по реда на чл. 234, ал 1 ГПК, обхващаща целия предмет на спора, като
приложение по отношение на държавните такси във втората фаза намират чл. 8 – 10 от ТДТ
ГПК:
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 8 от ТДТ ГПК, по дело за делба се събира
такса 4 на сто върху стойността на дяловете, определени според пазарната оценка на имота
въз основа на заключение на вещото лице, а при спогодба преди съставяне на разделителния
протокол - по 2 на сто върху стойността на всеки дял, определен по същия ред.
УКАЗВА на страните, че по претенциите по сметки се събира държавна такса по чл.
1 от ТДТ ГПК в размер на 4 на сто от цената на исковете, но не по-малко от 50 лева за всеки.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3