О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
гр. София, 19. 03. 2021 година
С.
о. съд, наказателно отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание,
проведено на деветнадесети март, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: П.
П.
Членове: 1. Н. Н.
2. К. Т.
с участието
на ………………….. , като
разгледа докладваното от
съдията Петков,
в.ч.н.д.
№ 113 по описа за 2021 год., и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 243, ал.
7 от НПК.
Образувано е по постъпила жалба от А.Л.М.
***, против определение № 63 от 29. 06. 2020 год., постановено по ч.н.д. № 101
/ 2020 год. по описа на Районен съд - Своге.
С обжалваното определение, четвърти
състав на Районен съд – С. е оставил без разглеждане жалба с вх. № 821/16 от
09. 06. 2020 год. от адв. А.М. срещу постановление от 30. 03. 2020 год. на
прокурор при Районна прокуратура –С., с което на основание чл, 199, ал. 1 и чл.
243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 321 / 2016 год. по описа на РУ – С.,
пр. пр. № 821 / 2016 год. по описа на Районна прокуратура - Своге, образувано и
водено срещу Ц. П. К. за престъпления по чл. 323, ал. 1 от НК, чл. 234в от НК и
по чл. 216а от НК, като недопустима и е прекратил производството по делото.
За да достигне до тези свои изводи,
четвърти състав на районния съд е счел, че жалбата с която е бил сезиран се
явява процесуално недопустима с оглед обстоятелството, че жалбподателя - адв. А.М.
няма качеството на пострадал по смисъла вложен от законодателя в разпоредбата
на чл. 243, ал. 4 от НПК.
В депозираната пред настоящата инстанция
жалба по същество се излагат доводи, че атакуваното първоинстанционно
определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и постановено при
нарушение на материалния закон.
С. о. съд, наказателно отделение, първи
въззивен състав, след като се запозна с жалбата и материалите по делото, намира
следното:
Въззивната жалба като подадена по реда
на чл. 243, ал. 7 НПК следва да бъде приета за допустима, но разгледана по
същество, се явява неоснователна.
Това
е така поради следните съображения:
1
Правилно и законосъобразно четвърти
състав на пъровинстанционният съд е приел, че жалбата депозираната от страна на
адв. А.М. против постановление от 30. 03. 2020 год. на прокурор при Районна
прокуратура – С., с което на основание чл. 199, ал. 1 и чл. 243, ал. 1, т. I,
вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 321 /2016 год. по описа на РУ – С., пр. пр. № 821 /
2016 год. по описа на Районна прокуратура –С., образувано и водено срещу Ц. П.
К. за престъпления по чл. 323, ал. 1 от НК, чл. 234в от НК се явява процесуално
недопустима, касателно престъпните деяния по чл. 234в от НК и по чл. 323, ал. 1
от НК.
И това е така защото, на практика
физическо лице няма качеството на пострадал по смисъла вложен от законодателя в
разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК. т.е.. касателно това обсъждано
престъпление, жалбата се явява подадена от лице /лица/, което няма качеството
на пострадал, като все пак трябва да се отбележи, че в действителност в жалбата
оплаквания в тази насока и липсват.
Идентично е и положението с разпоредбата
на чл. 323, ал. 1 от НК. Изключая разпоредбата на ал. 5 на чл. 323 от НК,
физическо лице не се явява пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК.
По силата на чл. 74, ал. 1 и 2 НПК
качеството на пострадал в наказателноправен аспект има лице, което е претърпяло
имуществени или неимуществени вреди от конкретно престъпно деяние, като при
смърт на лицето, това право преминава върху неговите наследници.
С. о. съд е имал нееднократно възможност
в практиката си да посочи, че нормата на чл. 243, ал. 4 НПК лимитативно
ограничава кръга от лица, имащи право да обжалват постановлението на прокурора
за прекратяване на наказателното производство и това са обвиняемият,
пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице.
Пострадалият от престъплението пък е лицето, което е претърпяло имуществени или
неимуществени вреди от престъплението, на което закона предоставя определени
права в досъдебната фаза на наказателния процес, които са насочени единствено
към обслужване на бъдещото му участие като страна в съдебната фаза на процеса -
частен обвинител или граждански ищец. В кръга на тези права е и правото по чл.
243, ал. 4 НПК на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо
лице да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Следователно процесуално правната легитимация на пострадалия е свързана с
наличието на данни, че е претърпял вреди /имуществени или неимуществени/, които
са елемент от защитените от престъпното посегателство, за което е образувано
наказателното производство, обществени отношения и са в причинноследствена
връзка с това престъпление.
В случая, наказателното производство е
образувано и водено срещу Ц. П. К. от с. Л., общ. С., за това, че през м.
август 2016 год. в с. Л., общ. С., м. „Е.", самоволно, не по установения
ред, е осъществил едно едно оспорвано от другиго право, предполагаемо право на
владение и ползване, като се е свързал посредством незаконно отклонение към
основния водопровод, от който черпи вода за себе си, лишавайки от такава
останалите жители на махала „Е.", с. Л., общ. С. - престъпление по чл. 323,
ал. 1 НК. Не може да има срок, че обектът на престъпното посегателство по този
текст са обществените отношения, свързани
с установения ред на взаимоотношения между
отделните граждани,
2
държавата
или обществени организации, като пряко се засяга дейността по решаване на
спорове за имуществени права. Самоуправството е престъпление на просто
извършване, поради което за неговата съставомерност не се изисква да са
настъпили други вредни последици, извън самото деяние, поради което поначало не
съществува възможността да има пострадал от самоуправството.
Що се касае до мотивите на
първоинстанционното определение касателно престъпното деяние по чл. 216а от НК
следва да се отбележи, че жалбоподателят М. към жалбата отправена до Районен
съд – С. срещу постановление от 30. 03. 2020 год. на прокурор при Районна
прокуратура – С., с което на основание чл. 199, ал. 1 и чл. 243, ал. 1, т. I,
вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 321 /2016 год. по описа на РУ – С., пр. пр. № 821 /
2016 год. по описа на Районна прокуратура – С., образувано и водено срещу Ц. П.
К. за престъпления по чл. 323, ал. 1 от НК, чл. 234в от НК и по чл. 216а от НК
не е бил ангажирал никакви доказателства във връзка с това, че би могъл да се
явява „пострадал" от едно такова деяние. Настоящият съдебен състав не
намира за необходимо да излага съображения в настоящето определение относно
евентуалното наличие на осъществен такъв престъпен състав с оглед разпоредбата
на чл. 46, ал. 3 от НПК.
За пълнота следва да се посочи, че жалбоподателя
би могъл да се възползва от правото си да атакува постановлението на прокурора
при районната прокуратура -Своге за прекратяване на наказателното производство
пред Софийската окръжната прокуратура, по реда на инстанционния контрол, при
който липсва визираното в чл. 243, ал. 4 от НПК ограничение на кръга от лица
легитимирани да оспорят правилността и законосъобразността на постановен по
реда на чл. 243, ал. 1 от НПК, прокурорски акт.
Воден от горното и на основание чл. 243,
ал. 8 от НПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 63 от 29. 06.
2020 год., постановено по ч.н.д. № 101 / 2020 год. по описа на Районен съд – С..
Определението е окончателно.
Председател :
Членове: 1
2