Решение по дело №4988/2020 на Районен съд - Бургас

                                              Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260908                                              23.07.2021г.                           град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,        наказателно отделение, XII-ти състав

На девети юни                                                                         година 2021

В публично заседание в следния състав:

 

                                           Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                           Съдебни заседатели:

 

Секретар: К. Сл.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 4988 по описа на съда за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на М.И.А.- ЗП, ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 426882-F403077/18.02.2019 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.

В съдебно заседание, за жалбоподателя не се явява представител. Не изразява становище. Не сочи доказателства. Не прави искане за разноски.

За административнонаказващия орган – ЦУ НАП Бургас, се явява надлежно упълномощен представител. Оспорват жалбата, не сочат доказателства. Молят наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Правят искане за разноски.

Съдът като взе предвид представените по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка от служители на ЦУ НАП Бургас на 18.08.2018 г, в 18:10 ч. на търговски обект за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Созопол, къмпинг Смокиня, обл. Бургас, стопанисван от М.И.А. – земеделски производител, ЕГН: **********, било установено, че няма отпечатан пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за 16.07.2018 г., за който били регистрирани продажби. В обекта имало монтирано, въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП, работещо към момента на проверката фискално устройство модел: Tremol ZS- KL, с инд. Afe ZK 118656 и фискална памет с № 50142795.

За извършената проверка и направените констатации бил съставен ПИП с № 0269226 от дата 18.08.2018 г.

АУАН бил съставен на 30.08.2018г, като за нарушена била вписана разпоредбата на чл. 39, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Въз основа на АУАН, било издадено атакуваното НП. С последното, административно наказващият орган приел изцяло констатациите изложени в АУАН, като заключил, че търговецът е нарушил разпоредбите на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС му наложил административно наказание, «имуществена санкция», в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. От датата на нарушението – 18.08.2018 г. до датата на подаване на жалбата до съда – 26.10.2020г, е изминал период от две години и два месеца, като за допуснатото нарушение, относителната преследвателна погасителна давност е три години.

При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН, правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав поради което, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.

Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева. Разпоредбата предвижда още, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

Описаните в наказателното постановление факти, кореспондират със състава на нарушението по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Деянието формално, осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение. Новата редакция на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18 гласи, че лицата по чл. 3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет. Същевременно в разпоредбата на § 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от 2.07.2019 г. / е регламентирано, че до привеждане на въведените в експлоатация фискалното устройство в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31 март 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден /за всеки 24 часа/, през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Това води до извода, че отпадането на задължението за отпечатване на дневен финансов отчет е поставено под условие, а именно до привеждане на фискалното устройство в съответствие с норма на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31.03.2020 г. От това правило е въведено изключение в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН в случаите, когато до влизане в сила на наказателното постановление, последват различни нормативни разпоредби, се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Производството понастоящем е висящо и наказателното постановление не е влязло в сила. С оглед промяната в чл. 39, ал. 1 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, с която е отпаднало задължението на жалбоподателя да отпечатва дневни отчети, ако използваното фискално устройство притежава съответната функция за автоматично генериране на отчета, както е понастоящем. Щом е последвал по-благоприятен закон, съдът следва да приложи него, което е основание за отмяна на обжалваното постановление.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в производството по обжалване на наказателното постановление въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 от АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 от ГПК регламентиращи, че съдът дължи произнасяне по разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, няма искане за присъждане на разноски в производството, от страна на жалбоподателя, поради което същите остават, както са направени от страните.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.1 предложение второ от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                           Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 426882-F403077/18.02.2019 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП против М.И.А.- ЗП, ЕГН: **********, с адрес: ***, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                           СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА

В.О.: К.СЛ.