Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на
прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията Д.Недева
КНАХД № 2481 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по
касационна жалба от „В.С.КО ПАУЪР” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ж.к.В., бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, представлявано от В.Т.Т.,
депозирана чрез адв. С. срещу решение № 1405 от 11.07.2019г. на ВРС,
постановено по НАХД № 1832/2019 г., по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 03-009443 от
04.04.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, на „В.С.КО ПАУЪР“
ООД е наложено наказание имуществена санкция в размер
на 1600 лева.
В касационната
жалба се поддържа, че решението е постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон
като се прави искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото
на спора, с което се отмени процесното НП. Конкретно се твърди, че Протокола от
18.01.2018г. съдържащ предписания не е връчен на представляващ дружеството. Оспорва
се датата и мястото на извършване на нарушението. Релевират се доводи за
липсата на редовно връчване на съставения АУАН и необоснованост на описаното
нарушение.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът, чрез процесуалния си
представител поддържа касационната жалба, като отправя искане за неговата
отмяна. Счита, че постановеното
решение не е съобразено с текстовете на чл. 9а и чл.9б от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, както и с чл. 142 от КТ, където е
предвиден максимален размер на работното време при сумарното му отчитане. В
тази връзка отправя искане за отмяна на въззивното решение и оспореното НП. Позовава
се на решение на Административен съд-Варна по идентичен казус.
Ответникът, чрез процесуалния си представител
оспорва касационната жалба и моли
решението на ВРС да бъде оставено в сила. Счита,
че правилно е ангажирана отговорността на дружеството. Що се касае до
сумираното изчисляване на работното време, самото въвеждане на сумираното
изчисляване е предоставено като право на работодателя и изрично в КТ, както и в
Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидена възможност
работодателят според организацията на труда да въведе период на отчитане, в
който се отчита съответното сумирано изчисляване за месец, три месеца, като
максималният период е до шест години. Т.е. попада в хипотезата, когато
работодателят в случая е въвел период на сумирано изчисляване за период от един
месец. В този смисъл счита, че ВРС правилно е приложил материалния закон и
отправя искане постановеното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба
и дава заключение, че решението на Районен съд-Варна е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу
подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Съгласно чл.63,
ал.1 от ЗАНН решението на ВРС
подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл.
348, ал.1 от НПК, като касационният съд
обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно съгласно чл.
218 от АПК. По аргумент от чл.220
от АПК, проверката за
приложението на материалния закон касационният съд проверява въз основа на
фактическите установявания във въззивният съдебен акт. От фактическа страна ВРС
е установил, че с протокол от
18.01.2018 г. Дирекция от ИТ-Варна на
„В.С.К.О Пауър“ООД било дадено предписание работодателят да изготвя поименните
графици за работа така, че сборът отработените часове по графика на работника
или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не
трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена в чл. 9б от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, съгл. чл. 9а ал. 3 от същата
наредба. Бил даден срок на изпълнение на предписанието 25.01.2018 г. На
01.02.2018 г. бил утвърден график и се установило, че при норма на
продължителност на работното време за м. февруари – 160 часа, било предвидено
лицето И.В.да работи 168 часа. Бил съставен АУАН, предявен и връчен на
упълномощено лице, а въз основа на него, било издадено и процесното наказателно
постановление. Районният съд е установил фактическата
обстановка от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели. Въз основа на
установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел за доказан фактът на
извършване на административно нарушение и съответно го е потвърдил и в частта
по отношение размера на наложената имуществена санкция като е изложил мотиви,
защо намира, че размера на санкцията е правилно определена.
Като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218,
ал.2 от АПК служебна проверка за
валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния
закон, намира касационната жалба за основателна.
ВРС немотивирано е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процсуалните правила. Не са изложени мотиви и няма отговор на възражението
за липсата на редовно връчен протокол с предписание за неизпълнението на което
е наказано дружеството касатор. В тази връзка Протокола от 18.01.2018 г.
съдържащ предписание до дружеството в т.11 със срок за изпълнение до
25.01.2019г. е подписан от лице положило
подпис получил протокола „За работодател”-упълномощено, като не се установяват
правата дадени на упълномощеното лице, с оглед липсата на пълномощно в
приобщената по делото административно наказателна преписка. В решението на ВРС
не се съдържа отговор и на възражението за нередовност на връчването на АУАН и
НП.
Жалбоподателят оспорва като
неистински, недоказан и неясен всеки един от фактите, вписани в Наказателното
постановление, като се оспорва обстоятелството представляващия дружеството да е
уведомяван за извършване на проверка от ИТ, с която са установени данните
вписани в НП.
С НП деецът е наказан за това, че
не е изпълнил задължително предписание №11 на контролен орган дадено с протокол
от 18.01.2018г. на Дирекция Инспекция по труда. Предвид горното датата на
връчването му, срокът за изпълнение на предписанието и датата на извършване на
вмененото нарушение са от съществено значение, за да се направи извод дали
административнонаказателното производство е проведено при липсата на допуснати
нарушения на процесуалните правила.
Задължение на съда е по свои почин да
събере доказателства по делото, когато това се налага за разкриване на
обективната истина и за да отговори на релевантните доводи на наказаното лице
за незаконосъобразност на наказателното постановление. Би било налице
ограничаване на правото на защита, както на наказаното лице, така и на
наказващия орган, ако едва с решението на касационна инстанция се направят
изводи за неоснователност или основателност на възраженията за
незаконосъобразност на наказателното постановление. Недопустимо е такова
произнасяне от касационната инстанция в настоящото производство, тъй като
лишава страните най-малкото да вземат становище по аргументите на съда за даден
правен извод. Освен това, по делото не са приобщени всички
доказателства, за да може административният съд да прецени правилно ли е
приложен законът.
Настоящият касационен състав намира, че
районният съд не е изпълнил задължението си да събере служебно доказателства за
установяване на спорните обстоятелства. Касационната
инстанция не може да излага мотиви относно доводите релевирани от страните пред
въззивния съд, тъй като компетентността й се свежда до проверка на въззивното
решение на основанията посочени в касационната жалба и съобразно правомощията
на служебна проверка. Настоящата инстанция, съгласно правилата за касационна
проверка, може да контролира предходните такива по фактите, единствено чрез
контрол по спазването на процесуалните правила относно събирането, проверката и
оценката на доказателствения материал. Поради това и предвид наличието на
допуснато от районния съд нарушение на процесуалните правила, въззивното
решение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за разглеждане
на друг състав на съда, като бъдат дадени указания да се установи фактическата
обстановка, да се изясни проведено ли е административнонаказателното
производство съобразно императивните изисквания на ЗАНН, както по отношение на
съставения АУАН, така и по отношение на процесното НП, съответства ли на
материалния закон, да се установят по безспорен начин спорните обстоятелства,
да се обсъдят всички представени по делото писмени доказателства, както и
гласни такива, като се направи подробен анализ на същите и се изложат мотиви
обосноваващи изводите на съда.
Липсата на мотиви по въпроси от съществено
значение за правилното решаване на спора, както и по отношение наведени от страните
възражения, съставлява съществено нарушение на процесуалните норми и е
самостоятелно касационно основание за отмяна на съдебния акт.
Допуснатото съществено нарушение на
процесуалните правила, което касационната инстанция не може да отстрани е основание
за отмяната на решението по реда на чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63,
ал.1 от ЗАНН и връщане на делото на Районен съд-Варна за ново разглеждане от
друг състав на същия съд.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр.2 във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 във вр.с чл.222, ал.2,
т.1 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1405 от
11.07.2019г. на ВРС, постановено по НАХД № 1832 по описа на ВРС за 2019г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: