АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
|||||||||
РЕШЕНИЕ № 82 |
|||||||||
гр. Видин, 24.03.2020 г. |
|||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||
Административен съд – Видин, |
шести административен състав |
||||||||
в
публично заседание на |
Двадесет и четвърти февруари |
||||||||
през две хиляди и двадесета година в
състав: |
|||||||||
Председател: |
Борис Борисов |
||||||||
при
секретаря |
Валерия Шутилова |
и в присъствието |
|||||||
на
прокурора |
|
като разгледа докладваното |
|||||||
от
съдия |
Борисов |
|
|||||||
Административно дело № |
541 |
по
описа за |
2015 |
година |
|||||
и за
да се произнесе, съобрази следното: |
|||||||||
Производството е по чл.145 АПК във вр. с чл.211 ЗМВР.
Образувано е по жалба на Т.С.Т. инспектор и разследващ полицай в РУ отдел „Разследване“
при ОДМВР Видин срещу Заповед рег. № 368з – 1287 от 09.12.2015 г. на Директора
на ОДМВР-Видин, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение" за срок от три месеца на основание чл.204, т.3, чл.194,
ал.2, т.1 и т. 2, чл.197, ал.1, т.2 и чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като при
издаването й са били допуснати процесуални нарушения, довели до нарушаване на
правото му на защита. Посочва, че в хода на проверката не се е установило
извършено нарушение на служебната дисциплина, както и че в заповедта липсва
конкретизация на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на
доказателствата, въз основа на които е установено. Поддържа, че неправилно е
извършена квалификацията на нарушението, както и че наложеното наказание по вид
и размер не съответства на извършеното нарушение.
Иска се от Съда да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна.
Претендират се и разноските за производството.
Ответникът по жалбата не взема становище.
Съдът, като взе предвид обжалвания
административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед рег. № 368з – 1287 от 09.12.2015 г. на Директора на ОДМВР-Видин
на жалбоподателя Т. е наложено дисциплинарно наказание "писмено
предупреждение" за срок от три месеца на основание чл.204, т.3, чл.194,
ал.2, т.1 и т. 2, чл.197, ал.1, т.2 и чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР, поради
обстоятелството, че на 16.10.2015г. служителят не е направил всичко,
зависещо от него, извършените процесуални действия по ДП № 979/ 2015г. по описа
на РУ Видин да достигнат до РП Видин в рамките на законовите 24 часа и не е
направил всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото, като неизпълнени в цялост са задълженията, въведени с длъжностна
характеристика № К-12309/10.11.2010г., а именно „ взема всички мерки за
осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на
разследването, събира доказателства и извършва необходимите действия, съобразно
НПК за разкриване на обективната истина, планира дейността по възложените му
досъдебни производства, като набелязва действията и поредността , в която
трябва да се извършват“. Това е преценено като нарушение на чл. 15 ал.1 ЗМВР
вр. с чл. 212 ал. 3 НПК. Дисциплинарната проверка е била образувана по заповед
№ 3268р- 18434/03.11.2015 г., по описа на ГДНП, а със заповед №
368з-1127/03.11.2015г. по описа на ОДМВР е назначена комисия. Резултатите на
комисията са отразени в справка № 368р-11833/16.11.2015г. по описа на ОДМВР
Видин, в която е установена и подробно описана в административната преписка
фактическа обстановка, която не следва да се преповтаря в настоящето изложение.
На Т. е връчена покана за запознаване и даване на писмени обяснения по
повод извършването на проверка и за запознаване с обобщена справка по извършена
проверка, даване на писмени обяснения или възражения в 24-часов срок от
връчване на поканата. При така установеното
Съдът, намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима. Обжалва се заповед на Директора на ОДМВР - Видин, за
налагане на дисциплинарно наказание. Тя е подадена от адресата на обжалваната
заповед в законоустановения срок за обжалване. По същество жалбата е основателна
по следните съображения:
Заповедта
е издадена от компетентен орган, наложено е наказание по чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР от ръководител на структура по чл.37 от ЗМВР – Директора на
ОДМВР - Видин, с оглед предоставените му правомощия по чл.204, т.3 от ЗМВР.
Същата
е издадена в предписаната от закона форма, но в нарушение на
административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона.
Наложено
е наказание за нарушение на чл. 15 ал. 1 ЗМВР вр. с чл. 212 ал. 3 НПК, като
непрецизно е посочен чл. 15 ал. ЗМВР, който не вменява задължения. В чл. 212
ал. 3 НПК е посочено „ Разследващият орган, извършил действието по ал. 2,
уведомява прокурора незабавно, но не по-късно от 24 часа“.
Безспорно е, че Т. като разследващ полицай е извършил оглед на
местопроизшествие с което е сложил началото на досъдебното производство.
Огледът е извършен между 22,55ч. и 23,55ч. на 15.10.2015г. На 16.10.2015г. с
уведомление рег. № ЗМ 979/2015г. 173600-11352, Т. *** за започналото ДП срещу
лицето Петър Петров за престъпление по чл. 198 НК. Това уведомление е предадено
в деловодството на РУ Видин. Настоящият състав счита, че с това си действие
разследващият орган е изпълнил задължението си по чл. 212 ал. 3 НПК за
уведомяване не по-късно от 24 часа. Това, че същото е пристигнало на
19.10.2015г. в РП Видин като последица от административната организация в РУ
или РП, не следва да се тълкува като неизпълнение на задължението на
разследващия. В обобщената справка се говори, че Т. е получил разпореждане от гл. разследващ
полицай Йорданова лично и на място да докладва в РП Видин. Това твърдение не
намира опора в доказателствата по делото, тъй като не се установява такова
разпореждане да е направено.
На
следващо място , действията на Т. са оценени като небрежност в служебната
дейност и посочен чл. 199 ал. 1, т. 3 ЗМВР и в цялост неизпълнени задължения, въведени
с длъжностна характеристика № К-12309/10.11.2010г. Това също не намира опора в
доказателствата. Т. е извършил оглед, а на следващия ден е разпитал подалия
сигнала като свидетел и е извършен оглед на веществени доказателства. В
следващите дни е извършен допълнителен оглед , разпитани са свидетели, разпознаване
на лица и предмети, назначени са експертизи. Всички тези действия не могат да
се квалифицират като неизпълнение в цялост на задължения, каквато е
формулировката в заповедта. Всички действия, извършени от разследващия са в
съгласие с чл. 15 ал. 3 ЗМВР - вземане на решения по вътрешно убеждение, като
следва да се има предвид, че към онзи момент е разследван грабеж в
квалификацията по чл. 198 НК, а по-късно
вече е променена по чл. 199 НК. На последно място, не е изпълнен от
дисциплинарно наказващия орган чл.206, ал.2 ЗМВР – „При определяне на вида и
размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението
и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено,
формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на
службата“ В заповедта липсва доводи в тази насока, нито като
настъпили последици, нито форма на вина и цялостно поведение. С оглед гореизложеното жалбата е основателна.
Оспорваната заповед е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на
административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона,
поради което следва да бъде отменена на основание чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
На
основание чл.143,ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноските за производството в размер на 300.00 лева, представляващи реално
заплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Заповед рег. № 368з – 1287 от
09.12.2015 г. на Директора на ОДМВР-Видин, с която на Т.С.Т. е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение" за срок от три месеца на
основание чл.204, т.3, чл.194, ал.2, т.1 и т. 2, чл.197, ал.1, т.2 и чл.199,
ал.1, т.3 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Директора на ОДМВР - Видин да заплати от бюджета на административния
орган на Т.С.Т. *** разноски за производството в размер на 300 /триста/ лева,
представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, в изпълнение разпоредбата на чл.211,
предложение „ последно“ ЗМВР.
Административен
съдия: