РЕШЕНИЕ
гр.
София, 13.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети май двехиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 14988 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответника В.Н.М. срещу решение от
02.08.2018г., постановено по гр. дело № 18540/2017г. на Софийски районен съд, 79 състав, в ЧАСТТА, с която са уважени предявените по
делото искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ, като е
признато за установено в отношенията между жалбоподателя и ищеца „Т.С.” ЕАД, че
жалбоподателят дължи плащане на сумата 444.
11 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014г.
– 30.04.2015 г., както и на сумата 29.01
лв.- цена на услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2014г. –
30.04.2015г., ведно със законната лихва от 19.08.2016г. до окончателното
плащане.
В жалбата се
поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, поради
нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила, като се
излагат подробни доводи и съображения в тази насока. Жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли
предявените искове; претендира и присъждане на направените разноски по делото.
Въззиваемият - ищец „Т.С.” ЕАД
не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. В хода на устните прения
оспорва бланкетно жалбата и моли съда да потвърди решението.
Третото лице - помагач „Т.с.“
ЕООД не заявява становище.
Решението в частта за
отхвърляне на исковете е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение
е валидно и процесуално допустимо в атакуваната част.
Първоинстанционното
решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.
272 от ГПК въззивния съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение,
като правилни и законосъобразни. С оглед доводите във въвзивната жалба, следва
да се отбележи следното:
Предявени
са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за
които е издадена заповед за изпълнение по
гр.д. № 46835/2016 г. на СРС, 79 състав.
СРС
е уважил частично иска за главница за доставена топлинна енергия и изцяло за
услугата дялово разпределение, като е приел, че по делото е проведено доказване
от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните по доставяне на топлинна енергия, като е кредитирал заключенията на
приетите СТЕ и ССчЕ относно размера на реално потребената топлинна енергия за
процесния период.
Договорното правоотношение между
главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от
2003г. и приложим за целия процесен период, при действие на Общите условия на
ищцовото дружество. Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в
режим на етажна собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в
нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния
имот през процесния период, се установява
от приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство,
както и от приетото от СРС заключение на СТЕ. Измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за
отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна
собственост е възложено от етажните собственици на третото лице - помагач с договор, също приет
като писмено доказателство. Същият е сключен от упълномощени представители на
етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание.
От
изложеното следва изводът, че ответникът, в качеството му на собственик на
имота, е потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди и съгласно чл.
155 от ЗЕ, дължи заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна
енергия, за претендирания период. Ето защо искът е доказан по основание.
Правилно първоинстанционният съд е приел в решението си, че облигационното
отношение между страните е възникнало по силата на закона по неформален договор
за продажба на ТЕ, със съдържание по общите условия.
Оплакването в жалбата, че по делото не е
доказано правото на собственост на въззивника В.М. досежно процесния топлоснабден имот, е неоснователно.
В тази връзка СРС е приел, че следва да цени в съвкупност представените молба -
декларация по чл. 14 ЗМДТ от 1998г., с която ответникът е декларирал за данъчни
цели процесния имот като негова собственост; списъкът на етажните собственици,
съдържащ подпис на ответника в качеството му на собственик на процесния апартамент;
удостоверение за идентичност на административен адрес изх. №
68-00-737/25.04.2018г. на ГИС – София, както и представеното съдебно решение от
06.01.2016г. по гр.д. № 45508/2015г. на СРС, 51 с-в, с което е уважен предявен
от ищеца срещу същия ответник отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на вземания за начислена
топлинна енергия за същия имот за предходен период, поради погасяването им по
давност. В мотивите на цитираното съдебно решение се сочи, че качеството потребител
на топлинна енергия на ищеца за процесния имот е безспорно, като искът е
предявен единствено на основание изтекла давност. При така изложеното,
изводите в обжалваното решение, че нито
едно от посочените писмени доказателства поотделно не установява правото на
собственост на ответника върху процесния имот, но ценени в съвкупност, същите
са достатъчни да установят качеството потребител на ответника на топлинна
енергия, се споделят от настоящия състав. При наличие на доказателства, че
ищецът сам се е позовал на качеството си на потребител на
топлинна енергия и титуляр на партида в предходен съдебен процес, иницииран от
него, както и декларирането му пред данъчните органи като собственик на имота,
е достатъчно да се обоснове качеството потребител на топлинна енергия за целите
на настоящия процес. Без значение е обстоятелството дали решението на СРС е
влязло в сила, тъй като същото се цени само с оглед твърденията на ищеца за правопораждащия
фактическия състав по настоящото дело, а не с оглед зачитане сила на присъдено
нещо. Не е налице настъпила преклузия при събиране на горевизираните
доказателства, включително и по отношение на представената в последното съдебно
заседания, въз основа на издадено съдебно удостоверение в хода на процеса
декларация по чл. 14 ЗМДТ, каквито са доводите в жалбата. Събирането на
доказателствата след първото по делото заседание е допуснато от съда именно
поради оспорването на качеството на потребител от ответника и липсата на
предоставена информация от АВп, след първоначално издадено съдебно
удостоверение. Поради изложеното, не са налице извършени процесуални нарушения при
събиране на горепосочените доказателства, каквито са доводите в жалбата.
Съгласно
констатациите на приетата СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия
и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните
отчети по общия топломер за процесната сграда, отчета по индивидуалните
разпределители в имота на ответника и сметките за дялово разпределение на
дружеството за топлинно счетоводство, съставени от трето за правоотношението
между страните лице и по възлагане от етажните собственици. Вещото лице е съобразило,
че отоплителните тела в имота са демонтирани, като е начислена консумация само
на топла вода от два топли водомера, след осигурен достъп за отчет на
16.05.2016г., подписан от ответника. Съгласно заключението на приетите СТЕ и ССчЕ,
за процесния период м. май 2014г. – м. април 2015г., реално потребената
топлинна енергия, формирана след изготвени сравнителни сметки, е в
размер на сумата 444. 10 лв., за която е издадена фактура № **********/31.07.2015г.
Начислената на въззивника сума е определена като
дължима на база реален отчет на уредите за индивидуално разпределение и на СТИ
в АС, на база правилно извършени дялово разпределение и остойностяване на
доставеното количество ТЕ. Възраженията в тази връзка са неоснователни и недоказани.
Относно
довода за липса на основание за начисляване на такса за извършваната услуга дялово
разпределение, следва да се отбележи, че съгласно чл. 22, ал. 2 вр. чл. 36 от
Общите условия, както и чл. 61 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването, дължимата такса за дялово разпределение се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото
топлофикационно дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на съответното дружество за дялово разпределение. Възражението за
недопустимост на иска за установяване на вземането за такса дялово
разпределение е неоснователно, тъй като съображенията в тази връзка касаят
съществото на спора, а не неговата допустимост.
Други оспорвания не са
релевирани в жалбата.
По изложените съображения,
исковете са основателни и доказани до присъдените от първоинстанционния съд
размери.
Предвид съвпадението в изводите на двете инстанции, решението
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, следва да се присъдят претендираните разноски на въззиваемия за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв., на основание чл.78,
ал. 8 ГПК.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.08.2018г., постановено по гр. дело № 18540/2017г.
на Софийски районен съд, 79 състав, в
обжалваната част за уважаване на исковете.
Решението в частта за
отхвърляне на исковете е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА В.Н.М.,
ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал.
3 вр. ал. 8 ГПК, сумата 100 лв. – разноски за СГС.
Решението е постановено при
участието на трето лице –помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.