РЕШЕНИЕ
№ 5754
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110210731 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. с чл. 145 - 178 от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от М. Е. Р., с ЕГН **********, чрез адв. К. К., със съдебен
адрес: гр. С., пл. „С. Н.“ № .. , ет. .. , офис ... срещу заповед за задържане на лице рег. №
7855зз-8 от 28.06.2023г., издадена от Ж. Н. Д. – разузнавач в ДВС-МВР, с която на
основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.
В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт.
Жалбоподателят намира, че заповедта не съдържа законоустановените реквизити. Твърди, че
не е налице нито една от предпоставките за налагане на мярката за задържане. Моли за
отмяна на обжалваната заповед за задържане и присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се
от адв. К.. Поддържа депозираната жалбата и моли за отмяна на заповедта за задържане.
Представя писмени бележки.
Ответникът – разузнавач в ДВС-МВР, редовно призован не се явява и не се
представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт –
заповед за задържане на лице рег. № 7855зз-8 от 28.06.2023г., издадена от Ж. Н. Д. –
разузнавач в ДВС-МВР, на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР на М. Е. Р. е наложена
принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ в помещение за
1
временно задържане на 07 РУ – СДВР.
Като основание за издаване на заповедта е посочено „данни за извършено
престъпление по чл. 294, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, във връзка с досъдебно производство №
267/2023г. по описа на СГП-СО, пр.пр. № 30554/2023г. по описа на СГП за това, че
жалбоподателят, като полицейски орган е спомогнал на лице, извършило престъпление да
избяга, или бъде осуетено спрямо него наказателно преследване, или да остане ненаказано,
без да се е споразумял с него преди да е извършено самото престъпление“. Задържането на
лицето е извършено на 28.06.2023г. в 07:20 часа и освободено на 29.06.2023г. в 06:40 часа.
Жалбоподателят Р. е отказал да подпише оспорваната заповед, което обстоятелство е
удостоверено с подпис на свидетел А. Т. К. На жалбоподателя Р. е връчено копие от
заповедта за задържане. Ведно с посочената заповед, жалбоподателят Р. е попълнил
декларация (приложение № 1 към чл. 15, ал. 2) на 28.06.2023г. в 07:20 часа, в която е
посочил, че е запознат с правата си при задържането, както и че не желае адвокатска защита
по негов избор и за негова сметка, адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона
за правната помощ (посочил е, че му е предоставена възможност да разговаря с адв. К. К. от
10:35 часа до 10:39 часа); няма здравословни проблеми; не желае медицински преглед от
лекар по негов избор и за негова сметка; не желае медицински преглед от лекар; желае член
от семейството му или друго заинтересовано лице да бъде уведомено за неговото задържане
(лицето П., с която е посочил, че е разговарял в 09:04 часа); уведомен е за правото на
свиждания, да получава колети и храна, както и че няма необходимост от пазване на режим
по медицинско предписание или диета.
Към административната преписка е представен протокол за обиск на жалбоподателя,
сведение – 2 броя, медицинско направление, призовка и протокол за доброволно предаване.
В протокола за обиск са описани личните вещи на жалбоподателя Р. – мобилен телефон и
ключове. Същите са върнати при освобождаването на лицето.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрания
в хода на съдебното следствие доказателствен материал, а именно: писмо с вх. №
221197/04.08.2023г., протокол за обиск на лице, декларация за правата на задържано лице
Приложение № 1 към чл. 15, ал.1, медицинско направление, писмо с вх. №
236879/23.08.2023г., сведение – 2 броя, призовка, протокол за доброволно предаване, молба
с вх. № 244409/31.08.2023г., акт за встъпване в длъжност с рег. № 7855р-10991/01.12.2022г.,
заповед № 7855з-567/30.11.2022г., удостоверение с рег. № 7855р-8370/2/31.08.2023г., писмо
срег. № 785500-6864/31.08.2023г., писмо с вх. № 248470/07.09.2023г., заповед № 513з-
8371/29.08.2023г., както и материалите по досъдебно производство № 267/2023г. по описа
на СО-СГП, пр.пр. № 30554/2023г. по описа на СГП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в срок и е насочена срещу
подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, в който смисъл се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона форма по
смисъла на чл. 59, ал.2 от АПК, доколкото липсват специални правила относно последното.
Съдебният състав намира, че заповедта за задържане е издадена от компетентен
орган. Според представената заповед № 7855з-567/30.11.2022г. инспектор Ж. Н. Д. – главен
разследващ полицай в отдел „Разследване“ при ОДМВР-София е преназначена на
изпълнителска длъжност „разузнавач I степен“ в сектор 01 към отдел 01 при дирекция
„Вътрешна сигурност“ – МВР, със специфично наименование на длъжността „инспектор“,
считано от датата на встъпване в длъжност. Видно от удостоверение с рег. № 7855р-
8370/2/31.08.2023г., Ж. Н. Д. е на работа в органите на МВР от 2005г., като от 01.12.2022г. е
назначена на длъжност за служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – „разузнавач I степен“, в
2
дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, която длъжност заема и към 31.08.2023г. Съгласно
представения акт за встъпване в длъжност, на 01.12.2023г. Ж. Н. Д. е встъпила в длъжността
„разузнавач I степен“. Доколкото Ж. Н. Д. притежава качеството на полицейски орган,
компетентността на същата да издава заповеди за задържане на лица произтича от ЗМВР.
Съдът счита, че при издаване на заповедта за задържане не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото
на защита на жалбоподателя и да са препятствали възможността му адекватно да я
организира. Заповедта съдържа изискуемите по чл. 74 от ЗМВР минимални реквизити за
осъществяване на съдебен контрол. В акта е посочено правното основание за задържане на
лицето – данни за извършено престъпление, като е индивидуализирана разпоредбата на
наказателния закон, която се предполага за нарушена, а именно чл. 294, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
Същевременно е дадено словесно описание на предполагаемото престъпление –
жалбоподателят, като полицейски орган е спомогнал на лице, извършило престъпление да
избяга, или бъде осуетено спрямо него наказателно преследване, или да. Спазено е
изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и на чл. 5, § 2 от ЕКПЧ, които осигуряват гаранция
всяко арестувано лице да разбере на какво основание бива задържано, за да може да
организира адекватно своята защитата.
От друга страна, със задържането на жалбоподателя Р. е нарушен принципът на
съразмерност, регламентиран чл. 6 от АПК. При осъществяване на съдебен контрол
преценката на решаващия съд е свързана и с изследване на въпроса съобразен ли е актът с
целта на закона. Задържането за срок от 24 часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е мярка, която в
зависимост от случая би могла да има превантивен или преустановителен характер.
Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и
съгласно чл. 5, пар. 1, буква „с“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи по изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред
предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на
престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати
извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. Настоящият
съдебен състав намира, че издаването на оспорваната заповед, с която е разпоредено
задържането на жалбоподателя Р. не допринася за постигане на посочените цели и
съставлява акт на неоснователна принуда върху дееца чрез лишаването му от свобода до 24
часа, който противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните
административни мерки, съгласно легалното им определение в чл. 22 от ЗАНН, тъй като по
делото не се установява със задържането на жалбоподателя Р. да е предотвратено или
преустановено извършването на престъпление. Не е имало и данни за опасност от укриване
на жалбоподателя Р.. Извършените след задържането му процесуално-следствени действия
също не обосновават налагането на мярката по чл. 72 от ЗМВР, доколкото и с тях не е била
постигната нито една от визираните цели.
На следващо място, от събраните по делото доказателства не се установяват данни за
извършено от страна на жалбоподателя Р. престъпление. Както бе изложено, задържането
под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа
представлява по смисъла на чл. 22 от ЗМВР принудителна административна мярка, която
има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. За прилагането на
процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило
престъпление по смисъла на НК. Същата се предприема с цел започване на разследване
срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
предполага наличието на достатъчно данни по смисъла на чл. 207, ал. 1, вр. чл. 211, ал. 1 от
НПК, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е
извършило престъпление. Данните следва да са налични преди задържането на лицето, а не
да се установяват след това. Обратното би довело по скоро до произвол при прилагането на
мярката и необосновано задържане на лица, което противоречи на целта , която не е да се
3
наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на
заподозрения в извършването му или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или
да осуети наказателно преследване. В случая изобщо не става ясно защо е задържан
жалбоподателят. Видно от материалите по досъдебно производство № 267/2023г. по описа
на СГП-СО, пр.пр. № 30554/2023г. по описа на СГП, не се съдържат никакви данни за
съпричастност на жалбоподателя Р. към спомагане на лице, извършило престъпление, да
избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане
ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление
чрез освобождаване на задържаното лице А. П. П., отключвайки и сваляйки поставените му
белезници, след което задържаното лице напуснало местопроизшествието. За всеки
конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния
орган и в случая това не е извършено. Предпоставките за задържане, в случая данни, че
лицето е извършило престъпление, следва да са налице към момента на задържането, а в
конкретния случай, от страна на административния орган не са представени никакви
доказателства за връзката на задържаното лице с конкретното престъпление. Със
задържането правата и законните интереси на жалбоподателя Р. са засегнати в по-голяма
степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се издава административният акт.
По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна и издадена при несъответствие с разпоредбите на чл. 146, т. 4 и т. 5 от
АПК.
Предвид изхода на делото, основателно е искането на жалбоподателя Р. за
присъждане на сторените разноски. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Въз основа на представените доказателства и списък на разноските се
установява, че жалбоподателят Р. е заплатил на адв. К. К. уговорената сума в договора за
правна помощ в размер на 600,00 лева при подписването на договора. Съдът намира, че не
следва да се редуцира размера на така заплатеното адвокатското възнаграждение, тъй като
същото не надхвърля минимално определения размер по чл. 38 от ЗАдв, вр. чл. 8, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което следва да уважи искането за присъждане на разноски в пълния претендиран
размер. Жалбоподателят Р. претендира и присъждане на внесена държавна такса в размер на
10,00 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 105 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № 7855зз-8 от 28.06.2023г., издадена от
Ж. Н. Д. – разузнавач в ДВС-МВР, с която на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР на М. Е. Р., с
ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до
24 часа“ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА ДВС-МВР да заплати на М. Е. Р., с ЕГН ********** направените по
делото разноски в размер на 610,00 /шестстотин и десет/ лева, от които 600 /шестстотин/
лева адвокатско възнаграждение и 10 /десет/ лева за заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5