Присъда по дело №860/2023 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 22
Дата: 6 юни 2023 г. (в сила от 22 юни 2023 г.)
Съдия: Валентина Любенова Тонева
Дело: 20233630200860
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 април 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 22
гр. Шумен, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
и прокурора С. Д. М.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Наказателно дело от
общ характер № 20233630200860 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. А. Х., ЕГН ********** роден на **********. в
гр.Нови пазар, живущ в с.Развигорово, общ.Хитрино, ул.********* български гражданин,
разведен, със средно образование, не работи, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН ЗА ТОВА, че в
периода от м.април 2020г. до м.септември 2022г. вкл. в с.Тимарево, общ.Хитрино, след като
е бил осъден с решение № 187/10.03.2015г. по гр.д.№ 1802/2014г. по описа на ШРС, влязло в
законна сила на 15.04.2015г., да издържа свой низходящ - дъщеря Н. Н. А., родена на
26.06.2007г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 30 месечни вноски по 130.00лв., на обща стойност 3900.00лв.-
престъпление по чл.183 ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК го ОСЪЖДА
на “ПРОБАЦИЯ ” със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 7 месеца с периодичност два пъти седмично; задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок 7 месеца.
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. А. Х., ЕГН ********** роден на **********. в
гр.Нови пазар, живущ в с.Развигорово, общ.Хитрино, ул.********* български гражданин,
разведен, със средно образование, не работи, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН ЗА, че в периода от
м.април 2020г. до м.септември 2022г. вкл. в с.Тимарево, общ.Хитрино, след като е бил
осъден с решение № 187/10.03.2015г. по гр.д.№ 1802/2014г. по описа на ШРС, влязло в
законна сила на 15.04.2015г., да издържа свой низходящ - син О. Н. А., роден на
02.06.2009г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 30 месечни вноски по 120.00лв., на обща стойност 3600.00лв-
престъпление по чл.183 ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК го ОСЪЖДА
на “ПРОБАЦИЯ ” със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 7 месеца с периодичност два пъти седмично; задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок 7 месеца.
На осн. чл. 23 ал.1 от НК определя общо наказание между наложените с
настоящата присъда ,а именно общо наказание “ПРОБАЦИЯ ” със следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 7 месеца с
1
периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок 7 месеца.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Шуменския окръжен съд в 15-
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда по НОХД №860 по описа за 2023г. на ШРС- чл.
371 т.2 от НПК

На 21.04.2023г., от Шуменска Районна прокуратура, е внесен в РС -
гр.Шумен обвинителен акт по ПД №51/2023г., по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу Н.А.Х., ЕГН**********, роден на
***********. в гр. Нови пазар, местоживеене с. Развигорово, български
гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, безработен за
извършени от него престъпления от общ характер по чл.183, ал.1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че в периода от
м.април 2020г. до м.септември 2022г. вкл. в с.Тимарево, общ.Хитрино, след
като е бил осъден с решение № 187/10.03.2015г. по гр.д.№ 1802/2014г. по
описа на ШРС, влязло в законна сила на 15.04.2015г., да издържа свой
низходящ - дъщеря Н.Н.А., родена на ********** съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 30
месечни вноски по 130.00лв., на обща стойност 3900.00лв. - престъпление по
чл.183, ал.1 от НК
и, че в периода от м.април 2020г. до м.септември 2022г. вкл. в
с.Тимарево, общ.Хитрино, след като е бил осъден с решение №
187/10.03.2015г. по гр.д.№ 1802/2014г. по описа на ШРС, влязло в законна
сила на 15.04.2015г., да издържа свой низходящ - син О.Н.А., роден на
************ съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 30 месечни вноски по 120.00лв., на обща
стойност 3600.00лв. - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В разпоредително заседание подсъдимият и служебно назначеният му
защитник заявиха желание делото да се гледа по реда на чл. 371, т. 2 от НПК,
като подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и се съгласи да не се събират повече доказателства за
тези факти.
Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т.
2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, с определение от 06.06.2023г. обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатите
обвинения и предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и да му
наложи по-лекото измежду приложените алтернативни наказания “пробация”,
за срок от 8 месеца със следните пробационни мерки – задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител. Накрая да бъде
определено едно общо наказание до размера на най-тежкото от тях.
Защитникът на подсъдимия моли съда да наложи по-лекото от двете
алтернативи - наказание „пробация“ в минимален размер от 6 месеца .
В последната си дума подсъдимият заявява, че е съгласен с казаното от
защитата си .
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подс. Н.А.Х. и св.С.С.С. са бивши съпрузи. Бракът им бил прекратен с
1
решение № 187 от 10.03.2015г. по гр.дело № 1802/2014г. по описа на ШРС,
влязло в законна сила на 15.04.2015г.
По силата на решението родителските права върху родените от брака
деца: Н.Н.А. с ЕГН ********** и О.Н.А. с ЕГН ********** били
предоставени на майката - С.С.Х. от с.Тимарево, общ.Хитрино.
Бащата Н.А.Х. бил осъден да заплаща на децата си Н.Н.А. и О.Н.А.,
чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка съответно в
размер на: 130,00лв. - за детето Н.А. и 120,00лв. - за детето О.А.
С решение № 590 от 12.11.2021г. по гр.д. № 1595/2021 г. по описа на
ШРС, влязло в сила на 12.11.2021 г. бил изменен размерът на присъдената с
Решение № 187/10.03.2015г. по гр.д. № 1802/2014г. по описа на ШРС, месечна
издръжка, дължима от подс.Н.А.Х., в полза на детето Н.Н.А. от 130,00лв. на
220,00лв., считано от 09.06.2021г., както и месечната издръжка, дължима от
подс.Н.А.Х., в полза на детето О.Н.А. от 120,00лв. на 200,00лв., считано от
09.06.2021г.
Подс.Н.Х. обаче не бил запознат с решението на ШРС по гр.д.№
1595/2021 г., влязло в сила на 12.11.2021г., за изменение размера на
издръжката за двете му деца, тъй като по време на делото е бил в Германия и
същото се е гледало в негово отсъствие.
Същият разбрал за изменението на размера на присъдената издръжка за
двете му деца от ДСИ през м.октомври 2022г., поради което му било
повдигнато обвинение само за първоначално присъдения размер на издръжка
за двете деца, с който размер е бил запознат.
По данни на св.С.С.С., бившият й съпруг заплащал сумите за издръжка
до м.октомври 2020г., след което заминал за чужбина и спрял да изплаща
издръжка за децата, като последната внесена сума в размер на 230,00лв. била
през м.ноември 2020г..
След м.март 2020г. обаче внесените от Х. суми били в по-малък размер
от присъдените, което е видно от приложената по делото справка от ДСИ -
сметка за размера на дълга, по изп.д.№ 59/2015г. / л.34-39 /.
През 2021г. С.С. завела дело в ШРС срещу бившия си съпруг Н.Х. за
увеличаване размера на присъдената издръжка за двете си деца и съдът
увеличил размера на месечната издръжка съответно на: 220лв. - за детето
Н.А. и 200лв. - за детето О.А. Тъй като след м.ноември 2020г., а и
впоследствие, след изменението на размера на издръжката, Н.Х. спрял
окончателно да изплаща сумите за издръжка за децата си, на 18.07.2022г.
С.С.С., действаща като майка и законен представител на децата си О.Н.А. и
Н.Н.А. подала жалба до Шуменска районна прокуратура.
След подаването на жалбата и образуването на досъдебното
производство обв.Н.А.Х. продължил да не изпълнява задълженията си за
плащане на издръжка за двете си деца. Общият размер на неплатената
издръжка за периода от м.април 2020г. до м.септември 2022г. вкл. за дъщеря
му Н.Н.А., родена на 26.06.2007г. е 3900.00лв., т.е. 30 месечни вноски, всяка
по 130,00лв., а за сина му О.Н.А. роден на 02.06.2009г. е 3600,00лв., т.е 30
месечни вноски, всяка по 120,00лв. В хода разследване по делото, на
03.10.2022г. е изплатена на С.С.Х. сумата в размер на 220,00лв., изплатена по
изп.лист №121/02.12.2021г. издаден по гр.д.№1595/2021 г. по описа на ШРС.
През включеният в обвинението период, съобразно заявеното от
представителя на ШРП, е заплатена общо сума в размер на 1700лв., т.е.
налице е частично възстановяване.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена, въз
2
основа на самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно
следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да
не се събират повече доказателства за тези факти.
Съдът намира, че самопризнанията се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред,
които са приобщени по реда на чл.283 от НПК- от показанията на свиделката
С.Сали разпитана в хода на ДП, както и от приобщените по реда на чл.283 от
НПК, писмени доказателства.
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото, прие,
че с всяко едно от горните деяния, подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава престъпленията от общ характер, наказуеми по чл.
183, ал.1 НК за всяко едно от децата си , поради следното:
Обект на всяко едно от престъпленията са обществените отношения,
осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона, лица да
доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са
нетрудоспособни и не могат да се издържат от собствено имущество;
От обективна страна – подсъдимият, чрез своето бездействие не е
изпълнил задълженията си да заплаща издръжка на всяко едно от своите две
деца в периода от м.април 2020г. до м.септември 2022г. вкл. в с.Тимарево,
общ.Хитрино, след като е бил осъден с решение № 187/10.03.2015г. по гр.д.№
1802/2014г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 15.04.2015г., като
неизпълнението на това задължение е в размер на повече от две месечни
вноски – тридесет месечни вноски за всяко от двете деца – за дъщеря Н.Н.А.
издръжка в размер на 130 лв. и син О.Н.А. в размер на 120 лв., като общата
сума за дъщеря му възлиза на 3900лв. а за сина му - на 3600 лв.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което е било
осъдено да издържа свои низходящи;
От субективна страна всяко от престъпленята е извършено виновно от
подсъдимия, с пряк умисъл – предвиждал е неплащане на дължимите
издръжки в размер на повече от две месечни вноски и пряко го е целял.
Като причина за извършване на престъпленията следва да се отбележи,
както неотговорното отношение на подсъдимия към задълженията му като
родител, така и липсата на финансова възможност.
При определяне на наказанието, съдът прецени: степента на
обществената опасност на конкретните деяния, степента на обществена
опасност на дееца – от данните за личността му може да се направи извод, че
е личност с ниска степен на обществена опасност, както и причините и
мотивите за извършване на престъплението и констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимият:-смекчаващи
вината, обстоятелства –липса на финансови средства за издръжка и чисто
съдебно минало.
При индивидуализацията на наказанието, при спазване на
императивните изисквания на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът прие, че
наказанието на подсъдимия следва да бъде определено, съгласно правилата на
чл. 58а НК.
Текста на чл. 58а от НК предвижда две отделни възможности при
индивидуализация на наказанието – първата по ал. 1, а втората по ал. 4 –
вариант, който в случая би бил по-благоприятен, с оглед възможността за
определяне на друг вид наказание, различен от лишаване от свобода, за което
обаче, е необходимо съдът да констатира наличие на изключителни, респ.
3
многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
В настоящият казус съдът прие, че наказанието следва да се определи в
хипотезата на чл. 58а, ал. 1 НК, като същевременно отчете, че не е налице
дори едно изключително или пък многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, които да мотивират приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б"
от НК.
Следва да бъдат съобразени също направените от подсъдимия
самопризнания, които, съобразно т. 7 от ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на
ОСНК на ВКС "….. съставляват елемент от цялостно, обективно проявено
при ДП процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител".
Същевременно съдът съобрази, че самопризнанията са отчетени от
законодателя и са задължително условие за разглеждане на делото по реда на
глава ХХVІІ от НПК.
Като отегчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетен високият
размер на причинените имуществени вреди и дългият период /над 2 години/
на системно неизпълнение на съдебното решение и то спрямо двете деца.
Наказанията, предвидени от законодателя в санкционната част на
нормата по чл.183, ал.1 НК са алтернативни – „лишаване от свобода„ до 1 г.
или пробация, като, отчитайки липсата на предпоставките по чл. 55 НК /и по
арг. от чл. 57, ал.1 НК/, съдът, на основание чл. 54 НК, с оглед постигането на
целите на генералната и индивидуалната превенция, съобразно чл. 36 от НК,
му наложи наказание „пробация“.
Като отчете всички установени обстоятелства във връзка с
обществената опасност на деянието и дееца, съдът прие, че от една страна,
предвид съдържанието на задължителните пробационни мерки /по чл. 42а, ал.
2, т.1 и т.2 НК/, целите на индивидуалната превенция биха се постигнали и
само с тяхното прилагане, като така определеното наказание представлява
адекватна форма на наказателна репресия, съответна на извършените
престъпления.
Ето защо, съобразявайки императивната разпоредба на чл. 42а, ал. 3
НК, съдът определи на подсъдимия размера на всяка пробационна мярка,
като прие, че задължителната регистрация по настоящ адрес с
периодичност два пъти седмично и задължителните периодични срещи с
пробационен служител, следва да бъдат с продължителност от 7 месеца.
Това наказание- задължителната регистрация по настоящ адрес за срок
от 7 месеца с периодичност два пъти седмично и задължителните периодични
срещи с пробационен служител за срок от 7 месеца, се определи за всяко
едно престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, извършено от подсъдимия.
На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът наложи едно общо наказание
между двете, като наложи най-тежкото, а именно: задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от 7 месеца с периодичност два пъти седмично и
периодични срещи с пробационен служител за срок от 7 месеца.
Така определеното наказание съдът намира за справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно
към спазване на законите и добрите нрави и даващо възможност на осъдения
да изпълнява задълженията си към своите двама низходящи.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

5
Съобщи за изтекли лични данни