РЕШЕНИЕ
№ 260686/21.6.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист София
Маринова, като разгледа докладваното НАХД
№109/2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН
и е образувано по жалба от К.Д.Б., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление
№442а-294 от 10.11.2020 г., издадено от Началник сектор
„Общинска полиция“ в Четвърто РУ при ОД МВР Варна, с
което за нарушение по чл.17б, ал.1 от Закон за устройството на Черноморското
крайбрежие (ЗУЧК), на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 1000.00 лв.
Въззивникът моли, издаденото НП да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не се представлява. В представено становище оспорва жалбата като
навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното НП.
Съдът, като прецени събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
Около 13.30 ч.
на 18.08.2020 г. служител на Община Долни чифлик – свид.
М.Й.-К., на длъжност гл. експерт „Проект за развитие на Черноморското
крайбрежие“, съвместно със служители на ПУ Долни чифлик към Четвърто РУ при ОД
МВР Варна, извършили проверка на морски плаж "Шкорпиловци - юг", при
която установили 0паркирани превозни средства, сред които и собствения на въззивника л. а. „Мерцедес А 140“, рег.№***, върху сиви
дюни, включени в площта на имот №83404.502.36. Тъй като водачите на паркираните
автомобили не присъствали по време на проверката и не били установени на място,
свид. М. Й.-К. докладвала резултатите от проверката
на кмета на Община Долни чифлик, който отправил съответно уведомление изх.№3760-488
от 27.08.2020 г. до Четвърто РУ при ОД МВР Варна, съдържащо данни за марка и
регистрационен номер на превозните средства.
След установяване на въззивника като собственик на съответното превозно
средство, до същия била изпратена покана, получена лично от него на 25.09.2020
г., за явяване в двуседмичен срок за съставяне на АУАН в Четвърто РУ МВР Варна.
На същата дата 25.09.2020 г. въззивникът попълнил и
представил декларация по чл.188 ЗДвП, в която посочил, че около 13.30 ч. на
18.08.2020 г. той лично управлявал л. а. „Мерцедес А 140“, рег.№***. При
последвало явяване на въззивника, на 14.10.2020 г., в
присъствие и на свид. М. Й.-К., спрямо въззивника бил съставен от свид. Ц.М.
АУАН №381799 за това, че на 18.08.2020 г. около 13.30 ч., в к. к. „Шкорпиловци“,
с. Шкорпиловци, обл. Варна, паркирал собствения си л.
а. „Мерцедес А 140“, рег.№*** върху сиви дюни в границите на морски плаж
„Шкорпиловци – юг“ в имот №83404.502.36, с което виновно нарушил чл.17б, ал.1, вр. чл.30, ал.3 ЗУЧК.
На 10.11.2020 г. наказващият орган
издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел
направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника
предвиденото в чл.30, ал.3 ЗУЧК наказание глоба в минималния установен размер – 1000.00 лв.
Визираната фактическа обстановка съдът
счита за установена по категоричен начин, както от кредитираните като
безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на
всеки един от свидетелите М.Й.-К. и Ц.М., така и от приобщените документи – НП №442а-294 от 10.11.2020 г., АУАН №381799 от 14.10.2020 г., покана по преписка
442000-14601/2020 г. по опис на Четвърто РУ при ОД МВР Варна, ведно с разписка
за получаване от 25.09.2020 г., писмо №442000-14601 от 04.09.2020 г., писмо №6600-82 от 08.10.2020 г., специализирана карта на морските плажове
и дюни, снимков материал.
При така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна
страна в законоустановения срок и е приета от съда за
разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Началник сектор „Охранителна полиция“ в
Четвърто РУ при ОД МВР Варна съобразно Заповед №365з-3925 от 08.08.2019 г.
Относно процесуалната
законосъобразност на оспорения административен акт:
Процесните АУАН и НП
са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на
процесуалните изисквания относно законоустановените
форма и съдържание. Съдът намира за неоснователно наведеното от въззивника твърдение за допуснато формално нарушение поради
наличие на поправена цифра в номера на процесното НП.
Действително, предпоследната цифра 9 от номера на НП е очевидно поправена върху
отпечатаната цифра, но това е сторено ясно и четливо и съответното
обстоятелство не води до недостодверност на
съответния регистрационен номер на НП, нито до някаква неяснота и неотносимост на отразените в НП данни и обстоятелства към
санкционираното лице, към конкретното превозно средство, към визирания АУАН или
към някакви други реквизити от НП.
Относно материално-правната
законосъобразност на оспорения административен акт:
Нормата на чл.17б,
ал.1 ЗУЧК (Нов – ДВ, бр.60/2019 г., в сила от 30.07.2019 г.)
предвижда тотална забрана за преминаването, паркирането и престоят на превозни
средства, ремаркета и полуремаркета върху територията
на морския плаж. Точно с тази забрана не се е съобразил въззивникът,
като на 18.08.2019 г., е паркирал управляваното от него превозно средство в
границите на морския плаж "Шкорпиловци-Юг", находящ
се в к. к. "Шкорпиловци", общ. Долни чифлик, обл.
Варна. В тази посока са всички събрани писмени и гласни доказателства по
делото. Видно от приложените скици и снимков материал, мястото където е
извършено нарушението попада в границите на "сиви дюни". Съгласно §1, т.4 ЗУЧК
"Пясъчни дюни" са образувания, формирани от насипване на пясъци в
резултат от взаимодействието на море, суша и вятър. Основните видове дюни са
зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна
растителност (сиви дюни) и облесени дюни. Именно
неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) е имало на мястото, където е
бил паркиран автомобила на въззивника. Всъщност, какъв
вид дюни е имало и дали въззивникът е съзнавал точния
вид на дюната, е ирелевантно в случая, доколкото
безспорно дюните са част от морския плаж, където е забранено паркирането. В
този смисъл, съдът счита за неоснователно отправеното от възивника
възражение за неосъщественост на твърдяното
нарушение, поради липсата на забранителни знаци за паркиране и указателни
табели за особения статут на мястото, където е установен паркирания от него
автомобил. Въпреки близостта до пътното платно и наличието и на други паркирани
автомобили, местоположението на спрения от въззивника
автомобил именно върху пясъчните дюни, е несъмнено и това определено е било
очевидно за водача на съответното МПС, както и факта, че съответното място не е
било надлежно обособено и предназначено като паркинг. При това, видно от
кредитираните като резултат от непосредствени лични възприятия, показания на
всеки един от свидетелите М. Й.-К. и Ц. М., на обозримо отстояние
от местонарушението, в пясъчните дюни е съществувала
и ясно видима указателна табела за забраната за паркиране върху защитената
територия.
Приобщените доказателства установяват по
несъмнен за съда начин, че въззивникът е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.17б,
ал.1 ЗУЧК, за което правилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, тъй като именно той на посочената
в НП дата е паркирал автомобила си на територията на морския плаж
"Шкорпиловци – юг". Като правоспособен водач на МПС, въззивникът е длъжен да се съобразява с всички закони,
действащи в РБългария, касаещи управлението и
паркирането на превозните средства.
Правилно е приложена и съответстващата за
нарушението санкционна разпоредба по чл.30, ал.3 ЗУЧК,
предвиждаща глоба от 1000 до 3000 лв или имуществена
санкция от 3000 до 5000 лв, за всеки който в
нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за
паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни,
неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени
дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в
урбанизираните територии на населените места след границите на зона
"А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание.
Съдът намира, че при определяне размера на
наказанието правилно са взети предвид като смекчаващи отговорността
обстоятелства, че за въззивника това е първо
нарушение от съответния вид, както и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства. Именно поради това АНО е наложил минималното предвидено в закона
наказание за такова нарушение – 1000 лв. За съда не съществува възможност да го
ревизира и намали под законоустановения минимум, тъй
като така биха се нарушили разпоредбите на чл.27 ЗАНН.
Съдът намира, че в случая не би могла да
намери приложение разпоредбата на чл.28 ЗАНН,
доколкото не са установени обстоятелства, които да отличават извършеното
нарушение от типичните от съответния вид и да сочат липсваща или явно незначителна
обществената опасност на нарушението. Конкретното нарушение касае запретено от закона поведение, свързано с опазването на
едно от природните богатства на държавата ни – Черноморското крайбрежие с
неговата плажна ивица, което е и основа цел на ЗУЧК (чл.2, т.1).
Прилагането на разпоредбата на чл.28 ЗАНН
спрямо подобно нарушение би създало у въззивника
чувството за безнаказаност, би култивирало липса на критичност към извършване
на деяния от подобен род, което обезсмисля една от основните функции на
административно-наказателния закон, каквато е индивидуалната превенция на
нарушенията. Ето защо подобно нарушение не би могло да се толерира, а следва да
се санкционира с оглед превъзпитание на нарушителя към спазване на разпоредбите
на българското законодателство.
С оглед изхода на делото и съобразно
отправеното искане, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК,
съдът намира, че в полза на въззиваемата страна
следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт.
При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП
и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ,
чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от
80.00 лв до 120.00 лв. Поради това и като прецени
несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката
продължителност на първоинстанционното производство в
едно с. з., съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в
минималния установен размер 80.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №442а-294 от 10.11.2020 г., издадено от Началник сектор „Общинска полиция“ в Четвърто РУ при
ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.17б, ал.1, на К.Д.Б., ЕГН **********,
е наложено административно наказание глоба в размер 1000.00 лв, на основание
чл.63, ал.2, т.5 и ал.9 ЗАНН.
ОСЪЖДА К.Д.Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД МВР Варна, сумата 80.00 лв (осемдесет
лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт,
на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: