№ 111
гр. Ихтиман, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Надя Н. Борисова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20211840200544 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на СВ. ТР. Й. против Наказателно постановление
№ 20-0274-000495 от 25.05.2021 г. на ВПД началник на РУ на МВР -
Ихтиман, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179,
ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно
обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна.
Административнонаказващият орган е установил правилно
фактическата обстановка в обжалваното наказателно постановление и
въззивният съд изцяло споделя изводите му.
От фактическа страна:
На 03.05.2021 г. по третокласен път № 822, в района на 28.5-ти
километър, с посока на движение към гр. Ихтиман, община Ихтиман, около
20.38 часа, при управление на товарен автомобил марка „Киа“, модел
„Пиканто“ с рег. № СА4179МК при навлизане в остър завой надясно
жалбоподателят С.Й. загубил контрол над управлението и автомобилът се
обърнал на страничната си стена вдясно извън пътното платно по посоката на
движение.
1
Вследствие на подаден сигнал от МВР на място били изпратени
свидетелите Д.Г. и Х.З. – полицейски служители при РУ – Ихтиман. Те
възприели местопроизшествието и провели разговор с водача. Свид. Г.
направил извод, че същият е управлявал с несъобразена за пътните условия
скорост, поради което в качеството на младши контрольор към РУ – Ихтиман,
съставил срещу жалбоподателя Акт № 807030 за установяване на
административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП за това, че поради
движение с несъобразена с атмосферните условия – остър завой надясно, губи
контрол на над управлението на автомобила и се преобръща извън пътното
платно в дясно по посока на движението.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното в производството
Наказателно постановление № 21-0274-000495 от 25.05.2021 г. на ВПД
началник на РУ на МВР - Ихтиман, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в
размер на 200 лв.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства, обективирани в показанията на свидетелите Г., З., АУАН,
който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена
стойност и приложените Заповед № 81121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи и Заповед № 9121С-3996/24.02.2021 г. на министъра на
вътрешните работи. Изброените доказателствени източници са логични и
непротиворечиви. Те не са оборени от други доказателства, поради което
следва да бъдат кредитирани в цялост. От тях се установяват всички
обстоятелства от предмета на доказване – релефа на мястото на установяване
на нарушението, наличния остър завой и местоположението на автомобила.
Предвид изложеното следва извод, че административнонаказващият
орган е установил правилно фактическата обстановка в НП, която въззивният
съд възприема.
Възраженията, развити в жалбата, именувана „молба“, срещу
фактическите изводи на административнонаказващия орган (АНО) не се
споделят, тъй като не са доказани с надлежните доказателствени средства. От
разпита на свидетелите Г. и З. следва непротиворечив извод, че при
пристигането си те възприели автомобила, управляван от жалбоподателя,
обърнат на страничната си стена. Действително в акта и издаденото
наказателно постановление е отбелязано, че автомобилът се е преобърнал,
което може да се направи извод, че е повод за недоволство у жалбоподателя.
Разликата между „обръщане“ и „преобръщане“ е терминологична и с оглед
показанията на двамата свидетели може да се направо извод, че
действителният смисъл на употребения глагол „преобръща“ е „обръща“, т.е.
че колата е била обърната на една страна. В случая това дали колата е била
преобърната или обърната няма съществено значение за главния факт от
предмета на доказване, доколкото е безспорно, че при излизане от пътното
платно водачът на автомобила е реализирал пътно транспортно
произшествие.
От правна страна:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК
в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42,
съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени
са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на
нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на
извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП. При съставянето на АУАН
са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Компетентността на
административнонаказващия да издаде обжалваното НП се установява от
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед № 9121С-3996/24.02.2021 г. на
министъра на вътрешните работи.
Съдът споделя и правните изводи на АНО.
Нарушението от водач на МПС на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, ако е довело да
причиняване на пътно-транспортно произшествие (ПТП), е санкционирано с
разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗДвП. В този смисъл административно
нарушение е не самото движение с несъобразена скорост, а причиняването на
ПТП в резултат на движение с несъобразена скорост.
Съгласно §6, т. 30 от ДР на ЗДвП, пътнотранспортно произшествие е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
В задължителната съдебна практика (ТР-28-84-ОСНК) е изяснено още,
че в първата хипотеза на чл. 20 ЗДвП се предвижда задължение на водачите
за движение със скорост, съобразена с атмосферните условия, релефа на
местността, състоянието на пътя, характера и интензивността на движението,
маркировката, състоянието на водача и други обстоятелства, които имат
значение за безопасността на движението. величината на скоростта трябва да
бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, колкото повече
и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да
бъде скоростта на движението в сравнение с максимално предвидените
такива.
Ето защо преценката дали е извършено административно нарушение
съгласно горепосочената санкционна разпоредба изисква да се установят
както всички характеристики на пътната обстановка и движението на
автомобила, така и на причинените повреди, като последните обаче не са
съставомерен признак на административното нарушение, поради което за
последните е необходимо да има данни дори да не са изрични описани. В тази
насока следва да се има предвид, че несъобразената скорост не е факт, от
който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване.
При конкретния вид нарушения в съдебната практика по
административнонаказателни дела е изяснено, че е достатъчно от формална
страна да бъде посочено, че скоростта не е съобразена с обстоятелствата, за
да са изпълнени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН (Решение № 2348 от
17.12.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2658/2020 г. и Решение № 685
3
от 7.08.2017 г. на АдмС - София-област по к. а. н. д. № 401/2017 г.).
В случая е несъмнено установено, че на мястото, където е настъпило
ПТП, има остър завой и наклон по посоката на движение на управлявания от
жалбоподателя автомобил. Водачът е на възраст 78 години, което предполага
известно забавяне в бързината на реакциите му вследствие на естествени
биологични процеси. При наличието на тези фактори и доколкото
жалбоподателят е загубил контрол над управлението на автомобила и
реализирал ПТП, като същият е бил обърнат върху скат извън пътното платно
на страничната му стена, може да се направи извод, че единствената пряка и
непосредствена причина за този резултат е движение с несъобразена скорост,
както е приел актосъставителят, а впоследствие и АНО. При това положение
правомерното поведение, с оглед разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е
предполагало движение с по-ниска скорост, която да позволява безопасно
преминаване на участъка.
С оглед изложеното жалбоподателят законосъобразно е наказан на
основание на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП за това, на 03.05.2021 г. по третокласен път № 822, в района на
28.5 километър, с посока на движение към гр. Ихтиман, община Ихтиман,
около 20.38 часа при управление на товарен автомобил марка „Киа“, модел
„Пиканто“ с рег. № СА4179МК при навлизане в остър завой надясно поради
движение с несъобразена с пътните условия скорост губи контрол над
управлението и автомобилът се обръща на страничната си стена в дясно извън
пътното платно по посоката на движение.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост във
форма на вината небрежност. Жалбоподателят не е предвиждал настъпването
на последиците – загубване на контрол на автомобила и реализиране на ПТП
вследствие на избраната скорост, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
ако е взел предвид наклона на пътя, острия завой, времето му за реакция с
оглед собствените му субективни възможности, както и техническите
възможности на автомобила.
Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само
в изрично предвидените случаи. За конкретния състав няма предвидено
изключение, с оглед на което административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е правилно ангажирана.
Не може да се твърди, че случаят е маловажен. Касае се до загуба на
контрол на управлението над автомобил, който се е обърнал при движение на
страничната си стена. Няма последици, извън съставомерните, но е създадена
реална опасност от увреждане на живота и здравето на други участници в
движението, ако такива е имало на мястото на произшествието. С оглед на
това случаят не може да бъде квалифициран като маловажен. Твърденията в
жалбата, досежно липсата на предходни нарушения, не сочи на различен
извод, а относно размера на доходите, е недоказан и също не би променил
крайния резултат дори и да беше.
По вида и размера на наказанието:
Видът на наказанието за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
законосъобразно е определен от АНО съобразно предвиденото в нормата на
4
чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП наказание глоба.
Размерът на наказанието е правилно определен съобразно абсолютно
определения в нормата на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП. Поради изложеното
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д,
т. 1 ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0274-000495 от
25.05.2021 г. на ВПД началник на РУ на МВР - Ихтиман.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5