№ 1587
гр. С, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М С
при участието на секретаря Б Д
като разгледа докладваното от М С Гражданско дело № 20211110140914 по
описа за 2021 година
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл. 410, ал.1 КЗ вр.чл.49 и
чл.45 ЗЗД за установяване съществуване на вземане на ищеца против ответника за
сумата от 199,16 лв., представляваща регресно вземане по щета № 472719202001218 за
застрахователно обезщетение за вреди на л.а. " В", с рег.№ [НОМЕР], причинени при
ПТП на 12.05.2020 г. в гр.С, на ул. "Н Г" № ХХХХ, вследствие попадане в
несигнализирани и необезопасени дупки на пътното платно, ведно със законна лихва
от 17.12.2020 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение от 01.12.2020 г. по ч.гр.д. № 63630/2020г. по описа на СРС, 138 с-в.
Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че на 12.05.2020 г. - в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско”, е настъпило събитие –
застрахованият автомобил е попаднал в необезопасени и несигнализирани дупки на
пътното платно на ул. "Н Г" № ХХХХ, в гр.С, в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 199,16 лв., като
поддържа да е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер. Поддържа,
че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има
задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за
обезопасяването на опасности по него. Твърди, че ответникът е поканен да възстанови
изплатеното застрахователно обезщетение, но същото не възстановено.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
В откритото съдебно заседание процесуалният му представител оспорва предявения
иск, като оспорва механизма на процесното пътнотранспортно произшествие.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Установява се от приложеното ч.гр.д. № 63630/2020 г. по описа на СРС, 138 с-в,
че по заявление на ищеца [ФИРМА] е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
1
от 04.01.2021 г., с която е разпоредено ответникът С О да заплати на ищеца сумата от
199,16 лв., представляваща регресно вземане по щета № 472719202001218 за
застрахователно обезщетение за вреди на л.а. " В", с рег.№ [НОМЕР], причинени при
ПТП на 12.05.2020 г. в гр.С, на ул. "Н Г" № ХХХХ, вследствие попадане в
несигнализирани и необезопасени дупки на пътното платно, ведно със законна лихва
от 17.12.2020 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в общ размер
на 385 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С разпореждане от 28.04.2021 г., като е констатирал, че в срока по чл.414, ал.2
ГПК е постъпило възражение от длъжника, съдът е указал на заявителя възможността в
едномесечен срок от съобщението да предяви иск за вземането си по заповедта.
Съобщението за дадените указания е връчено на ищеца на 14.06.2021 г., като в
законоустановения срок е предявил настоящия установителен иск за съществуване на
оспореното вземане. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от
предявения по реда на чл.422 ГПК установителен иск и същият е процесуално
допустим, доколкото е налице идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело, поради което предявеният
иск подлежи на разглеждане по същество.
По иска по чл.422 ГПК вр. чл. 410, ал.1 КЗ вр.чл.49 и чл.45 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което
отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: че е налице валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чийто възложител е
ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява наличието
на всички елементи на правопораждащия фактически състав, като съображенията за
това са следните:
Установява се от представената по делото застрахователна полица с №
********** от 17.06.2019 г. за застраховка " Каско" на МПС, че между ищеца и Л. ХР.
Д. е сключен договор за имуществена застраховка относно лек автомобил с марка " В",
модел " ХХХ", с рег.№ [НОМЕР], със срок на застрахователното покритие от
18.06.2019 г. до 17.06.2020 г. и при уговорена застрахователна сума от 3500 лв.
Не се спори, че застрахователната премия по договора е заплатена. Представени
са и приложимите общи условия за застраховка " Каско Стандарт", връчени на
застрахования на 17.06.2019 г.
Установява се, че по заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от
13.05.2020 г., подадено от Л. ХР. Д., и въз основа на декларация за настъпване на
застрахователно събитие при ищеца е образувана преписка по щета №
472719202001218 за настъпило на 12.05.2020 г. застрахователно събитие. В
уведомлението са посочени следните обстоятелства относно настъпването на
събитието: при движение със съобразена скорост застрахованият автомобил попаднал в
дупка на пътното платно на ул. " Н Г", гр.С, вследствие на което са увредени предна
лява и предна дясна гума.
Видно от представените опис - заключение и доклад по щета №
2
472719202001218, след оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил, ищецът
е определил застрахователно обезщетение в размер на 199,16 лв., изплатено на
застрахованото лице на 19.05.2020 г., което обстоятелство е отделено като безспорно
по делото, а и се установява от представеното платежно нареждане от същата дата.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит по делегация на св.Л.Д.,
чиито показания съдът възприема като достоверни, тъй като са основани на преки
впечатления и не се оборват от останалите събрани по делото доказателства, като
липсва основание да се приеме заинтересованост на свидетеля. Св. Д. установява, че
при управление на застрахования от ищеца автомобил по ул. " Н Г", в гр.С, попаднал в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, която не могъл да избегне
поради наличието на паркирани автомобили и от двете страни. Свидетелят поддържа,
че дупката била с диаметър от около 40 см и дълбочина 4 - 5 см.
Предвид горепосоченото съдът приема, че се установява настъпването на
застрахователно събитие по описания в исковата молба механизъм, а именно поради
наличието на дупка на пътното платно, необозначена по начин, позволяващ
избягването от водача на МПС, като следва да се посочи, че по делото не са
ангажирани доказателства, сочещи на различен механизъм на настъпване на
произшествието.
Съобразно приложимите ОУ към застраховка " Каско Стандарт" застрахователят
осигурява покритие за рискове при пътно-транспортно произшествие по време на
движение и/или в паркирано състояние - клауза " Пълно Каско". Несъмнено вредите,
произтичащи от попадане на автомобила в дупка на пътното платно, съставляват
покрит риск. Отделно от това, в случая липсват данни да е налице изключен риск по
раздел IV от ОУ.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните, както и от свидетелските показания се установява, че
описаните от застрахователя вреди са в причинна връзка с попадането на автомобила в
дупка на пътното платно, поради което и съдът приема за доказана по делото
причинно-следствената връзка между обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението
на ответника на задължението му да поддържа пътя в състояние, годно за безопасната
му експлоатация.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема, че е настъпил
застрахователен риск, носен от ищеца, като по делото не се спори, а това
обстоятелство се и установи от събраните по делото писмени доказателства, че в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице
застрахователно обезщетение.
След извършеното от застрахователя плащане и на основание чл.410, ал.1 КЗ той
е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение. Следва да бъде посочено, че възражението на ответника, че
застрахователното обезщетение е изплатено без основание, е неоснователно,
доколкото, както се посочи, не са установени по делото изключения, предвидени в
раздел IV от представените Общи условия, приложими към застрахователния договор.
Следователно, налице е основание за възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се
3
твърди нарушение на предписано правило / неподдържане на пътя в изправност/ и
вредата не следва от обективното качество на вещта. Не се спори, че пътят, на който е
реализирано произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за
пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е
задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи
съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието
на последните е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените
при процесното ПТП вреди. Налице е основание за суброгация срещу ответника,
поради което отговорността му следва да бъде ангажирана.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца съдът
съобразява съдебната практика, според която при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице.
Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на
претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност. В този смисъл, напр., решение № 165 от 24.10.2013 г. по т.
д. № 469/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на
ВКС, I т.о. и др.).
Според заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът изцяло кредитира като пълно, компетентно и обективно
дадено, стойността на ремонта на щетите по средни пазарни цени възлиза в размер на
420,90 лв. Съдът приема, че посочената сума отговаря на тази, необходима за
привеждане на увреденото МПС в изправно техническо състояние, т.е. годно за
движение. Доколкото извършеното застрахователно плащане е в по-нисък размер от
този на действителните вреди, определен по горепосочения начин, то за ищеца
възниква вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение, а именно за
сумата от 199,16 лв.
По гореизложените съображения съдът приема, че искът е основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
Акцесорният характер на претенцията за законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 17.12.2020 г. / арг. чл.422 ГПК/, до окончателното й
погасяване, обуславя и нейната основателност.
Относно разноските в производството.
При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца, поради което на
основание чл.78, ал.1 ГПК следва да му бъдат присъдени своевременно
претендираните и доказани разноски по делото в размер на 255 лв. – за заплатена
държавна такса, депозити за експертиза и свидетел в исковото производство, и в размер
на 385 лв. - за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното
4
производство по ч.гр.д. № 63630/2020 г. по описа на СРС, 138 с-в.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че С О , с адрес:
гр.С, ул." М" ХХХ дължи на [ФИРМА], ЕИК ХХХХХХХХХХХХХ, със седалище и
адрес на управление: гр.С, пл. П, на основание чл. 410, ал.1 КЗ вр.чл.49 и чл.45 ЗЗД
сумата от 199,16 лв., представляваща регресно вземане по щета № 472719202001218 за
застрахователно обезщетение за вреди на л.а. " В", с рег.№ [НОМЕР], причинени при
ПТП на 12.05.2020 г. в гр.С, на ул. "Н Г" № ХХХХ, вследствие попадане в
несигнализирани и необезопасени дупки на пътното платно, ведно със законна лихва
от 17.12.2020г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение от 01.12.2020 г. по ч.гр.д. № 63630/2020г. по описа на СРС, 138 с-в.
ОСЪЖДА С О, с адрес: гр.С, ул." М" ХХХ да заплати на [ФИРМА], ЕИК
ХХХХХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр.С, пл. П, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 255 лв., представляваща разноски за заплатена държавна
такса, депозити за експертиза и свидетел в исковото производство, и сумата от 385 лв.,
разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.д. № 63630/2020 г. по описа на СРС, 138 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5