Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Каварна, 15.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД КАВАРНА в публично заседание на десети ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря Анастасия Митева и в присъствието на
прокурора .......................... разгледа докладваното от съдията Гр.Д. № 38
по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК, предявена от М.Т.Й., срещу Й.П., с която се иска от съда да постанови решение,
с което да замести липсващото съгласие на бащата, гражданин
на РТурция, по отношение на
детето Ю.Й.П., ЕГН **********, същото да пътува извън пределите на
страната за неограничен период от време, многократно и неограничено без
конкретен повод и случай, до навършване на пълнолетие, придружавано от своята
майка М.Й., баба му по майчина линия А.И. и К. Т. М. - леля.
В исковата молба
са изложени твърдения, че с влязло в сила решение № 92/11.11.2016
г. по гр.д. № 347/2015 г. на КРС, е прекратен брака между ищцата и ответника,
като родителските грижи по отношение на детето Ю.са предоставени на майката.
Със същото решение съдът е дал разрешение заместващо съгласието на бащата
детето да пътува извън страната за срок от три години. Тъй като разрешения срок
е изтекъл на 07.12.2019 г. то е възникнал отново интерес за страната да поиска
определяне на нов срок, а именно до навършване на пълнолетие, в който детето да
може да пътува извън пределите на РБългария.
В проведеното съдебно заседание ищцата, чрез
упълномощения си процесуален представител поддържа предявения иск, като моли
разрешението да бъде издадено за държавите Германия, Полша и Англия, за да може
детето свободно да пътува и пребивава при близките си живущи в посочените
държави.
В срока по чл.
131 от ГПК от назначения на ответника особен представител на
основание чл. 48, ал. 2 от ГПК, е депозиран отговор на исковата молба, с който
се изразява становище за допустимост на иска. В проведеното открито съдебно
заседание особеният представител
изразява становище за основателност на молбата, като счита, че изцяло в интерес
на детето е да му бъде разрешено да пътува в чужбина и най-вече да може да се
връща в родната си държава и да общува с роднините си.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че ищцата и ответникът са
родители на детето Ю.Й.П., ЕГН **********, като в тази насока е и приетото като
доказателство удостоверение за раждане на детето. Установява се от
представеното решение № 92/11.11.2016 г. по гр.д. № 347/2015 г. на КРС, че
бракът между родителите е прекратен с развод, като упражняването на
родителските право по отношение на малолетното дете Ю.е предоставено на
майката. С решението съдът е дал разрешение заместващо съгласието на бащата Й.П.,
детето Ю.да пътува без ограничение на броя на пътуванията, тяхната
продължителност и времето, през което се провеждат за срок от три години от
влизане в сила на решението, придружавано от своята майка М.Т.Й., своята баба Х. А.И. и леля си К. Т. М..
От
представеното удостоверение изд. от ОД на МВР Добрич, група „Миграция” се
установява, че Й.П., роден на *** г. с турско гражданство е бил краткосрочно
пребиваващ в РБългария, на осн. чл. 27, ал. 2 от ЗЧРБ до 23.04.2009г. по
хуманитарни причини, със заявен адрес с. *****, ул. „Втора” № 4.
От представеното в превод на български език потвърждение
за прием в пети клас за учебната 2020/2021 г. се установява, че Ю.П. е записана
в 5 клас на Основен етап на обучение в Училище „Хайнрих Ман” за настоящата
учебна година.
Представени са в легализиран превод на
български език удостоверение от Обща здравноосигурителна каса Хесен и
потвърждение за адресна регистрация, от които се установява, че ищцата и
детето, считано от 15.09.2020 г. са с регистриран адрес Дитценбах, Галише щрасе
1/9 OG десен, както и че М.Й. е претърпяла трудова злополука, поради което в
периода 22.11.2018 г. до 03.12.2020 г. е в болничен, поради неработоспособност.
От показанията на разпитаната по делото
свидетелка В.А., без родство със страните, се установява, че познава ищцата и
детето, т.к. живеят в съседство. Знае, че от пет години Ю.живее в Германия при
майка си, където и учи. Знае също, че при заминаването си за Турция бащата не е
оставил декларация за съгласие детето да пътува в чужбина, което е пречка Ю.да се връща в България и да гостува на
роднините си.
При така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 76, т. 9 от ЗБЛД
предвижда, че не се разрешава напускането на страната на непълнолетни лица,
които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от
своите родители, настойници, попечители, като при разногласие между родителите
спорът се решава по реда на чл. 127а СК.
Съгласно посочената
разпоредба, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между
тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
За уважаване на депозираната молба с
посоченото правно основание, в производството, имащо характер на спорна съдебна
администрация, следва да се установи по делото, че страните са родители на
детето, които не са постигнали съгласие относно излизането извън граница на
детето, както и че заместването на съгласието на родителя, който не дава
разрешението си, е в интерес на детето. Целта на цитираната по-горе нормативна
уредба е от една страна да защити в максимална степен децата, така и да охрани
от друга страна техните права, като не се ограничава излишно възможността им да
пътуват, когато това е в техен интерес.
Безспорно е, че до завеждане на делото бащата
не е дал съгласието си за пътуване извън страната на детето. Установи се от
събраните по делото доказателства, че майката заедно с детето се е установила
да работи и живее във Федерална република Германия в град Дитценбах, Галише
щрасе 1, както и че Ю.е записана като ученичка в пети клас в училище „Хайнрих
Ман” в същия град.
Несъмнено е, че майката която упражнява
фактически родителските права, и детето имат право на свободно придвижване,
като това право е гарантирано, както от КРБ, така и от ЕКПЧ и Конвенцията за правата на детето.
Предвидено е, че то би могло да бъде ограничено само със закон, за защита на
националната сигурност, народното здраве и права и свободи на други граждани - чл. 35 КРБ,
чл. 2 от Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи относно признаването на някои права и свободи освен вече
провъзгласените в Конвенцията и в Първия протокол № 1, където е закрепено
правото на свобода на придвижване. Аналогично е и разрешението дадено в чл. 10
от Конвенцията за защита правата на детето. Поставяне на ограничения относно
възможността на детето да пътува свободно в рамките на държавите от ЕС и Англия придружавано от своята майка и близки
родственици би се явило неоправдано спрямо неговите интереси.
При установените факти по делото, съдът
намира, че липсата на съгласие от страна на единия родител, препятства излишно
правата и свободите на детето, регламентирани и защитени от закона. Пребиваването
на детето в Германия и възможността да посещава Република Полша и Англия,
където живеят роднините му е изцяло в негов интерес, т.к. ще благоприятства за
формиране на непосредствени представи за света и разширяване на познанията му,
а оттук и за оформянето му като личност. Посочените държави не са място на
размирици и природни бедствия, а напротив - същите са пример за благоденствие,
поради което не се застрашават интересите на детето. Същото е вече във възраст,
в която пълноценно може да възприема информация, с която ще се обогати при
пътуването си.
С оглед на горното и преценявайки всички
значими обстоятелства, съдът намира, че молбата следва да бъде уважена, чрез
даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да пътува без
ограничения на броя на пътуванията, придружавано от своята майка, баба по
майчина линия и леля, за срок до навършване на пълнолетие в държавите –
Германия, Полша и Англия.
На основание чл. 127а,
ал.4 СК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на
настоящото решение доколкото съдът прецени, че е в интерес на детето да
осъществи пътуванията.
Мотивиран от така изложените съображения, Каварненски
районен съд
Р Е Ш И:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на
бащата Й.П. - ЙОРДАНОВ, роден на *** г. турски гражданин, детето Ю.Й.П., ЕГН **********,
да пътува, без ограничение в периодите на пребиваване и броя на пътуванията,
придружавано от своята майка М.Т.Й., ЕГН **********, баба си по майчина линия Х. А.И. и леля си К. Т. М., до Република
Германия, Република Полша и Англия, за срок до навършване на пълнолетие, на
основание чл. 127а СК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението
на основание чл. 127а, ал.
4 СК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добрички
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………