Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 314 6.11.2017г. гр.
Димитровград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд
на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесета
година
в публичното заседание в следния
състав:
Председател: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Дарина Петрова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Гергана Стоянова гражданско
дело № 897 по описа за 2017г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.144 от СК и чл.149 от СК.
Ищецът К.В.С.,
ЕГН ********** ***, представляван от адв.Н.М. от ХАК,
твърди в исковата си молба, че е син на ответницата Х.С. К., ЕГН ********** ***,
като ищецът бил навършил 18 години, но не е завършил средното си образование, като
бил записан редовен ученик в средно учебно заведение.Ответницата била
трудоспособна, работела в Гърция, не
плащала доброволно издръжка, макар и да й бил известен факта, че ищецът
продължавал образованието си.Последният, като пълнолетен, но все още учащ сочи
в исковата молба, че няма доходи, нито притежава недвижими имоти, от които да
реализира такива. В исковата молба се сочи, че със съдебно решение през 2004
година ответницата била осъдена да заплаща на бащата на ищеца /тогава явно
малолетен/ месечна издръжка в размер на 30 лева, а през 2007г. издръжката била
увеличена със съдебно решение в размер на 100 лева, които суми не били
изплащани доброволно от ответницата.
Фактическа
искова претенция е да се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплаща
на ищеца месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от завеждане на
исковата молба.Предявен е и обективно съединен иск от ищеца срещу ответницата с
правно основание чл.149 от СК-издръжка за минало време в размер на по 300 лева
месечно, считано една година назад до предявяване на исковата
претенция/-13.6.16г.-13.06.17г./.В хода на устни състезания ищецът, чрез
процесуалния си представител заяви, че не поддържа този иск, без да уточни дали
оттегля същия или се отказва от него, но впоследствие заяви „за да избегнем
всички тези процедури, нека да остане така и да се произнесете и по него“.
В
срока за отговор на исковата молба, ответникът възразява против исковете, оспорва
ги, както по основание, така и по размер.Оспорва всички твърдения от ищеца в исковата
молба, касаещи възникването на вземането, предмет на претенциите.Не оспорва
факта, че живее в Гърция, но реализирала брутно трудово възнаграждение около
260 евро месечно.Била самотен родител, като отглеждала сама малолетното си
дете, родено през 2007 година, позволявала си да работи на половин работен ден,
заплащала месечен наем, за който отделяла половината си от заплатата, без да
представя писмени доказателства в тази връзка и твърди, че даването от нея на
издръжка в размер на 300 лева би представлявало особено затруднение.От друга
страна оспорва твърдението на ищеца, че е ученик редовна форма на обучение, тъй
като през учебната 2016/17г.бил в Ирландия с баща си и брат си.Ищецът живеел на
семейни начала с жена, от която очаквал дете.
Съдът, след като
взе предвид становищата на страните, изложените от тях съображения, и прецени
събраните по делото доказателства съобразно ГПК, приема за установено следното:
Не се оспорва
по делото, че ищецът е син на ответницата, както и че е навършил
пълнолетие.Видно от представено и прието като доказателство по делото копие от
съдебно решение №499/18.12.2007, в сила от 29.1.08 година е, че е изменена
присъдена месечна издръжка по г.д.№893/04г. на РС-Димитровград, изплащана от ответницата
Х. С. К. на ищеца К.В.С., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител
и негов баща М. С. Д., като същата е увеличена от 30 лева на 90 лева, считано
от 19.7.2007г.
Към датата на
завеждане на настоящата исковата молба ищецът е навършил пълнолетие.Не е спорно
по делото обстоятелството, че ищецът не работи.
Като редовно учащо лице, същият е ангажиран и натоварен с обучението си,
предвид което разбираемо е, че същият не работи, като това обстоятелство не е
основание да се приеме, че може да се издържа от собствени доходи.Не са
ангажирани доказателства ищецът да получава доходи от имущество.
Няма спор и относно това, че до навършване пълнолетието на ищеца /9.5.2017
година/, с настъпване на което
горното задъжение за издръжка е прекратено, ответникът е бил осъден да заплаща издръжка в размер на 100 лева. Не се събраха доказателства за нередовно изплащана издръжка в този размер.
Видно от прието
като доказателство по делото удостоверение №42/20.10.17г. е, че ищецът е
записан като редовен ученик в 12 клас за учебната 2017/18г., дневна форма на
обучение, специалност “Електрообзавеждане на производството“ в ПГ“Проф.д-р Асен
Златаров“-Димитровград.
Според удостоверение
за раждане, издадено въз основа на акт №1234/5.11.07г., ответницата е майка на
роденото на 20.7.07г. малолетно към настоящия момент дете А. А. с ЕГН **********.
Съгласно приета
като доказателство по делото Декларация/чл.8Н.1599/1986/ се установява, че П. К.
с местожителство ***70 декларира, че отдава под наем апартамент 60 кв.м. първи
етаж на Х.А. и на А. А. и заплащат наем 250 евро на месец на база Договор за
наем с №******/2016г.
Видно от
справка по лице от 9.10.2017г. в Служба по вписванията Хасково е, че ответницата
Х.А. е придобила собствеността на недвижим имот, като е закупила на 24.7.06г.
апартамент в град Хасково.
От разпита на
св.С. И.-дядо по бащина линия на ищеца се установи, че последният живее в
неговото жилище, в едно домакинство.Той го подпомага финансово, като отделя от
пенсията си.Бащата на ищеца живеел и работел в Ирландия, като също пращал
издръжка на сина си от чужбина в размер на 50-100 евро месечно.През зимния
период имали финансови затруднения.Твърди, че майката на ищеца притежава
собствена къща в село Крепост и апартамент в град Хасково, отдаден под
наем.Внукът му все още бил ученик и редовно посещавал занятия.
При така
установените факти съдът прави следните правни изводи:
Издръжката е
институт на семейното право и представлява основано на закона задължение за
определени членове към други членове от семейния кръг. Семейно правният
характер на издръжката се съпътства от имуществен елемент, защото задължението
за даване на издръжката е парично. Чрез иска за присъждане на издръжката се
постига удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се от издръжка и е
насочен срещу имуществената сфера на ответника. Задължението на родителите по
чл.144 от СК е да дават издръжка на своето пълнолетно дете, когато учи редовно
в средно, полувисше или висше учебно заведение. Идеята, заложена в този законов
текст, е да бъдат подпомагани пълнолетните лица, когато учат в средни,
полувисши и висши учебни заведения и нямат свои доходи за издръжка, и то само
доколкото даването на издръжка от родителите няма да ги затрудни особено -
чл.144 от СК. Също според чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи. Това означава, че родителят трябва да притежава средства
над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.
Предвид
изложеното, уважаването на предявения иск по чл.144 от СК ще следва от доказването
на следните произтичащи от фактическия състав на чл.144 от СК предпоставки:
пълнолетното дете-ищец (ненавършило 20-годишна
възраст) да учи редовно в средно учебно заведение; пълнолетното дете-ищец да не
може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си; даването
на издръжка да не съставлява особено затруднение за родителя-ответник. Всички
елементи на фактическия състав следва да са налице кумулативно. В конкретния
случай по делото това не бе установено.
Безспорно е, че
К.В.С. е навършил пълнолетие (и не е
навършил 20 години). Понастоящем ищецът продължава обучението си в ПГ“Проф.д-р
Асен Златаров“-Димитровград – 12 клас за учебната 2017г./2018г.
По делото не се установи същият да има някакви доходи или имущество, от което
да може да се издържа.
Задължението за даване на издръжка
на пълнолетно учащо дете не е безусловно, каквото е задължението му към
ненавършилите пълнолетие деца. За да се дължи издръжка по смисъла на чл.144 от СК, родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства за
издръжка и на пълнолетното си дете (Решение№179/22.03.1996г. по
гр.д.№1285/1995г. - ВКС IIг.о., Решение
№4/28.02.1999г. по гр.дело №866/1998г. - ВКС IIг.о.). В закона няма легално определение за понятието „особени
затруднения”, но същността му лесно може да се изясни като се има предвид
същността на издръжката като задължение за доставяне на средства за
съществуването на нуждаещия се. Следователно, дали са налице особени
затруднения или не, се преценява с оглед на материалните възможности на
родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко
рефлектират върху тези материални възможности. Изложеното води на извод, че
родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка,
които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка
на пълнолетното си дете. В случая съдът взе предвид факта, че ответникът е в
трудоспособна възраст и след като изрично не се оспори от ищеца твърдяното от
нея в отговора, че реализира доход в Гърция под минималния за страната такъв,
като работи почасово и за 2016 година е реализирала брутно трудово
възнаграждение под прага на бедността в Гърция, около 260 евро месечно, прие за
установен този доход.Доказа се безспорно, че същата е майка и отглежда и се
грижи за малолетното си дете, родено през 2007 година, заплаща месечен наем в
размер на 250 евро за жилище, в което живее с малолетното дете.Изводът, който
би могъл да се направи е, че не е налице сума която да надхвърля минимума на
средствата нужни за издръжката на един възрастен, в който случай би било налице
основание за уважаване на иска.Не се доказа от ищеца допълнителен доход и
неговия размер, получаван от ответника от наем на негов собствен недвижим имот.
Следователно ищецът несъмнено е лице, което се нуждае от издръжка и има
право да получава такава. Липсва легална дефиниция на понятието
“без особени затруднения”, но във всеки конкретен
случай следва да се преценяват възможностите на родителя за задоволяване на
неговите елементарни ежедневни нужди, като се отчете и задължението му към ненавършили
пълнолетие деца, за които е длъжен да се грижи и по отношение на
които задължението за издръжка е безусловно. Заплащането от родителя на издръжка на
пълнолетно му дете предвид
изискванията на чл. 144 от СК предпоставя материални
възможности на този родител, които следва да са реални и
обективно да съществуват, не да са преценени с оглед на неговата
трудоспособност, възраст и професия, а само с оглед на действително реализираните доходи
и материално състояние, така че доставянето на
издръжка на пълнолетното дете да не поставя родителя в невъзможност да осигурява собствена
си издръжка
за нормално съществуване и да изпълнява безусловното
задължение за издръжка на непълнолетно си дете.
При
съобразяване социалния статус на ответника и след сравняване размера на
получавания от нея брутен месечен доход в Р /Гърция, където безспорно се
установи, че работи и живее, може да се приеме, че ответницата не би могла да отдели, т.е. няма средства за
заплащане на издръжка на пълнолетния си син. В конкретния случай, при така
установените доходи и имущество, съдът намира, че ответницата не притежава
такива, които да й позволяват да заплаща претендираната
издръжка, т.е. претендираната издръжка ще
представлява особено затруднение за нея. Изложеното обосновава неосноватлеността на предявеният иск за издръжка.
Предвид факта, че
не се събраха доказателства за възможностите на ответника да дава издръжка без
особени затруднения съдът намира, че исковете се явяват неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
И двете страни в производството са
заявили претенции за присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски в размер 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.83,
ал.1, т.2 ГПК, ищците по искове за издръжка са
освободени от ДТ, поради което и такава не се
дължи от ищцата, а с оглед
изхода на спора, по аргумент на противното от чл.78, ал.6 ГПК, таксата
не следва да се възлага и на ответника.
Мотивиран от
горното, Димитровградският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.В.С.,
ЕГН ********** ***, представляван от адв.Н.М. от ХАК срещу
Х.С. К., ЕГН ********** ***, иск за осъждане на ответника да заплаща на ищеца,
който е пълнолетен и учи редовно в средно учебно заведение, месечна издръжка в
размер на 300/триста/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба
13.06.2017 година.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.В.С.,
ЕГН ********** ***, представляван от адв.Н.М. от ХАК срещу
Х.С. К., ЕГН ********** ***, иск за осъждане на ответника да заплати сумата от по
300/триста/ лева месечно, представляваща дължима издръжка на ищеца за минало
време, който е пълнолетен и учи редовно в средно учебно заведение, за периода 13.6.2016г.
до 13.6.2017 година.
ОСЪЖДА К.В.С., ЕГН **********
***, представляван от адв.Н.М. от ХАК, да заплати на Х.С. К., ЕГН ********** ***, сума в
размер 400 лв.(четиристотин) лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от датата за
обявяването му, посочена в съдебното заседание, а именно 6.11.2017г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Съдебният акт е
обявен на 06.11.2017 г.
Секретар:
Д.Петрова