№ 212
гр. Провадия, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20213130100360 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се образува по искова молба на „Юробанк България“ АД срещу М.
Д. М., Д. М. Д. и П. Б. Д. за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца
следните парични суми: 4464.07 швейцарски франка главница за периода от 14.04.2016 г.
до 23.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
25.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 565.45 швейцарски франка
възнаградителна лихва за периода от 16.04.2018 г. до 23.03.2021 г.; 1779.54 швейцарски
франка наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за
периода от 16.04.2018 г. до 23.03.2021 г.; 34.60 швейцарски франка банкови такси за
периода от 14.12.2018 г. до 23.03.2021 г.; 360.00 лева нотариални такси за периода от
23.03.2021 г. до 23.03.2021 г.,
Ищецът претендира и присъждането на съдебно-деловодните разноски пред
настоящата инстанция.
Ищецът твърди, че на 03.12.2007 г. сключва договор за кредит с ответниците в
качеството им на кредитополучатели, по силата на който получават на 14.12.2007 г. кредит
за текущи нужди в размер на равностойността в швейцарски франкове на 4400.00 евро по
курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването, със срок на
погасяване 180 месеца до 14.12.2022 г. Посочва се, че погасяването на кредита се извършва
във валутата, в която се разрешава и усвоява – швейцарски франкове. Навежда твърдения,
че ответниците са в неизпълнение от 14.01.2014 г., като не се заплащат 86 вноски за
главница и лихва. Заявява се, че вземането по кредита е обявено за предсрочно изискуемо
1
спрямо ответниците на 25.01.2021 г.
Предвид горното, банката претендира от ответниците да заплатят солидарно
гореописаните парични вземания от т.1 до т. 5, които не са погасени по давност.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците не депозират писмен отговор на исковата
молба.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от своя процесуален
представител, който поддържа предявените искове. Моли за уважаването им. Претендира
разноски.
Ответниците, редовно уведомени, не се явяват лично, не се представляват. Не
изразяват становище по предявените искове.
По фактите:
Съдът основава своите фактически констатации изцяло върху представените по
делото договор за потребителски кредит *** от 03.12.2007 г., погасителен план, и приетата
съдебно-счетоводна експертиза, неспорни от ответниците по делото, от които се установява,
че ищецът „Юробанк България“ АД, в качеството му на кредитор, предоставя на 14.12.2007
г. на ответниците М. Д. М., Д. М. Д. и П. Б. Д., в качеството им на кредитополучатели,
кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността на 4400 евро по курс „купува“
за швейцарския франк към евро в деня на усвояване на кредита (14.12.2007 г.) , а именно
7501.00 швейцарски франка. В договора се предвижда, че погасяването на кредита ще се
извършва във валутата, в която същият се разрешава и усвоява – швейцарски франкове.
Сумата се усвоява по банковата сметка на кредитополучателя М. Д. М. – чл. 2, ал. 1 от
Договора. Крайният срок за погасяване на кредита, съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, е 180
месеца, съответно плащането е на 180 месечни анюитетни вноски с падеж, считано от
датата на усвояване на кредита, тоест от 14.12.2007 г. до 25.01.2021 г. – видно от
погасителния план.
В чл. 3, ал. 1 от Договора се уговаря годишна възнаградителна лихва, която се състои
от сбора на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове, който към момента на сключване на договора, е в размер на 4.5 %, плюс
договорна надбавка в размер на 2.15 пункта, или към момента на сключване на кредита
възнаграждението в полза на банката е в размер на 6.65 % годишно. В чл. 3, ал. 5 от
Договора се посочва, че действащият БЛП на „Юробанк България“ АД не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като
кредитополучателите се уведомяват за новия размер на БЛП от датата, от която той влиза в
сила чрез обявяването има на видно място в банковите салони и в интернет. Договорените в
процесния договор надбавки от 2.15 % не се променят – плаващ е само БЛП. От
експертизата по делото се установява, че след сключване на договора на 03.12.2007 г., БЛП
се променя едностранно от банката на следните дати: на 14.07.2008 г. – на 5 % и лихвена
надбавка 2.15 пункта или обща възнаградителна лихва 7.15 %; на 14.10.2008 г. – на 7.2 % и
лихвена надбавка 2.15 пункта или обща възнаградителна лихва 9.35 %; на 16.10.2008 г. – на
2
6 % и лихвена надбавка 2.15 пункта или обща възнаградителна лихва 8.15 %; 14.10.2012 г. –
на 5.75 % % и лихвена надбавка 2.15 пункта или обща възнаградителна лихва 7.9 %. Така
увеличаването на лихвата по договора, довежда съответно до увеличаване размера на
месечната погасителна анюитетна вноска.
Мораторната лихва, от своя страна, в случай на забава на някоя от погасителните
вноски, се урежда в чл. 3, ал. 3 от Договора. В разпоредбата се посочва, че при просрочие на
дължимите погасителни вноски или при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора на лихвата за редовна главница,
договорена в чл. 3, ал. 1, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Видно от експертизата,
БЛП към момента на сключването на договора е 6.65 %, от което следва, че размерът на
уговорената наказателна лихва е 16.65 %. Наказателната лихва също се променя с
промяната на БЛП. За процесния период на претенцията за наказателната лихва от
16.04.2018 г. до 23.03.2021 г. процентният й размер е 17.9 % (БЛП 7.9 % + 10 пункта).
Видно от извлеченията на разплащателната сметка на кредитополучателя, кредитът
се погасява в швейцарски франкове, като при липса на средства по сметката,
кредитополучателят внася лева или евро и банката служебно превалутира постъпилите
средства по курс „купува“ за съответния ден на вноската. От експертизата се установява,
още че първото просрочие е на анюитетна вноска с дата 14.10.2009 г., която се плаща на
29.10.2009 г. Последната платена анюитетна вноска е с падеж 14.12.2013 г., която съответно
се погасява на 31.03.2014 г. Кредитът спира да се обслужва от кредитополучателите от
юнитетна вноска с падеж от 14.01.2014 г. до момента. Вещото лице посочва, че
кредитополучателите са заплатили общо 5123.45 швейцарски франка, от които 3119.65
швейцарски франка са отнесени от банката за възнаградителна лихва и 2003.80 швейцарски
франка за главница. От експертизата е видно, че при непроменен процентен размер на
уговорената към момента на сключване на договора възнаградителна лихва (6.65 %),
надвнесената от ответниците сума в швейцарски франкове за периода до последното
плащане, е в размер на 492.95 швейцарски франка (вж. л.11-12 от ССчЕ).
В чл. 19, ал. 2 от договора се предвижда, че при неизпълнение на три последователни
месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща
в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като
изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. По
делото са представени от ищеца покани, в които се посочва, че банката обявява вземането за
главница по кредита за предсрочно изискуемо. Поканите се връчват надлежно на
кредитополучателите на 25.01.2021 г. чрез ЧСИ З.Д. – лично на кредитополучателя М.М., а
на останалите кредитополучатели Д. и П. Д.и – по реда на чл. 46 от ГПК чрез техния баща –
кредитополучателя М.М.. В тази връзка банката заплаща разноски по изготвянето на
поканите и връчването им на кредитополучателите от ЧСИ в общ размер на 360.00 лева с
ДДС, видно от представената по делото фактура.
Експертизата изчислява, че възнаградителната лихва за периода от 16.04.2018 г. до
25.01.2021 г. (датата на обявяване на предсрочната изискуемост), съгласно процента,
3
уговорен при сключването на договора (6.65 %), е в размер на 476.55 швейцарски франка, а
във вариант при последваща едностранна промяна на лихвата на 14.07.2008 г., на 14.10.2008
г., на 16.10.2008 г. и на 14.10.2012 г. – лихвата е в размер на 565.45 швейцарски франка. По
отношение на размера на мораторната лихва, за претендирания период от 16.04.2018 г. до
23.03.2021 г., като се вземе предвид и мораториума, съгласно чл. 6 от Закона за мерките и
действията, по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.
експертизата дава три варианта на отговор, в зависимост от начина на формирането на
лихвата – 2056.38 швейцарски франка, ако е в размер на 16.65 % , към момента на
сключване на договора, съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора; 2210.76 швейцарски франка при
последваща промяна на процетния размер на 17.9 %, поради увеличаване на БЛП; 1235.06
швейцарски франка, в случай че лихвата за забава е в размера на законната лихва, тоест 10
%.
По делото са представени доказателства и за начислени от ищеца банкови такси в
размер на 0.5 % върху размера на непогасената главница, дължими на основание чл. 4, т. 1
от Договора. Видно от погасителния план за периода от 14.12.2018 г. до 23.03.2021 г. се
начисляват следните годишни такси, върху размера на непогасената главница: на 14.12.2018
г. такса в размер на 14.89 шв.фр., 14.12.2019 г. такса в размер на 11.67 шв.фр. и на
14.12.2020 г. такса в размер на 8.19 шв.фр. Така общият размер на начислените годишни
такси за процесния период е 34.75 швейцарски франка.
По делото се събират и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Р.Г.,
служител в ищцовото дружество, заместник-управител на клон В., която подписва от името
на дружеството процесния договор за кредит. Заявява, че преди подписване на договора за
кредит клиентът се запознава устно от служител на банката, а след това и писмено, с всички
условия, лихви, оскъпявания. Посочва, че по принцип договорите са при стандартни
условия. Договорът се подготвя от централното управление, след което клиентът се
запознава със съдържанието му и го подписва. Посочва, че клиентът има право да не
подпише договора, от което не следват санкции за него.
По правото:
Съгласно пар. 13, т. 1 от ДР към Закона за защита на потребителите (ЗЗП) потребител
по смисъла на закона е физическо лице, което придобива стока или услуга, които не са
предназначени за професионалната му дейност, а съгласно пар.12 от ДР към ЗЗП финансова
услуга е свързана с дейността на кредитна институция, като отпускане на кредити, в това
число и потребителски. Следователно съществуващото между страните договорно
правоотношение от 03.12.2007 г. попада под обхвата на ЗЗП и закона за потребителския
кредит (ЗПК), в редакцията им към момента на сключване на договора. Ответниците
усвояват кредит от финансова институция за текущи нужди, което ги прави потребители на
финансова услуга. Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като са посочени 17 примерно
4
изброени неравноправни клаузи. Същите, съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,
са нищожни, с изключение на тези, които са индивидуално уговорени, а предвид алинея 2
на чл. 146 от ЗЗП – не са индивидуално уговорени клаузите, които са изготвени
предварително и поради това потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието
им, особено в случаите на договор при общи условия. Когато търговецът или доставчикът
твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за
доказването пада върху него – чл. 146, ал. 4 от ЗЗП.
В случая, съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за кредит дължимата възнаградителна
лихва се формира като сбор от БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове, плюс надбавка 2, 15%. В ал. 5 на същата разпоредбата се посочва, че БЛП се
определя от банката и не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните. Съответно в чл. 6, ал. 3 от договора за кредит се предвижда, че
ако банката променя БЛП, размерът на погасителните вноски, се променя автоматично, за
което кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие. От анализа на
тези разпоредбни в договора за кредит, настоящият състав приема, че чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал.
3 от договора за кредит са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 11 от ЗЗП, тъй като
предвиждат възможност банката да изменя едностранно и неограничено размера на
дължимата годишна лихва чрез едностранна промяна на БЛП по непосочени и неясни
критерии в договора за банков кредит.
На първо място, никъде в договора за кредит не се съдържа дефинитивна клауза,
която да разяснява понятието „базов лихвен процент“, за да могат кредитополучателите, при
подписването на договора, да се запознаят със значението му и да са наясно, какви са
условията и критериите, които формират БЛП, а оттук и дължимата възнаградителна лихва.
Нещо повече, не само, че липсват критерии по определяне на БЛП, предвидени в самия
договор за кредит, но такива липсват и в протоколите от заседанията на специализирания
орган на Банката – Комитета по управление на активите и пасивите (КУАП), отговорен за
първоначалното определяне и следващи промени в размера на БЛП. Следователно само на
това основание едностранната промяна от страна на банката на БЛП е въз основа на
непредвидено в договора основание, тъй като стойността на БЛП е променлива величина,
определяна от орган на банката и променяща се от фактори, които не са били определени
към момента на подписване на договора за кредит, и които се приемат за осъществени само
въз основа на вътрешни актове на банката, съставени от нейни органи.
На второ място, в договора за кредит не се съдържат никакви клаузи за метода на
изчисляване на БЛП и условията, при които той може да се променя. Видно от посочените
приложения в чл. 32 от договора за кредит, не се съдържа като неразделна част от него,
методологията на банката за определяне на базисни лихвени проценти, от което излиза, че
ищците не са били запознати с методологията към момента на сключване на договора за
кредит. Фактът, че методологията за определяне на БЛП се публикува на интернет
страницата, както и във всеки офис, сочи на извод, че по отношение на тези предпоставки,
влияещи на размера на дължащата се възнаградителна лихва, не се постига съгласие между
5
съконтрахените и не е предмет на договора за кредит. Те стоят извън съдържанието на
облигационното правоотношение между страните.
Следва да се посочи, че самото договаряне на променлива лихва попринцип не
противоречи на закона. Предвидената в чл. 58 от ЗКИ възможност за договаряне на
променлива лихва, обаче не изключва приложението на чл. 143, т. 11 от ЗЗП, квалифициращ
като неравноправна уговорката, която позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Напротив,
чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ изрично предвижда задължение за банката да предостави в писмена
форма на клиентите си метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които
може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита. Както се посочи, в
процесния случай липсват данни за метода за изчисляване на БЛП, както и условията, при
които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита, които да са били
предоставени на кредитополучателите в писмен вид при сключване на договора за кредит,
така както изисква чл. 58 от ЗКИ. Обявяването на БЛП в банковите салони и на интернет
страницата на банката, не покрива изискването за уведомяване по смисъла на чл. 58, ал. 1, т.
2 от ЗКИ. В договора не са предвидени, каквито и да е било критерии, условия и фактори,
при които банката има право едностранно да променя БЛП. Следователно уговореното
право в спорните клаузи на договора банката едностранно да променя лихвата по кредита и
промяната да става задължителна за кредитополучателите, попадат изцяло в хипотезата на
чл. 143, т. 11 от ЗЗП, а именно позволяват на търговеца едностранно да променя условията
на договора въз основа на непредвидено в него основание. По този начин спорните клаузи
създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя.
Ищецът не доказва, че е изпълнил изискванията на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ и е
предоставил безплатно и в писмена форма на кредитополучателите метода за изчисляване
на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване
на кредита. Простото изявление, съдържащо се в договора, че банката може да променя по
всяко време и по свое усмотрение променливия компонент от договорения лихвен процент,
не представлява нито "метода за изчисляване на лихвата", нито "условията, при които може
да се променя лихвата" по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ. Отделно от това,
разпоредбата на чл. 58 от ЗКИ, в редакцията й към датата на сключване на договора за
кредит, не съдържа облекчения ред на новата алинея 4 от 2010г., а нищожността на една
уговорка се преценява към момента на нейното сключване. Второ, в чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3
от договора за кредит, не е предвидено правото на ответниците незабавно да прекратят
договора, при което съдът намира, че липсата на уговорено правомощие
кредитополучателите да прекратят договора при едностранна промяна на лихвения процент,
съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 11 от ЗЗП. Извод за противното
не следва от предвиденото в чл. 8 от договора право за прекратяване на договора при
предсрочното му погасяване от страна на потребителя. На първо място, едностранното
прекратяване на договора поради промяна в условията на сключване е нещо различно от
6
прекратяването поради предсрочното му изпълнение. На следващо място, правото на
потребителя едностранно да прекрати договора съгласно чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП налага
прекратяването да може да се упражни свободно, тоест без да се пораждат за потребителя
насрещни неблагоприятни последици, като плащане на допълнителни такси, лихви,
комисионни и т.н., каквито са предвидени за заплащане в клаузата на чл. 8 от договора.
Основание, да се изключи приложението на чл. 143, т. 11 от ЗЗП като се приеме, че
посочените клаузи не са неравноправни, е същите да са индивидуално уговорени съгласно
чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП. Ищецът носи тежестта да докаже, че клаузите са индивидуално
уговорени – чл. 146, ал. 3 от ЗЗП. От свидетелските показания на свидетеля Г., която участва
при подписването на договора, не се установява този релевантен по делото факт. На първо
място, спорно е доколко може да се говори за наличие на индивидуални договорки по
отношение на липсващо съдържание на договора. Не може липсата на договорени в
договора за банков кредит основания, позволяващи на банката да променя БЛП, а оттук и
лихвата по договора, да е в резултат на индивидуално договаряне. Но независимо от
изложеното, не се доказва от ищеца, предоставена възможност на кредитополучателите да
направят осъзнат избор към момента на сключване на договора въз основа на предоставена
им информация за възможните неблагоприятни за тях последици от евентуално произволно
изменение на лихвения процент от страна на банката без каквито и да било ограничения, без
посочен метод и без дефинирана основателна причина, както и без задължение за банката да
уведоми кредитополучателите в 7-дневен срок и без право на последните да се откажат от
договора. Съдът намира, че по делото не е установено фактически произволно, още по-
малко недобросъвестно изменение на лихвата от страна на банката, но в случая релевантно
е по какъв начин са договорени процесните клаузи свързани с БЛП, а не поведението на
едната от страните по договора след неговото сключване.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав приема, че процесните разпоредби на
чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от договора за кредит, са неравноправни по смисъла на чл. 143, т.
11 от ЗЗП и като такива са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД.
От това следва изводът, че процентният размер на възнаградителната лихва, следва
да бъде такъв, какъвто се посочва в чл. 3, ал. 1 от договора към момента на сключването му,
а именно 6.65 %. Оттук и размерът на месечните вноски следва да бъде такъв, съгласно
погасителния план към момента на сключване на договора.
Съдът намира, че е налице и нищожност на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от договора,
уреждаща начина на формиране процента на лихвата за забава към момента на сключването
му, а именно 16.65 %, тъй като противоречи пряко на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК,
която гласи, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, тоест 10.00 %. От това
следва изводът, че при допусната забава на длъжниците, при определяне размера на
дължимата мораторна лихва, следва да се приложи императивната ставка от 10.00 %.
Експертизата дава отговор, че за процесния период от 16.04.2018 г. до 23.03.2021 г. ако
7
лихвения процент е в размер на законната лихва, то лихвата за забава е в размер на 1235.06
швейцарски франка, което съдът кредитира изцяло.
По делото се установява, че за периода от сключването на договора на 03.12.2007 г.
до погасяване на последната вноска с падеж 14.12.2013 г., БЛП, респ. възнаградителната
лихва се изменя 4-ри пъти, в размер по-висок от първоначално уговорения от 6.65 %. От
това следва извода, че поради неправомерното изменение на лихвата, ответниците
надвнасят суми, който към този момент не се дължат, като експертизата дава отговор, че за
периода от 03.12.2007 г. до 14.12.2013 г. ответниците надвнасят 492.95 швейцарски франка
– вж. стр. 11-12 от ССчЕ. Тази недължимо платена сума следва да се отнесе към
претенцията на ищеца в настоящия процес за банкови такси в размер на 34.60 швейцарски
франка за периода от 14.12.2018 г. до 23.03.2021 г. и за мораторна лихва за претендирания
период от 16.04.2018 г. до 23.03.2021 г. в размер на 1235.06 швейцарски франка, съгласно
поредността, предвидена в чл. 76, ал. 2 от ЗЗД – вж. т. 2 от ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС. Това има за резултат, пълна недължимост на вземането за банкови такси от 34.60
швейцарски франка, респективно пълно отхвърляне на иска, и намаляване на
обезщетението за забава от 1235.06 на 776.71 швейцарски франка – искът се явява
основателен само до този размер.
По отношение на дължимата възнаградителна лихва за процесния период от
16.04.2018 г. до 25.01.2021 г. (датата на обявяване на предсрочната изискуемост), съдът
приема, че при процентен размер от 6.65 % съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, лихвата
възлиза на 476.55 швейцарски франка. До този размер искът за възнаградителна лихва е
основателен, като за разликата до 565.45 швейцарски франка следва да се отхвърли.
Главницата от 4464.07 швейцарски франка се дължи в пълен размер, предвид
обстоятелството, че материалноправните предпоставки за предсрочната изискуемост,
предвидени в чл. 19, ал. 2 от договора са налице и обявяването по отношение на всеки
длъжник се извършва надлежно от кредитора.
Заплатените от банката разноски по изготвяне и връчване на поканите от ЧСИ в
размер на 360.00 лева с ДДС се дължат от ответниците в пълен размер, на основание чл. 82
от ЗЗД. Тези разноски представляват претърпени от банката вреди от договорното
неизпълнение, поради което се дължи обезщетение за тях в размер на разходите по
заплащането на съответните услуги, извършени от органа по изпълнението. Това
обезщетение не произтича пряко от самия договор за кредит, а от договорното
неизпълнение и се дължат на общо основание по чл. 82 от ЗЗД, поради което не се обхващат
от разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.
В обобщение, кредитополучателите дължат следните вземания: главница 4464.07
швейцарски франка; възнаградителна лихва 476.55 швейцарски франка за периода от
16.04.2018 г. до 25.01.2021 г.; наказателна лихва 776.71 швейцарски франка за периода от
16.04.2018 г. до 23.03.2021 г.; 360.00 лева разноски за заплатени такси по изготвяне и
връчване на покани от ЧСИ за периода от 22.03.2021 г. до 23.03.2021 г.
8
Кредитополучателите отговарят солидарно за заплащането на тези суми, като
солидарността е изрично предвидена в чл. 1, ал. 3 от договора за кредит.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно на
уважената част от исковате. Ищецът представя списък с посочени разноски в общ размер на
2225.81 лева, от които ответниците следва да заплатят 1877.79 лева. Разноските по делото се
дължат разделно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН: **********, Д. М. Д., ЕГН:********** и П. Б. Д.,
ЕГН:********** да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК:*********
следните парични суми: 4464.07 швейцарски франка главница по договор за
потребителски кредит ***/03.12.2007 г. за периода от 14.04.2016 г. до 23.03.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането; 476.55 швейцарски франка възнаградителна лихва
по договор за потребителски кредит ***/03.12.2007 г. за периода от 16.04.2018 г. до
23.03.2021 г.; 776.71 швейцарски франка наказателна лихва за просрочие по договор за
потребителски кредит ***/03.12.2007 г. за периода от 16.04.2018 г. до 23.03.2021 г.; 360.00
лева разноски за заплатени такси по изготвяне и връчване на покани от ЧСИ до ответниците
за периода от 22.03.2021 г. до 23.03.2021 г.;
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Юробанк България“ АД, ЕИК:********* за осъждане на
М. Д. М., ЕГН: **********, Д. М. Д., ЕГН:********** и П. Б. Д., ЕГН:********** да
заплатят солидарно следните парични суми: 88.90 швейцарски франка възнаградителна
лихва по договор за потребителски кредит ***/03.12.2007 г. за периода от 16.04.2018 г. до
23.03.2021 г.., представляваща разликата над дължимия размер от 476.55 швейцарски
франка до претендирания размер от 565.45 швейцарски франка.; 1002.83 швейцарски
франка мораторна лихва за просрочие по договор за потребителски кредит ***/03.12.2007 г.
за периода от 16.04.2018 г. до 23.03.2021 г., представляваща разликата над дължимия размер
от 776.71 швейцарски франка до претендирания размер от 1779.54 швейцарски франка.;
34.60 швейцарски франка банкови годишни такси по договор за потребителски кредит
***/03.12.2007 г. за периода от 14.12.2018 г. до 23.03.2021 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН: **********, Д. М. Д., ЕГН:********** и П. Б. Д.,
ЕГН:********** да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК:********* сумата от 1877.79
лева, сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните;
9
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
10