№………./………2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА касационно адм. дело № 2856 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. пар. 19 ал. 1 ЗИД АПК / обн. ДВ бр. 39/2011 г./.
Образувано е по касационна жалба на В.М.М. срещу решение № 3040/12.10.2022 г. по адм. дело № 6065/2022 г. на Районен съд Варна, 48 състав, с което е отхвърлена жалбата на М. срещу обективирания в писмо изх. № 9400В-90/19.04.2022 г. отказ на кмета на община Долни чифлик да издаде заповед по чл. 34 ал. 1 ЗСПЗЗ за изземването от Г. В.M., упражняващ търговска дейност като ЕТ „Г. M. – 53“, на поземлен имот идентификатор 21912.183.10 в землището на община Долни чифлик.
По съображения за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на приложимия материален закон се иска решението да бъде отменено и наместо него да се постанови друго от касационната инстанция по съществото на правния спор, с което административната преписка да се върне на кмета на община Долни чифлик за произнасяне по същество, като на жалбоподателя се присъдят и направените в съдебното производство разноски.
В с. з. на 16.02.2023 г. касационната жалба се подържа на изложените в нея основания от пълномощника на касатора адвокат Г.А..*** чифлик – ответник в касационното производство, се представлява от адвокат Ж.С., която излага становище за недопустимост, а в отношение на евентуалност – за неоснователност на касационната жалба, придържайки се към съображенията в подадения чрез ВРС писмен отговор вх. № 81298/2022 г.
Заинтересуваното лице Г. В.M., упражняващ търговска дейност като ЕТ „Г. M. – 53“, редовно призован, не се явява, не се представлява в касационното производство и не изразява становище по касационната жалба.
Заключението на прокурора е на първо място за недопустимост на обжалваното решение поради извършената с него подмяна на предмета на правния спор, тъй като според прокурора съдът е бил сезиран с жалба срещу мълчалив отказ на кмета на община Долни чифлик по подадено заявление от 03.02.2022 г. за издаването на заповед по чл. 34 ал. 1 ЗСПЗЗ, а наместо това е изследвал изричен отказ, който е постановен след изтичането на срока за произнасяне по чл. 57 ал. 1 АПК. Според прокурора не е спазен и срокът за подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ като тези съображения обуславят по негово мнение недопустимостта на обжалваното решение. В отношение на евентуалност намира за правилно постановеното решение като счита, че преценяйки установените по делото факти, съдът е приложил правилно материалния закон.
Съдът като съобрази, че е сезиран с касационна жалба на процесуално легитимирано лице по чл. 210 ал. 1 АПК, предявена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 АПК, намира производството по делото за процесуално допустимо и поради това – за подлежащо на разглеждане по основателността на отправеното искане. Относно спазването на 14-дневния срок по чл. 211 ал. 1 АПК съдът съобрази, че обжалваното първоинстанционно решение е съобщено на жалбоподателя В.М. на 21.10.2022 г. /л. 88 от адм. дело № 6065/2022 г. на ВРС/, а касационната жалба е подадена чрез ВРС на последния ден от срока за обжалване 04.11.2022 г.
По основателността на касационната жалба съдът намира следното:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на В.М.М. срещу обективирания в писмо изх. № 9400В-90/19.04.2022 г. отказ на кмета на община Долни чифлик да издаде заповед по чл. 34 ал. 1 ЗСПЗЗ за изземване от Г. В. M., упражняващ търговска дейност като ЕТ „Г. M. – 53“, на поземлен имот в землището на община Долни чифлик с идентификатор по КККР 21912.183.10.
Касационната инстанция не споделя доводите на прокурора за недопустимост на обжалваното решение. Следва да отбележи, че в същия смисъл са и доводите на кмета на община Долни чифлик, изложени от пълномощника му адвокат Ж.С. в подадения писмен отговор на касационната жалба, от които обаче погрешно е изведен краен извод за недопустимост на касационната жалба, а не на оспореното с нея първоинстанционно решение.
В случая поддържаните от прокурора и от адвокат С. съображения не обуславят недопустимостта на постановеното от районния съд решение. Действително, в подадената до ВРС жалба е записано, че тя е срещу мълчалив отказ на кмета на община Долни чифлик за издаването на заповед по чл. 34 ал. 1 ЗСПЗЗ за изземване на част от ПИ 21912.183.10, но същевременно пак в жалбата изрично е конкретизирано, че този отказ е обективиран в писмо изх. № 94 00 В-90/19.04.2022 г. При подобен дуалистичен подход в жалбата към определянето на спорния предмет, поддържан и в подадената по делото уточняваща молба вх. № 37895 /л. 6 и 7 от адм. дело № 6065/22 г. на ВРС/, в правомощие на съда е да прецени с какво всъщност е сезиран – дали с жалба срещу мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 АПК или срещу изрично постановен такъв от административния орган. Съобразявайки съдържанието на посоченото от жалбоподателя писмо изх. № 94 00 В-90/19.04.2022 г., както и направеното от жалбоподателя с молба вх. № 37895 уточнение, че обжалваният отказ е по негово заявление вх. № 9400В-31/03.02.2022 г, съдът с основание е приел, че писмото обективира изричен отказ на кмета на община Долни чифлик да издаде поисканата със заявлението на М. заповед по чл. 34 ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което правилно с решението се е произнесъл именно по неговата законосъобразност. Касационната инстанция не споделя и изложените от прокурора и от адв. С. в подадения писмен отговор на касационната жалба доводи за просрочие на предприетото пред ВРС оспорване на административния акт. След като предмет на оспорване по делото пред районния съд е изричен, а не мълчалив отказ на компетентния да се произнесе по заявлението административен орган, то от значение за преценката относно спазването на преклузивния срок за подаване на жалбата е разпоредбата на чл. 149 ал. 1 АПК, а не тази на чл. 149 ал. 2 АПК. Това е така, защото изтичането на срока по чл. 57 АПК, макар принципно да е обвързано от законодателя с фикцията на чл. 58 ал. 1 АПК като гаранция за защита срещу произвола на администрацията при неоснователното й „мълчание“ по подадени до нея искания, не преклудира въпреки това възможността за административния орган и след този срок да се произнесе изрично по въпроса, с който е сезиран, удовлетворявайки го или отказвайки респективно на заявителя. Основание за подобна възможност е инструктивният, а не императивен характер на срока по чл. 57 АПК. Поради това при извършено преди подаването на жалбата до съда изрично произнасяне на административния орган по подадено до него искане за издаването на административен акт, без значение дали това произнасяне е в рамките на срока по чл. 57 АПК или извън него, предмет на допустимо оспорване е именно изричното волеизявление на административния орган и изводът дали правото на жалба е упражнено в рамките на нормативно установения преклузивен срок следва да се извърши като се държи сметка за разпоредбата на чл. 149 ал. 1 АПК. Съгласно тази правна норма административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. В случая писмо изх. № 94 00 В-90/19.04.2022 г. е получено от адресата В.М.М. на датата 21.04.2022 г., което се установява от извършеното под съдържанието му ръкописно отбелязване на получателя, скрепено с подписа му. При това положение подадената чрез община Долни чифлик съгласно правилото на чл. 152 ал. 1 АПК жалба до съда на датата 05.05.2022 г. е в рамките на 14-дневния срок по чл. 149 ал. 1 АПК и като се е произнесъл по нея, първоинстанционният съд не постановил недопустим на това основание съдебен акт.
Преценяйки обаче правилността на съдебното решение от гледна точка на касационните основания по чл. 209 т. 3 АПК, касационната инстанция го намира за неправилно поради нарушения на материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизясняването на определящи за изхода на правния спор факти, относно установяването на които съдът е следвало, ръководейки се от задължението си по чл. 170 ал. 3 АПК, да разпредели и доказателствената тежест между страните по делото.
В оспореното пред първоинстанционния съд писмо изх. № 94 00 В-90/19.04.2022 г. е обективиран отказът на кмета на община Долни чифлик да издаде по подаденото от В.М.М. заявление вх. №9400В-31/03.02.2022 г. заповед по чл. 34 ал. 1 ЗСППЗЗ за изземването на ПИ 21912.183.10 от заинтересуваното по делото лице Г. В.M., упражняващо търговска дейност като ЕТ „Г. M. – 53“.
За да отхвърли оспорването, съдът е приел в мотивите на решението, че тъй като в случая се касаело за извършване на незаконно строителство върху процесния поземлен имот, то този въпрос не можел да се разреши в производство по чл. 34 ЗСПЗЗ, а единствено в производство по чл. 225 ЗУТ, каквото вече било образувано от административния орган. Без повече съображения съдът е приел жалбата за неоснователна.
Постановявайки при тези мотиви решението си, съдът не е отчел, че предметът на двете административни производства е напълно различен – докато това по чл. 225 ЗУТ има за предмет премахването на незаконно изграден строеж, то това по чл. 34 ЗСПЗЗ е с предмет изземването на земеделски имоти с възстановено право на собственост от лицата, които ги ползват без правно основание и съответно фактическото им предоставяне на възстановените в правата им собственици, респективно на ползвателите на правно основание. Законодателят не се интересува от начините, по които ползвателите без правно основание осъществяват фактически ползването на земеделската земя като никъде в нормата на чл. 34 ЗСПЗЗ не се съдържа подобно разграничение. Законът придава значение единствено на факта на осъществяваното без правно основание ползване на земеделската земя като целта е с разпоредбата на чл. 34 ЗСПЗЗ да се създаде бърз и ефективно действащ способ за възстановяване на нарушеното владение върху нея. В този аспект материално-правните предпоставки, кумулативното наличие на които обуславя основателността на искането по чл. 34 ал. 1 ЗСПЗЗ, са групирани в две групи. Първата група са положителните материално-правни предпоставки: наличие на възстановено право на собственост върху земеделската земя или отдадено на правно основание право на ползване върху нея; фактическо ползване на земята от лице, различно от възстановения в правата си собственик или ползвател на правно основание. Втората група са отрицателните материално-правни предпоставки, изчерпващи се с отсъствието на правно основание на ползването за фактическия ползвател на земеделската земя. В производството пред съда заявителят на искането по чл. 34 ал. 1 ЗСПЗЗ трябва да докаже, че е възстановен в правата си собственик или че на правно основание му е предоставено ползването върху земеделската земя и че тя се ползва фактически от трето лице, за което е достатъчно да твърди, че не разполага с правно основание за ползването. Същевременно, за да обори успешно активната материално-правна легитимация на подателя на искането по чл. 34 ал. 1 ЗСПЗЗ, третото лице трябва да докаже, че ползва земеделския имот на годно правно основание.
За да разпредели доказателствената тежест между страните по делото и по този начин ефективно да изпълни задължението си по чл. 170 ал. 3 АПК, съдът следва конкретно да укаже на всяка от тях какви факти и обстоятелства трябва да докаже в процеса, а не най-общо, както в случая е постъпено с постановеното определение № 7667/14.07.2022 г., да им посочи, че всяка е длъжна да установи положителните факти, на които основава искането си.
При този пропуск и като е отхвърлил жалбата, отдавайки определящо значение единствено на факта на образуваното административно производство по чл. 225 ЗУТ, съдът е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка.
Действително, първата инстанция е приела, че жалбоподател В.М.М. е вписан в Регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ като ползвател на имот с кадастрален номер 21912-183-010 като същевременно е посочила, че М. се е легитимирал по делото като ползвател на правно основание с представения договор за аренда, вписан в СВ – Варна под № 132, т. ІІ, дело № 2046/25.02.2021 г., вх. рег. 4543.
От съда не е изследвана обаче в достатъчна степен другата положителна материално-правна предпоставка за основателност на искането по чл. 34 ал. 1 ЗСПЗЗ, свързана в случая с твърдяното от жалбоподателя фактическо ползване на имота от третото лице Г. В.M.. Според мотивите на решението от приложения по делото Протокол № 1/21.02.2022 г. се установявало, че върху процесния ПИ 21912.183.10 е извършено застрояване като е изградена част от плътна масивна ограда, ограждаща поземлени имоти с идентификатори 21912.43.834 и 21912.43.1, като е ситуирана и част от съществуващата в ПИ 21912.43.834 сграда, собственост на Г. В. M.. Съдът е посочил, че съгласно представения по делото констативен протокол от 14.09.2022 г. масивната ограда в процесния ПИ 21912.183.10 е премахната. Според приложения на л. 68 от адм. дело № 6065/2022 г. на ВРС констативен протокол от 14.09.2022 г. премахването е извършено доброволно до кота терен от Г. В. M. като теренът се разчиства. Фактът на извършеното премахване на оградата от заинтересуваното по делото лице Г. В. M. е индиция, че именно той е възложител на незаконния строеж. Доколко обаче това обстоятелство е обвързано с осъществено от това лице ползване на имота и доколко ползването е продължило и след премахване на оградата са все въпроси, които са останали без отговор по делото. Наред с това съдът само е маркирал въпроса, че част от изградената в ПИ 21912.43.834 сграда, която е собственост на Г. В. M., е ситуирана също в ПИ 21912.183.10, без да събере обаче доказателства и да прецени доколко този факт има отношение към ползването на процесния ПИ 21912.183.10 и ако е така, то какво е основанието за него.
В заключение следва да се посочи, че тръгвайки в изцяло погрешна посока на разсъжденията, че незаконното строителство е пречка за провеждането на производството по чл. 34 ЗСПЗЗ, първоинстанционният съд е оставил неизследвани предпоставките, обуславящи основателността на искането за изземване на имота по реда на специалния земеделски закон.
Това налага отмяна решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който след като разпредели коректно доказателствената тежест между страните и им даде в тази връзка възможност да попълнят делото с допустими и относими доказателства, да изгради констатациите си по всички релевантни за крайния изход на спора факти и обстоятелства.
При този изход на делото в касационната инстанция по направените от страните разноски във връзка с производството пред нея ще се произнесе съгласно чл. 226 ал. 3 АПК първоинстанционният съд с решението си при новото разглеждане на делото.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 3040/12.10.2022 г., постановено по адм. дело № 6065/2022 г. на Районен съд Варна, 48 състав, с което е отхвърлена жалбата на В.М.М. срещу обективирания в писмо изх. № 9400В-90/19.04.2022 г. отказ на кмета на община Долни чифлик да издаде заповед по чл. 34 ал. 1 ЗСПЗЗ за изземването от Г. В. M., упражняващ търговска дейност като ЕТ „Г. M. – 53“, на поземлен имот с идентификатор 21912.183.10 в землището на община Долни чифлик.
ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРОИЗНАСЯНЕ от друг състав на Районен съд Варна при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/