№ 14964
гр. С., 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110117175 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Р. К. С. срещу „Максима
България“ ЕООД.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между него и ответника е съществувало трудово
правоотношение за периода 19.06.2023г. – 11.08.2023г., като е заемал
длъжността „************“ в магазин на „Максима България“ ЕООД,
находящ се в к.к. С. Б.. Посочва, че според трудовия договор е било уговорено
заплащането на ваучери за храна в размер на 200 лв. на месец, както и 1300 лв.
нетно трудово възнаграждение според отработените часове при уговорено 9
часово работно време при 5-дневна работна седмица. Посочва, че за месец
юли 2023 г. е отработил пълен месец, но не е получил ваучери за храна на
стойност 200 лв. Поради това е депозирал молба-предизвестие пред
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Посочва, че
последния работен ден съгласно трудовия договор е бил 11.08.2023 г., но
въпреки отправена от ищцата молба трудовата й книжка не е била върната от
управителя на обекта с аргумента, че все още не е изпратена от централното
управление на работодателя в гр. С.. Посочва, че след отработване на
последния работен ден ищцата се е прибрала от к.к. С. Б. в гр. П., където
ищцата живее. Посочва, че многократно е провеждала телефонни разговори с
отдел „Човешки ресурси“, в които ги е помолила да изпратят трудовата й
книжка и дължимите ваучери за храна в техен обект в гр. П., откъдето ищцата
да си ги получи. Едва през месец септември 2023 г. ищцата е получила
обаждане, че документите и дължимите й ваучери за храна са изпратени в
обект на ответника в гр. П., ж.к. „С.“, където синът на ищцата Д. Ю. е отишъл
да ги получи, но са му предали единствено ваучери за храна на стойност 78 лв.
1
срещу което се е подписал с изписване на името си във протокол-ведомост.
Посочили са, че единствено тези документи са изпратени от отдел „Човешки
ресурси“ в гр. С. на ответното дружество. Посочва, че след това ищцата е
изпратила нарочна покана до ответника „Максима България“ ЕООД с техен
вх.№ ********** г. с искане за изплащане на дължимите ваучери за храна на
стойност 200 лв. и изпращане на трудовата книжка, като е упълномощила да
получи от нейно име адв. Р. Р.. В отговор на така изпратената покана
ответника е изпратил писмо на ищцата от 14.02.2024 г., с което уведомяват
ищцата, че ваучерите за храна са изплатени, за което представят като
доказателство ведомост от 21.08.2023 г. за обект, находящ се в гр. П., ж.к. „С.“,
кв. **, близо до бензиностанция ***, в който е положен подпис,
удостоверяващ, че ищцата е получила ваучери на стойност 200 лв. Ищцата
оспорва подписа в протокола-ведомост, като твърди, че не е положен нито от
нея, нито от неин пълномощник, като също така твърди, че не е получавала
ваучерите. Посочва, че ответникът признава, че трудовата книжка на ищцата е
у него и кани ищцата или нейн пълномощник да я получи в гр. С.. Поддържа,
че с неизпълнението на задължението си да върне трудовата й книжка след
прекратяване на трудовото правоотношение работодателят незаконно е
задържал последната, поради което дължи обезщетение за времето на
незаконното й задържане. Твърди, че основа за заплащане на обезщетението
по чл.226, ал.2 КТ е брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
месеца, в който е възникнало основанието за изплащане на обезщетението,
който месец в случая е месец юли 2023 г. през който брутното трудово
възнаграждение е в размер на 1366,94 лв. Поради това за периода на
задържане на трудовата книжка 11.08.2023 г. до 31.03.2024 г. претендира
обезщетение по чл.226, ал.2 КТ в размер на 10252,05 лв., а също така и
заплащане на неплатената стойност на ваучерите за храна за месец юли в
размер на 200 лв., както и присъждане на законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 26.03.2024г.до окончателното изпълнение.
Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК, е
постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани поради следните съображения: ответникът не
оспорва, че действително между страните е съществувало трудово
правоотношение, както и че последното е прекратено с предизвестие от
служителя, но твърди, че последният работен ден на ищцата при работодателя
е бил 12.08.2023 г., а не 11.08.2023 г., както е посочено в исковата молба.
Посочва, че с приложена към трудовия договор декларация, ищцата е
декларирала, че иска съхраняване на трудовата книжка в офис на отдел
„Човешки ресурси“ на „Максима България“ ЕООД в гр. С.. Оспорват
работодателя незаконно да е задържал трудовата книжка на ищцата. Твърди,
че управителя на търговския обект, в който ищцата е полагала труд, е
придвижила до централно управление на „Максима България“ ЕООД в гр. С.
заявлението на ищцата за прекратяване на трудовия договор, а от своя страна
отдел „Човешки ресурси“ на ответното дружество в гр. С. с куриерска пратка
чрез „Е.“ с товарителница № ********** е изпратил до обекта в к.к. З. п., в
2
който ищцата е полагала труд заповед за прекратяване на ТПО № ******** г.,
както и надлежно оформената трудова книжка на ищцата. Посочва, че
пратката с трудовата книжка и заповедта за прекратяване на трудовия договор
е пристигнала в обекта, в който ищцата полага труд на 11.08.2023 г., поради
което ответникът твърди, че е добросъвестен, тъй като е изпратил трудовата
книжка до местоработата на ищцата, но последната не е била заинтересована
да я получи. Не оспорват, че ищцата е канила няколко пъти ответника да й
предаде трудовата книжка, но служителката на ответника от отдел „Човешки
ресурси“ Г. П. ищцата е поканена да получи трудовата си книжка лично в
офиса на отдел „Човешки ресурси“ в гр. С.. След получаване на поканата от
13.02.2024 г. ответникът е не е изпратил трудовата книжка, тъй като ищцата не
е посочила лице с представителна власт, което да има право да получи от
нейно име трудовата книжка, а също така в посочения от ищцата обект, където
е посочила, че й е удобно да получи трудовата си книжка – гр. П., ж.к. „С.“ –
личните й данни биха могли да бъдат обработвани от неоторизирани лица без
съгласие на ищцата и в нарушение на ЗЗЛД. Поради това ответникът в отговор
на писмото на ищцата е изпратил писмо с изх.№ ************* г., с което е
поканил отново ищцата да получи трудовата си книжка от офис на отдел
„Човешки ресурси“ в гр. С. лично или чрез адв. Р. Р. или друг упълномощен
представител или при изрично писмено изразено желание на ищцата
трудовата книжка ще бъде изпратена на посочен от нея адрес чрез куриерска
служба. Посочва, че след получаване на настоящата искова молба ответникът
е изпратил трудовата книжка на ищцата серия № ********** чрез куриерска
пратка с товарителница № **********. Поддържа, че е налице забава на
ищеца, както и оспорва че работодателя е изпаднал в забава. Оспорва ищцата
да е претърпяла вреди от евентуално задържане на трудовата книжка, както и
причинна връзка между нарушението и вредите. Оспорва иска за ваучери за
храна, моли да не се допуска назначаване на експертиза, тъй като гражданския
съд не може да установява извършени ли са престъпления. Посочва, че
подписът в протокол-ведомост от 21.09.2023 г., удостоверяващ получаването
на 200 лв. ваучери за месец юли 2023 г. е положен от сина на ищцата Д. Ю..
Въз основа на посоченото, моли съдът да отхвърли изцяло предявените
искове. Претендира разноски за делото.
В съдебно заседание, проведено на 05.02.2025 г., съдът е приел изменение
на предявения иск по чл. 226, ал. 2 КТ, чрез увеличаване на неговия размер -
от първоначално претендираната сума в размер на 10 252,05 лв., на сумата от
13 467,40 лв.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226,
ал.2 КТ, чл. 269, ал. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за следните суми: сумата 13 467,40 лв. –
обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца Р. К. С.,
след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника „Максима
България“ ЕООД, дължимо за периода от 11.08.2023г. до 31.03.2024г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на ИМ – 26.03.2024г., до
3
окончателното изпълнение; сумата от 200лв. – парична равностойност на
непредоставени ваучери за храна за м. юли 2023г. , сумата от 16,28 лв. –
обезщетение за забава върху главницата от 200.00 лева за периода от
21.08.2023г. до 26.03.2024г. /съобразно УМ от 15.04.2024г./, ведно със
законните лихви върху главниците, считано от датата на подаване на ИМ –
26.03.2024г., до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ (ред. ДВ, бр. 26 от 1986
г.)
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ работодателят и виновните
длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за
вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му
книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено
За основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца
е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване: 1.
прекратено трудово правоотношение, 2. незаконно задържане на трудовата
книжка на работника или служителя, 3. наличие на причинени вреди, 4.
причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и
причинените вреди 5. размер на брутно трудово възнаграждение по чл. 228
КТ. При доказване на обстоятелствата по т.1 и 2, обстоятелствата по т.3 и т.4
се предполагат до доказване на противното от ответника.
При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да
докаже, че е предал трудовата книжка на работника или негов упълномощен
представител или че е изпълнил процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж, като е поканил ищцата да се яви, за да
получи лично трудовата си книжка с получено от нея писмо с обратна
разписка, евентуално заплащане на дължимото обезщетение по чл.226, ал.2
КТ, както и да докаже, че ищцата не е претърпяла вреди от задържане на
трудовата книжка. В този смисъл, съдът е разпределил доказателствена тежест
на страните с изготвения проект на доклад по делото, обективиран в
Определение № 24524/13.06.2024 г., обявен за окончателен без възражения.
Между страните е безспорно, че е сключен трудов договор на 19.06.2023
г., който, към момента на депозиране на исковата молба е прекратен, както и
че трудовата книжка на ищцата се е държала от ответника-работодател към
момента на получаване на исковата молба и същата е предадена на ищцата на
25.04.2024 г. Не е спорно също, че на 13.02.2024 г. ответникът е получил
покана от ищцата, съдържаща искане ответникът да заплати 200 лв. –
неплатени ваучери за храна и да й върне трудовата книжка.
Спорно между страните е дали задържането на трудовата книжка – до
предаването й на 25.04.2024 г., е незаконно, дали ищцата е претърпяла вреди,
причинна връзка между задържане на трудовата книжка и вредите, датата на
прекратяване на трудовия договор, заплатена ли е на ищцата, респективно на
неин представител, сумата от 200 лв. – ваучери за храна за м.07.2023 г. до
25.04.2024 г., както и какъв е размерът на брутното й трудово възнаграждение.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 1/02.12.2019 г.
по тълк. д. № 1/2019 г. на ОСГК, ВКС, незаконно задържане на трудовата
4
книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или
служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване
на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За
работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и
ал. 3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато
трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата
книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя
до предаването на трудовата книжка. За да се освободи работодателят от
последиците на забавата си да предаде трудовата книжка на работника или
служителя, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или служителя
с писмо с обратна разписка кога следва да се яви, за да получи лично
трудовата си книжка. В случая, в рамките на исковия период, работодателят не
е изпълнил нарочната процедура, в която изискванията са формални и не
подлежат на разширително тълкуване.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства – чрез разпит на
свидетелите Г. П. и И. Ц. (ценени от съда при условията на чл. 172 ГПК),
безспорно се установява по делото, че след прекратяване на трудовото
правоотношение, работникът не е получил трудовата си книжка, която е била
оформена и изпратена в обекта по месторабота в к.к. С. Б., след което върната
отново в гр. С.. За тези обстоятелства ищцата е била уведомена единствено по
телефон. Законодателят е предвидил, че поведението на работника, води до
възникване на задължение за работодателя, който за да се освободи от
неблагоприятните последици за заплащане на обезщетение, следва да съобщи
на работника или служителя, чрез писмо с обратна разписка, кога следва да се
яви, за да получи лично трудовата си книжка. Едва след като бъде изпълнена
процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТКТС, бездействието на работника да получи
лично или чрез пълномощник трудовата си книжка, представлява неоказано
съдействие и елиминира отговорността на работодателя. Следователно, в
случая е налице незаконно задържане на трудовата книжка.
Доколкото незаконното задържане на трудовата, води до оборима
презумпция за настъпването на вреди за работника, в тежест на работодателя е
да проведе насрещно доказване (така в проекта на доклад по делото), което в
случая не е сторено. Фактът, че за ищцата е регистрирано излизане от Р.Б. през
ГКПП В. Д. м. на 20.08.2023 г. и съответно влизане в Р.Б. през ГКПП Русе Д.
м. на ******** г.(така писмо от ГД „Г. п.“ при МВР с вх. № *********** г.), не
може да доведе до еднозначен извод, че същата непременно не се е намирала
на територията на страната, за целия период. Още повече, че в съответствие
със съвременните средства за комуникация, вкл. и кандидатстване за работа по
електронен път, физическото присъствие на кандидат за работа и/или явяване
на място в предприятието на потенциален работодател, не е задължително
необходимо условие, за разлика от представянето на официален
удостоверителен документ, какъвто е трудовата книжка. В тази връзка и
доколкото други доказателства не са ангажирани по делото, съдът намира, че
законовата презумпция за настъпване на вреди от незаконното задържане на
трудовата книжка на ищцата, не е оборена, поради което ответникът дължи
5
обезщетение, считано от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение – 12.08.2023 г. (съгласно Заповед № ******** г. на
управителя на ответното дружество) до посочената в исковата молба дата –
31.03.2024 г. Обстоятелството, дали ищцата е постъпила на работа на
17.04.2024 г. (съобразно справка за регистрирани трудови договори от НОИ), е
ирелевантно по делото, доколкото попада извън исковия период.
По размера на обезщетението.
Изчисляването на размера на обезщетенията по раздел ІІІ, глава Х КТ, се
извършва въз основа на брутното трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението, или
последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено - чл. 228 КТ. Съгласно чл.
17, ал. 1 Наредба за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл. 228 КТ се
включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната
заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда,
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с
наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов
договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено
в КТ, както и други изрично изброени възнаграждения. В чл. 15 НСОРЗ като
допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, се определят
тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит
трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни
възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за
съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от
отработеното време. Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен
характер са тези по чл. 11 НСОРЗ - за по-висока професионална квалификация
(работник или служител, притежаващ образователна и научна степен "доктор"
или научна степен "доктор на науките") и по чл. 12 НСОРЗ - за придобит
трудов стаж и професионален опит. Те са задължителни за изплащане /чл. 6,
ал. 1, т. 1 НСОРЗ/, когато са налице предпоставките за придобиване правото да
се получават от конкретния работник или служител
За установяване на брутната заплата на ищцата, е допусната, изслушана и
приета по делото ССчЕ. Експертът е установил, че размерът на брутното
трудово възнаграждение по чл. 228 КТ за месеца, предхождащ месеца, в който
е възникнало основанието за съответното обезщетение - месец 07.2023 г.
последният пълен отработен месец, е 800 лв. (осемстотин лева). На тази база е
даден отговор, че размерът на обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ за периода от
11.08.2023 г. до 31.03.2024 г. (включително) възлиза на сумата от 6 154,20 лв.
(шест хиляди сто петдесет и четири лева и 20 стотинки). Съдът кредитира
изцяло заключението на вещото лице, което е обосновано, мотивирано и
компететно изготвено. В тази връзка, съдът намира за неоснователни
възраженията на ищцата, че в брутното трудово възнаграждение следва да
бъде включен изплатеният за месец 07.2023 г. „бонус“ към основната заплата,
който възлиза на 898,38 лв. Видно от съдържанието на чл. 26 от Вътрешните
правила за работна заплата на „Максима България“ ЕООД, съобразно
6
постигнати резултати на дружеството, работодателят едностранно може да
определи бонус на свои служител/и. Следователно, изплащането на премия
към основаната заплата в размер на сумата от 898,38 лв. за м. 07.2023 г.
(съответно – 301,70 лв. и 313,04 лв. за м.06. и 08.2023 г.) под формата на
„бонус“, не е в зависимост само от времето, през което работникът е
престирал труд, а и в зависимост от евентуално постигнати резултати (при
достигане на определени показатели и по преценка на работодателя).
Допълнително възнаграждение, което не е в зависимост единствено от
отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя според
качеството на положения труд, не е с постоянен характер по смисъла на чл. 15,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
поради което то не се включва в брутното трудово възнаграждение при
изчисляване на обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ. В същия смисъл е и
съдебната практика, което приема, че целевата награда и месечната премия,
поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да наградят
показан висок трудов резултат, не спадат към допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер (така Решение № 176/10.01.2019 г. по
гр. д. № 3658/2017 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 55/12.03.2014 г. по гр. д. №
4256/2013 г. на ВКС, IV г. о. Решение № 159 от 13.08.2018 г. по гр. д. №
3836/2017 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 531 от 03.10.2024 г. по гр. д. №
3226/2023 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 540/07.07.2010 г. по гр. д. № 895/2009
г. на ВКС, ІV ГО, Решение № 847/14.01.2011 г. по гр. д. № 1558/2009 г. на
ВКС, ІV ГО, Решение № 167/24.07.2013 г. по гр. д. № 1372/2012 г. на ВКС, ІІІ
ГО; и др.).
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск по чл.
226, ал. 2 КТ, е частично основателен, като доказан до сумата от 6 154,20 лв.,
до която следва да бъде уважен и съответно отхвърлен за разликата над тази
сума, до пълния предявен размер от 13 467,40 лв.
По иска с правно основание чл. 269, ал. 2 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, по което е договорено предоставяне на ваучери за
храна, както и техния размер. При установяване на горното в тежест на
ответника е да докаже, че е заплатил процесната сума.
Договарянето и размерът не са спорни между страните. Ответникът
въвежда възражение за погасяване на задължението, чрез плащането му.
Представен е протокол-ведомост от 21.08.2023 г., в който на ред 9 е посочено,
че ищцата е получила сумата от 200 лв. – ваучер за храна, което е
удостоверено с подпис на лицето. Във връзка с оспорване на авторството на
подписа положен срещу името на ищцата, съдът с Определение №
41750/15.10.2024 г., е открил производство по реда на чл. 193 ГПК и е
допуснал изготвянето на съдебно-графологическа/почеркова експертиза.
Видно от заключение с вх. № 13564/15.01.2025 г. на СПочЕ, изготвена от в.л.
инж. С. Ц., подписът, положен от името на Р. К. С. в графа "Подпис" на
Протокол-Ведомост на „Максима България" ЕООД, под № 9 след името „Р. К.
С.", с дата на съставяне: 21.08.2023 г. - обект на експертизата, не е изпълнен от
Р. К. С. или от Д. З. Ю..
7
В тази връзка, съдът се е произнесъл с протоколно определение от
03.02.2025 г., с което е признал за установено на осн. чл. 194, ал. 2, вр. ал. 193,
ал. 2 ГПК, че Протокол-ведомост на „Максима България" ЕООД от 21.08.2023
г. представлява неистински документ в частта относно авторството на подписа
на ищцата Р. К. С. и го е изключил от доказателствата по делото.
При това положение, съдът намира, че възражението на ответника за
плащане на процесната сума от 200 лв. – ваучери за храна е неоснователно,
поради което предявеният иск по чл. 269, ал. 2 КТ е основателен и следва да
бъде уважен. Доколкото по делото се установява главният дълг, както и
изпадане на длъжника в забава (вземането за процесната сума е изискуемо при
прекратяване на трудовото правоотношение), то ответникът дължи и
обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, изчислено до датата на подаване на
исковата молба – 26.03.2024 г. При изчисляване размера на дължимата лихва
чрез ел. калкулатор (https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html), за което
не са необходими специални знания, съдът констатира, че същият изчислен за
посочения в исковата молба период 21.08.2023 г. – 26.03.2024 г., възлиза на
сумата от 16,28 лв., поради което предявеният акцесорен иск е основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски възниква и за двете страни,
съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете. Ищецът
претендира разноски, съобразно списък по чл. 80 ГПК, за присъждане на адв.
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, за което е представен ДПЗС (л. 2 от
делото). Съдът, като съобрази размерът на уважената част от исковете,
намира, че в тежест на ответника, следва да бъде възложена сумата в общ
размер на 950 лв.- адв. възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна
адвокатска защита по делото. На основание чл. 359 КТ, ищецът е освободен от
заплащането на такси и разноски за производството, дължими в полза на
бюджета на съда, поради което такива не следва да му бъдат възлагани.
Същият следва да понесе отговорност за разноските, направени от насрещната
страна, каквито се претендират съобразно представен от ответника списък по
чл. 80 ГПК, за юрисконсултско възнаграждение. При първоначално определен
от съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК размер от 600 лв., пропорционално на
отхвърлената част от исковете, в тежест на ищеца следва да бъде възложена
сумата от 321,05 лв.
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съда, държавна
такса в размер на 4% от цената на уважената част от предявените искове, но не
по-малко от 50 лв. за всеки иск, а именно – сумата в общ размер от 638,70 лв.
(538,70лв.+50лв.+50лв.), както и сумата от 511,41 лв. – разноски за
възнаграждение за ССчЕ и СПочЕ, (платени от бюджета на съда),
пропорционално на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът,
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА на основание чл. 226 ал. 2 КТ „Максима България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Ботевградско шосе“ № 247, ет. 2, да заплати на Р. К. С., ЕГН **********, с
адрес: с. К., обл. П., ул. „П.“ № *, сумата от 6 154,20 лв. (шест хиляди сто
петдесет и четири лева и 20 стотинки) – обезщетение за незаконно задържане
на трудовата книжка, след прекратяване на трудовото правоотношение с
ответника, дължимо за периода от 11.08.2023г. до 31.03.2024г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на ИМ – 26.03.2024г., до окончателното
плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 6 154,20
лв. до пълния предявен размер от 13 467,40 лв., като недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 269, ал. 2 КТ и на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
„Максима България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Ботевградско шосе“ № 247, ет. 2, да заплати на Р. К.
С., ЕГН **********, с адрес: с. К., обл. П., ул. „П.“ № *, сумата от 200 лв.
(двеста лева) - парична равностойност на непредоставени ваучери за храна за
м. юли 2023г. и сумата от 16,28 лв. (шестнадесет лева и 28 стотинки) –
обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода 21.08.2023 г. –
26.03.2024 г.,
ОСЪЖДА на осн. чл. 38 ЗАдв и чл. 78, ал. 1 ГПК, „Максима България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Ботевградско шосе“ № 247, ет. 2, да заплати на адв. Р. Н. Р. от АК-П.,
сумата от 950 лв. – адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, Р. К. С., ЕГН **********, с адрес: с.
К., обл. П., ул. „П.“ № *, да заплати на „Максима България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ботевградско
шосе“ № 247, ет. 2 сумата от 321,05 лв. –юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, „Максима България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ботевградско
шосе“ № 247, ет. 2, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Софийски районен съд сумата от 638,70 лв. – държавна такса за
уважените искове, както и сумата от 511,41 лв. – възнаграждения за експерти.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9