Определение по дело №77/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 февруари 2022 г.
Съдия: Пенка Колева Костова
Дело: 20227260700077
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №134

гр. Хасково, 16.02.2022г.

Административен съд - Хасково, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                 СЪДИЯ:ПЕНКА КОСТОВА

като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело №77 по описа за 2022г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба от Т.Ц. ***, чрез адв. Т.Д. ***, с адрес за кореспонденция ***, против писмо с изх.№66-00-758/26.01.2022г. на Агенция по вписванията.

В жалбата се описва фактическа обстановка, според която жалбоподателят подал до Агенция по вписванията заявление, в което посочил, че в публикувания дружествен договор на „Правен Щит Консултинг“ ООД били публично достъпни личните данни на всички съдружници – имена, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаване на същата, дата на валидност, постоянен адрес, подпис. Счита се, че не е налице законово основание администраторът да обработва личните данни на Ц. чрез публикуването им до неограничен кръг хора. Това създавало у него безпокойство и опасност за личната му неприкосновеност, тъй като било възможно трети недобросъвестни лица да използват личните му данни за противозаконни цели. Твърди се, че при осигуряването на публичност на актовете, вписани в Търговския регистър и Регистъра на ЮЛНЦ, Агенцията по вписванията има законово задължение да обяви тези актове без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл.4, т.1 от Регламент 2016/679, с изключение на информацията, която по закон се изисква да бъде обявена. Навеждат се доводи в насока, че указанието, дадено с текста на оспореното писмо, а именно да се представи в Агенцията по вписванията заверен препис на дружествения договор, в който личните данни на съдружниците Т.Ц. и Т. Д. да са заличени, не е елемент от фактическия състав на вписване и обявяване на дружествените документи. Посочва се, че Агенцията по вписване признала правото на изтриване на жалбоподателя за основателно. В жалбата се развиват и съображения за неизпълнение на указанията на АдмС – Хасково, дадени с постановено от него съдебно решение по адм. д №825/2021г. Обосновава се извършено от страна на Агенцията по вписвания нарушаване на правото на изтриване на субекта на лични данни, в лицето на оспорващия. Подробно се мотивира искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз във връзка с настоящия казус.

По подробно изложени в жалбата съображения се иска съдът да отмени оспореното писмо, да задължи Агенция по вписванията да изтрие/заличи личните данни на жалбоподателя, съдържащи се в публикувания дружествен договор по партидата на „Правен Щит Консултинг“ ООД. Моли се производството по делото да бъде спряно и да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване правото на ЕС по конкретно поставени в жалбата въпроси. Претендират се разноски по делото. Прави се възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, в случай на отхвърляне на жалбата.

При извършената проверка на твърдените в жалбата факти, съдът установи следното:

Със Заявление вх.рег.№66-00-758/08.07.2021г. жалбоподателят Т.Ц.Ц. поискал от Агенция по вписванията личните му данни, съдържащи се в публикувания дружествен договор на „Правен Щит Консултинг“ ООД да бъдат изтрити/заличени, по начин, по който да не бъде идентифициран пред трети лица. В случай на възприемане, че предоставил личните си данни на основание чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, посочил, че оттегля съгласието си същите да бъдат обработвани чрез публикуването им в дружествения договор по партидата на дружеството до неограничен кръг от хора. Поискал, ако съдържащите се в дружествения договор на дружеството данни били продадени/предоставени на трети лица по силата на договор, да му бъде посочено кои са тези трети лица, като при изтриване и заличаване от страна на Агенцията по вписванията, същата да информира третите лица, на които ги продала/предоставила, ако има такива, също да изтрият/заличат личните му данни.

От данните по делото се установява, че в законния срок произнасяне по подаденото от Ц. заявление не е било извършено. Поради това пред Административен съд – Хасково е била подадена жалба от Т.Ц. против бездействие/мълчалив отказ на Агенция по вписванията по заявление №66-00-758 от 08.07.2021г., по която е било образувано адм. д. №825/2021г. по описа на съда. С постановеното по това дело Решение №599/01.12.2021г. съдът е отменил мълчалив отказ на Агенция по вписванията - София, в качеството ѝ на администратор на лични данни да се произнесе по искането на жалбоподателя за изтриване/заличаване на личните му данни, съдържащи се в публикуван дружествен договор на „Правен Щит Консултинг“ ООД, като е изпратил преписката по Заявление вх.№66-00-758/08.07.2021г. до Агенция по вписванията за изтриване на лични данни, съдържащи се в публикувания дружествен договор на дружеството в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за ново произнасяне, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени със съдебното решение.

С оспореното писмо изх.№66-00-758/26.01.2022г. изпълнителният директор на Агенция по вписванията уведомил жалбоподателя, че за да бъде упражнено правото на изтриване по чл.17 от Регламент 2016/679 следва да се представи заверен препис на дружествения договор на „Правен Щит Консултинг“ ООД, в който личните данни на съдружниците Т.Ц.Ц. и Т. Н. Д., освен тези, които се изискват по закон, да са заличени. Отбелязано е, че след проверка на партидата на дружеството се установило, че към дата на писмото не били предприети действия по заявяване за обявяване на дружествен договор със заличени лични данни, с изключение на изискващите се по закон. Във връзка с изложеното на Ц. е указано да предприеме действия по представяне в Агенцията по вписванията на заверен препис на дружествения договор на „Правен Щит Консултинг“ ООД, в който личните данни на съдружниците Т.Ц.Ц. и Т. Н. Д., освен тези, които се изискват по закон, да са заличени. Изрично е посочено в писмото, че до представяне на посочения документ, Агенцията по вписванията ще предприеме действия по прилагане на техническо решение, с оглед ограничаване видимостта на личните данни на съдружниците Т.Ц.Ц. и Т. Н. Д., съдържащи се в обявения по партидата на „Правен Щит Консултинг“ ООД актуален дружествен договор.

От направена справка в сайта на Агенция по вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, както и от представеното копие на дружествен договор на „Правен Щит Консултинг“ ООД, става ясно, че жалбоподателят е съдружник в посоченото дружество. Предвид съдържанието на атакуваното пред съда писмо, следва да се приеме за безспорно, че дружественият договор на посоченото юридическо лице е бил обявен на страницата на Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ при Агенция по вписванията в интернет.

При така установеното от фактическа страна и предвид съдържанието на оспореното писмо, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на Т.Ц.Ц. е подадена срещу акт, неподлежащ на оспорване, поради което същата се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати. Съображенията за това са следните:

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от чл.159, т.1 АПК една от тези предпоставки, от категорията на абсолютните, е наличието на акт /индивидуален, общ или подзаконов нормативен/, подлежащ на съдебно обжалване по реда на АПК. За преценката дали един акт носи белезите на индивидуален административен акт от съществено значение е съдържанието и характера на обективираното в акта волеизявление и на следващите се от него правни последици, доколкото именно те определят правната същност на акта.

В случая съдът счита, че оспореното писмо има само уведомителен, информативен и насочващ характер за жалбоподателя и представлява кореспонденция между него и Агенцията по вписвания. Писмото не съдържа разпоредителна част, с която да се отричат или засягат права или законни интереси на жалбоподателя. Развилото се пред Агенцията за вписване производство не е административно, което да е приключило с издаване на индивидуален акт и да е такова, което да се е развило по реда на чл.39 от Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД). Издаденото писмо не съдържа отказ за произнасяне по заявление за заличаване на данни, а по съществото си представлява указание за извършване на действия от страна на подателя на Заявление вх.рег.№66-00-758/08.07.2021г., за да се постигне желаният от лицето резултат, като е посочено изрично, че до извършване на указаното ще бъдат предприети действия по прилагане на техническо решение, с оглед ограничаване видимостта на личните данни на съдружниците Т.Ц. и Т.Д., които се съдържат в актуалния дружествен договор. С него не се ограничават права и не се създават задължения за адресата му, т.е. то не рефлектира неблагоприятно в правната сфера на жалбоподателя. В същия смисъл е и най-актуалната практика на Върховния административен съд, изразена в Решение №9234/19.08.2021г. по адм. д. № № 4326/2021г., а и в Определение №2348/13.02.2020г. по адм. д. №1370/2020г.).

От друга страна, дори и да се допусне, че са налице обстоятелства, обуславящи наличие на основанието по чл.39, ал.1 от ЗЗЛД, във връзка с чл.79 от Регламент 2016/679 за допустимо упражняване на правото на съдебна защита по отношение на твърдяното ограничаване на правото на жалбоподателя да иска изтриване на свързаните с него лични данни, съгласно чл. 17 от Регламент 2016/679, следва да се има предвид, че съдържанието на оспореното писмо по своята същност представлява действие, извършено в хипотезата на неизпълнение на влязло в сила съдебно решение, което действие е обективирано в писмен вид. Защитата срещу неизпълнен съдебен акт се реализира по друг ред – този по дял шести (чл.306, вр. чл.304) от АПК, а не по реда на ЗЗЛД и Регламент 2016/679. Съгласно чл.177, ал.1 АПК, влезлите в сила съдебни решения са задължителни за страните, а в случай на отмяна на административен акт имат действие по отношение на всички. Разпоредбата на чл.304, ал.1 от АПК предвижда административнонаказателна отговорност за длъжностно лице, което не е изпълнило свое задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. За да са налице предпоставките за приложение на чл.304, ал.1 от АПК, е необходимо: да има влязъл в сила съдебен акт, който да предписва определено поведение; този съдебен акт да е изпратен на съответния субект; постановеното от съда в съдебния акт да не се изпълнява от този субект. Именно тези три предпоставки в процесния случай са налице както с оглед съдържанието на оспореното писмо, така и с оглед бездействието на Агенцията по вписване по отношение съобразяване с диспозитива на Решение №599/01.12.2021г. по адм. д. №825/2021г. по описа на АдмС – Хасково.

В подкрепа на извода, че оспореното писмо има уведомителен, информативен и насочващ характер и че с него се указва предприемане на действия във връзка с подаденото от Ц. заявление, следва да се отчете и това, че след издаването му в Агенцията по вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, е обявен актуален дружествен договор на основание влезли в сила съдебни решения – Решение №599/01.12.2021г. по адм. д. №825/2021г. по описа на АдмС – Хасково и Решение №382/08.12.2021г. по адм. д. №402/2021г. по описа на АдмС – Добрич, със заличени в същия лични данни на съдружниците Т.Ц.Ц. и Т. Н. Д.. Това се установи след извършената от съда справка в публично достъпната страница в интернет на Агенцията по вписванията, където е отбелязано, че дружественият договор на „Правен Щит Консултинг“ ООД е обявен в този му вид на 01.02.2022г.

Предвид изложените мотиви, искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз се явява безпредметно. Освен това принципно в случая няма правна възможност за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз поради неизяснеността на фактите по конкретното заявление на Ц. – кои от личните данни се обработват на законово основание, кои от тях не могат да бъдат заличени и за заличаването на кои е достатъчно липсата на съгласие за обработването им или оттеглянето на съгласието за обработването. Неизяснеността на фактите би довела и до недопустимост на евентуално преюдициално запитване, направено при неизяснена фактическа обстановка. В този смисъл е и Решение №7079/10.06.2021г. на ВАС по адм. д. №1275/2021г., Решение №8239/07.07.2021г. на ВАС по адм. д. №3068/2021г. и др.

По изложените съображения, на основание чл.159, ал.1 от АПК жалбата на Т.Ц.Ц. следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Водим от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.Ц. ***, с адрес за кореспонденция ***, против писмо с изх.№66-00-758/2021/26.01.2022г. на Агенция по вписванията.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №77/2022г. по описа на Административен съд - Хасково.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от датата на получаване на съобщението.

        

 

 

                                                        СЪДИЯ: