Решение по дело №4291/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262214
Дата: 12 август 2021 г.
Съдия: Весела Петрова Кърпачева
Дело: 20205330104291
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 262214

 

гр. Пловдив, 12.08.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА

 

при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4291 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени осъдителни искове, включително и при условията на евентуалност, от „Уникредит Лизинг“ ЕАД против М.Й.С., И.Р.С. и „Персенк Инвест“ ООД, както следва:

-на основание чл.108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следната движима вещ, а именно: С…. в… марка… модел …., шаси № ….., двигател № …с рег. № …. на основание договор за покупко-продажба от ….. както и за осъждане на М.Й.С., И.Р.С. и „Персенк Инвест“ ООД да предадат владението по отношението на вещта на ищцовото дружество;

              -евентуално при отхвърляне на иска за собственост, на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, за осъждане на М.Й.С. и И.Р.С. да предадат на ищеца лизинговата вещ, поради изтичане на срока на договора;

            -евентуално, в случай че бъде установено, че вещта е отчуждена, повредена, починала или държателят се е разпоредил с нея, на основание чл.57, ал.2 ЗЗД да се осъдят М.Й.С., И.Р.С. и „Персенк Инвест“ ООД, да заплатят на ищеца нейната равностойност от 8000 лв.;

-за осъждане на ответниците М.Й.С. и „Персенк Инвест“ ООД да заплатят на ищеца сумата от 8400 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – ……., евентуално да заплатят сумата в размер на 8400 лв., с която всеки от ответниците се е обогатил неоснователно.

Ищецът твърди, че е собственик на процесната движима вещ на основание договор за покупко-продажба от …. Сочи, че с договор за лизинг на ППС № …. се задължил да придобие и предостави на ЕТ „А…….“, като лизингополучател, за временно и възмездно ползване лизингованото имущество. В изпълнение на договорните си задължения, ищецът предал вещта на лизингополучателя. Срокът на договора изтекъл на …. но въпреки това вещта не била върната на ищеца, нито пък било заплащано възнараждение за ползването и. На дата ….. търговското предприятие на ЕТ „А….“ било прехвърлено на ЕТ „А….“, като и двете ЕТ били заличени от Търговския регистър към настоящия момент. Излага твърдения, че с договор за покупко-продажба на МПС от ….. ответницата М.Й.С., в качеството й на пълномощник на „Ейч Ви Би Хеброс Лизинг“ АД – клон П… прехвърлила собствеността по отношение на вещта на ответника „Персенк Инвест“ ООД за сумата от 8400 лв., която обаче не била получена от ищеца, в качеството му на правоприемник на „Ейч Ви Би Хеброс Лизинг“ АД. Поддържа, че със сключването на описания договор за продажба ответницата М.С. е осъществила фактическия състав на деликта, като е причинила вреди на ищеца. Така сключеният договор за продажба е дал възможност на ответното дружество да регистрира ППС-то в КАТ. Счита, че двамата ответниците, страните по договора за продажба да се обогатили неоснователно и следва да заплатят на ищеца продажната цена в размер на 8400 лв. Предвид така изложените твърдения, предявява настоящите искове, моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, са постъпили писмени отговори от всички ответници.

Ответникът М.Й.С. твърди, че до …е изплатила изцяло задълженията си по договора за лизинг на вещта. Прави възражение за погасителна давност на всички предявени искове. Поддържа, че не би могла да отговаря по предявените искове, доколкото е прехвърлила търговското предприятие на ЕТ на ответника И.С.. Оспорва да е била страна по договор за покупко-продажба на в…., с който е прехвърлен на ответното дружество, като оспорва положения на договора подпис да е неин. Сочи, че след изплащане на сумите по лизинговия договор е направила искане да придобие лизингованата вещ, но ищецът отказал с мотива, че имала задължения по други договори за лизинг. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Ответникът И.Р.С. оспорва предявените искове. Прави възражение за погасяването им по давност. Поддържа, че не дължи суми във връзка с договора за лизинг, доколкото първата ответница е изпълнила изцяло задълженията си по него през …, преди да му прехвърли търговското предприятие на ЕТ. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Ответникът „Персенк Инвест“ ООД депозира отговор, с който оспорва предявените искове. Твърди, че е придобил собствеността по отношение на процесния влекач на основание договор за покупко-продажба от …. Сочи, че процесният влекач е бил предмет на принудително изпълнение по изп.дело № ……, като ответното дружество не е знаело, че придобитата от него вещ е била предмет на обезпечение по договор за особен залог. Счита, че не се е обогатил неоснователно, доколкото е заплатил продажната цена на вещта. Прави възражение за погасителна давност на всички предявени искове. Моли за отхвърлянето им и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

            Видно от договор за финансов лизинг на пътно превозно средство от …. сключен между „Ейч Ви Би Хеброс Лизинг“ АД, в качеството на лизингодател от една страна, и ЕТ „А….“, в качеството на лизингополучател (ползвател), лизингодателят се задължава да придобие ППС, описано в приложение № 1 – Влекач … първа регистрация …двигател…и да го предостави за ползване на лизингополучателя срещу възнаграждение. Срокът на договора е от.. до … Съгласно чл.8 от договора лизингополучателят може да придобие лизинговия обект по време на договора или след изтичане на срока му. В чл.20, ал.1 от договора е предвидено, че при изтичане на срока, както и в случай на разваляне и прекратяване на договора лизигополучателят се задължава да върне незабавно лизинговия обект на лизингодателя в състоянието, в което го е получил.

            Видно от договор за покупко-продажба на МПС от ….„Ейч Ви Би Хеброс Лизинг“ АД – клон П… е придобило собствеността по отношение на Влекач – употребяван, … .. рама …, първа регистрация …, двигател….

            С протокол за приемане-предаване на МПС от …„Ейч Ви Би Хеброс Лизинг“ АД – клон П… е предало на лизингополучателя ЕТ „А… М.С.“ процесния влекач.

            Представено е свидетелство за регистрация Част .., видно от което процесния влекач е с рег. № ….и е собственост на „Ейч Ви Би Хеброс Лизинг“ АД – клон П….

            Видно от свидетелство за регистрация Част.. като собственик на процесната вещ е записан „Персенк Инвест“ ООД.

            Съгласно представени справки от Търговски регистър ЕТ „А….“ и ЕТ „А…..“ са заличени търговци към дата …

            Представен е договор за покупко-продажба на фирмата и предприятието на едноличен търговец от … с който М.Й.С. продава на И.Р.С. притежаваната от нея фирма на едноличен търговец ЕТ „А…., заедно с предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, създавани при осъществяването на досегашната му търговска дейност.

            Видно от писмо рег. № …. издадено от ОД на МВР – П… отдел „О… п..“, сектор „П… п…“, процесният влекач от …е бил собственост на „Ейч Ви Би Хеброс Лизинг“ АД – клон П… а от дата 08.01.2018 г. и до момента на издаване на справката е собственост на „Персенк Инвест“ ООД.

            Представен е договор за покупко-продажба на МПС от …., с който „Ейч Ви Би Хеброс Лизинг“ АД – клон П….. действащ чрез пълномощника М.Й.С., упълномощена с пълномощно № … в качеството на продавач, продава на „Персенк Инвест“ ООД, в качеството на купувач, процесната движима вещ. Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните рег. № ….

            С решение № …. по фирмено дело № …., се вписва в регистър на търговските дружества промяна на наименованието на „Ейч Ви Би Хеброс Лизинг“ АД на „Уникредит Лизинг“ АД.

            Видно от справка-удостоверение изх. №… издадена от …., след направена справка на дата …… в общия регистър на нотариалната кантора, не е извършвано нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието на договор за покупко-продажба на МПС със страни „Ейч Ви Би Хеброс Лизинг“ АД – клон П…., представлявано от М.С., в качеството на пълномощник, и „Персенк Инвест“ ООД.

            От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещо лице И.Г., което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на неплатените задължения по договор за лизинг № ….е общо 30968,45 лв., от които 1152,04 лв. – неустойки за забава и 29816,41 лв. – други задължения (застраховки, данъци, такси, съдебни и адвокатски и др. подобни). Към дата ….просрочената сума по договора е в размер на 6658,83 лв. По сметка на ищеца няма постъпила сума в размер на 8400 лв. от страна на „Персенк Инвест“ ООД в периода преди …. В периода след … няма постъпила сума по сметка на ищеца от М.Й.С. в размер на 8400 лв.

            Видно от заключението на съдебно-графологичната експертиза на вещо лице М.С., което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, подписът, положен за продавач в договор за покупко-продажба от …. не е изпълнен от М.Й.С..

            Представени са приходни квитанции за периода 2018 г. – 2020 г., видно от които местният данък за процесното МПС е заплащан от ответното дружество „Персенк Инвест“ ООД.

            От заключението на съдебната автотехническа експертиза на вещо лице В.С. се установява, че паричната оценка на процесната движима вещ към датата на подаване на исковата молба в съда – … е 14370 лв.

            При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

            По иска с правно основание чл.108 ЗС:

            Съдът е сезиран със субективно пасивно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.108 ЗС, за признаване за установено, че ищецът е собственик на процесната движима вещ – седлови влекач марка …с рег. № …..на деривативно придобивно основание – договор за покупко-продажба от … г., и за осъждане на ответниците да предадат владението на вещта на ищеца. За основателността на заявената искова претенция, следва да се установи в обективната действителност, че ищецът е собственик на процесната движима вещ на соченото от него деривативно правно основание, както и че ответниците осъществяват фактическа власт по отношение на нея, с което препятства ищеца да упражнява правото си на собственост. В доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК е установяването на посочените обстоятелства.

            По делото не се спорно и се установява от ангажираните доказателства, че ищцовото дружество (с предишно наименование „Ейч Ви Би Хеброс Лизинг“ АД) с договор за покупко-продажба на МПС от… е придобило собствеността по отношение на процесния влекач. Целта на извършеното придобиване е била предоставянето на вещта за ползване на ЕТ „А….“ по силата на договор за финансов лизинг на ППС от…. Безспорно е в правната теория и съдебната практика, че по силата на договора за финансов лизинг лизингополучателят не придобива правото на собственост по отношение на лизинговото имущество, поради което негов собственик остава лизингодателя. В договора в чл.8 е предвидена възможност лизингополучателят по време на договора или след изтичането му да придобие правото на собственост по отношение на вещта. Тези обстоятелства обаче не са настъпили, като липсват твърдения, а и доказателства в тази насока. Поради това към момента на действие на договора за лизинг ищцовото дружество е било собственик на вещта, доколкото лизингополучателят не е упражнил правото си да я придобие.

            Не се установи собственикът на вещта да се е разпоредил с нея в полза на друго лице. В действителност, по делото се представи договор за покупко-продажба на МПС от …. с нотариална заверка на подписите от ….. по силата на който ищцовото дружество, чрез пълномощник М.С. прехвърля правото на собственост на влекача на ответното дружество „Персенк инвест“ ООД. Така представеният договор се оспори от ответницата М.С. като неавтентичен, доколкото се твърди, че подписът, положен за нея като пълномощник на продавача не изхожда от нея. Това оспорване се реализира по реда на чл.193 ГПК, като съдът с протоколно определение от ….е разпределил доказателствена тежест съгласно чл.193, ал.3 ГПК, а именно – в тежест на ответницата е да установи неистинността, в частност неавтентичността на документа.

            В разпоредбата на чл.193, ал.1 ГПК е предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността на представен документ по делото и по този начин да постави началото на производството по чл.193-194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото – формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. С установяване на неистинността или съответно с потвърждаване на истинността на документа в резултат на оспорването по чл.193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо спора относно неговата истинност. Оспорването истинността на документ по чл.193 ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване на истинността на документ. В посочения смисъл …

По делото се доказа, че подписът, положен за пълномощника на продавача – ответницата М.С., не е неин, в какъвто смисъл е заключението на СГрЕ, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено съгласно чл.202 ГПК. Отделно от това, видно от представените от …. справки, нотариусът не е извършвал нотариално удостоверяване на подписите на страните по договора от ….. Не без значение е и фактът, че към …. наименованието на ищцовото дружество не е било „Ейч Ви Би Хеброс Лизинг“ АД, доколкото е вписана промяна в това обстоятелство с решение от …, като наименованието вече е „Уникредит Лизинг“ АД. Поради това, съдът приема, че с договора за покупко-продажба от …, който е неавтентичен документ, ищцовото дружество не се е разпоредило с вещта. Доколкото, както се изясни по-горе, релевираното оспорване по реда на чл.193 ГПК решава със сила на пресъдено нещо въпроса за истинността на оспорения документ, съдът дължи произнасяне с нарочен диспозитив, а именно следва да се признае за установено, че договорът от ….. е неистински документ. Съгласно чл.194, ал.3 ГПК препис от настоящото решение и от признатия за неистински документ следва да се изпрати на Районна прокуратура Пловдив, след влизането му в законна сила.

Ответното дружество „Персенк Инвест“ ООД не е придобило собствеността на влекача на твърдяното от него придобовно основание. Поради това следва да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на процесната вещ.

            По отношение на искането за предаване на владението на вещта, по делото не се спори, че фактическата власт се упражнява от ответното дружество „Персенк Инвест“ ООД, в какъвто смисъл са твърденията в хода на цялото производство на тази страна. Този извод се подкрепя и от представеното обявление за продажба на вещта по изп. дело № …, видно от което вещта е посочена да е собственост на ответното дружество, респективно и то да упражнява фактическата власт по отношение на нея. Не се установи другите двама ответници М.С. и И.С. да упражняват фактическа власт по отношение на влекача. Поради това „Персенк Инвест“ ООД следва да бъде осъден да предаде владението на процесната вещ на ищеца, а искането за осъждане на ответниците М.С. и И.С. за предаване на владението следва да се отхвърли.

            С оглед уважаване на главния иск за собственост, съдът приема, че не следва да се уважат евентуално заявените искове за осъждане на М.Й.С. и И.Р.С. да предадат на ищеца лизинговата вещ, поради изтичане на срока на договора, както и иска по чл.57, ал.2 ЗЗД да се осъдят М.Й.С., И.Р.С. и „Персенк Инвест“ ООД, да заплатят на ищеца равностойността на вещта от 8000 лв.

            Следва за пълнота да се допълни и следното: Ответниците в писмените отговори навеждат възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца. Съдът намира същите за неоснователни. Това е така, доколкото собственикът може да търси защита на правото си на собственост без срок. Ответникът по иска за собственост не би могъл да се позове на погасителна давност, а евентуално на придобивна давност, в случай че са налице предпоставките за това. В случая обаче възражение за придобиване по давност на вещта не се направи от нито един от ответниците.

            По исковете с правно основание чл.45 ЗЗД:

            Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Посочената норма регламентира генералния деликт. Фактическият състав на деликта включва следните елементи: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и претърпяната вреда, вина. В тежест на ищеца е да установи посочените елементи, като по отношение на вината е налице презумпция в чл.45, ал.2 ЗЗД - вината се предполага до доказване на противното.

            Ищецът твърди, че ответниците М.С. и „Персенк Инвест“ ООД са осъществили противоправно поведение – сключването на договор за покупко-продажба от …., с който С., в качеството и на пълномощник се е разпоредила с вещта в полза на ответното дружество. Съдът намира така предявения иск за неоснователен. Както се прие по-горе процесният договор от ….. е неавтентичен документ, доколкото подписът, положен за М.С., не изхожда от нея, тя не е автор на волеизявлението. По делото не се доказа кое лице е извършило реално полагането на подписа за ответницата С.. Доколкото обаче се установи, че това не е тя, то няма как да се ангажира личната и отговорност по реда на генералния деликт – чл.45 ЗЗД. Не се установи също и ответното дружество „Персенк Инвест“ ООД да е осъществило противоправно деяние, доколкото то има качеството на купувач по договора. Поради това предявеният иск за осъждане на ответниците М.С. и „Персенк Инвест“ ООД да заплатят на ищеца обезщетение за претърпени вреди в размер на 8400 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта – 19.06.2017 г. следва да се отхвърли като неоснователен.

            По отношение на иска с правно основание чл.59 ЗЗД:

            За уважаване на предявения иск по реда на чл.59 ЗЗД следва да се установи, че ответниците са се обогатили за сметка на обедняването на ищеца, както и размера на обедняването.

            Твърденията на ищеца за наличие на неоснователно обогатяване се основават на това, че със сключването на договора за продажба от …. ответниците М.С. и „Персенк инвест“ ООД са се обогатили за сметка на ищцовото дружество, тъй като продажната цена от продажбата на процесната вещ не е отишла в патримониума на собственика. Последното обстоятелства – че сумата от 8400 лв. не е преведена по сметка на „Уникредит Лизинг“ АД, се установи от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Въпреки това обаче по делото не се доказа ответниците да са се „обогатили“ със сумата от 8400 лв. По отношение на М.С., се доказа, че същата не е подписала процесния договор за покупко-продажба на МПС от … Не се доказа от ищеца, при негова тежест на доказване, именно М.С. да е получила продажната цена по сделката. В договора е записано, че продажната цена е заплатена напълно и в брой, преди подписване на настоящия договор. Не става ясно обаче на кого е заплатена тази сума, доколкото се доказа, че М.С. не е подписала документа. Неоснователна е и претенцията срещу ответното дружество. Последното е имало качеството на купувач по този договор, като е заплатило продажна цена от 8400 лв. По този начин, „Персенк инвест“ ООД не само че не се е обогатил, а се е разпоредил с парични средства за закупуване на вещ от лице, което няма правомощия да се разпорежда с нея. Отделно от това, ответното дружество, което по силата на договора за покупко-продажба от…. г. упражнява фактическа власт по отношение на влекача, следва да предаде владението на ищеца. От това следва, че то няма как да са е обогатило, а по-скоро би могло да има претенции от лицето, представило се за пълномощник на продавача по процесния договор.

            Поради изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск по чл.59 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.

            По отношение на разноските:

                   При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, а именно сумата от 1080,40 лв. Ответниците на основание чл.78, ал.3 ГПК също имат право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, както следва: за „Персенк Инвест“ ООД – сумата от 500 лв., за М.С. – 750 лв., за И.С. – 750 лв.

                   Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Й.С., ЕГН: **********, адрес: ***, И.Р.С., ЕГН: **********, адрес: *** и „Персенк Инвест“ ООД, ЕИК: …. със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Свети Климент“ № 12, ет.3, ап.6, че „Уникредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК: ….със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул. „Гюешево“ № 14 е собственик на основание договор за покупко-продажба на МПС от …. на следната движима вещ, а именно: С….. в….. марка…. модел …., шаси № …. двигател № …

ОСЪЖДА „Персенк Инвест“ ООД, ЕИК: …. да предаде на основание чл.108 ЗС владението на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК: … по отношение на следната движима вещ, а именно: С…в….с рег. № …. марка …., модел……, шаси № ….., двигател № ….

ОТХВЪРЛЯ искането на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК: … за осъждане на М.Й.С., ЕГН: ********** и И.Р.С., ЕГН: ********** да му предадат на основание чл.108 ЗС владението по отношение на следната движима вещ, а именно: С….в….., марка …. модел ….., шаси № …, двигател № ….

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Уникредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК: …. иск с правно основание чл.45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците М.Й.С., ЕГН: ********** и „Персенк Инвест“ ООД, ЕИК:…да заплатят на ищеца сумата от 8400 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от сключването на договор за продажба на моторно превозно средство от …. г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – …

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Уникредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК: … иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответниците М.Й.С., ЕГН: ********** и „Персенк Инвест“ ООД, ЕИК: …да заплатят на ищеца сумата от 8400 лв., с която всеки от тях се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.  

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните – ищецът „Уникредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК: …. и ответниците М.Й.С., ЕГН: **********, И.Р.С., ЕГН: ********** и „Персенк Инвест“ ООД, ЕИК: .. по заявеното оспорване от ответника М.Й.С., ЕГН: **********, на основание чл. 194, ал.1 ГПК, че договор за продажба на моторно превозно средство от …, представлява неистински, в частност неавтентичен документ по отношение на подписа на лицето – пълномощник на продавача, което е посочено като негов автор, поради което на основание чл.194, ал.3, във вр. чл.194, ал.2 ГПК го изключва от доказателствата по делото.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М.Й.С., ЕГН: **********, И.Р.С., ЕГН: ********** и „Персенк Инвест“ ООД, ЕИК: …. да заплатят на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК: ….. сумата от 1080,40 лв. (хиляда и осемдесет лева и четиридесет стотинки) – разноски съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК „Уникредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК: …… да заплати на М.Й.С., ЕГН: ********** сумата от 750 лв. (седемстотин и петдесет лева), представляваща разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК „Уникредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК: …..да заплати на И.Р.С., ЕГН: ********** сумата от 750 лв. (седемстотин и петдесет лева), представляваща разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК „Уникредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК: …. да заплати на „Персенк Инвест“ ООД, ЕИК: … сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

След влизане в сила на решението препис от него, ведно с признатия за неистински документ – договор за продажба на моторно превозно средство от 19.06.2017 г. да се изпратят на Районна прокуратура Пловдив на основание чл.194, ал.3 in fine ГПК.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Весела Кърпачева.

 

 

            Вярно с оригинала.

            М.Х.