Р
Е Ш Е
Н И Е № 163/1.7.2019 г.
Гр. Ямбол, 01.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, Х-ти състав, в
публичното заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АТАНАСОВ
при секретаря М. М.
като разгледа докладваното от
съдия Атанасов
АНД № 458 по описа за 2019
год.
Производството
по делото е образувано по жалба на С.Й.Р. ***, в качеството си на *** на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Ямбол, против Наказателно постановление №
11-01-736/26.03.2019 г. на Директора на АДФИ - гр. София, с което на осн. чл. 256, ал. 1
във връзка с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществени поръчки /ред. ДВ, бр.
34/03.05.2016 г./, във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания, при условията на чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от с.з. и на
основание Заповед № ЗМФ-458/11.05.2017 г. на министъра на финансите му е
наложено административно наказание глоба в размер на 7448.28 лв. за нарушение по чл. 17, ал. 1 във връзка чл. 20, ал. 1, т.
3, б, „б“, във връзка чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за
обществени поръчки /ред. ДВ, бр. 34 от 03.05.2016 г./. В жалбата се твърди, че
атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено при
нарушение на материалноправните и процесуалноправни
разпоредби, както и че същото е издадено от некомпетентен орган, с оглед на
което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, като представя
писмена защита, в която се твърди, че не приложена правилно санкционната норма,
както и не е описана точно нарушената разпоредба, което е нарушило правото на
защита на жалбоподателя. Сочи се също, че доставката и покупката на ел. енергия
от управляваното от жалбоподателя дружество са две различни неща, които и имат
различни ЦПВ кодове и се иска отмяната на наказателното постановление.
Въззиваемата страна АДФИ-София, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата. В предоставеното писмено
становище се сочи, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно
и се моли същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната
съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по
делото, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Въз основа на Заповед №
ФК-10-199/27.02.2017 г. на Д-ра на АДФИ-София за
период от 35 работни дни, а именно от 01.03.2018г. до 23.04.2018г. било
възложено на свид. Г.Ч. на длъжност „държавен финансов инспектор“ ИРМ-Сливен,
при АДФИ /Агенцията за държавна финансова инспекция/ - София, да извърши и същата
извършила проверка по документи на проведените обществени поръчки за 2017 год. относно
спазване на нормативната уредба по ЗОП, сключените договори и плащанията
по тях във „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД-Ямбол. Финансовата инспекция
била, спряна със заповед № ***
възобновена със заповед *** спряна със заповед № ***., възобновена със заповед
№ *** спряна със заповед № ФК-10-*** възобновена със заповед № *** г.. спряна
със заповед № ФК-10-661/08.06.2018 г., възобновена със заповед № *** г., спряна
със заповед № *** г. и възобновена със заповед№***.,спряна със заповед № *** и
възобновена със заповед № ***. на директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция.
След
приключването на финансовата инспекция, на 27.09.2018 год. в гр. Ямбол, в
сградата на „В и К“-Ямбол, свид.Ч. съставила на жалбоподателя Р. в негово присъствие
АУАН за извършено административно нарушение по чл.17 ал.1 вр.
с чл. 20, ал.1, т.3, б. „б“, вр. чл.
3, ал.1, т.2 от ЗОП /в редакцията на тези текстове на ЗОП, считано
към месец май на 2016 г., а именно затова, че към 31.01.2017 г.
/дата на първа фактура за доставка на електрическа енергия за 2017 г./ в гр.
Ямбол във „Водоснабдяване и канализация“ /ВиК/ ЕООД, гр. Ямбол, С.Й.Р. в
качеството си на *** и възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.
4, т. 2 от Закона за обществени поръчки /ЗОП/, не е приложил процедурите по чл.
18, ал. 1, т. 1-11 от ЗОП за доставката на електрическа енергия чрез покупка,
въпреки че са били налице основания за това.
Вместо това за периода от 31.01.2017 г. до 31.12.2017
г. въз основа на разходооправдателни документи
/фактури/, издадени от различни доставчици са извършени разходи за доставка на
електрическа енергия чрез покупка на обща стойност 620 689.94 лв. без ДДС,
в резултат на което поръчката за доставка на електрическа енергия е била
възложена при по-облекчен ред от предвидения в закона. В АУАН са посочени обстоятелствата при
които е извършено и констатирано нарушението, като са посочени и писмените
доказателства, които го потвърждават. Установено било, че са били налице трите
предпоставки-обект, субект и стойност, задължаващи ***ят на дружеството, в
качеството си на възложител на обществени поръчки да възложи такава чрез
предвидения в закона ред за доставка на ел. енергия за дружеството. За
периода 01.01.2017
г. до 31.12.2017 г. била доставена ел. енергия на общо в размер на
620 689.94 лв. без ДДС, която сума попада в стойностния праг на чл.
20, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗОП и в съответствие с чл. 17, ал.1 от ЗОП същия
е бил длъжен да приложи реда за възлагане на обществена поръчка. АУАН бил
предявен и подписан на 27.09.2018г. от жалбоподателя Р., като препис от същия
му бил и връчен. Актът бил подписан без възражения и по делото няма данни и за
последвало писмено възражения в законоустановения 3/три/ дневен срок
съгласно чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
В
последствие, на 26.03.2019 г., Директора на АДФИ-София издал обжалваното Наказателно
постановление, в което изцяло е преповторена фактическата обстановка на
нарушението по АУАН, като изрично е посочено защо наказващия орган приема, че
случая не е маловажен по смисъла на чл.28 б.б" от ЗАНН. Това НП било
връчено на жалбоподателя на 02.04.2018 год., като жалбата срещу НП е
подадена на 08.04.2018 год.
Горната
фактическа обстановка се установи от показанията на актосъставителя Ч., както и
от приетите и приложени по делото писмени доказателства.
По делото,
по искане на защитата, бе конституирана в качеството на свидетел Василка
Стоянова-специалист „обществени поръчки“ във „В и К“-Ямбол, която в показанията
си сочи, че ***ят на дружеството изобщо не е възлагал обществени поръчки за
проверявания период за доставка на ел. енергия, като твърди, че достъпа и
преноса на ел. енергия са две различни неща, като дори имат различни ЦПВ кодове
в класификатора на обществените поръчки.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно
легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като основателна поради
следните съображения:
Като
неоснователен се преценя довода на защитата, както и твърдяното от свид.
Стоянова, че доставката и преноса на ел. енергия за две различни неща-едното е
доставка, а другото е услуга. Това е така, тъй като Общия терминологичен
речник, свързан с обществените поръчки /ЦВП/ е изграден от кодове, имащи 9
цифри, на които съответства наименование, описващо доставките, строителството
или услугите, които са предмет на поръчката. Съгласно чл. 3, ал.1, т.2 от ЗОП
доставките на ел. енергия са обществена поръчка от вида „доставка на стоки,
осъществявани чрез покупка“ и съгласно Общия терминологичен речник има един основен
ЦПВ код 09310000-5 /ел. енергия/. По делото е приложена само фактурата за
изплатени суми на „ЕВН България Електроснобдяване“
ЕАД-Пловдив, като липсват доказателства за изплатени суми на другите две
дружества, посочени в НП.
При
извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН настоящият
състав констатира нарушение на процесуалните правила по налагане на
административното наказание.В обстоятелствената част на НП е посочено, че на жалбоподателя
би следвало да се наложи наказание глоба в размер 1 на сто от стойността на
сключения договор с включен ДДС съобразно действащата към момента на извършване
на нарушението разпоредба на чл.
256, ал. 1 от ЗОП, в ред. ДВ, бр. 34 от 03.05.2016 г., явяваща се
по-благоприятна за нарушителя. Като стойност на
сключените договори в НП е посочена сумата от 620.689.94 лв. без ДДС, без да е
посочена същата с ДДС, а в диспозитива е посочена с цифри и думи глоба в размер
на 7 448.28 /седем хиляди четиристотин четиридесет и осем лева и двадесет
и осем стотинки/ лева. Настоящият състав намира, че е налице противоречие между
обстоятелствената и диспозитивна част на обжалваното
НП относно размера на определената и наложена санкция - глоба. Така
констатираното несъответствие създава съществено по своя характер вътрешно
противоречие в атакуваното НП, доколкото липсва каквото и да е съответствие
между посочената сума по договорите без ДДС и размера на наложеното наказание.
Съдът намира, че АНО налагайки на жалбоподателят глоба без посочването на
сумата по договорите с ДДС и без
уточняването им, въз основа на която сума с ДДС е определен и размера на
глобата съгласно чл.256 ал.1 е допуснал съществено процесуално нарушение с
оглед възможността за ефективна защита на наказаното лице срещу НП, тъй като
същото следва да отговаря на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН и
по-конкретно на чл. 57, ал.1, т.7 от ЗАНН. Това от една страна води до
ограничаване на правото на защита на наказаното лице да разбере върху каква
сума и по какъв начин му е определен размера на глобата, а от друга страна води
до невъзможност да се провери законосъобразността на обжалваното НП.
Недопустимо е да се извежда волята на административно наказващия орган по
метода на тълкуването. Нарушаване на правото на защита на наказаното лице във
всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява
съществено процесуално нарушение.Следва да се има пред вид, че ако разпоредбата
на чл. 53, ал.2 от ЗАНН позволява при определени обстоятелства да се санират недостатъците на акта за установяване на
административно нарушение, то подобна разпоредба законът не е предвидил за
издаденото впоследствие наказателно постановление. Нарушаването на
императивните разпоредби на ЗАНН е довело до опорочаване на цялото административнонаказателно производство, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
С оглед на
изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-736/26.03.2019 г.
на Директора на АДФИ - гр. София, с което на С.Й.Р., ЕГН ********** ***, на осн. чл. 256, ал. 1
във връзка с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществени поръчки /ред. ДВ, бр.
34/03.05.2016 г./, във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания, при условията на чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от с.з. и на
основание Заповед № ЗМФ-458/11.05.2017 г. на министъра на финансите му е
наложено административно наказание глоба в размер на 7448.28 лв. за нарушение по чл. 17, ал. 1 във връзка чл. 20, ал. 1, т.
3, б, „б“, във връзка чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за
обществени поръчки /ред. ДВ, бр. 34 от 03.05.2016 г./.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
АС-Ямбол в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: