Мотиви към Присъда
№ 23, постановена на 31.01.2019г. по н.ч.х.д.
№ 3784 по описа на Районен съд – Варна за 2018г., тридесет и шести наказателен
състав:
Частният тъжител Г.Й.Х. е
повдигнала обвинение с тъжба срещу К.К.Ж. за това, че
на 02.07.2018г. в гр. Варна, в профил в
социалната мрежа фейсбук е разпространила позорни обстоятелства за честта на Г.Й.Х. („...моята комшийка
Г. (която е млада с образование и е учител в частно френско училище) ми скъса
цветята, защото са се покачили
по нейната ограда”),
като тези обстоятелства са били разпространени по друг начин - престъпление по чл.148, ал.1, т.2 вр. чл.147 ал.1 от
НК.
В съдебно заседание частната
тъжителка, посредством своя упълномощен процесуален
представител в подробна пледоария поддържа депозираната тъжба като посочва, че
от събраните доказателства става ясно, че автор на изявлението е подсъдимата,
че същото по своя характер е позорно обстоятелство за личността на всяка
българска жена, наред с това е неистинско доколкото цветето е било посадено от
тъжителката, а публикацията е дала повод много хора да демонстрират негативно
отношение към личността на тъжителката, която е образована и достойна жена. По
същество пледира за осъдителна присъда и пълно уважаване на предявения
граждански иск в размер на сумата от 1500 лева, ведно със сторените в
производството по делото разноски.
Подс. К.К.Ж.,
редовно призована, не се явява за нея се
явява упълномощен представител, който на свой ред в подробна пледоария оспорва
повдигнатото обвинение, като посочва, че според него инкринимираният израз по
никакъв начин не би могъл да се квалифицира като позорно обстоятелство. Посочва
още, че от съдържанието на публикацията не ставало ясно кое е конкретното лице,
визирано в нея, тъй като Г., комшийки, млади и образовани лица, работещи във
френски училища имало много. Твърди, че актът по късане на цветя не съставлява
позорно обстоятелство, а и наред с това фактът на скъсването от страна на
частната тъжителка бил безспорно доказан в производството по делото. По
същество се оспорва и твърдението, че тъжителката е възприела много тежко
публикацията, тъй като видно от представения по делото амбулаторен лист същата
е отишла при личния си лекар едва месец след твърдяното възприемане на
публикацията. Пледира за оправдателна присъда, отхвърляне на предявения
граждански иск, като моли съдът да присъди на доверителката му и сторените по
делото разноски.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата К.К.Ж. е родена на ***г***, ап.142, българка, бълг.
гражданка, със средно образование, неосъждана, с ЕГН **********.
Подсъдимата
К.К.Ж. и частната тъжителка Г.Й.Х. заедно със
съпрузите си притежавали съседни имоти в
местност „Боровец- Юг- Кантара“ в гр. Варна, между които имало две огради в
близост до една от които били засадени увивни растения, които при израстването
си се разполагали по оградата. По този повод и предвид влошените междусъседски
отношения между двете семейства били подавани редица жалби до ВРП и
полицейските органи по повод на които били издавани откази за образуване на ДП,
респ. прекратяване на вече образувани такива.
На
02.07.2018г. в профил в социалната мрежа „фейсбук“ с наименование „Краси Врати“
подс. К.К.Ж. публикувала
следното изявление: „…„...моята комшийка Г. (която е млада с образование и е
учител в частно френско училище) ми скъса цветята, защото са се покачили по
нейната ограда. Аз не знам какво да направя. Приемам съвет.“, като под
съдържанието на визираната публикация последвали коментари от страна на
различни други участници в социалните мрежи някои от които с вулгарно и
неприятно съдържание.
На
03.07.2018г. вечерта св. Р.Др.възприела коментираната публикация и незабавно се
обадила по телефона на тъжителката Х., за да я уведоми за нея, като
едновременно с това й изпратила и разпечатка на компютърната страница, ведно с
публикуваните коментари.
В
резултат на узнатата публикация, ведно с коментарите към същата тъжителката
почувствала психичен дискомфорт, напрежение,
тревожност, посетила личния си лекар и решила да инициира наказателно
производство от частен характер срещу личността на подс.
Ж. за твърдяно за извършено от последната престъпление по чл. 148, ал.1, т.2 вр. чл.147 ал.1 от
НК.
Изложената фактическа
обстановка се установи от всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства, а именно: показанията на св. С.А.М., на св. Д.Др.Б., на св. Р.Ст.Др.,
на св. М.Т.Т. и частично на показанията на св. Ж.Я.Ж.,
както и от всички приети и приложени по делото писмени доказателства – констативен
протокол акт № 4, том 2, рег. № 2511/2018г. с приложена към същия разпечатка от
фейсбук публикация, нотариален акт, скица, разрешение за строеж/15.06.2016г.,
постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП № 487/2016г. на
04 РУП на ОД на МВР - Варна, определение № 1012 /09.05.2017г. по чнд № 1983/2017г. на ВРС, НО, 5-ти състав, определение №
618/16.06.2017г. на ВОС по вчнд № 620/2017г.,
постановление на ВРП за отказа за образуване на ДП по преписка с вх. №
10828/2018г., справка за съдимост на подс. Ж..
На първо място, съдът следва да
отбележи, че по делото няма противоречие между писмените доказателства, поради
което в случая не се налага по-детайлен коментар на същите.
Що се отнася до свидетелските
показания настоящият съдебен състав кредитира показанията на всички разпитани
по делото свидетели, които установяват различни факти. Така например от
показанията на св. М. съдът формира извод за наличието на спорни междусъседски
отношения между Х.Ж.в по-голямата си част свързани с наличието на обща ограда
между двата имота, респ. на пълзяща и увивна растителност около нея. При всички
случаи макар да се е отзовавал на сигнали за възникнали между двете семейства
конфликти свидетелят не е възприел частната тъжителка да къса което и да е от
посадените растения.
От показанията на св. Бл.
несъмнено се установява, че тъжителката Х. е изпитала психичен дискомфорт проявление на който са били и физическите
симптоми главоболие, високо кръвно налягане и др., като същата е споделила, че
това се дължи на наличието на споменатата по-горе фейсбук публикция.
На следващо място, в
показанията си св. Др. посочва механизма на узнаване на публикацията от страна
на тъжителката, както и репликите от които същата се е почувствала засегната.
Въз основа на личните си възприятия свидетелката посочи, че лично тя се е
подразнила от употребените изрази „млада и образована“ в контекста на това, че
свидетелката и тъжителката били на приблизително една и съща възраст (около 58
години), както и от реализираните след публикацията коментари към които и
подсъдимата се включвала с репликата „и аз това се чудя“.
От показанията на св. М.Т. съдът
на свой ред почерпи информация за влошените отношения между съседите, наличието
на процесните увивни растения, както и
обстоятелството, че тъжителката Х. не е била забелязвана да къса същите.
Що се отнася до показанията на
св. Ж.Ж. съдът като цяло кредитира показанията на
същия с изключение на обстоятелството, че свидетелят е възприел Х. да къса
растението, тъй като нито един от останалите разпитани по делото свидетели не
потвърди посоченото обстоятелство, а св. Ж. е съпруг на подсъдимата,
респективно житейски логично е да поддържа нейната теза, че именно Х. е
откъснала растенията.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подсъдимата следва да
бъде призната за невиновна поради следното:
Съдебната
практика е категорична, че за състава на престъплението клевета е необходимо да
са налице следните обстоятелства:
1) разгласяване на позорни обстоятелства,
включително приписване на престъпление за друго лице;
2)
обстоятелствата трябва да са лъжливи (неистински) и
3) позорящият другиго характер на
разпространените обстоятелства.
Престъплението по чл. 147 НК може да бъде
осъществено единствено и само при форма на вината „умисъл”, като извършителят
му трябва да съзнава неистинността на разгласените обстоятелства, това, че те
са позорни и да цели или допуска узнаването им от неограничен кръг лица.
За
да бъде налице клевета, разпространена по друг начин на свой ред е необходимо
инкриминираните думи и изрази да бъдат нанесени посредством платформа, каквато
несъмнено в случая се явява социалната мрежа фейсбук, която да дава възможност
на повече лица да възприемат съдържанието на изложените обстоятелства.
В
конкретния случай, наказателната отговорност на подсъдимата е ангажирана на
първо място за разпространяване на позорни обстоятелства за личността на
тъжителката Х. чрез думите: „...моята комшийка Г. (която е млада с образование и е учител в частно
френско училище) ми скъса цветята, защото са се покачили по нейната ограда”.
Като начало съдът следва да
посочи, че от обективна страна цитираното изявление, авторството на което не се
оспорва от страна на подсъдимата Ж., не съставлява позорно обстоятелство по
смисъла на наказателния закон.
Съгласно отразеното в Решение №
85 от 10.02.2014 г. по нак. д. № 2383/2013 г. на
Върховен касационен съд „позорно обстоятелство“ са онези конкретни факти и
обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на човека, като те
могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни и обществени
прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества на
личността, които я характеризират негативно. В Решение № 75 от 20.02.2012 г. по
нак. д. № 3142/2011 г. на Върховен касационен съд на
свой ред е посочено, че позорното обстоятелство по чл. 147, ал. 1 от НК е
твърдение на дееца за съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и
който е от естество да накърни доброто му име в обществото.
В случая инкриминираният факт е
твърдението за скъсване на цвете от страна на тъжителката, което се било „покачило“
по нейната ограда.
Без да оспорва доводите на
процесуалния представител на частният тъжител за значението на цветето в
битието на българката, съдът намира, че в случая актът на скъсване на цвете, „покачено“
на чужда ограда не е укоримо от гледна точка на
морала поведение, особено в случай че същото е разположено върху чужда вещ, с
което вероятно пречи по определени съображения на ползвателя на тази вещ.
Наред с това, дори да се
приеме, че да скъскаш чуждо цвете е по своему
негативно обстоятелство, то във всички случаи негативният нюанс на това
обстоятелство не е достатъчно ясно изразен, за да доведе сам по себе си до
накърняване на доброто име в обществото на извършилия го, тъй като е необходимо
да бъде установена целта на скъсването която може да има освен негативни и
други като например естетични, полезни и други основания.
В процесния
случай, по делото не е спорно, че цитиранта
публикация е станала повод за поместването на редица коментари част от които с
откровено цинично и вулгарно съдържание, но тези коментари са били реализирани
от други лица с неустановена самоличност – лица, различни от подсъдимата Ж.,
която не може и не следва да носи отговорност за съдържанието им.
На следващо място, видно от
показанията на св. Др., както тя, така и очевидно тъжителката Х., четейки
„между редовете“ са възприели определени твърдения на подсъдимата, че
тъжителката е млада и образована, като такива изложени с определена доза
ирония, но това обстоятелство само по себе си съставлява интерпретация на
нейното изявление, формирана въз основа на субективни възприятия на Х. и Др.,
за които подс. Ж. на свой ред не би могла да носи
наказателна отговорност.
За пълнота, съдът следва да
посочи, че не споделя възраженията на защитника на подс.
Ж., че в случая не ставало ясно, че се касае именно за личността на частната
тъжителка, доколкото това очевидно не е така – предвид данните че се касае за
съседката на подсъдимата Г., т.е. личността й е била индивидуализирана в
изискуемата степен.
При все това обаче, поради
изложените по-горе обстоятелства съдът намери, че действията на подс. Ж. не съставляват престъпление по чл. 148, ал.1, т.2 вр. чл.147 ал.1 от
НК от обективна страна, поради което и безпредметно се явява обсъждането на
въпроса за субективната съставомерност на извършеното.
Предвид
изхода на настоящото наказателно производство и доколкото в случая не може да
се говори за умишлено извършени от подсъдимата деяния, то закономерно съдът
намери, че наред с оправдаването на подсъдимата на основание чл. 304 НПК следва
да бъдат отхвърлени изцяло и гражданскоправните претенции на частната тъжителка
с правно основание чл. 45 ЗЗД в размер на сумата от 1500 лева, като недоказани
по основание.
На
основание чл. 190, ал.1 НПК, предвид изхода на настоящото наказателно
производство, съдът осъди ч.т. Г.Й.Х., да заплати сумата от 500,00 лева на подс. К.К.Ж., представляваща
разноски за платен адвокатски хонорар.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: