Определение по дело №29469/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 септември 2025 г.
Съдия: Моника Христофорова Христова
Дело: 20241110129469
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39089
гр. София, 19.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110129469 по описа за 2024 година
С депозираната от ответника И. К. Ц. молба, вх. № 303030/16.09.2025 г. е релевирано
искане по чл. 83 ГПК за освобождаването й от заплащане на държавна такса за въззивно
обжалване на постановеното по делото решение, като към молбата е представена декларация
по 83,ал.2 ГПК.
От представената декларация се установява, че декларира месечен доход от заплата и
пенсия в размер от 2200 лв., декларира, че притежава недвижим имот в гр. София с площ от
70 кв.м., не притежава акции и дялове в търговски дружества, парични влогове и моторни
превозни средства, страда от заболяване, което налага допълнителен разход в размер на 260
лева месечно.
Съдът може да освободи физическо лице от задължението да заплати държавна такса,
когато бъде установено, че това лице няма възможност да заплати дължимата такса при
съобразяване посочените в чл. 83, ал. 2, т. 1-7 от ГПК обстоятелства. В настоящия случай
размерът на дължимата държавна такса за обжалване на решението по делото възлиза на
111,62 лв., а жалбоподателката получава месечен доход в размер на 2200 лева. За да приеме,
че искането за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса е
неоснователно, съдът взе предвид и обстоятелството, че според данни от НСИ средната
брутна месечна заплата за второто тримесечие на 2025 г. за гр. София възлиза на 2572
левалв., т.е. доходите на жалбоподателката са в размер около средния на работната заплата в
страната. Дори при отчитане размера месечните разходи за лечение, доходите на ищцата
биха позволили заплащане на дължимата държавна такса от 111,62 лв. В тази насока
съдебната практика възприема, че от задължението за заплащане на държавна такса се
освобождават лица, за които е невъзможно да заплатят същата, но не и лица, за които
заплащането на таксата би причинило временни затруднения – в този смисъл Определение
№ 183/18.03.2013 г., постановено по ч.търг.дело № 707/2012 г. по описа на ВКС,
Определение № 2822/04.10.2023 г., постановено по ч.гражд.дело № 3623/2023 г. по описа на
ВКС, Определение № 922/01.11.2023 г., постановено по ч.търг.дело № 1641/2023 г. по описа
на ВКС. По изложените съображения съдът приема, че молбата за освобождаване от
задължението за заплащане на държавна такса за въззивно обжалване е неоснователна.
Така мотивиран, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя И. К. Ц. за освобождаване
1
от заплащане на държавна такса за производството по въззивно обжалване на решение №
15026/03.08.2025г., постановено по гр.д. № 29469/2024 г. по описа на СРС, 126 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2