Р Е Ш Е Н И Е
№ 391
23.10.2019г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
петнадесети октомври 2019г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №326 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 ал.4
вр. с чл.215 ал.5 от ЗУТ вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата „Финансово
инвестиционна група плюс“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Н. Т.
Н., а в съдебното производство от редовно упълномощен адвокат против Заповед
№ДК-11-СЗ-4/17.04.2019г. на Началник РОНСК Стара Стара
Загора към РДНСК –ЮИР с правоприемник РДНСК –Стара Загора, с която са отменени
като незаконосъобразни инвестиционен проект, одобрен на 26.03.2019г. и
Разрешение за строеж №19-161/29.03.2019г., издадено от Главен архитект на
община Стара Загора за строеж / Укрепване и преустройство на жилищна сграда –
еднофамилна с идентификатор 68850.515.291.1, ЗП 46 кв.м.“,
строеж пета категория в УПИ ХІ-880 кв. 59 по плана на град Стара Загора,
представляващ ПИ с идентификатор 68850.515.291 по КК, с административен адрес
ул. „Света Богородица“ №63 и възложител Финансово инвестиционна група плюс ООД.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 19.04.2019г., а жалбата е подадена на
03.05.2019г. в последния ден на преклузивния и указан
14-дневен срок за оспорването й пред АС Стара Загора.
Заповед №ДК-11-СЗ-4/17.04.2019г. на
Началник РДНСК Стара Загора е издадена в процедурата по чл. 156 ал.3 от ЗУТ от
Началник РО НСК Стара Загора, упълномощен със Заповед №РД-13-180/11.08.2014г.
на Началник ДНСК да издава заповеди за отмяна на издадени разрешения за строеж
заедно с одобрените инвестиционни проекти на основание чл.156 ал.3 от ЗУТ. След
преобразуване на РО НСК Стара Загора в РДНСК Стара Загора ответник е органа,
натоварен с правомощията – Началник РДНСК Стара Загора. Съобразно правилото за
проверка на законосъобразността на акта към момента на неговото издаване –
17.04.2019г., заповедта за оправомощаване на Началник РО НСК се явява относимото и допустимо доказателство за компетентност на
издателя на индивидуалния административен акт, какъвто е оспорената заповед. Последната е издадена на 12-тия ден от 14-дневния срок по чл.156 ал.1 от ЗУТ, видно
писмо с вх.№РС-СЗ-370-00-702/04.04.2019г. за постъпване на Разрешения за строеж
с номера от 19-157 до 19-163 за 2019г., придружени с копия от ПУП и виза за
проектиране. С констативен протокол
№527/12.04.2019г. на старши инспектор в РО НСК Стара Загора е извършена
проверката по чл.156 ал.3 от ЗУТ, при която е констатирано следното: Със
Заявление №19-21-143/26.03.2019г. адресатът на разрешението за строеж, който се
явява и възложител, предвид качеството му на собственик на поземлен имот УПИ
ХІ-880, кв.59 по плана на град Стара Загора съгласно Постановление за възлагане
на недвижим имот с рег №12370, том ХХХІV №149 от
29.10.2014г., договор за продажба на недвижим имот №1326/08.06.2016г., е
поискал, а Главния архитект е одобрил инвестиционен проект и издал разрешение
за строеж „Укрепване и преустройство на жилищна сграда със ЗП 46 кв.м. ПУП – ПЗ е одобрен със Заповед №1584/15.10.2003г. и
предвижда следното застрояване: Високо свързано на два имота. За строежа е
издадена виза за проектиране от Главния архитект на община Стара Загора на
25.09.2015г. Изработен е проект по всички необходими части, като е представено
и Удостоверение от община Стара Загора №19-32-82/07.03.2019г. за търпим строеж.
Извършена е оценка за съответствие на проектната документация с основните
изисквания към строежите от ЕСУТ с Решение по Протокол №9/27.02.2019г. т.5.8,
като и Заповед №10-00-1947/11.09.2015г. на Кмета на община Стара Загора на
основание чл. 195 ал.3 от ЗУТ. При издаване на разрешението за строеж е
допуснато следното нарушение: Предвиденото в ИП укрепване, чрез изграждане на
нова стоманобетонова конструкция е недопустимо за търпим строеж, който не е
елемент на действащия ПУП. Установено несъответствие между част Архитектурна и
част Конструктивна по отношение на запазването на съществуващите ограждащи
основи. Нарушението е квалифицирано като неспазване на §53 ал.2 от ПЗР на ЗИД
ЗУТ /2015г.
В заповед №ДК-11-СЗ-4/17.04.2019г. на
Началник РО НСК Стара Загора е описана следната фактическа обстановка: УПИ
ХІ-880, кв.59 по плана на град Стара Загора е съсобствен между физически лица и
жалбоподателя. Съгласно постановление за възлагане възложителя на строежа е
собственик на находящата се в поземления имот сграда с идентификатор
68850.515.291.1, същата обект на преустройство и укрепване. За упи ХІ-880 в кв.59 е в сила ПУП-ПЗ одобрен със Заповед №1584/15.10.2003г
на Кмета на община Стара Загора, според предвиждането на който имотът, в който
е построена преустройваната сграда попада в устройствена зона, отредена за
жилищно високо и свързано застрояване с височина до 18м, плътност -60%,
коефициент на интензивност -3 и озеленяване -20%. Освен необходимите и
приложени към заявлението за разрешаване на строителството документи, в
преписката е представена и Заповед №10-00-1947/11.09.2015г. на Кмета на община
Стара Загора за укрепване и обезопасяване на жилищната сграда. При одобряване
на ИП са допуснати следните нарушения/ разработен е за сграда, която не е
елемент на действащия ПУП-ПЗ от 2003г., В имота е предвидено ново жилищно
строителство, свързано на южната регулационна граница с основно жилищно застрояване
в УПИ ХІІ-879. За да е елемент на ПУП, преустройваната сграда трябва да е
отразена върху графичната част на ПРЗ с плътна черна линия, като запазваща се
или да е оцветена в медно кафяво, като съществуваща – това са правилата на
чл.48 ал.2 буква „ж“ от Наредба №8/14.06.2001г. за обема и съдържанието на
устройствените планове вр. с Приложение №2 към чл. 68 ал.2 от Наредбата. Върху
ПЗ е отразена една МЖ едноетажна масивна жилищна сграда в свободната зона извън
ограничителните линии на застрояване, но като част от кадастралната основа,
послужила за изготвяне на ПУП, а не като предвиждане на застроителния
план т.е. отразена е като сграда която не подлежи на запазване. След като
преустройваната сграда не е елемент на ПЗ, тя няма постоянен устройствен статут,
съответно не представлява търпим строеж по смисъла на §53 ал.1 от ПЗР на ЗИД
ЗУТ ДВ бр.101/22.12.2015г. за който е допустимо извършване на основен ремонт,
реконструкция и преустройство. Съществуващата заварена сграда попада в обхвата
на §53 ал.2 от посочената редакция на ПЗР на ЗИД ЗУТ – търпими строежи без
постоянен устройствен статут, за което свидетелства и издаденото удостоверение
по реда на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. За строежите по §53 ал.2 от ПЗР на ЗИД
ЗИТ/2015г. е допустимо да се преустройват вътрешно, да се променя
предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание
в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се
укрепват носещите конструкции. В изготвения проект – част Конструктивна, Доклад
за сеизмичната устойчивост, се констатира, че съществуващата сграда е
изключително компрометирана покривна конструкция, зидове в окаяно състояние и
неизползваем гредоред, дори като материал. Сградата не отговаря на действащите
изисквания за сеизмична устойчивост, стените са компрометирани и се нуждае от
укрепване, за да изпълнява функцията си. С проекта се предвижда изпълнение на
нова конструкция, състояща се от стоманобетонови колони от основи до покрив,
вкл. укрепващите греди, нови стоманобетонови плочи, нов покрив и ново
стоманобетоново стълбище. Целта на новата конструкция е да отнеме натоварването
от досегашната, която се състои от ивични основи,
тухлени зидове и гредоред, но е компрометирана. Прави се изцяло нова покривна
конструкция. Предвидените СМР са реконструкция по смисъла на §5 т.44 от ДР на
ЗУТ и са недопустими за търпи строеж без постоянен устройствен статут.
Констатира се и несъответствие между част „Архитектурна и част „Конструктивна“
по отношение на запазването на външните ограждащи зидове, като видно от доклада
за сеизмичната устойчивост зидовете са в окаяно състояние, като е запазен само
един откъм улицата, неукрепен и свободно стоящ. Същевременно в част
„Архитектурна“ външните ограждащи зидове са представени като съществуващи и
запазващи се. Предвиждат се само вътрешни преградни с дебелина 12см.
Издаденото РС не може да се мотивира със
Заповед №10-00-1947/11.09.2015г. на Кмета на община Стара Загора, съдържаща
нареждане за спешно укрепване на съществуващата сграда. Това е така, защото с
тази заповед се предприемат мерки за осигуряване безопасност и сигурност на
строежа, но въз основа на строителни книжа, при издаването на които е следвало
да се съобрази съдържанието на §53 ал.2 от ЗИД ЗУТ.
Вещото лице, назначено да изпълни СТЕ с оглед
установяване съществуването на фактите, посочени в оспорената заповед на
Начални РО НСК Стара Загора, дава следното заключение, не оспорено от
страните: След оглед на място
състоянието на сградата видно откъм улицата е следното – липсва цялостно покривната
конструкция, над зида на сградата, гредореда над първия етаж на кота 2л80м
Съществуват ограждащите стени, които са от тухлена зидария. Има формации и
пукнатини по стените, което означава, че са компрометирани. Жилищната сграда е
силно разрушена, не е годна за обитаване, не може да изпълнява функциите си в
сегашното си състояние, опасна е за
здравето и живота на обитателите на имота, застрашена от пълно само срутване,
тъй като е изложена на всякакви атмосферни влияния. Изработен е проект за
укрепването й състоящ се от следните конструктивни елементи, съгласно част СК: стомано бетонови носещи основи, единични фундаменти под
колони -11бр, над тях колони -11бр на кота 0.00 и кота 2.80, плочи с дебелина
12 см., два броя на посочените коти, греди по 13 броя на същите коти, нова
стълбищна клетка с рамена и площадки. Проекта по част АС включва изграждане на
нови вътрешни 12см зидове на кота -2.50м, кота 0.00м и кота 2.80. В проекта е
предвиден нов покрив с дървена покриван конструкция и покритие от керемиди. В
тази част на проекта външните 25см. тухлени зидове са посочени като
съществуващи. С укрепването и преустройството се осъществява носещ
конструктивен стомано бетовон
скелет. Премахват се компрометирания гредоред част от външни 25 см. тухлени
зидове, изгражда се нов покрив. Сградата не е осигурена в сегашния си вид за
поемане на 8-ма степен земетръс и също не може да поема вертикалните и
хоризонталните това, поради което е предвидено новото укрепване. На запад
сградата е построена на калкан с полумасивна жилищна сграда, която е с
ограждащи стени от тухлена и кирпичена зидария. Състоянието на преустройваната
жилищна сграда, която продължава и ще продължи да се самострутва
може да застраши съседната полумасивна жилищна сграда, която е с по-ниска
височина. В съдебно заседание вещото лице уточни, че носещата конструкция на
преустройваната сграда е напълно независима не би следвало да повлияе на
носещата конструкция на съседната сграда, която е построена на калкан с
процесната. В инвестиционния проект е предвидена нова стоманобетонова
конструкция от основите до таванската плоча на етажа. Има предвидени две нови
плочи със стоманобетонни греди в тях, които на кота нула и на кота 2.80м Те
представляват част от новата носеща конструкция. Предвидено е изграждане на нови
стоманобетонови единични фундаменти под единадесет броя нови носещи стомано бетонови колони. Всички тези елементи и фундаменти
представляват нова носеща конструкция на сградата. В част Архитектурна и в част
Конструктивна на ИП не е предвидена промяна във височината на етажите и
покрива. Предвидени са нови вътрешни зидарии. В настоящия ПУП е предвидено
застрояване до пет етажа. Невъзможно е
да се укрепи сградата без конструктивни елементи, които са видни от изготвения
проект – стоманобетонови основи под колони 11 бр,
носещи колони 11 бр на етаж, плочи с дебелина 12 см –
2 броя на кота 0.00м и кота 2.80м, греди 13 бр на
всяка кота, нова стълбищна клетка включваща стълбищни рамене и площадки.
Изграждането на новата стоманобетонова конструкция по етажи на сградата е
подробно описана в заключението. Не е възможно да се направи покрив без
конструкциите по проект – носеща и покривна.
При тези факти, по които няма спор между
страните, жалбоподателя твърди и иска от съда да приеме следното: Сградата е
търпим строеж по смисъла на §16 ал.1 от ЗУТ и не е вярно, че не е търпим строеж. Построена е преди 07.04.1987г.
и е отговаряла на действащия към момента на построяването й устройствен план от
1879г. Сградата попада в обхвата на §53 ал.2 от ЗУТ / следователно и по тази
квалификация няма спор между страните/, но се твърди, че тази норма е спазена,
тъй като сградата се преустройва вътрешно, не се променя предназначението й,
запазват се очертанията в хоризонтално и вертикално отношение – последното се
установява и от вещото лице, тъй като няма промяна във височината на
сградата. Дружеството – възложител
счита, че изпълнява Заповед №10-001947/11.09.2015г. на Кмета на община стара
Загора като по този начин осигуряват интереса и на собствениците на построената
на калкан съседна сграда. Позовават се на чл. 50 от ЗУТ, както и отричат да има
несъответствие между част Архитектурна и част Конструктивна, защото се запазва
конфигурацията на зида. Евентуално
претендират да се промени основанието за издаване на разрешението за строеж
т.е. да се приеме, че се касае за временен строеж. Претендира разноски.
Ответника – Началник РДНСК, чрез
процесуалния си представител в писмена защита поддържа всички доводи по
оспорваната заповед и иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна с
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Главния архитект на община Стара Загора,
чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отменена заповедта като
неправилна и незаконосъобразна.
Административен
съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно
доказателствата и закона, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена от лице с правен интерес, в срок и е допустима, но разгледана по
същество е неоснователна.
Заповед №
ДК-11-СЗ-4/17.04.2019г. е издадена от Началник РО НСК, понастоящем РДНСК Стара
Загора, който административен орган е с делегирани правомощия по чл.156 ал.3 от ЗУТ, съгласно цитираната по-горе заповед на Началник ДНК. Правната
квалификация, че се касае за реконструкция на търпим строеж, който не е
предвиден като запазващо се застрояване по действащия ПУП- ПЗ от 2203г. на
града е съответна на установените при административната проверка и от вещото
лице релевантни факти. Относими са онези факти, които са посочени в
констативния протокол от 12.04.2019г. на РДНСК Стара Загора и възпроизведени в
оспорената заповед, като съставляващи предмета на установяване и фактически
основания за отмяна на разрешението за строеж и одобрените с него инвестиционни
проекти, а именно: предвиденото в ИП укрепване, чрез изграждане на нова стомано бетонова конструкция е недопустимо за търпим
строеж, който не е елемент на действащия ПУП.
Тук е мястото да се даде отговор на поставения от жалбоподателя въпрос
за правното значение на Заповед №10-001947/11.09.2015г. на Кмета на община
стара Загора, с която на основание чл. 195 ал.5 от ЗУТ е наредено на
жалбоподателя да укрепи масивната жилищна сграда с идентификатор
68850.515.291.1 по КК на града, находяща се в УПИ ХІ-880 кв.59, съгласно
одобрени инвестиционни проекти в 60 дневен срок. Мотивите за издаването на това
разпореждане са установени при нарочна проверка полуразрушено състояние, без
покрива и дограма, застрашена от самосрутване. Издадена е виза за проектиране
на укрепване на масивна жилищна сграда, съгласно посочената заповед от Главния
архитект на общината на стр.29, върху комбинирана скица на УПИ ХІ-880 по ПРЗ от
15.10.2003г. идентичен с ПИ 68850.515.291 по КККР на град Стара Загора. Видно е
от комбинираната скица и от представената скица на ПИ на стр.30 по делото от СГКК
Стара Загора, че в ПИ с идентификатор 68850.515.291г. съществуват на калкан на
северна регулационна граница три сгради, като сградата с идентификатор
68850.515.291.1 / процесната и на улична регулация, а на визата за проектиране
върху комбинираната скица е защрихована. Предписаното укрепване не е основание
да се одобрят инвестиционни проекти и да се издаде разрешение за реконструкция
на търпим строеж, който няма постоянен градоустройствен статут по аргумент от
§53 ал.2 от ПЗР към ЗИД ЗУТ от 2015г. На следващо място дали тази заповед може
да се изпълни в съответствие с ограниченията, които ЗУТ налага по отношение на
търпимите строежи е въпрос относим към нейното изпълнение и няма релевантно
правно значение към настоящия правен спор. Удостоверението за търпимост също не
обвързва съда да приеме, че строежа е търпим, но жалбоподателя не сочи да е
законен, а поддържа, че е придобит като търпим и построен в сроковете по §16
ал.1 от ДР на ЗУТ, което изключва изобщо правната възможност търпимия строеж да
се обсъжда като временен по смисъла на чл.50 от ЗУТ. Преди да се обсъди
съдържанието на чл.50 от ЗУТ следва да се каже, че временни строежи се
изграждат в онези имоти, за които е предвидено изграждане на обекти собственост
на държавата и общините, като настоящия случай не е такъв. Извън чл.49 ал.1 от ЗУТ като аргумент за неприложимост на чл.50 от ЗУТ, следва да се каже, че
съдържанието на понятието застроени поземлени имоти, използвано в чл.49 ал.1
т.1 от ЗУТ се извежда от следващите разпоредби, а временен строеж е онзи, който
може да се изгради въз основа на разрешение за строеж в имот по чл.49 ал.1 от ЗУТ, ако този поземлен имот е застроен със законна изградена сграда. В тази
хипотеза може да се изгради едноетажна пристройка като временен строеж,
съответно да се преустрои таванското помещение на законно изградената сграда,
вместо пристрояване, да се изгради ателие или обект в обемите на пристройката и
т.н., но нормата визира законно застроени поземлени имоти, предвидени за
застрояване с обекти на държавата или общината т.е. за отчуждаване. Между
заварени и търпими строежи също има различие в предметното съдържание на
понятието. Първите са сгради, които отговарят на определението на §21 от ЗР на ЗУТ, поради което те се запазват при
изменение на подробните устройствени планове. С други думи това са предвидени в
предходния ПУП-ПРЗ строежи, които са
законно изградени. Няма твърдение в жалбата да се касае за законен строеж,
поради което не може да се обсъждат хипотезите на ЗУТ, касателно заварените
строежи, нито да се квалифицира реконструкцията на застрашения от самосрутване
търпим строеж като временен строеж. Видно от приложените на стр. 33 и 34 по
делото градоустройствени показатели по действащия от 2003г. ПУП-ПРЗ и
графичната част към него за УПИ І 880 в кв. 59 на град Стара Загора е
предвидено, посоченото в оспорената заповед строителство с височина до 18м за
жилищни нужди, при това свързано, както е показано на графичната част с УПИ ХІІ 879 на южна регулационна граница.
Съществуващите три сгради на северна регулационна са показани като съществуващи
строежи, но не могат да се третират като заварени, нито е предвидено тяхното
запазване.
Установените от
вещото лице факти отговарят на определението за реконструкция на строеж, дадено
в §5 т.44 от ДР на ЗУТ възстановяване – в случая на компрометираните външни
тухлени зидове и на покривната конструкция, която липсва, замяна на
конструктивни елементи – ивичните основи с нови
стоманобетонови колони и плочи, на всички основни части на носещата
конструкция, с които се увеличават
носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. Възстановяването
на търпим строеж е забранено от ЗУТ с разпоредбата на §53 ал.2 от ПЗР към ЗИД
ЗУТ ДВ бр.101 от 2015г. Основното разграничение между §53 ал.1 и ал.2 се състои
в придобиването на постоянен градоустройствен статут на търпимите строежи по
§16 ал.1 от ДР на ЗУТ и §127 ал.1 от ПЗР към ЗИД ЗУТ от 2012г. Това са
търпимите строежи всъщност, които са уредени в ЗУТ, тъй като останалите
разпоредби на посочените параграфи третират узаконяване на незаконните строежи.
Ако един строеж е търпим, като отговарящ на определенията на ЗУТ за строеж,
който не следва да се премахва, то същият може да се запазва, чрез
реконструкции т.е. наново да се изгради преди напълно да се е самосрутил и така да се реализира законен строеж в обхвата
на търпимия, но само ако е предвиден като вид и начин на застрояване на
поземления имот. Ако няма постоянен устройствен статут по действащ ПУП, то
търпимите строежи могат само да се преустройстват
вътрешно, да променят предназначението си, да се ремонтират, но без при тези
СМР да се изменя външните им очертания в хоризонтално и вертикално отношение и
без да се правят нови или да се укрепват носещите конструкции т.е. може да се
изпълняват само изрично посочените строителни дейности, но по начин който не
удължава годността на ползване на търпимия строеж. Той не се премахва
принудително, но и не следва да се запазва. Търпимостта предоставя на
собственика правото да ползва незаконния строеж, докато същия е годен, но без
да увеличава неговия срок на годност и без да има възможност да го
възстановява, чрез реконструкция и така да заобиколи закона като на мястото на
търпимия, незаконен и без постоянен устройствен статут строеж се построи нов
законен строеж, вместо предвиденото по действащия ПУП –ПРЗ. Допустимо е
запазването, чрез реконструкция само на онзи търпим строеж, който е придобил
траен устройствен статут.
Изхода от спора
обуславя основателност на искането на ответника за присъждане възнаграждение в
полза на ДНСК София на възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран
от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Финансово
Инвестиционна ГРУПА ПЛЮС“ ООД с ЕИК ********* против Заповед
№ДК-11-СЗ-4/17.04.2019г. на Началник РО НСК Стара Загора.
ОСЪЖДА
„Финансово Инвестиционна ГРУПА ПЛЮС“
ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
„Георги Сава Раковски“ №90, представлявано от управителя Н. Т. Н. да заплати на
ДНСК гр. София възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150лв/сто и петдесет/.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: