Р Е Ш Е Н И Е
02.05.2019г.
номер .................. град ***
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
***ски районен съд на трети април |
ДЕВЕТИ наказателен
състав година 2019 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
БОРИСЛАВА ЯКИМОВА |
Секретар: Валя Стоянова
Като разгледа докладваното от съдия ЯКИМОВА
АНдело номер 2052 по описа за
2018 година
и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С
наказателно постановление №18-0938-001927 от 27.04.2018г Началникът на сектор
ПП към ОДМВР-*** е наложил на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП на В. ***И., ЕГН**********
*** административно наказание глоба в размер на 300лв и лишаване от право да управлява
МПС за 1 месец.
Недоволен от издаденото
наказателно постановление е останал жалбоподателят В.И., който го обжалва в
срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Същият редовно призован,
се явява в съдебно заседание и се представлява от процесуален представител адв. С.Г. ***.
Пледира за отмяна на НП като неправилно
и незаконосъобразно.В
За въззиваемата
страна О.М.П. не се явява представител и не изразява становище по съществото на
спора.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е
неоснователна.
Обжалваното наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт №1927 от 16.04.2018г. за
установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата
около 18:20часа в гр.***, кръстовището образувано от бул.***жалбоподателят И. е
управлявал ***, негова собственост, като при въведена временна организация на
движението водачът не спазва предписанието на ПЗ „В2“ – забранено е влизането
на ППС в двете посоки с допълнителен ПЗ предупредителен за опасност – група А,
ПЗ А23 участък от пътя в ремонт поставен върху преносима стойка в зоната на
кръстовището по средата на пътното платно.
Горните обстоятелства се
установяват от показанията на разпитания актосъставител
мл.инсп-С.Г.С. и свидетеля С.Л. ***, чиито показания
съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност
и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на
актосъставителя С. и свидетеля К. се установява, че
същите в качеството си на орган за контрол и регулиране на движението са спрели
за проверка управлявания от жалбоподателя В.И. товарен автомобил, който се е
движил по ул***при наличие на знак В2 – забранено
влизането на ППС в двете посоки. Според показанията на актосъставителя
С. и свидетеля К., жалбоподателят В.И. е управлявал т.а. ***, в гр.*** като е преминал през поставените ограждения на кръстовището,
образувано от бул.Д*** при въведена временна организация на движението с ПЗ
„В2“ – забранено е влизането на ППС в двете посоки с допълнителен ПЗ
предупредителен за опасност – група А, ПЗ А23 участък от пътя в ремонт поставен
върху преносима стойка в зоната на кръстовището по средата на пътното платно на
***Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя
С. и свидетеля К., тъй като техните показания са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетите от тях действия на жалбоподателя В.И. не спазване предписанието на
ПЗ „В2“ – забранено влизането на ППС в двете посоки с допълнителен ПЗ
предупредителен за опасност – група А. Освен това няма данни по делото, които
да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези
свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя И. в нарушение,
което не е извършил. Тъкмо напротив двамата свидетели са незаинтересовани от
изхода на делото,а показанията им са правдиви и подкрепени от представените по
делото писмени доказателства от Община гр.***-л.68-76 от делото,от които е
видно,че в периода 23.03-15.06.2018г. е извършван ремонт в процесният
участък,за което имало издадена Заповед за временна организация на движението /също
приложена по делото/,както и скица.
Жалбоподателят твърди,
че не е нарушил пътен знак В2 за забрана влизането на ППС в двете посоки, знакът
бил поставен върху черен пластмасов контейнер, който не могъл да
види, т.к. успоредно на контейнера бил спрял полицейският автомобил.
В момента се извършвала проверка на друг автомобил с друг водач. И. попитал дали може да продължи напред и
служителят, който бил в полицейският автомобил му посочил, че може.
Продължавайки движението си напред, И.
бил спрян от втори полицейски
служител, който му отправил въпрос не е ли видял забранителния знак. И. слязъл от автомобила си и възразил, че действително не го е видял, т.к. полицейският автомобил и спреният за
проверка му пречели на видимостта. Тези
обстоятелства, изложени в жалбата според съда представляват една защитна теза,
която не се подкрепя от събраните по делото доказателства, а напротив,
опровергава се от показанията на актосъставителя С. и
свидетеля К.. Актосъставителят и свидетеля са
категорични, че ПЗ „В2“ – забранено влизането на ППС в двете посоки с
допълнителен ПЗ предупредителен за опасност – група А са били поставени върху
преносима стойка в зоната на кръстовището по средата на пътното платно на ***В
тази насока следва да се има предвид, че съобразно разпоредбата на чл.10 ал.1
от Наредба №18 от 23.07.2001г за сигнализация на пътищата с пътни знаци,
издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, обв.ДВ бр.73 от 21.08.2001г, пътния знак е валиден за
цялата широчина на всички пътни ленти, предназначени за движение в посока,
срещуположна на лицевата страна на знака. Следователно, за жалбоподателя И.
като водач на лек автомобил с посока на движение срещуположна на лицевата
страна на знак В2 - забранено влизането на ППС в двете посоки, е било забранено
преминаването през цялата широчина на пътното платно през всички пътни ленти
предназначени за движение в посока ***, където имал среща със
служителя на „***” А.П.. Последният е допуснат и призован
по делото като свидетел. В своите
показания той твърди, че бил на пътя към хотел ***“,когато
видял патрулен автомобил на Пътна
полиция, който бил спрял друг автомобил. Не му била известна причината за спирането.Имали среша с
жалбоподателя,когото полицаите го
спрели и му поискали документи за проверка. Същият според
свидетеля П. не бил нарушил знак за забрана на влизането. Самият
той твърди, че такъв
знак не бил видял да има дори на
мястото където се намирали полицаите. Свидетелят
заявява, че е чул от полицейските служители,
че вменяват на жалбоподателя да е извършил нарушение, т.к. е бил до тях. Посочили му къде се намира забранителния знак.
Свидетелят твърди, че когато е отивал
на работа е преминал със служебния си автомобил,
имало е и други автомобили да влизат по
същият път и излизат и това означавало, че щом влизат автомобили, значи не е имало знак, или не се е намирал на видимо място,
където трябвало да се намира съобразно изискванията.Той не бил видял знак,но
видял,че полицаите допуснали да премине жена,която „се развикала”,че трябвало
да си закара някъде детето и полицаите я пропуснали да мине. По-късно същият ден
отново минал през мястото и забелязал,че забраняващ преминаването знак нямало.
Съдът намира показанията на свидетеля за недостоверни.Това че той не е
забелязал пътен знак не означава ,че такъв не е имало. Изводите,че щом не е
забелязал,значи не е имало пътен знак, направени от свидетеля и посочени от адв.Г. в пренията по делото не се споделят от съда. Те се опровергават и от
писмените доказателства,представени по делото от Община *** -Схема на ВОД за обект “Реконструкция на ул***– отсечката от кръстовището с ул. ***през етап 1,2,3,4 и 5. Отделно е
представено и копие на Заповед № РД- 12-130/21.03.2018г. за въвеждане на временна организация на движението
по време на строителството на обект Реконструкция на ул***–
отсечката от кръстовището с ул.***издадена от Община ***. Твърденията на св.А.П.
се явяват изолирани от цялата доказателствена съвкупност и не се кредитират с
доверие от съда.Те са дадени с цел да се подкрепи защитната теза на
жалбоподателя.Всъщност тези показания се опровергават и от жалбоподателя И.,
който в жалбата си твърди,че знак В-2 било имало и той бил поставен успоредно
на полицейският автомобил от дясната му страна върху контейнер за смет.
От установеното до
тук,съдът намира,че жалбоподателя е осъществил нарушението,за което е
санкциониран. Това се установява от анализа на посочените до тук доказателства.
При така приетото за
установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно
наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят В.И. е извършил
нарушения по чл.6 т.1 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил
административни наказания на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП глоба в размер на
300лв и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец. Съобразно разпоредбата
на чл.6 т.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. Разпоредбата на чл. 183 ал.7 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 лв. водач, който
навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство
при въведена временна забрана за движение. Както бе посочено
по-горе по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят В.И. като водач на т.а***в гр.*** ул***от кръстовището с бул***при
въведена временна организация на движението с ПЗ „В2“ – забранено е влизането
на ППС в двете посоки с допълнителен ПЗ предупредителен за опасност – група А,
ПЗ А23 участък от пътя в ремонт поставен върху преносима стойка в зоната на
кръстовището по средата на пътното платно на ***не е съобразил поведението си с
тези пътни знаци. Жалбоподателят И. е осъществил от обективна страна състава на
нарушението, като не се е съобразил с пътен знак В2 - забранено влизането на
ППС в двете посоки, и е навлязъл в зоната му действие. От субективна страна
съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно
в процеса, че жалбоподателят В.И. е правоспособен водач на МПС и като такъв е
бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управления на
МПС, в това число и задълженията си по чл.6 т.1 от ЗДвП да съобразява своето
поведение с пътните знаци, което задължение обаче в настоящия случай съзнателно
не е спазил. Законосъобразно и обосновано наказващият орган е ангажирал
отговорността на жалбоподателя като на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП му е
наложил административни наказания глоба в размер на 300лв и лишаване от право
да управлява МПС за 1 месец. Управлението на МПС е дейност с повишен риск, като
не спазването на правилата, свързани със съобразяване на поведението на
участниците в движението с пътните знаци, и в частност с пътен знак В2
забранено е влизането на ППС в двете посоки с допълнителен ПЗ предупредителен за
опасност – група А, ПЗ А23 участък от пътя в ремонт, създава сериозни
предпоставки за настъпване на ПТП, поради което и извършеното от нарушителя се
явява деяние със завишена обществена опасност. В тази насока липсват
обстоятелства, които да обосноват приложението на чл.28 от ЗАНН.
Съдът не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН,
така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване
правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.
От представената към административно наказателната преписка Заповед
№8121з-952/20.07.2017г на Министъра на вътрешните работи се установява, че актосъставителят С., като служител от структурно звено
„Пътна полиция” е оправомощен да съставя АУАН, както
и че на Началника на сектор ПП към ОДМВР-*** са делегирани правомощия да издава
НП.
Съдът счита, че следва
да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложените
административни наказания по чл.183 ал.7 от ЗДвП, като законосъобразно и
обосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-0938-001927 от 27.04.2018г
Началникът на сектор ПП към ОДМВР-*** с което е наложил на основание чл.183
ал.7 от ЗДвП на В. ***И., ЕГН********** *** административно наказание глоба в
размер на 300лв и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – *** в 14 дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: