Определение по дело №1922/2016 на Административен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер       1459           Година    2016г., 17.09.         Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен Съд – Пловдив, Първо отделение, ІІІ състав

 

на   17    Септември    Година 2016

 

в  закрито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА

адм. дело номер 1922  по описа за  2016 година

 

След като се запозна с материалите по делото, съдът констатира, че произ­вод­ст­вото е било образуваното по подов жалба на М.А. А.а, Р.А.А.и Д.А. А., и тримата с адрес *** и Е.И.К.,***, подадена чрез процесуалния им представител адв.А.Й., със съд.адрес ***, , против Акт на главния архитект на Район “Южен” при Община Пловдив, за въвеждане в експлоатация на жилищна сграда І-Б, първи етап, в УПИ Х-304, 305, кв.27-стар, кв.8-нов по плана Въстанически-север, гр.Пловдив, с администра­тивен адрес ул.”Тодор Александров”№21, обективиран в Удостоверение № 32 от 16.06.2016г.

В жалбата са изложени подробни ар­гу­менти във връзка с правния интерес от оспорване на акта.

Настоящият състав на Административен съд – Пловдив, след като разгледа та­­ка депозираната жалба, по повод на която е образувано настоящото производ­ство, и административната преписка по акта, на­мира същата за про­цесуално НЕ­ДОПУСТИМА поради следните съображе­ния.

Предмет на оспорване е Удостоверение № 32 от 16.06.2016г. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Жилищна сграда І-Б Първи етап – Мезонет на кота + 3,00м. и + 5,79 м”, находяща се в УПИ Х-304,305, кв.27-стар, кв.8-нов, по плана на кв.”Въстанически”-север, гр.Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.530.305.4, с ад­министративен адрес ул.”Тодор Александров”№21, гр.Пловдив.

При съвкупната преценка на материалите по административната преписка съдът намира, че за жалбоподателите липсва правен интерес да атакуват удосто­верението за въвеждане в експлоатация на посочения строеж.

В по-общ план следва да се посочи, че Удостоверението за въвеждане в ек­сплоатация, съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.214 ал.1 от ЗУТ, подлежащ на обжалване по реда на чл.215 от ЗУТ/ по аргумент и от чл.217 ал.1 т.7 от ЗУТ/, от възложителя /възложителите/ на строежа, тъй като той разполага с право да инициира издаването на Удостоверение за въвеждане в ек­сплоатация по чл.177 от ЗУТ. Това право обуславя и правния интерес от оспор­ване на издаденото Удостоверение за лицата по чл.161 ЗУТ.

Съответно трайна и константна е съдебната практика, че Удостоверението за въвеж­дане в експлоатация по чл.177 от ЗУТ засяга правата и законните инте­реси само на тези лица, които са субекти в административното правоотношение, материализирано в този акт.

Самото административното производство по издаване на удостоверение за въвеж­дане в експлоатация на строеж, се развива само между възложителя и административния орган по чл.177 ал.3 от ЗУТ. В закона не е предвидено в това производство да участват други пряко заинтересувани лица.

В случая, това е Е.Н. А., на името на който е издадено РС № 42 от 15.06.1995г. на Главния архитект на Район “Южен” при Община Плов­див, ведно с одобрените проекти, вкл. и Одобрен проект за етапност от 06.12. 1999г. с Протокол № 24, т.7 на РУЕСУТ, който се явява и възложител на строежа по смисъла на чл.161 от ЗУТ.

В удостоверението като възложител е посочен именно Е.Н. А., за който същото е благоприятстващ акт.

Всеки един от жалбоподателите по настоящото дело е трето лице, извън по­сочените в чл.177 ал.1 във вр. с чл.161 от ЗУТ и не е активно легитимиран да го оспори.

Само възложителят на строежа има правен интерес да обжалва удостовере­нието за въвеждане в експлоатация, или отказът за издаването му, тъй като това удостоверение е документ, с който се установява законността на ползването на строежа съобразно неговото предназначение.

Ако по някакъв начин с фактическото ползване на строежа след въвеждане­то му в експлоатация се засяга упражняването на вещни права на трето лице, за­щитата на тези права е по общия исков ред.

Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, което в случая не е сторено, поради което и съдът приема, че на основа­ние чл.159 т.4 от АПК жалбата следва да бъде оставане без разглеждане, а про­изводството по делото - прекратено.

Водим от горното, съдът:

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.А. А.а, Р.А.А.и Д.А.А., и тримата с адрес *** и Е.И.К.,***, подадена чрез процесуалния им представител адв.А.Й., със съд.адрес ***, , против Удостоверение № 32 от 16.06.2016г. за въвеждане в експлоата­ция на Главния Архитект на Район “Южен” при Община Пловдив, на обект: Жи­лищна сграда І-Б, първи етап, в УПИ Х-304, 305, кв.27-стар, кв.8-нов по плана на кв.”Въстанически”-север, гр.Пловдив, с администра­тивен адрес ул.”То­дор Алек­сандров”№21 и

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 199/2016г. по описа на Адми­нист­ра­ти­вен Съд – Пловдив, Първо отделение, ІІІ състав.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на об­жал­ване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението за постановяването му от страните.

 

 

                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  /п/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

ТК