М О
Т И В
И :
Обвинението срещу
подсъдимия С.Е.В. е по чл.216 ал.4, във връзка с ал.1 от НК, за това, че на 31.05.2016г.
в местността „С.“ в землището на с.Д., общ.М. е унищожил и повредил чужди
движими вещи на обща стойност 418,68 лева, собственост на „Ф.-*“ЕООД с.Д., община
М., като деянието представлява маловажен случай.
Преди започване на съдебното следствие бе предявен и приет
за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от К.Д.К. срещу
подсъдимия С.Е.В. в размер на 438,84лв., чиито размер впоследствие бе коригиран
на 418,68лв., за причинените му с деянието, предмет на делото, имуществени
вреди, ведно със законната лихва от деня на деянието- 31.05.2016г.
В с.з. подсъдимият не се
признава за виновен по предявеното му обвинение, защитникът му пледира за
оправдателна присъда, а повереникът на частния тъжител поддържа обвинението,
тъжбата и предявения граждански иск.
В обстоятелствената част на частната тъжба срещу С.Е.В. е
приета за доказана следната фактическа обстановка: Частният тъжител е едноличен
собственик на „Ф. -*“ЕООД ЕИК ***, с адрес с.Д., ул.„С. П.“ № 37, община М.,
област С.З.. Основната дейност на дружеството е земеделска. Същото обработва
около 3200 декара земя в землището на с.Д., община М..
На 31.05.2015г. частният
тъжител изпратил работници да извършат пръскане на засети от него слънчогледови
площи в м. „С.“ в землището на с.Д., община М.. Работниците Б.Б.Н., С.С.С. и С.С.С.
около 10.30ч. сутринта започнали да пръскат
земеделския масив с механизирана пръскачка, пълна с хербицид „Пасат“ с универсално действие. Пръскачката била
монтирана на колесен трактор м.„Булгар“. Трактористът, извършвал пръскането бил
Б.Б.Н.. Останалите двама работници, които го подпомагали при изпълнение на тази
задача били С.С.С.
и С.С.С.. Тримата започнали пръскането
на посевите със слънчоглед и в този момент там пристигнал подсъдимия С.Е.В..
Без никакви обяснения същият застанал пред трактора и с предварително
подготвена от него брадвичка счупил филтър на стойност 87лв. и накрайник за
сумата 7.50лв. и разбил скоба- 2.20 лв. и коляно на пръскачката за 10.80лв., на
обща стойност 126.84. В резултат на това изтекъл целия разтвор на стойност 312
лв. По този начин той възпрепятствал извършването на това агротехническо
мероприятие в благоприятния срок. След като бил уведомен от работниците за
извършеното от В. деяние частният тъжител се обадил на тел.112, откъдето
служител му препоръчал да отиде в полицията. К. изпълнил съвета и заедно с
изпратения полицай К.К. отишъл в базата на дружеството, където била закарана
пръскачката. По повод извършеното от В. деяние частният тъжител подал жалба с вх.№1687
от 31.05.2016г. пред Районна прокуратура гр. Казанлък. След извършена проверка
и разследване от Районната прокуратура получил Постановление с вх.№1689 от
14.06.2016г.
Частният тъжител приел, че с това постановление
напълно се установявало извършеното деяние от С.В., но поради малозначителност
на преките вреди прокурора бил приел, че престъплението се преследва по тъжба
на пострадалия пред Районния съд.
Налице е твърдение за наличие
на престъпление по чл.216 ал.4, във връзка с ал.1 от НК, изразяващо се в унищожаване
и повреждане на чужди движими вещи, собственост на „Ф.-*“ ЕООД село Д., община М.,
като деянието представлява маловажен случай, както и фактура от 18.05.2016г. и
съдебно- оценителна експертиза. Макар обаче частният тъжител да сочи и свидетели-очевидци,съдът
приема твърдението му,че подсъдимия е използвал брадвичка, за да счупи с нея филтър,
накрайник и скоба за пръскачка, за голословно. То е в противоречие с показанията
на свидетелите-очевидци, посочени от С.В., а това е така, защото те са се
намирали на значително по-малко разстояние от местоположението на свидетелите
на частния тъжител, т.е. последните са имали доста по-добра видимост. Сред разпитаните
по делото само свидетелите С.С. и С.С. говорят
за противоправно поведение от страна на подсъдимия. Показанията на двамата
обаче, в по-голямата си част, противоречат на изявленията на всички останали
свидетели- очевидци по делото, включително и на тракториста Б.Н., и поради
това, че същите са намирали на не по-малко от 100 метра от местопроизшествието/според
някои свидетели дори на 200-300 метра/, а Б.Н. на около 20 метра, съдът не ги
кредитира, а приема за достоверни показанията на последния. Показанията на
свидетеля С.С., относно това било ли налице повреждане на пръскачката,
съществено се различават от тези на баща му С.. Първият от тях твърди, че е
оприличил действията на подсъдимия на нанасяне на удар с нещо, приличащо на
малка брадвичка, докато вторият от тях заявява категорично, че е имало удар и
то точно с този предмет. Свидетелят С.С. удобно за обвинението, разпознава
действията на В., но е доста колеблив в описанието на лицата, придружаващи
подсъдимия, като едното от тях дори не е могъл да разпознае. Не на последно
място следва да се отбележи, че категоричните твърдения на свидетелите Б.Н. и К.К.,
касаещи състоянието на пръскачката след инцидента, са в смисъл, че тези лица не
са констатирали нанесени повреди. Тези показания напълно се кредитират от съда,
като депозирани от напълно незаинтересовани от изхода на делото свидетели-
първия от тях е работник на частния тъжител, а втория е полицейски служител. Представените
от частния тъжител фактури не доказват по безспорен начин наличието на повреда
върху пръскачката на частния тъжител. К.Д.К. и повереникът му не представиха
други доказателства в тази връзка.Частният тъжител е наредил пръскачката да
бъде прибрана в двора на дружеството му. Не е извършван оглед от компетентен
орган, който да установи налице ли са щети по нея и ако са били налични такива
да ги опише. Частният тъжител К. е решил да закупи части за пръскачката, заявявайки впоследствие,
че са били счупени от подсъдимия. Твърдението в тъжбата в тази посока се
възприема от съда като удобна за обвинението теза, която тъжителя има право да
изрази, но която се опровергава по несъмнен начин от свидетелите Б.Н. и К.К.. С
оглед на изложеното дотук се налага изводът, че обвинението в частта на
тъжбата, касаеща повреждане на пръскачка, не е доказано по несъмнен и безспорен
начин.
По отношение на другото обвинение- че е бил
унищожен хербицид „Пасат“, след като подсъдимия В. е освободил маркучите на
резервоара не се спори от страните, които са единодушни, че това твърдение в
тъжбата е доказано. Спорният момент по това обвинение е относно
количеството препарат, което е било излято на земята. Присъствалите свидетели-очевидци
посочват различни параметри на унищожения хербицид.Групата свидетели, посочени
от частния тъжител, заявяват в с.з., че количеството изразходен препарат е в
рамките на няколкостотин грама и в пръскачката са останали около 3.700-3.800
литра от течността. Твърди се, че трактористът е напръскал не повече от 1,5- 2
декара за около час. Показанията в този
смисъл, на свидетелите Б.Н., С.С. и С.С., са меко казано нелогични и
неконтролируемо преувеличени, тъй като е житейски нелогично за един час да бъде напръскана площ от 1,5
декара. Поради това показанията на свидетелите, посочени от частния тъжител, в
частта в която те твърдят, че в пръскачката са останали около 3,700- 3,800 литра
разтвор, не се кредитират от съда.
От друга страна- за
да бъде осъществен състав на чл.216 от НК е необходимо деецът да е действал с
пряк умисъл, касаещ отношението му към конкретния предмет на посегателство. Безспорно се установи, че целта на отиването на
подсъдимия на мястото на инцидента не е била да унищожи пръскачката или да
причини щети на частния тъжител. Целта му била е да предпази дружеството, в
което работи, от евентуални огромни загуби при попадане на този препарат в засетите
екокултури, т.е. да спаси имотни блага на другиго от непосредствена опасност,
която не би могъл да избегне по друг начин и причинените от деянието му вреди
са по-малко значителни от предотвратените. Следователно деянието на С.Е.В. не е
общественоопасно, тъй като същия е действал при условията на крайна
необходимост и в случая е приложима разпоредбата на член 13 ал.1 от НК. Направеният
дотук анализ на доказателствения материал дава основание на съда да направи и обоснове
единствено възможния извод- че подсъдимия следва да бъде признат за невиновен
по повдигнатото му обвинение по чл.216 ал.4, във връзка с чл.216 ал.1 от НК, а
гражданския иск, предявен от К.Д.К. и приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство срещу подсъдимия в размер на 418,68 лева, за причинените му с
деянието, предмет на делото, имуществени вреди, ведно със законните лихви от
датата на непозволеното увреждане- 31.05.2016г., следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Налице са основанията на чл.190 ал.1 от НПК направените от С.Е.В. разноски по делото в
размер на 1700 /хиляда и седемстотин/ лева, за заплащане на възнаграждение на негов
защитник и тези за изготвяне на оценителна експертиза в размер на 80/осемдесет/
лева да бъдат заплатени от частния тъжител К.Д.К..
Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: