Определение по дело №334/2020 на Апелативен съд - Варна

                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №

гр. Варна, ……………..2020 година

Варненският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в закрито съдебно заседание на горепосочената дата, през две хиляди и двадесета година, в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                          ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

Като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ ч.в.т.д. № 334 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК.

            Образувано е по подадена частна жалба от Н.С.Й., чрез адв. Любка Ш., срещу Разпореждане № 3910 от 23.04.2020год. постановено по в.т.д. № 1010/2019год. на Варненски окръжен съд, с което е върната касационната жалба на жалбоподателката срещу постановеното решение по делото.

Счита същото за неправилно, като не оспорва, че цената на иска е под 20 000лв. Оспорва становището на съда относно търговския характер на делото, по изложени подробни съображения. Сочи следния разграничителен критерий за гражданските дела:-Това се дела, които  имат за предмет защита на материално право, което намира своето основание в гражданското законодателство, извън търговското.  От това се прави извод, че договорната ипотека не е търговска сделка, а тя само обезпечава изпълнението на търговска сделка, която е сключена между търговец, но самата тя не е търговска сделка. Сделката договорна ипотека, обективирана в нотариалния акт, не е сключена от банката в качеството й на търговец, а такава сделка е сделката за банков кредит.

Насрещната страна „Уникредит Булбанк“ЕАД гр.София, чрез писмен отговор на процесуален представител счита частната жалба за неоснователна. Счита спорът за търговски, поради акцесорния характер на договора за учредяване на ипотека, която обезпечава изпълнението на договора за банков кредит, която е абсолютна търговска сделка.

В.В.А. и М.Д.А.-въззиваеми страни по делото, чрез процесуален представител, изразяват становище за основателностна частната жалба.

 

Частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на разпореждането  на окръжния съд, като неизгодно за него  и е редовна.  При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното:

По в.т.д. № 1010/2018год. по описа на ВОС съдът е разгледал предявен от Н.С.Й. срещу „Уникредит Булбанк“ЕАД гр.София, В.В.А. и М.Д.А.  иск за прогласяване нищожността на Договор за  ипотека от 21.05.2009год. , обективиран в н.а. № 75/ т.1, рег.№ 1763 на н-с В.Дякова, поради противеречие със закона-противоречие с разпоредбата на чл.167 ал.3 ЗЗД, на осн. чл.26 ал.1 ЗЗД.

Срещу постановеното решение № 1023 от 19.11.2019год. по  в.т.д. № 1010/2019год. е постъпила  касационна жалба рег.№ с вх. № 275/15.01.2020 г. от Н.С.Й., чрез адв. Л. Ш..

С Разпореждане № 36/14.04.2020 г. по преписка вх.№  2242/17.03.2020год. Касационната жалба е върната от Върховен касационен съд, като е посочено, че не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 20 000лв.-за търговски дела. Дадени са конкретни указания за преценка и произнасяне по допустимостта на касационната жалба.

С обжалваното разпореждане въззивния съд е върнал касационна жалба с вх. № 1275/15.01.2020 г. от Н.С.Й., чрез адв. Любка Ш., срещу Решение № 1023/19.11.2019 г., на основание чл.286 ал.3 т.1 ГПК.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Както се посочи, становището на жалбоподателката е, че делото не е с търговски характер, поради което подлежи на касационно обжалване.

По така изразеното становище, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на  Н.С.Й. срещу „Уникредит Булбанк“ЕАД гр.София, В.В.А. и М.Д.А. с която е предявен иск иск за прогласяване нищожността на Договор за  ипотека от 21.05.2009год., обективиран в н.а. № 75/ т.1, рег. № 1763 на н-с В.Дякова, поради противеречие със закона-противоречие с разпоредбата на чл.167 ал.3 ЗЗД, на осн. чл.26 ал.1 ЗЗД. Данъчната оценка на ипотекирания имот според издадено удостоверение от Община Варна е 16 240лв.

  Относно търговския характер на сделката: Съобразно чл.286 ал.2 ТЗ търговски са сделките, посочени в чл.1 ал.1 ТЗ, а в чл.1 ал.1 т.7 ТЗ изрично са посочени банкови и валутни сделки. Следователно, банковия кредит представлява абсолютна търговска сделка.

Обстоятелството, че едната страна не е търговец не променя характера на сделката като търговска-чл.287 ТЗ, поради което предоставения кредит е търговска сделка и за двете страни.

 А съобразно чл.365 т.1 ГПК, когато предмет на разглеждане са права или правоотношения, породени от търговска сделка, спорът има търговски характер, респективно следва да се разглежда по реда на гл.32 ГПК.

Въпросът е, дали сключения ипотечен договор, променя търговския характер на спора.

Не съществува спор, че ипотечния договор има акцесорен характер-т.е. същият обезпечава изпълнението на вземането –чл.174 ЗЗД-в случая предоставения от банката банков кредит. Процесния ипотечен договор обезпечава вземането по банков кредит-т.е. на банкова сделка, която е абсолютна търговска сделка по см. на чл.1 ал.1 т.7 ТЗ. А с оглед на акцесорния характер на сключения договор за ипотека, същият  следва характера на главната сделка-банковата сделка-т.е. договорът за банков кредит. Следва да се отбележи още, че предвид посочения акцесорен характер на ипотеката, същата не може да промени характера на задължението което обезпечева. С други думи, след като с договора за ипотека се обезпечава изпълнението на търговска сделка, поради акцесорния характер на договора за ипотека, и за него би следвало да се прилагат правилата за търговските сделки.

Процесния договор за ипотека представлява търговска сделка и по още един критерий. Нотариален акт за учредяване на Договор за  ипотека от 21.05.2009год. № 75/ т.1, рег.№ 1763 на н-с В.Дякова е сключен с „Уникредит Булбанк“ АД гр.София, за обезпечаване изпълнението на ипотечен банков кредит в размер на 22 000евро. Според чл.286 ал.1 ТЗ, -Търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Безспорно, сключения договор за ипотека е свързана с упражняваната от банката дейност по кредитиране. За това за „Уникредит Булбанк“ АД гр.София, сключения Договор за учредяване на   ипотека от 21.05.2009год.по н.а.  № 75/ т.1, рег.№ 1763 на н-с В.Дякова представлява търговска сделка. А съобразно чл.287 ТЗ-Разпоредбите за  търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска. От това следва извода, че процесния договор за учредяване на ипотека има търговски характер.

Предвид изложеното, делото е търговско.

В чл.280 ал.3 ГПК-разпоредбата с която се очертава обхвата на касационното обжалване изрично е посочено, че не подлежат на касационно обжалване:

Т.1.-Решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000лв. за търговски дела.

 Следователно, подадената касационна жалба е срещу решение, което не подлежи на касационно обжалване –съобразно разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Това е така, понеже, както се изложи, решението е  постановено  по търговско дело с цена на иска до 20 000лв., а именно 16 240лв., поради което законосъобразно с обжалваното разпореждане съдът е върнал касационната жалба на основание чл.286 ал.1 т.3 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

Потвърждава  Разпореждане № 3910 от 23.04.2020год. постановено по в.т.д. № 1010/2019год. на Варненски окръжен съд, с което е върната касационната жалба с вх. № 1275/15.01.2020 г. от Н.С.Й., чрез адв. Любка Ш., срещу Решение № 1023/19.11.2019 г. по  в.т.д. № 1010/2020год.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.