РЕШЕНИЕ
№ 520
гр. Търговище, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Бл. Д. П.
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20233530100587 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК по предявен иск с правно основание
чл. 79,ал.1 от ЗС.
Ищците В. Ц. М. и С. Н. М., двамата от гр.Търговище, действащи чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв.Т. В.–ТАК, твърдят в исковата молба, че владеят имот,
находящ се в м.”Кованлъка ” в землището на гр.Търговище с площ 500кв.м., представляващ
имот с ид.73626.178.468 по КК на гр.Търговище, ведно с насажденията в имота. Твърдят, че
имотът първоначално е владян от бащата на първия ищец, считано от 1963г., а след като се
пенсионирал през 1981г. предал владението на сина си, който продължил владението сам, а
считано от 1992г. двамата ищци владеят имота. Излага се, че бащата на първия ищец подал
на 02.06.1992г. молба по §4а,,ал.1 и §4б,ал.1 от ПЗР ЗСПЗЗ за признаване правото му да
придобие собствеността върху имота, но получил отказ, поради липса на доказателства този
имот да му е бил предоставен за ползване по силата на акт на Президиума на Народното
събрание, Държавния съвет или Министерския съвет, съобр. изискването по § 61,ал.2,т.2 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ. Посочва се още, че през всичките тези години ищците са упражнявали
непрекъснато, явно и спокойно владение върху имота, но установили, че същият е актуван
като частна общинска собственост, при което приемат, че за тях е налице правен интерес от
предявяване на настоящия установителен иск против Община Търговище; претендират
разноски. В съдебно заседание претенцията се поддържа от процесуалния представител на
ищците адв.Т. В.-ТАК, която пледира за уважаването на иска, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, със
1
становище за неоснователност на иска, доколкото процесния имот е предоставен за
ползване на Ц. И. М.-баща на първия ищец, по реда на §4 от ПЗР ЗСПЗЗ, но му е отказано
правото да се придобие собствеността върху имота поради липса на документи за това, че
имотът му е предоставен за ползване. Същевременно се твърди, че не е възможно
праводателят на ищците, респ. те самите да са упражнявали давностно владение върху
имота поради това, че праводателят е бил държател на имота, намиращ се в терен по §4 от
ПЗР ЗСПЗЗ; иска се отхвърляне на иска. В съдебно заседание съдът е дал възможност на
ответника за конкретизира възраженията си, доколкото е установено противоречие в
становището му - от една страна се твърди, че имотът е предоставен на бащата на първия
ищец за ползване, а същевременно му е отказано право да придобие собствеността именно
порази липса на доказателства, че имотът му е предоставен за ползване по силата на
посочените по-горе актове на държавни органи. В съдебно заседание на 28.09.2023г.,
процесуалният представител на ответника ст. юрисконсулт Д. К. излага, че в Общината не
се съхранява документ, от който да е видно, че имотът е предоставен за ползване на
праводателя на ищците, нито последният е представил такъв документ, като излага, че тези
документи се съхранявали в титуляра, съобразно тогавашния ред. На следващо място
посочва, че обстоятелството, че имотът се води такъв по § 4 от ПРЗ ЗСПЗЗ произтича от
заявеното в молбата на бащата на ищеца от 1992г., като заявява още, че не може да твърди,
че имотът е предоставен на последния за ползване по постановление. Не оспорва
установеното в съдебно заседание упражнявано владение от ищците, като подържа
възраженията си в писмения отговор за невъзможност правото на ползване да се
трансформира в право на собственост респ. наследниците да са упражнявали владение върху
имота. По искане на процесуалния представител на ответника съдът е предоставил на
същия срок за депозиране на писмени бележки, но до изтичането му такива не са постъпили
по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От
представената по делото от ответника преписка по §4 от ПЗР ЗСПЗЗ се установява, че на
02.06.1992г. Ц. И. М.(баща на първия ищец) е депозирал в Община Търговище молба, в
която твърди, че е ползвател на земеделска земя в местността „Кованлъка“ в землището на
гр.Търговище, с площ от около 500кв.м. от ПИ 3585 (по стария кадастрален план на
м.“Кованлъка“), предоставена му по силата на нормативни държавни актове(без посочени
такива и без представяне на документ за това, че имотът му е предоставен за ползване), като
имотът е зает от 100кв.м. лозе и 400кв.м. овощни видове, както и декларация, в която
посочва, че въпросният имот е единствен на семейството му. От Заповед № З-01-
118/24.02.2005г. на кмета на Община Търговище се установява, че на Ц. И. М. от
гр.Търговище е отказано правото да придобие собствеността върху въпросния имот по реда
на §4 от ПРЗ ЗСПЗЗ поради липса на доказателства, че този имот е предоставен за ползване
по силата на актове на Президиума на Народното събрание, Държавния съвет или
Министерския съвет, съобр. изискването по § 61,ал.2,т.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която заповед
е съобщена на лицето и няма данни да е обжалвана. От удостоверение № 244/28.02.2007г.,
2
изд. от Община Търговище се установява, че на наследниците на Ц. И. М. е издадено същото
в уверение на това, че в регистрите –том 20,стр.87 по партидата му е вписано нива в
м.“Кованлъка“ от 0,7дка с отбелязване, че имотът е придобит по 21 ПМС. От приложената
Скица № 15-1411822/05.12.2022г., изд. от СГКК Търговище се установява, че процесният
имот е отразен в СС на гр.Търговище като имот с ид.73626.178.468 в м.“Кованлъка“ с площ
от 505кв.м. с начин на трайно ползване за земеделски труд и отдих(съгл.§4 от ПЗР ЗСПЗЗ) с
отразен собственик Община Търговище въз основа на АЧОС № 48, том V от 29.05.2009г.,
изд. от Сл Вп Търговище, при граници: 73626.178.154; 73626.178.469; 73626.178.463;
73626.178.152; 73626.178.151 73626.178.150, а от удостоверение за данъчна оценка №
**********/18.05.2023г., изд. от Община Търговище се установява, че имотът е с данъчна
оценка от 81,70лв.От удостоверение за сключен граждански брак от 30.12.1992г., изд. от
Община Търговище се установява, че ищците са съпрузи от 30.12.1992г., за което е съставен
Акт за граждански брак № 311/30.12.1992г. от Община Търговище. От удостоверение за
идентичност на лице с различни имена № 23-1423/28.04.2023г., изд. от Община Търговище
се установява, че Ц. И. М. с ЕГН ********** и Ц. И. М. са имена на едно и също лице. От
приложения АЧОС № 572/27.05.2009г. се установява, че процесният имот с
ид.73626.178.468 е актуван като частна общинска собственост на осн. чл. 56,ал.1,чл.2,ал.1 от
ЗОбС и § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ. От заключението по назначената СТЕ неоспорено от страните,
което съдът кредитира като безпристрастно и отговарящо на поставените задачи се
установява, че процесният имот съществува в реални граници, като същият е част от ПИ
3585 по стария кадастрален план, който имот първоначално е записан на П. С. М. и М. С. С.,
а по-късно в разписния лист е направена корекция и е дописан ПИ 178/468 с площ 505кв.м.
без имена на собственик. Установява се още, че площта на поземлен имот с идентификатор
73626.178.468 е 505 кв.м. Границите на имота по кадастралната карта са: имот с
идентификатор 73626.178.154 - вид собственост частна: на насл. на Д. Г. И.; имот с
идентификатор 73626.178.469- вид собственост общинска публична -за селскостопански,
горски, ведомствен път; имот с идентификатор73626.178.463- вид собственост общинска
публична, -за селскостопански, горски, ведомствен път; имот с идентификатор
73626.178.152 - вид собственост частна, лозе на С. Д. К.; имот с идентификатор
73626.178.151 - собственик Община Търговище, вид територия Земеделска, категория 3,
НТП За земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗРЗСПЗЗ); имот с идентификатор
73626.178.150 - вид собственост частна: на насл. на Л. Г., за земеделски труд и отдих
(съгласно § 4 ПЗРЗСПЗЗ).За процесния имот е образувана преписка в Общината вх.№
1390/02.07.1992г. по молба на Ц. И. М. за признаване правото да придобие собствеността
върху процесния имот, като това му е отказано с аргумент, че липсва документ, доказващ
правото му на ползване върху имота. Вещото лице е установила още, че имотът не е
заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за същия няма реституционна процедура,
както и такава по §4 от ПРЗ ЗСПЗЗ. По делото са събрани и гасни доказателства, като св.М.
М. Й., познаващ ищците от години, твърди, че познава и имотът на ищците, както и бащата
на първия ищец, когото свидетелят е виждал да обработва имота още през 1967-1968г., а
след това д. Ц. заминал на село и имотът от тогава се обработва от ищците. Свидетелят не
3
знае от кого бащата на първия ищец е получил имота. Свидетелят М. Н. М., познат на
ищците твърди, че ги познава от много години, като знае, че ищецът има този имот от баща
си поне от 1990г. и го обработва заедно със съпругата си, като е посещавал имота до 2013г.,
а след това е разговарял с ищците за това, тъй като и той има земеделски имот. Никой от
двамата свидетели не знае някой да е оспорвал правата на ищците върху имота. Съдът,
отчитайки незаинтересоваността на свидетелите приема, че следва да кредитира показанията
им, като непротиворечиви и отговарящи и на писмените доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
По делото не е спорно обстоятелството, че първоначално наследодателя на ищците, а
след това те са упражнявали давностно владение върху процесния имот, което
обстоятелство не се оспорва от ответника, като основният въпрос е дали ищците са
придобили собствеността върху същия въз основа на присъединяване на давностно
владение, като оригинерен придобивен способ, при което на първо място следва да се изясни
статута на същия, предвид различните ограничения на придобиването на имоти въз основа
на давностно владение, установени в законите действали през процесния период. От
писмените доказателства по делото се установява, че макар бащата на първия ищец да е
заявил придобиване на право на собственост върху имота по реда на §4 от ПЗР ЗСПЗЗ, това
му е било отказано по причина, че липсват доказателства имотът да му е бил предоставен за
ползване, видно от приложената заповед № З-01-118/24.02.2005г. на кмета на Община
Търговище, доколкото съгл. съгл. § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, права по § 4а и 4б от
преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ имат гражданите, на които е
предоставено право на ползване по силата на Указ № 596 на Президиума на Народното
събрание от 1967 г., Указ № 922 на Държавния съвет от 1989 г., постановления на
Министерския съвет № 21 и 23 от 1963 г., № 12 от 1971 г., № 76 от 1977 г., № 1 от 1981 г., №
11 от 1982 г., № 30 от 1985 г., № 26, 58 и 67 от 1987 г. и № 34 от 1989 г.. Подадената от Ц.
М. молба по §4 от ПЗР ЗСПЗЗ не променя обстоятелството, че по делото не са ангажирани
никакви доказателства от ответната страна за това, имотът да е бил предоставен за ползване,
нито да е бил изначално държавна собственост. Само посочването в удостоверението №
244/28.02.2007г., изд. от Община Търговище, че в регистрите по партидата на същия имотът
е отразен като даден по 21 ПМС не променя този извод, тъй като не е ясно щом през 2005г.
молбата на Ц. М. по §4 от ПЗР ЗСПЗЗ е отхвърлена поради липса на доказателства, че
имотът му е даден за ползване, то въз основа на какви доказателства две години по-късно е
направено това отбелязване, а и обстоятелството, че в Общината не се съхраняват актовете
на ОбНС, с които тези имоти са предоставяни за ползване на граждани, не може да се вмени
във вина на ищците. На следващо място, видно от заключението на вещото лице, в
разписния лист към стария план имотът е отразен като собственост на физически лица, като
ответникът не е представил, нито посочил доказателства за това този имот да е бил отнет
или одържавен на някакво основание. Щом това е така, то съдът приема, че имотът по
начало не е бил сред тези, за които е била приложима процедурата по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
4
Нещо повече, щом е установено, че имотът не е бил предоставен на Ц. М. за ползване, то той
не е дължал имота, а го е е завладял без основание, владял го е и най-късно през 1990г.
владението е продължено от ищеца, а от 1992г. и от съпругата му-втората ищца. А
доколкото в приетата по делото СТЕ е установено и, че имотът не е заявяван за
възстановяване по ЗСПЗЗ, нито е провеждана процедура по §4 от ПЗР ЗСПЗЗ, то
собствеността върху него може да бъде придобита чрез давностно владение. С оглед на
изложеното следва да се приеме, че доколкото липсват доказателства имотът да е отнеман,
внесен в ТКЗС и подлежащ на реституция, за него да е изпълнена административната
процедура по ЗТПС , или да е бил одържавен на друго основание, то за него не важи
забраната по чл. 86,ал.1 от ЗС, нито по чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ(заличаващ изтеклия до
22.11.1997г. давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ), нито забраната
по чл. 10,ал.13 от ЗСПЗЗ. Що се отнася до актуването на имота от Общината с АЧОС №
572/27.05.2009г. на осн. чл. 56,ал.1,чл.2,ал.1 от ЗОбС и § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ, съдът приема
следното: Трайна е съдебната практика за това, че актовете за държавна и за общинска
собственост имат констативно, а не конститутивно действие и при оспорването им в тежест
на общината е да докаже наличието на посоченото в акта правно основание за придобиване
на собствеността върху имота. Тъй като оспорването им представлява твърдение за
отрицателен факт, доказването му става чрез доказване на изключващите го положителни
такива. А и когато в акта е посочено като основание само правната норма, послужила като
основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ(както е в случая), същият
няма легитимиращо действие досежно правото на собственост на общината(в този см.
решение № 81/24.07.2018г. по гр.д.№ 4029/2017. на ВКС, II г.о., решение №
391/18.10.2012г. по гр.д.№ 1139/2011г. на ВКС, I г.о., решение № 67 от 16.06.2017 год. по гр.
д. № 3533/2016 год. на ВКС, ІІ г. о. и мн.др.).В случая ответникът не е представил, нито
посочил доказателства за конкретно придобивно основание, а твърдението на процесуалния
му представител, че имотът е записан като земя по §4 от ПЗР ЗСПЗЗ въз основа на
заявлението на Ц. М., е несъстоятелно. С оглед на изложеното, съдът приема, че ищците са
продължили заедно владението на наследодателя Ц. М. най-късно от 1992г., същият се
владее от ищците вече тридесет години, като владението продължава спокойно и явно и до
момента и това не се оспорва от ответника, поради което следва да се приеме, че с отпадане
на забраната за придобиване на имоти по давност по чл. 29 от ЗСГ(отм.) след 13.03.1990г., е
станало възможно придобиването на собствеността, като ищците са станали собственици въз
основа на давностно владение като оригинерен придобивен способ още през 2002г., с
изтичане на десетгодишния давностен срок по чл. 79,ал.1 от ЗС(в този смисъл и
задължителната практика на ВКС- Решение № 427/21.07.2009г. по гр.д.№ 3255/2008г. на
ВКС, ІІ г.о.; Решение № 298/29.03.2010г. на ВКС, V г.о.; Решение № 966/01.04.2010г. по
гр.д.№ 3002/2008г. на ВКС, І г.о., Решение № 341/04.08.2010г. по гр.д.№ 4723/2008г. на
ВКС, I г.о и др.). Поради изложеното, съдът приема, че предявеният установителен иск за
собственост е основателен и доказан и следва да се уважи, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във
вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
По разноските: С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищците
5
сторените разноски, които, съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на
400лв. платено адв. възнаграждение, 50лв. внесена държавна такса, 10лв. такса за вписване и
180лв. депозит за вещо лице, или общо 640лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Търговище,
представлявана от кмета д-р Д. Д., че В. Ц. М. с ЕГН ********** и С. Н. М. с ЕГН
**********, двамата от гр.Търговище, ул."Х. К." № ** са собственици въз основа на
упражнявано давностно владение върху имот, отразен в КК/2005г. на гр.Търговище като
имот с ид.73626.178.468 в м.“Кованлъка“ с площ от 505кв.м. с начин на трайно ползване за
земеделски труд и отдих, при граници: 73626.178.154; 73626.178.469; 73626.178.463;
73626.178.152; 73626.178.151 73626.178.150, отразен в Скица № 15-1411822/05.12.2022г.,
изд. от СГКК Търговище, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
ОСЪЖДА Община Търговище, представлявана от кмета д-р Д. Д., да заплати на В.
Ц. М. с ЕГН ********** и С. Н. М. с ЕГН **********, двамата от гр.Търговище, ул."Х. К."
№ **, разноските по делото в размер на 640лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6