Решение по адм. дело №871/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.10 ал.7 от Закона за семейните помощи за деца вр. с чл.145 и сл. от АПК, образувано по жалбата на С. В. – гражданин на Украйна с разрешение за постоянно пребиваване, валидно до 23.05.2030г. като законен представител на малолетната Е. В., родена през 2018г, придружена и от майка си - гражданска на Украйна с временна закрила, против Заповед №ЗСП/Д-СТ/6118/30.07.2025г на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ град Стара Загора, с която е отказано признаване правото по чл.10а ал.1 от ЗСПД на основание чл. 3 т.5 от същия закон – право на семейни помощи за деца имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който РБ е страна. Между Украйна и РБ няма сключен такъв договор.

С жалбата се иска от съда да бъде отменена заповедта като постановена в противоречие с чл.39 ал.1 т.4 от ЗУБ, според която норма временна закрила предоставя право на социално подпомагане, а помощите за деца са вид социално подпомагане, което не се предоставя с изключителното условие за българско гражданство по аргумент от чл.47 ал.1 от Конституцията на РБ, според който отгелждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата.

Ответникът Директор Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Стара Загора представя административната преписка. Представлява се от от редовно упълномощен юрисконсулт. Иска от съда да бъде отхвърлена жалбата.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Заповед №ЗСП/Д-СТ/6118/30.07.2025г на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ град Стара Загора е незаконосъобразна като постановена при неправилно приложение на материалния закон. Неприложима е нормата на чл.3 т.5 от Закона за социалното подпомагане, защото тя е в сила от 2004г, а по-новата норма на чл.2 ал.2 т.6 - еднократна помощ за ученици, е в сила от 28.07.2015г и в първоначалната редакция е обхващала само учениците, записани в първи клас. В настоящата й редакция еднократната помощ по чл.2 ал.2 т.6 вр. с чл.10а ал.1 от Закона за семейните помощи за деца е насърчителна и поощрителна мярка за субектите на задължението по чл.2 ал.4 вр. с чл.12 ал.2 т.6 от Закона за социалното подпомагане. Постоянно пребиваващите чужденци и тези с временна закрила имат задължението по чл.2 ал.1 и това по чл.2 ал.4 вр. с чл.12 ал.2 т.6 от Закона за социалното подпомагане, защото са субекти на правото на социално подпомагане - чл. 2 ал.6 от ЗСП. Всички субекти на правото на социално подпомаганен имат и задължения към държавата - да включват децата си в системата на задължителното пред училищно и училищно подпомагане, срещу чието изпълнение имат право на семейни помощи за деца по чл.2 ал.2 т.6 вр. с чл.10а ал.1 от ЗСПД като насърчителна мярка, а неизпълнението му по аргумент от чл.12 ал.2 т.6 вр. с чл.2 ал.4 от Закона за социалното подпомагане води до санкция - отрича признаването и упражняването на социално подпомагане, под която и да форма на упражняване на това право. Изрично е указано в чл.12 ал.2 т.6 от ЗСП, че всяка социална помощ е обусловена от включване на децата в системата на задължителното образование. Субектите на правото на социално подпомагане са посочени в чл.2 ал.6 вр. с ал.3 от Закона за социалното подпомагане, която разпоредба е с по-широк обхват и по-нова редакция от тази на чл.3 т.5 от Закона за семейните помощи за деца. Като субекти на правото на социално подпомагане чужденците с разрешение за постоянно пребиваване/ с временна закрила, имат задължението да включват децата си в системата на задължителното образование, като условие за упражняване на правото на социално подпомагане под каквото и да е форма, а за изпълнението му могат да се ползват от насърчителната мярка по чл.2 ал.2 т.6 вр. с чл.10а ал.1 от ЗСПД. Задължението по чл.2 ал.1 и по чл.12 ал.2 т.6 от Закона за социалното подпомагане са елемент от съдържанието на статута на лицата като български граждани, чужденци с право на постоянно пребививане или чужденци с предоставено право на временна закрила - те всички са лица, които живеят в РБ и съставлят едно общество, на което дължат и което им дължи. Българското законодателство не противоречи на Правото на ЕС, но следва да се прилага съобразно темпоралното му действие, смислово и телеологично тълкуване - целта на нормата. Насърчителната мярка по чл.10а ал.1 от ЗСПД, както и санкцията за неизпълнение на задължението по чл.12 ал.2 т.6 от ЗСП са начина, по който държавата изпълнява ангажимента си по чл.1 ал.2 от Закона за закрила на детето - да осигури образование на всички деца. Правните норми почти никога не се съдържат в текста на една разпоредба, още повече когато нейната редакция не е променена и съобразена с редакцията на тези разпоредби, които изграждат цялата правна конструкция на отношението между държавата и членовете на обществото с предмет социалното и други видове подпомагане, чрез които основни Конституционни принципи са действащо право. Настоящият случай е именно такъв - чл.10а ал.1 от Закона за семейните помощи за деца е насърчителна мярка за субектите на задължението за образование на децата до задължителната степен, което се престира на държавата, а тя го осигурява с две средства - поощрение и санкция. Обществото дължи помощ, ако към него са изпълнени задължения, а тогава и държавата предоставя равна помощ на всички деца. Целта е да се мотивират родителите на всички деца, не само социално слабите да се грижат за тяхното образование. След като чужденците с посочения статут носят задълженията и правата по социалното включване и подпомагане, то и насърчителните мерки са тяхно право, а нормата на чл.3 т.5 от Закона за семейните помощи за деца е приета още през 2004г, когато мярката по чл.2 ал.2 т.6 вр. с чл.10а ал.1 от ЗСПД не е била в сила. Към 2004г целта, която нормата на чл.3 т.5 от ЗСПД е следвало да постига е била друга и впрочем социална, но към настоящия момент еднократната помощ не е социално подпомагане а само поощрителна мярка - аргумент и от това, че се отпуска без оглед на материалното и семейното положение на родителите, а само поради включване в образованието, и от чл.10а ал.5 от ЗСПД - размера се определя със Закона за държавния бюджет.

Накратко, правната конструкция, която урежда случая е следната: субектите на правото на социално подпомагане са очертани в чл.2 от Закона за социалното подпомагане и всички те имат еднакви и равни права и задължения. Едно от тези задължения е включването на децата в системата на училищно и предучилищно образование. Изпълнението му е скрепено с насърчителна мярка по чл.2 ал.2 т.6 вр. с чл.10а ал.1 от Закона за семейните помощи за деца и като по-нова нормата на чл.2 от Закона за социалното подпомагане дерогира по-тесния кръг на лицата по чл.3 от Закона за семейните помощи за деца, но освен това е съобразена с предназначението на този вид семейната помощ - тя се предоставя за включване в училищното образование, което се изсиква по силата на Закона за социалното подпомагане. Санкцията за неизпълнение на това задължение е в Закона за социалното подпомагане – правото на социално подпомагане ще бъде отказано, ако това същото задължение не е изпълнено. Това е целта на законодателя – да осигури на децата образование, съгласно прогласеното в чл.1 ал.2 от Закона за закрила на детето. Помощта по чл.2 ал.2 т.6 вр. с чл.10а ал.1 от Закона за семейните помощи за деца не е социално подпомагане, тя не е социална помощ – нито е изброена в ЗСП като такава, нито това е целта й, нито зависи от доходите на родителите. Тя е мярка насърчителна и доброволна, мотивираща. Обратно, ако задължението не е изпълнено, родителите дори да са субекти на правото на социално подпомагане, то те няма да могат да го упражнят, защото не са изпълнили задължението си към държавата да включат децата си в системата на задължителното образование. Настоящият състав не намира противоречие в законодателството ни спрямо приложимото Право на ЕС, защото се посочи до тук, че всички законови норми, които да осигурят равенство на децата и на чужденците със статут по ЗУБ и по ЗЧРБ са приети и няма пречки да бъдат прилагани – те осигуряват равна закрила на децата и ангажимент към основните жизнени потребности на всички, които живеят в страната на законно основание и са членове на обществото.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.173 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед №ЗСП/Д-СТ/6118/30.07.2025г, издадена от Директор дирекция „Социално подпомагане“ град Стара Загора, по жалба на С. В..

ВРЪЩА на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Стара Загора преписката по Заявление-декларация с вх. №ЗСПД/Д-СТ/6118/23.07.2025г за ново произнасяне при спазване указанията на съда за не приложимост на чл.3 т.5 от Закона за семейните помощи за деца.

Решението е окончателно. Препис от решението да се връчи на страните.