№ 421
гр. Велико Търново, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станислав С.ски
Членове:ДИМО КОЛЕВ
Явор Данаилов
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Станислав С.ски Въззивно гражданско дело
№ 20224100500436 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на С. П. Н., с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Г. О., ул. „В.”, №.. срещу
Решение №..0 от 08.03.2021г., коригирано по реда на чл.247 от ГПК с
Решение № 174 от 16.03.2022год. постановени по гр.д. № 1741 по описа за
2020г. на Районен съд – Г. О., с което е прието за установено, по иск от
страна на Х. Б. М. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Е. и
Т.К.”, №. и с настоящ адрес: гр. П., ул. “П. Р.“, №.. против С. П. Н. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.„В.” №.., че Договор от
14.10.2019г. за покупко-продажба на моторно превозно средство (МПС): лек
автомобил „Ф.Г.“ с ДК № ..., рама № ..., двигател № ... (впоследствие бил
регистриран с ДК № ...), сключен между С. П. Н.(продавач) и Х. Б. М.
(купувач) е развален; С. П. Н. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
1
адрес: гр.Г.О. ул.„В.”... е осъден ДА ЗАПЛАТИ на Х. Б. М. с ЕГН**********, с
постоянен адрес: гр.П. ул.„Е. и Т.К.”№.. и с настоящ адрес: гр.П.
ул.“П.Р.“№7: сумата 9500.00лв./девет хиляди и петстотин лева/,
подлежаща за възстановяване при разваляне на Договор от 14.10.2019г. за
покупко-продажба на моторно превозно средство(МПС) – заплатена цена
при закупуване на МПС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на завеждане на исковата молба – 11.11.2020г. до
окончателното и изплащане; сумата 267.58лв./двеста шестдесет и седем
лева и петдесет и осем стотинки/, подлежаща за възстановяване при
разваляне на Договор от 14.10.2019г. за покупкопродажба на моторно
превозно средство(МПС) – заплатени нотариални такси, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 11.11.2020г. до окончателното и изплащане; сумата
498.68лв./четиристотин деветдесет и осем лева и шестдесет и осем
стотинки/, подлежаща за възстановяване при разваляне на Договор от
14.10.2019г. за покупко-продажба на моторно превозно средство(МПС) –
заплатен местен данък, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на завеждане на исковата молба – 11.11.2020г. до
окончателното и изплащане; сумата 346.74лв./триста четиридесет и шест
лева и седем десет и четири стотинки/, подлежаща за възстановяване при
разваляне на Договор от 14.10.2019г. за покупко-продажба на моторно
превозно средство(МПС) – заплатена стойност на постоянни табели за
МПС(11.74лв.), такса за ползване на рег.номер(300.00лв.) и такса за промяна
регистрацията на автомобила със смяна на табелите(35.00лв.), ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 11.11.2020г. до окончателното и изплащане; сумата
97.00лв./деветдесет и седем лева/, подлежаща за възстановяване при
разваляне на Договор от 14.10.2019г. за покупко-продажба на моторно
превозно средство(МПС) – заплатен винетен стикер, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба
– 11.11.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 94.65лв./деветдесет и
четири лева и шестдесет и пет стотинки/, подлежаща за възстановяване
при разваляне на Договор от 14.10.2019г. за покупко-продажба на моторно
превозно средство(МПС) – заплатен годишен данък, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба
2
– 11.11.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 1233.53лв./хиляда
двеста тридесет и три лева и петдесет и три стотинки/, представляваща
направените разноски по гр.дело№1741/2020г. на ГОРС; сумата
620.00лв./шестстотин и двадесет лева/, представляваща направените
разноски в обезпечителното производство по ч.гр.дело№.../2020г. на ГОРС;
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила. Жалбоподателят моли в тази връзка да се отмени обжалваното
решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове
бъдат отхвърлени като неоснователни.
В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за
нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното
решение като правилно и законосъобразно.
Срещу решението на ГОРС е подадена въззивна жалба и от Х. Б. М. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П. ул.„Е. и Т.К.”№.. и с настоящ
адрес: гр.П. ул.“П.Р.“№7. Той го обжалва в частта, с която е отхвърлен
искът му против С. П. Н. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.Г.О. ул.„В.”... за сумата 1195.35лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди във връзка с изземване на закупеното МПС
от служителите на ГПУ гр.Г.Д. и връщането му на предишния собственик,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 11.11.2020г. до окончателното и изплащане,
и е осъден да заплати на С. П. Н. сумата 50.00лв./петдесет лева/,
представляваща направените по делото разноски.
Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско
отделение, като съобрази предметните предели на въззивното
производство очертани в жалбите и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален
кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Решението е правилно.
Предявени обективно съединени искове с правно основание: чл.189, ввр.
чл.87,ал.3 от ЗЗД; чл.88, ал.1, изр.I от ЗЗД, чл.55, ал.1, във вр. с чл.52 от ЗЗД.
Не се спори, че Х. Б. М. е сключил със С. П. Н. в гр.П. Договор от
3
14.10.2019г.(с нотариална заверка на подписите) за покупко-продажба на
моторно превозно средство(МПС): лек автомобил марка „Ф.Г.“, с ДК№...,
рама№..., двигател№..., който впоследствие бил регистриран на името на
купувача с ДК№.... Съгласно договора, продавачът се задължил да прехвърли
правото на собственост върху описаното МПС на купувача, а последния, от
своя страна да му заплати продажната цена в размер на 9500.00лв. Цената
била заплатена лично на продавача в деня на сключване на договора(в т.3 от
сключеният договор това обстоятелство било декларирано). От страна на
Х. Б. М. били заплатени и направените разноски за нотариални такси, видно
от сметка№*********/14.10.2019г. на нотариус Г.К. в размер на 267.58лв., а
също и местен данък – 498.68лв. в полза на Общ.П..
Не е спорно също, че с приемо-предавателен протокол от 25.06.2020г. и
Протокол за доброволно предаване на вещи, съгласно чл.84 ал.2 от ЗМВР
лекият автомобил бил предаден на служители на ГПУ Гоце Д.. През
м.август.2020г. от Бюро СИРЕНЕ – Кр.Ш.. е постъпило искане за връщане
на лекия автомобил чрез ДМОС София на собственика FOLKSAM-
OMSESIDIG SAKFORSKRING със седалище и адрес на управление в Кр.Ш..
(чрез упълномощен предстаВ.ел). На основание чл.84 ал.8 от ЗМВР
Началникът на ГПУ Гоце Д. издал Заповед№5395з-113/26.08.2020г. за
предаване на лекия автомобил на собственика чрез упълномощения
предстаВ.ел. Предаването на автомобила било извършено на 27.08.2020г., за
което бил изготвен и Приемо-предавателен протокол№.../27.08.2020г.
Съгласно чл.183 от ЗЗД основното задължение на продавача е да
прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу
цена, която купувачът се задължава да му заплати. Предвид чл.144, ал.2 от
ЗДвП, за прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили
обикновената писмена форма на договора не е достатъчна, а е необходима
нотариална заверка на подписите на страните. Императивното законово
изискване е свързано с регистрационния режим на автомобилите и
произтичащите от регистрирането им последици, включително съответни
данъчни задължения.
В случая, видно от представения процесен Договор с /нотариална
заверка на подписите/ за покупко-продажба на моторно превозно
средство(МПС), между ответника-продавач и ищеца-купувач е постигнато
4
съгласие в установената от закона форма за прехвърляне на правото на
собственост на процесния лек автомобил. Покупко-продажбата е
транслативен способ за придобиване на право на собственост. За да
настъпи прехвърлителният ефект на сделката е необходимо продавачът да
е собственик на вещта. В противен случай, макар договорът да е
дейстВ.елен, същият не поражда целената правна последица - преминаване
на правото на собственост от патримониума на продавача в патримониума
на купувача. Това е така, защото никой не може да прехвърли повече права
отколкото сам притежава. От съвкупния анализ на представените по
делото доказателства става ясно, че към момента на извършване на
сделката С. П. Н. не е бил собственик на процесния автомобил. Не се спори,
че ищецът-купувач е поел и всички разходи по сделката. Безспорно е и, че
ищецът е направил всички останали разноски, необходими за ползването на
вещта, които е заплатил, освен цената при закупуване на МПС.
Продажбата от несобственик не е нищожна, а подлежи на
разваляне/разваляне може да се иска само на дейстВ.елен договор, но не и на
нищожен/. Продажбата от несобственик няма вещно-прехвърлително
действие, по силата на правилото, че никой не може да прехвърли повече
права, отколкото сам притежава(nemо plus juris ad alium transfere potest,
quam ipse habet). Правните последици от липсата на такова действие са
като при неизпълнението на дейстВ.елен договор – възникване на основание
за разваляне на договора и връщане на полученото.
Спорен по делото е въпроса налице ли са предпоставките на чл.189 от
ЗЗД - наличието на евикция.
Добросъвестният купувач винаги има правен интерес от предявяване
на иск по чл.189 ввр. чл.188 от ЗЗД за разваляне на договора за покупко-
продажба при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.сключен
валиден договор за покупко-продажба между ищеца-купувач и ответника-
продавач с предмет-право на собственост или ограничено вещно право върху
недвижим имот; 2.наличие на самостоятелни вещни права, в полза трето
лице върху същата вещ, които касаят обекта на продажбата/т.е.
продавачът да се е разпоредил с права, които не му принадлежат/;
3.купувачът да е добросъвестен/не е знаел, че предметът на договора
принадлежи трето лице/. За уважаването на иска е ирелевантно дали
5
третото лице е предявило правата си и купувачът е отстранен от вещта,
или купувачът не е отстранен от вещта, защото към предявяването му е
налице висящ спор или третото лице въобще не е предявило претенциите си
по съдебен ред, но 6 съществува възможност за това. Това е така, защото и
в двата случая става въпрос за пълно неизпълнение или неточно изпълнение
на задължението да се прехвърли правото на
собственост(Решение№294/13.10.2011г. по гр.дело№1515/2010г. - IIIг.о.
ВКС; Решение№424/24.01.2012г. по гр.дело№1872/2010г. - IVг.о. ВКС;
Решение№162/17.06.2013г. по гр.дело№1317/2012г. - IIIг.о. ВКС).
Съгласно чл.188 от ЗЗД продавачът носи отговорност, ако трети
лица имат право на собственост върху вещта. Въпросът дали продавачът е
знаел, че продава чужда вещ, е ирелевантен за отговорността му относно
връщането на цената и разноските по чл.189 ал.1 от ЗЗД. Институтът на
евикцията е уреден в чл.187 и сл. От ЗЗД. Евикцията бива два вида –
евентуална(предстояща) и реална(осъществена съдебна евикция).
Евентуална евикция е налице, тогава, когато продадената вещ принадлежи
изцяло на трето лице, но купувача все още не е отстранен от вещта с слязло
в сила съдебно решение по дело, инициирано от дейстВ.елния собственик.
Този вид евикция е уредена в чл.189 от ЗЗД и в тази хипотеза
добросъвестният купувач има следните права: да развали договора за
продажба по реда на чл.87 от ЗЗД и да получи обратно от продавача
цената, както и всички разноски по договора, както и необходимите и
полезни разноски. Реална евикция е налице тогава, когато с влязло в сила
съдебно решение купувачът е отстранен от вещта. Този вид евикция е
регламентирана в чл.191 от ЗЗД, съгласно който ако купувачът бъде съдебно
отстранен, той може да иска от продавача още и стойността на
плодовете, които е осъден да върне на третото лице, и заплащане на
разноските по делото. В този случай купувачът не е нужно да иска
развалянето на договор, защото договорът е развален по право чрез съдебно
решение, с което съдът е уважил иска на третото лице. Логично, следва да
се приеме, че настоящият случай попада в хипотезата на евентуалната
евикция по смисъла на чл.189 от ЗЗД(ако продадената вещ принадлежи
изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на
чл.87 от ЗЗД, като в този случай продавачът е длъжен да върне на купувача
платената дена и да му заплати разноските по договора, както и
6
необходимите и полезни разноски за вещта), поради което искът е предявен
именно на това основание. В тази връзка всички обстоятелства, имащи
значение за основателността на иска са безспорни и изрично признати в
отговора на исковата молба. При евикция(реална или евентуална) е налице
пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението на продавача
да прехвърли на купувача правото на собственост, което дава право на
купувача да развали договора и да получи обратно платената цена и всички
разноски. За упражняването на правото на иск по чл.189 ал.1 от ЗЗД е без
значение дали има реализирана евикция или тя е предстояща, тъй като има
пълно неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли
собствеността(Решение№294/13.10.2011г. по гр.дело№1515/2010г. - IIIг.о.
ВКС ; Решение по гр.дело№1317/2012г. - IIIг.о. ВКС; Решение по
гр.дело1872/2010г. – IVг.о. ВКС).
За упражняването на правото на иск по чл.189 ал.1 от ЗЗД е без
значение дали има реализирана евикция или тя е предстояща, тъй като има
пълно неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли
собствеността(Решение№294/13.10.2011г. по гр.дело№1515/2010г. - IIIг.о.
ВКС ; Решение по гр.дело№1317/2012г. - IIIг.о. ВКС; Решение по
гр.дело1872/2010г. – IVг.о. ВКС). Съдът намира за изцяло неоснователни
твърденията на ответника за неспазване формата на волеизявлението за
разваляне на договора за покупко-продажба на МПС. Според правилото на
чл.87 от ЗЗД, предупреждението, отправено от кредитора до длъжника за
разваляне на двустранния договор, следва да е писмено, когато договорът е
сключен в писмена форма. Формата на изявлението за разваляне на договора
по този начин е обвързана от законодателя с формата на договора, като
изрично за договорите за прехвърляне, признаване, учредяване или
прекратяване на вещни права върху недвижими имоти е предвидено
разваляне по съдебен ред. Договорите за покупко-продажба на движими
вещи по правило се развалят извънсъдебно. Договорите за покупко-продажба
на регистрирани автомобили не са включени в изрично посоченото
изключение за специален ред за разваляне на договора, респективно - не е
предвидена друга форма, освен писмена, в която изявлението за разваляне да
бъде отправено до длъжника. В случаите, в които изявлението за разваляне
на договор за покупко-продажба на МПС е заявено пред съд с искова молба,
няма причина исковата молба да няма характер на предупреждение по
7
смисъла на чл.87 ал.1 от ЗЗД. С получаване на препис от исковата молба
ответникът е уведомен за волята на ищеца и договора се счита за развален
и от този момент за ответника възниква отговорността за неизпълнение
по сключения договор. В този случай правото на извънсъдебно едностранно
разваляне на договора се осъществява с исковата молба с петитума, на
която се претендират последиците от развалянето. За да настъпи ефекта
на разваляне на договора трябва да се установени предпоставките по чл.87
от ЗЗД. Развалянето на договора с исковата молба може да се реализира,
ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до
изтичането на обективно подходящ предвид конкретните обстоятелства
срок.
По отношение на отхвърленият иск за сумата 1195.35лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във
връзка с изземване на закупеното МПС – не са представени доказателства
за реализирания състав на непозволеното увреждане, нито за настъпването
на вредите, нито на техния размер.
В този смисъл обжалваното решение на ГОРС е правилно и подлежи на
потвърждаване във всички части.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, като на основание
чл.272 от ГПК въззивната съдебна инстанция препраща и към мотиВ.е на
първоинстанционния съд.
На Х. Б. М. следва да се присъдят направените разноски.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №..0 от 08.03.2021г., коригирано по реда на
чл.247 от ГПК с Решение № 174 от 16.03.2022год. постановено по гр. д. №
1741 по описа за 2020г. на Районен съд – Г. О..
ОСЪЖДА С. П. Н., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Г. О., ул. „В.”, №.. да заплати на Х. Б. М. с ЕГН: **********, с постоянен
8
адрес: гр. П., ул. „Е. и Т.К.”, №. направените по делото разноски, в размер на
700,00лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Решението в частта за обезщетението за претърпени
неимуществени вреди не подлежи на обжалване, на основание член 280,
алинея 3, точка 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9