№ 531
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100506894 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.04.2022г. по гр.д. № 13430/20г., СРС, І ГО, 29 с-в е
осъдил на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД М. Л. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр.София, ж.к.“*******, партер да заплати на Е. Т. В., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр.София, ул.“*******, припадащата й се по
наследство от Л.Г.Л., ЕГН **********, починал на 16.10.2019 г. 1/2 (една
втора) част от заемни задължения с падеж 25.07.2016 г., както следва: по
договор от 30.06.2014г. сумата от 1369,53 евро, ведно със законната лихва от
17.02.2020 г. до окончателното заплащане на вземането, като е отхвърлил
иска за разликата до предявения размер от 3500 евро, по договор от 18.08.2014
г., сумата от 1369,53 евро, ведно със законната лихва от 17.02.2020 г. до
окончателното заплащане на вземането, като е отхвърлил иска за разликата
до предявения размер от 3250 евро, по договор от 08.10.2014 г., сумата от
1369,53 евро, ведно със законната лихва от 17.02.2020 г. до окончателното
заплащане на вземането, като е отхвърлил иска за разликата до предявения
размер от 3500 евро, по договор от 19.11.2014 г., сумата от 1369,53 евро, ведно
със законната лихва от 17.02.2020 г. до окончателното заплащане на
1
вземането, като е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 3250
евро, по договор от 22.12.2014 г., сумата от 1369,53 евро, ведно със законната
лихва от 17.02.2020 г. до окончателното заплащане на вземането, като е
отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 2500 евро, по договор
от 04.03.2015 г. сумата от 1369,53 евро, ведно със законната лихва от
17.02.2020 г. до окончателното заплащане на вземането, като е отхвърлил
иска за разликата до предявения размер от 2000 евро и по договор от
04.04.2015 г. сумата от 1369,53 евро, ведно със законната лихва от 17.02.2020 г.
до окончателното заплащане на вземането, като е отхвърлил иска за
разликата до предявения размер от 2000 евро. Осъдил е на основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД К. Л. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ж.к.“Лагера“,
ул. *******, партер да заплати на Е. Т. В., ЕГН **********, съдебен адрес
гр.София, ул.“******* припадащата й се по наследство от Л.Г.Л., ЕГН
**********, починал на 16.10.2019 г., 1/2 (една втора) част от заемни
задължения с падеж 25.07.2016 г., както следва: по договор от 30.06.2014 г.
сумата от 1369,53 евро, ведно със законната лихва от 17.02.2020 г. до
окончателното заплащане на вземането, като е отхвърлил иска за разликата
до предявения размер от 3500 евро, по договор от 18.08.2014 г. сумата от 1369,53
евро, ведно със законната лихва от 17.02.2020 г. до окончателното заплащане
на вземането, като е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от
3250 евро, по договор от 08.10.2014 г. сумата от 1369,53 евро, ведно със законната
лихва от 17.02.2020 г. до окончателното заплащане на вземането, като е
отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 3500 евро, по договор от
19.11.2014 г. сумата от 1369,53 евро, ведно със законната лихва от 17.02.2020 г.
до окончателното заплащане на вземането, като е отхвърлил иска за
разликата до предявения размер от 3250 евро, по договор от 22.12.2014 г.,
сумата от 1369,53 евро, ведно със законната лихва от 17.02.2020 г. до
окончателното заплащане на вземането, като е отхвърлил иска за разликата
до предявения размер от 2500 евро, по договор от 04.03.2015 г. сумата от 1369,53
евро, ведно със законната лихва от 17.02.2020 г. до окончателното заплащане
на вземането, като е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от
2000 евро и по договор от 04.04.2015 г. сумата от 1369,53 евро, ведно със
законната лихва от 17.02.2020 г. до окончателното заплащане на вземането,
като е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 2000 евро.
Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Л. Г., ЕГН ********** и К. Л. Г.,
2
ЕГН ********** да заплатят на Е. Т. В., ЕГН **********, сумата от 3 315,37
лв., представляваща разноски в производството. Осъдил е на основание чл.
78, ал. 6 ГПК М. Л. Г., ЕГН **********, и К. Л. Г., ЕГН ********** да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд сумата от 191,73 лв., представляваща разноски в производството.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответниците М. Л. Г., ЕГН
********** и К. Л. Г., ЕГН **********, чрез назначения им особен
представител адвокат П.Й. от САК, със съдебен адрес: гр.София,
ж.к.“*******, партер с мотиви, изложени в жалбата и развити в две насоки:
Съдът е взел предвид, че ответниците са приели наследството си по опис, но е
допуснал грешка, тъй като при калкулирането на частта от иска, която да
уважи, не е взел предвид пасивите на приетото имущество. Ако ги вземе
предвид, то наследниците са приели по опис активи в размер на 37 500 лв. и
пасиви/задължения/ от 179 668,14 лв. Съдът неправилно е приел, че така
заведеният иск в размер на 40 000 евро, или левовата равностойност от
78 233,20 лв. следва да бъде уважен до размера на актива, получен с
приемането на наследството по опис-37 500 лв. Текстът на чл.60, ал.2 от ЗН
касае приемането на наследството по опис има за цел да защити правата на
наследниците, които е възможно/ както е в конкретния случай/ да наследяват
и задължения, заедно с другите наследствени активи, за да бъде фиксирана
максимална сума, до която те да носят отговорност. Съдебното решение
обезмисля приемането на наследството по опис от ответниците. Те вече са
приели задължения, многократно надвишаващи размера на актива-1/4 от
жилище, в размер на 37 500 лв. С обжалваното решение те са осъдени да
заплатят още веднъж сума, която е в размер на получения актив, а това
противоречи на смисъла на ЗН в частта му, касаеща приемането на
наследството по опис. В този смисъл решението е неправилно.
Освен това, решението е неправилно, тъй като съдът е счел договорите
за валидни, но те са сключени по начин, с който се заобикаля закона, в случая
Закона за ограничаване на плащанията в брой, поради което за 7-те договора
следва да се приложи чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД и договорите да се обявят за
нищожни. Съдът е приел, че договорите, подписани с цел заобикаляне на
закона, водят единствено до административно наказателна отговорност,
поради предаване на сумите в брой, а не по банков път. Съдът е обосновал
3
решението си със СГЕ, но обстоятелството, че договорите са подписани от
ответника е ирелевантно в случая. Страните са подписали договорите в този
им вид именно с цел да заобиколят закона. Затова в конкретния случай е
налице нарушение на чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, поради което договорите се явяват
нищожни.
Молят съда да постанови решение, с което да отмени частично или
изцяло процесното, ведно с правните последици.
Въззиваемият/ищец Е. Т. В., ЕГН **********, чрез пълномощника по
делото адвокат Х.И.В. от САК, със съдебен адрес гр.София, ул.“*******
оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД от Е. Т. В.,
ЕГН ********** срещу М. Л. Г. ЕГН ********** и К. Л. Г. ЕГН **********
като наследници на Л.Г.Л., ЕГН **********, починал на 16.10.2019 г., за
осъждане на ответниците да заплатят разделно на ищеца по 1/2 (една втора)
от общо 40 000 евро главница по отделни договори за заем, сключени на
30.06.2014 г., 18.08.2014 г., 08.10.2014 г., 19.11.2014 г., 22.12.2014 г.,
04.03.2015 г. и 04.04.2015 г., всички с падеж 25.07.2016 г.
Ищецът Е. Т. В. твърди, че по договор за заем от 30.06.2014 г. на
наследодателя на ответниците е предоставил в заем сумата от 7 000 евро, по
договор за заем от 18.08.2014 г. предоставена е в заем сумата от 6500 евро, по
договор за заем от 08.10.2014 г. е предоставена е в заем сумата от 7000 евро,
4
по договор за заем от 19.11.2014 г. е предоставена е в заем сумата от 6500
евро, по договор за заем от 22.12.2014 г. е предоставена в заем сумата от
5000 евро, по договор за заем от 04.03.2015 г. е предоставена в заем
сумата от 4000 евро, по договор за заем от 04.04.2015 г. е предоставена в заем
сумата от 4 000 евро. Твърди, че като обезпечение на сумите по всеки договор
за заем длъжникът е издал в полза на заемодателя и запис на заповед за
съответната сума от същата дата. Падежите по всеки един от договорите за
заем били на 25.07.2016 г. Ищецът твърди, че на 16.10.2019 г. длъжникът е
починал, като двете ответници са негови законни наследници.
Ответниците, чрез назначения им особен представител по реда на чл.47,
ал.6 ГПК в срока по чл.131 ГПК са депозирали отговор, в който са оспорили
исковете като неоснователни и недоказани.
СГС констатира следното:
По делото са представени 7 броя договори за паричен заем, от които се
установява, че Е. Т. В. в качеството на заемодател и Л.Г.Л. са сключили
следните седем договора за паричен заем за заемни суми в общ размер от 40
000 евро: договор за паричен заем в размер на 7 000 евро от 30.06.2014 г.,
договор за паричен заем в размер на 6 500 евро от 18.08.2014 г., договор за
паричен заем в размер на 7 000 евро от 08.10.2014 г., договор за паричен заем
в размер на 6 500 евро от 19.11.2014 г., договор за паричен заем в размер на 5
000 евро от 22.12.2014 г., договор за паричен заем в размер на 4 000 евро от
04.03.2015 г., договор за паричен заем в размер на 4 000 евро от 04.04.2015 г.
По делото е приета съдебно почеркова експертиза, от която се установява, че
подписите и ръкописното изписване на имената „Л.Г.Л.“ във всеки един от
тези договори са извършени от заемополучателя Л.Г.Л.. В идентични клаузи
от всеки договор (чл. 2.3 и чл. 3.1), е обективирано, че с подписването на
договора заемополучателят декларира, че е получил изцяло договорената
заемна сума, както и че падежът на заемните задължения е 25.07.2016 г. При
тези данни настоящата инстанция също приема, че по делото е установено, че
Л.Г.Л. е получил в заем от ищеца по посочените договори суми в общ размер
от 40 000 евро, които са станали изискуеми на 25.07.2016 г., като ищецът и
наследодателят на ответниците са постигнали съгласие относно съществените
елементи на договора за заем на потребление /паричен заем./
Видно от удостоверение за наследници с изх. № УН 22079/05.11.2019 г.,
5
издадено от Столична община, район Младост, Л.Г.Л. е починал на 16.10.2019
г., като е оставил за свои законни наследници дъщерите си М. Л. Г. и К. Л. Г..
С решение № 20244847/05.11.2020 г. Софийски районен съд е допуснал
на основание чл. 61 ЗН приемане по опис на наследството, останало от Л.Г.Л.,
от наследниците му по закон М. Л. Г. и К. Л. Г., което наследство се състои от
следното имущество: 1/4 (една четвърт) идеална част от имот с
идентификатор 10135.2562.177.8.25, представляващ апартамент с площ 97,80
кв.м, с адрес гр. Варна, ж.к. „*******, която 1/4 идеална част е с пазарна
стойност от 37 500 лв.; всички дружествени дялове от „К.-Н.С.“ ЕООД, ЕИК
*******, с внесен капитал от 3500 лв. и със задължения в размер на 34 502,62
лв.; всички дружествени дялове от „Е.К.Е.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, с внесен
капитал от 250 лв. и със задължения в размер на 144 590,30 лв.; задължения в
размер на 439,18 лв. - ДДФЛ към ТД на НАП, гр. София; задължения в размер
на 103,06 лв. към Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна;
задължения за потребени електро услуги в размер на 32,98 лв.
От правна страна:
СГС намира, че са налице елементите от фактическия състав на договора
за заем.
Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в
разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, която съдържа определение на този вид
съглашение. От даденото в тази разпоредба определение е видно, че
договорът за заем е реален договор. Реален е договорът, чийто фактически
състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са
негов предмет. Следователно елементите от фактическия състав на договора
заем са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в
решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, за да има договор за заем
следва да има постигнато съгласие за такава сделка с насрещната страна и
реално предаване на сумата, предмет на договора, тъй като договорът за заем
е реален договор, който се счита сключен когато въз основа на постигнатото
съгласие между страните по него едната страна да даде, а другата да получи в
заем парична сума. В случай, когато предаването на парична сума е
установено, но липсват други данни на какво основание е направено то, не
6
може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор. Не
съществува законова презумпция, която да замести доказване на основанието,
на което сумата е преведена. Ищецът е този, който твърди, че това основание
е договор за заем и в негова тежест е при условията на пълно и главно
доказване да установи в процеса при условията на чл.154 ГПК, че процесната
сума е дадена като заем, предадена е на ответника и той я е приел като заем.
Ищецът, който е и въззиваем, следва да докаже и другите елементи от
фактическия състав на договора за заем-поето насрещно задължение за
връщане на сумата от ответника и други условия на договора, ако има такива
- срок на връщане, лихва и др., защото той извлича търсената от него изгода
от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено
договорно задължение на последния.
Предвид гореизложеното, СГС намира, че ищецът е доказал наличие на
насрещно волеизявление за сключване на договор за заем и с оглед на това
следва да бъде формиран извод за основателност на иска с правно основание
чл.240, ал.1 ЗЗД.
Първият довод във въззивната жалба е свързан с обстоятелството, че
съдът е взел предвид, че ответниците са приели наследството си по опис, но е
допуснал грешка, тъй като при калкулирането на частта от иска, която да
уважи, не е взел предвид и пасивите на приетото имущество.
Спорният въпрос е въпросът за отговорността на двамата ответника,
приели по опис наследството за поетите от наследодателя им задължения по
цитираните 7 броя договори. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова
презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по
чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване
приемането на наследството по опис или отказ от наследството. Наследството
се придобива с приемането му от момента на откриване на наследството -
смъртта на наследодателя, като при отказ от наследство, частта на отреклия
се уголемява дяловете на останалите наследници, а наследникът, който е
приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото
наследство ( решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III
г. о., ГК). Когато наследникът е приел наследството по опис, отговаря само до
размера на полученото наследство (чл.60, ал.2 ЗН). Установеният в
цитираната разпоредба предел на отговорността свежда до стойността на
7
актива в наследството. След като задълженията са пасив на наследството,
който стойностно се измерва с отрицателни величини, като положителна
величина стойността на актива в наследството се явява единственият
реципрочен измерител и на лимита, до който приелият по опис наследник ще
отговаря за дълговете на наследодателя. Преценката относно обема на
отговорността на наследника, приел наследството по опис, задължително
следва да се извърши в производството по предявен срещу него иск за
задължения на наследодателя и има отношение към пасивната му
материалноправна легитимация.
В конкретния казус, след откриване на наследството призовани към
наследяване от първи ред са неговите две деца (ответниците по делото), чиито
дялове са равни (чл.5, ал.1 от ЗН). С оглед на това, че М. Л. Г. и К. Л. Г. са
единствени деца на наследодателя и като наследници от един и същи ред,
двамата ответници придобиват наследството при равни права, т.е. получават
разделно по ½ , в случая за задължения от 19 173, 45 евро, или всеки от тях
за сумата в размер на 9 586,73 евро. Според утвърдената съдебна практика
(решение № 226/04.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 1906/2016 г., ТК, II т. о.;)
наследниците, приели по опис оставеното им наследство, притежават пасивна
материалноправна легитимация до размера на получените активи, които в
разглеждания казус се изразяват единствено в идеалната част от посочения
апартамент със стойност на идеалната част от 37 500 лв. или 19 173,45 евро.
Съответно, материалноправната отговорност на наследниците, приели по
опис оставеното им наследство, е въпрос, който се решава в исковия процес,
тъй като съдебният изпълнител се явява обвързан от обективните предели на
изпълнителния лист, както и не може да взема предвид факти и
обстоятелства, настъпили преди постановяване на решението, което се
изпълнява. Отрицателната стойност на задълженията в размер на 34 502,62 лв.
на дружествени дялове от „К.-Н.С.“ ЕООД, на задълженията в размер на 144
590,30 лв. на „Е.К.Е.Б.“ ЕООД, на задължения в размер на 439,18 лв. - ДДФЛ
към ТД на НАП, гр. София и задължения в размер на 103,06 лв. към Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Варна не се взема предвид, като при
формиране общата стойност на актива на наследството. Тя се отчита като
нулева величина, защото практически не съставлява актив, чиито размер би
могъл да ограничи отговорността на приелите по опис наследници за
дълговете на наследодателя.
8
При така определената стойност от идеалната част от посочения
апартамент със стойност на идеалната част от 37 500 лв. или 19 173,45 евро и
равните дялове на двамата ответника в наследството, прието по опис, следва
да се приеме, че сумата от общо 19 173,45 евро, или за всеки от 9 586,73 евро
се явява размерът на полученото по смисъла на чл.60, ал.2 ЗН, до който се
ограничава отговорността на всеки от тях за дълговете на наследодателя.
Що се отнася до втория довод, че сключените договори 7 на брой
договора за паричен заем следва да се обявят за нищожни по смисъла на
чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като са сключени по начин, с който се заобикаля
закона, в случая Закона за ограничаване на плащанията в брой/Закона/, тъй
като плащанията са в брой, а не по банков път, въззивната инстанция намира
и този довод за неоснователен, поради следното:
Действително, съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Закона, в относимата редакция/
обн. ДВ бр.16 от 22 февруари 2011 г./, според който плащанията на
територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по
платежна сметка, когато са на стойност равна или надвишаваща 15 000 лв. В
настоящият казус сумата не надвишава 15 000 лв. Но дори и да надвишаваше
цитираната стойност, тази разпоредба не се отразява на редовността и
доказването на извършеното плащане, а има за последица само реализиране
на административнонаказателна отговорност на нарушителя. В този смисъл е
и константната практика на ВКС, обективирана в определения № 120 от
6.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1709/2016 г. на II ТО и № 1193 от 11.12.2015
г. на ВКС по гр. д. № 4396/2015 г., III ГО, определение № 731 от 05.11.2019 г.
на ВКС по гр.д. № 1657/2019 г., III г. о., ГК и др. Според тази практика
разпоредбата на чл.3, ал.1 Закона за ограничаване на плащанията в брой не се
отразява на редовността и доказването на извършеното плащане, а има за
последица само реализиране на административнонаказателна отговорност на
нарушителя. Ето защо законосъобразно СРС е посочил, че начинът на
плащане е ирелевантен с оглед осъществяване на фактическия състав на
сделката, за която е достатъчно реалното предаване на заетата сума, че
несъобразяването със забраната, въведена със Закона за ограничаване на
плащанията в брой, може да има отношение единствено към ангажирането на
административно наказателната отговорност на ищеца, но няма отношение
към действителността на сключените договори и към предаването на заемната
9
сума
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, изр.1, I пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и предявената претенция, въззивниците
следва да заплатят на въззиваемия направените по делото разноски в общ
размер от 1705,12 лв., от които 455,12 лв. за назначения им особен
представител за настоящата инстанция и 1250 лв. адвокатско възнаграждение,
което не се явява прекомерно, предвид направеното възражение в този
смисъл.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.04.2022 г. по гр.дело № 13430/20г. на СРС,
І ГО, 29 състав.
ОСЪЖДА М. Л. Г., ЕГН ********** и К. Л. Г., ЕГН **********, чрез
назначения им особен представител адвокат П.Й. от САК, със съдебен адрес:
гр.София, ж.к.“*******, партер да заплатят на Е. Т. В., ЕГН **********, чрез
пълномощника по делото адвокат Х.И.В. от САК, със съдебен адрес
гр.София, ул.“******* направените разноски за въззивната инстанция в общ
размер от 1705,12 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10